№ 1142
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110127812 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ц. В. К., с която са
предявени обективно кумулативно искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Ц. В. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 668,04 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул.
„Шумен“ 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 112,05
лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.; сумата 43,35
лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 02.02.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 8,55 лева - мораторна лихва за периода от
15.02.2021 г. до 17.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6527/2024 г. по описа на
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил
и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не се
намира в облигационно правоотношение с ищеца, в т.ч. за услуга дялово
разпределение, няма доставка на топлинна енергия, в т.ч. в имота няма уреди,
евент. неправилно е начислена, изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „Д.“ ЕООД не взима становище. Представя
писмени доказателства.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ч. гр. дело №6527/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за
претендираните парични вземания, срещу чиято дължимост ответникът е
възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
От Нотариален акт за продажба на право на строеж №170/22.03.1995 г., т.
XXIV, д. №4771/1995 г., преценен съвкупно индивидуални отчети от 01.06.2021
г., 09.05.2022 г., 10.06.2023 г., подписани от ответника, ценени по реда на чл. 175
от ГПК като извънсъдебно признание, разрешение за ползване №396/01.11.1999
г., съдът приема, че ответникът е собственик на имот в гр. София, ул. „Шумен“
17, вх. А, ет. 1, ап. 1.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота. През периода имотът е притежание на ответника, поради което той
отговаря за неплатените задължения за доставка на топлинна енергия.
Ирелевантно е дали фактически ответникът е обитавал имота, освен ако не се
докаже, че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с
трето лице. До края на съдебно дирене не се представиха писмени доказателства
за промяна на собствеността върху имота или молба за откриване на партида за
наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и друго трето
лице, която правоизключва тази между ищеца и ответниците.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ, услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
2
доказателства, в т.ч. договор №Д-0-69/03.06.2020 г., със срок до 3 г.,
представените от третото лице-помагач главни отчети и индивидуални справки
за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, се
установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение.
От съдебна техническа експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202
от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. реално
потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 687,45 лв., като в
нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице
установява, че през целия процесен период не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот, защото няма действащи измервателни уреди, в т.ч. и за
доставка на топла вода, а само топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация. В тази връзка следва да се отбележи, че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на Европейския
съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент. Съдът, съобразно правомощието му по чл.
162 от ГПК, приема стойността на доставката по изчисленията на вещо лице
СТЕ и отчитане на действащата нормативна уредба през процесния период,
която не правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само
методиката за изчисляването й, както и че макар извършена извън срок
последната проверка на топломера в АС, отчита, че е поставен изправен
топломер с марка и фабричен номер, идентичен на проверения през 2021 г.,
което еднозначно сочи, че не са установени отклонения в измервателния уред,
монтиран по-рано.
Искът за установяване на съществуването на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което по ч. гр. дело №6527/2024 г., СРС, е сторено на 02.02.2024 г.
На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично
периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно
Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се
погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания
за главници за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и погасени по давност ще
са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване
на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 02.02.2021 г. Приложими след
11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са
влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя
според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр.
3
чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната
цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават
изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този
момент започва да тече погасителната давност. За това е покрито с давностен
срок вземането за главница за периода 01.05.2020-30.11.2020 г. или сумата 157,50
лв., която съдът приема, след изчисления по реда на чл. 162 от ГПК и
установеното в табл. №4 на СТЕ. От това следва, че дължима сума за отчетен
период м.05.2020-м.04.2021 г. остава 93,11 лв. или искът за неплатена цена на
доставка на топлинна енергия се явява основателен за сумата 510,54 лв. и за
периода 01.12.2020-30.04.2023 г., а за останалата част по размер и период следва
да се отхвърли. Искът за цена на извършена услуга подлежи на уважение по
основание, в предявения размер и период.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок останалото парично вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия по двете фактури, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за дължимата и непогасена главница за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021-17.01.2024 г. за сумата 71,23 лв.,
определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК предвид изчисленията на вещо
лице по ССчЕ по табл. 3.3, при което за останалата част исковата претенция
подлежи на отхвърляне. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за
мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал.
2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което
касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален
аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради
което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
02.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски, като
съобразно разясненията с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски
в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на съдебни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете за сумата 653,67 лв. за платени
държавни такси, възнаграждение на вещи лица и на юрисконсулт, последното
определено от съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП, вр. чл. 37 от ЗПП, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. В. К., с ЕГН: ********** и адрес:
********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес: **********, сумата
510,54 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
********, за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., и сумата 71,23 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.; сумата 43,35 лева -
4
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от
02.02.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
6527/2024 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на
топлинна енергия над уважения размер от 510,54 лева до пълния предявен
размер от 668,04 лева и за периода 01.05.2020-30.11.2020 г., иска за мораторна
лихва над уважения размер от 71,23 лева до пълния предявен размер от 112,05
лева, и иска за мораторна лихва за сумата 8,55 лева за периода от 15.02.2021 г. до
17.01.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ц. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 653,67 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5