Р
Е Ш Е
Н И Е №
31
гр. Перник,
11.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с.СИМОНА
КИРИЛОВА
при участието на секретар: Катя Станоева, в
присъствието на прокурора Анита Джамалова, като разгледа докладваното от съдия
Баталски ВНАХД №96 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет
и първа от НПК.
С решение №25/26.02.2019 г., постановено по
НАХД № 2/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир обвиняемата С.Г.С., родена на *** ***, българка, българска гражданка, с *** образование, разведена,
безработна, неосъждана, с ЕГН: ********** е призната за невиновна в това на
20.09.2017г., около 12.50 часа в гр.Радомир, в *****************, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, при управление на кран, в нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно който: „Всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и здравето и
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции“
и на
чл. 126, т.11 от КТ, съгласно който: „При изпълнение на работата, за
която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да съгласува работата
си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с
указанията на работодателя“ да е
причинила на Д.Е.Д., с ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща
се в многофрагментно открито счупване на костите на дясна подбедрица, довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник, за период от време
около 5-8 месеца, поради което на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК съдът я е
оправдал по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.134, ал.1, пр.2,
т. 2 от НК. С посоченото решение, съдът е постановил, на основание чл.190,
ал.1 от НПК, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 376,04 лева /триста седемдесет и
шест лева и четири стотинки/ и тези, направени
в хода на съдебното следствие в
размер на 350,00 лева /триста и
петдесет лева/ да останат за сметка на държавата.
Посоченото решение е било протестирано от
районния прокурор на Районна прокуратура – Радомир с оплаквания за неправилност
на постановеното решение.
Сочи се, че съдът неправилно е преценил
събраните по делото доказателства, като неоснователно не е кредитирал
показанията на свидетелите С. С. и Д. Д. по отношение на механизма на
причиняване на телесната повреда и на обстоятелствата кой къде се е намирал
когато е станал инцидентът. Прави се
искане протестираното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново решение, с което обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение и да бъде освободена от наказателна отговорност като й бъде наложено
административно наказание.
Обвиняемата се е защитавала сама и пред
първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, като позицията й е, че не
се признава за виновна и моли да бъде оправдана напълно.
Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест, заявеното от
представителя на ОП-Перник и изявленията
на обвиