Р Е Ш Е Н И Е
№160
гр. Каварна
22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 404 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена
от ЕТ „***-2000-П.Я.”, ЕИК ***, представляван от П.А.Я., срещу Сдружение „***”,
ЕИК ***, представлявано от председателя на управителния съвет Х.Г.У., с която
са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в
размер на 2214,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени
ремонтни дейности, за които е издадена фактура
№********** от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.03.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на и сумата от 3780,00 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени ремонтни дейности за които е
издадена фактура № ********** от 27.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.03.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането; искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сума в размер на 905.25 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 2214,00 лева, за периода от
01.03.2014 г. до 08.03.2018 г. и сумата от 1546,59 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 3780,00 лева, за периода от
28.02.2017 г. до 08.03.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са били
сключени договори за извършване на ремонтни дейности на тренировъчно игрище,
монтаж на рекламни табла, ремонт съблекалня „Гости“ и ремонт стая „Домакини“,
за което е издадена фактура № ********** от 28.02.2017 г. на стойност 2214,00
лева, и за демонтаж на старо оборудване, изработка и монтаж оборудване
съблекалня „Домакини“, на стойност 3780,00 лева, за което е издадена фактура №
********** от 27.02.2017 г. Твърди се, че описаните в исковата молба ремонтни
дейности и услуги са извършени от едноличния търговец, но въпреки настъпването
на падежа сумите по фактурите не били заплатена от ответника. Ответникът
отказал и получаването на изпратената от ищеца покана с обратна разписка, за
доброволно уреждане на отношенията между страните.
За вземанията
си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед № 62 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 108 по описа за 2018
г. на Каварненски районен съд. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва сключването
на договор между страните за извършване на ремонтни дейности описани в исковата
и допълнителната молба, както и извършването на такива. Твърди, че никога не е
канен да проверява, респект. да приема изпълнение от страна на ищеца. Оспорва
извършването на посочените от ищеца в допълнителната молба работи по вид,
количество и стойност. В условията на евентуалност прави възражение, че
посочената от ищеца работа не е предавана, респ.приемана от ответника.
Възразява също, че работата не е изпълнена съгласно договореното, твърди
неправилно изпълнение и наличие на съществени недостатъци, за които
изпълнителят бил известен и следвало да отстрани преди да предаде работата. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, на*** за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 108/2018 г.
по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. След връчване на заповедта на длъжника същият
е депозирал възражения за недължимост на сумите по
издадената Заповед № 62/12.03.2018 г., поради което до кредитора са изпратени
указания за предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият
е предявил в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приетите по делото два броя фактури №
**********/27.02.2017 год. и № **********/28.02.2017 г. се установява, че
стойността на извършените от едноличния търговец дейности включващи демонтаж на
старо оборудване, изработка и монтаж на оборудване съблекалня домакини възлиза
на 3780 лв. с ДДС, а стойността на извършените ремонтни дейности на
тренировъчно игрище, монтаж на рекламни табла, ремонт съблекалня „Гости” и
ремонт на стая „Домакини” възлиза на 2214 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от П.Я. в качеството и
на ЕТ „*** 2000 П.Я.”, като липсва подпис на получателя.
От приетите по делото уведомително писмо и обратна
разписка към товарителница № *********, се установява, че на 16.02.2018 г.
ищецът е изпратил до ответника покана за заплащане на задължението му по
фактури с № 2337/27.02.2017 г. и № 2339/28.02.2017 г., но пратката е била
отказана от получателя.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца са разпитани
свидетелите В. С. Я. и И. Б. Г.. Двамата работели при ищеца – ЕТ „*** 2000 П.Я.”
по време на извършване на ремонтните
дейности на стадиона в гр. Каварна, като и към настоящия момент продължават да
работят при ЕТ. От свидетелските показания на В. Я. се установява, че през 2016
г. е бил назначен и е работел във фирмата на съпругата си - ЕТ „*** 2000 П.Я.”.
Освен това бил член на управителния съвет на Сдружение „***”, чийто председател
е Х.Г.
У.. В края на футболния сезон, се наложило спешно да бъде подготвен
стадиона в гр. Каварна за срещите, които предстояло да се играят на него от ФК
„Черно море”. Тъй като отборът бил от „А” група се налагало стадиона да бъде
лицензиран от БФС. Понеже сроковете за подготовка били много кратки, членовете
на управителния съвет си разпределили задачите, които всеки от тях трябвало да
свърши. На св.Я. било възложено да организира ремонта на съблекалните и
рекламните пана, т.к. на всички било известно, че съпругата му има фирма която
може да извърши тези дейности. За да се спестят средства на Сдружението, било
решено да се демонтира старото оборудване на съблекалните, като годните части
да се преправят и използват за обзавеждане на едната от съблекалните, а за
другата да се направи изцяло ново обзавеждане. Срокът за изпълнение бил до
20-25.07.2016 г., т.к. след това предстояло лицензиране на стадиона. Служители
на ищеца извършили всички възложени им дейности: демонтаж на оборудване,
транспорт до фирмата, прекрояване на старите мебели и привеждането им в добър и
използвам вид, монтаж на новото и реновираното
оборудване, поставяне на рекламните пана. Свидетелят заяви, че предварително
цена за възложената работа не била определяна, т.к. не било ясно какъв ще е
обема на необходимите дейности. След приключване на работата председателят на
Сдружението дошъл на място, видял извършената работа и не е имал никакви
забележки относно изпълнението. Такива нямало и в последствие от
представителите на БФС при лицензирането на стадиона. След приключване ремонта
на стадиона на ищеца било възложено да извърши и ремонт на тренировъчното
игрище където трябвало да играят детският и мъжкият отбор на Каварна.
Възложените дейности отново били извършени от ищеца и приети от ответника без
забележки.
След приключване на работата управителния съвет бил
уведомен за стойността на ремонтните дейности, като е нямало възражения по
цената. Тъй като Сдружението било в недобро финансово състояние и неможело да
изплати до края на годината цената на извършената услуга, а от друга страна, за
да не се натоварва бюджета на ищеца с плащане на ДДС, страните се разбрали
фактурите да бъдат издадени през следващата финансова година – 2017 г. На
27.02.2017 г. и на 28.02.2017 г. представляващия ЕТ, издал процесните
фактури и ги занесъл в счетоводството на ответника, където ги предал на Б.К..
Свидетелят И. Г. потвърди изнесеното от свидетеля Я.,
като заяви, че е участвал във всички дейности по възложения ремонт на стадиона
в Каварна. Работата била изпълнена от служители на ищцовата
фирма и приета без забележки от председателя на сдружението Х.У.. Знае, че
работата която е извършена от фирмата не е заплатена от възложителя.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Я. и Г. са
били и към настоящия момент са служители на Едноличния търговец не е основание
само по себе си за дискредитиране на техните показания. Именно това
обстоятелство им дало възможност да придобият преки впечатления от извършения
ремонт, вложените труд и материали, и
обстоятелствата около предаването/приемането на работата, тъй като и двамата
участвали в ремонтните дейности. Съгласно чл. 127 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Думите на двамата свидетели освен че се
допълват и съответстват помежду си, напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал, като съдът няма
основание да смята, че при свидетелите липсва способността и желанието вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от
страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и
проверка в счетоводствата на ищеца и ответника. От заключението се установява,
че през месец февруари от ЕТ „*** 2000-П.Я.” са издадени фактури №
2337/27.02.2017 г. и № 2339/28.02.2017 г., като същите са включени в дневника
за продажби за месец февруари 2017 г. и в подадената справка-декларация за
същия месец с вх. № 08001450876/14.03.2017 г. Общата стойност на задължението
по двете фактури възлиза на 5994.00 лв. При извършената проверка в
счетоводството на Сдружение „***” е установено, че няма счетоводни записвания
на двете фактури, няма отразени извършени плащания. Вещото лице е установило,
че размерът на законната лихва върху сумата от 2214 лв. за периода 01.03.2017
г. до 08.03.2018 г. възлиза на 226.32 лева, а законната лихва върху сумата 3780
лв. за периода 28.02.2017 г. до 08.03.2018 г. възлиза на 387.45 лв.
От приетото по делото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-техническа експертиза, се установява, че описаните от ищеца
в исковата молба и допълнителната молба дейности са действително извършени. След
извършени измервания в имота в който са извършени ремонтните дейности и
проучване на необходимите документи и справочна литература вещото лице е дало
заключение, че стойността на описаните във фактура № 2339/28.02.2017 г.
дейности възлиза на 2531 лв. с ДДС, а описаните във фактура № 2337/27.02.2017
г. дейности възлиза на 3 332 лева с ДДС.
Съдът на***, че заключенията на вещите лица са пълни,
ясни, обосновани и не възниква съмнение относно тяхната правилност, поради
което ги възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът е консенсуален и неформален и писмената форма не е условие за
неговата действителност. След като по силата на действащото законодателство
отсъства законово основание да се изисква писмена форма на договора за
изработка, то той може да бъде сключен и устно, като изпълнението му подлежи на
установяване с всички допустими от ГПК доказателствени
средства. Настоящият съдебен състав на***, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че между страните са
съществували договорни взаимоотношения във връзка с ремонта на футболния
стадион в гр. Каварна. В рамките на тези отношения ответникът възложил на ищеца
извършване на конкретни дейности във връзка с подготовка на стадиона за
лицензирането му от БФС, с конкретни указания и искания. Безспорно беше
установено, на следващо място, че ремонтните дейности били извършени от ищцовата фирма съобразно поръчката и предадени на
представител на ответника.
По отношение на приемането на извършената работа
следва да се има предвид следното. Не съществува спор в съдебната практика и
правната доктрина, че в същината си приемането обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване
на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. Затова не е налице процесуална
пречка приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказано с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. чрез
осъществени от възложителя правни и фактически действия, каквито несъмнено в
случая представляват използването на изработеното по неговото предназначение.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза
се установи по категоричен начин, че описаните във фактурите дейности са
извършени и то с необходимото качество. С оглед събраните в процеса
доказателства настоящият съдебен състав на***, че по делото безспорно беше
установено както фактическото приемане на извършените дейности, така и
признанието от страна на ответника - възложител, че изработеното напълно
съответства на поръчката. С извършването и приемането на възложената работа
възникнал и правопораждащият факт на вземането за
цената на изработеното. По делото няма данни, а и твърдения за пълно или
частично погасяване на задължението от страна на ответното дружество.
При тези изводи предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.03.2018 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната
лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай
падежът на задължението е деня следващ издаването на всяка една от фактурите –
28.02.2017 г. за фактура № 2337/27.02.2017 г. и 01.03.2017 г. за фактура №
2339/28.02.201 г. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза размерът на законната лихва върху сумата от 2214 лв. за периода
01.03.2017 г. до 08.03.2018 г. възлиза на 226.32 лева, а законната лихва върху
сумата 3780 лв. за периода 28.02.2017 г. до 08.03.2018 г. възлиза на 387.45 лв.
Няма доказателства по делото за пълно или частично заплащане на претендираната мораторна лихва от
ответника. Ето защо исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни до посочените от вещото лице размери и следва
да бъдат уважени до този размер, а за горницата до пълнопредявените
размери отхвърлени като неоснователни.
По
отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане
за присъждане на направените съдебни разноски, като е представил списък по чл.
80 ГПК. В заповедното
производство ищцовото дружество е извършило разноски
в размер на 168.94 лева – платена държавна такса. В исковото производство
разноските са в общ размер на 1021,34 лева – за държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответника. С оглед изхода на настоящия спор и предвид даденото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК ВКС, решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски съразмерно на уважената част от претенциите в размер на 799,07 лева
по настоящото дело и 132,17 лева – по заповедното производство.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че съществува вземане на ЕТ „***-2000-П.Я.” ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № *****, представляван
от П.А.Я., срещу СДРУЖЕНИЕ „***”, БУЛСТАД ***, със седалище и адрес на
управление гр. Каварна, ул. „***” № 29, представлявано от Х.Г.У. – Председател
на управителния съвет, за сумата в размер на 5994,00 лв. (пет хиляди
деветстотин деветдесет и четири лева), представляваща дължимо възнаграждение за
извършени ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.03.2018 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума, предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. №
108 по описа за 2016 г. на Каварненски районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че съществува вземане на ЕТ „***-2000-П.Я.” ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № 33, вх. В, ет. 5, ап.
15, представляван от П.А.Я., срещу СДРУЖЕНИЕ „***”, БУЛСТАД ***, със седалище и
адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № 29, представлявано от Х.Г.У. –
Председател на управителния съвет, за:
сумата в размер на 226,32 лв. (двеста двадесет и шест
лева и тридесет и две стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата от 2214,00 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 08.03.2018
г., като отхвърля иска за горницата до пълнопредявения
размер от 905,25 лв.,
сумата в размер на 387,45 лв. (триста осемдесет и
седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата от 3780 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 08.03.2018 г.,
като отхвърля иска за горницата до пълнопредявения размер
от 1 546,59 лв.,
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 108 по описа за 2016
г. на Каварненски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СДРУЖЕНИЕ „***”,
БУЛСТАД ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № 29, представлявано
от Х.Г.У. – Председател на управителния съвет, да заплати на ЕТ „***-2000-П.Я.”
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „***” № 33, вх. В,
ет. 5, ап. 15, представляван от П.А.Я., направените в исковото и заповедното
производства разноски в общ размер на 931,24 лв. (деветстотин тридесет и един
лева и двадесет и четири стотинки) за държавна такса, депозит за вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………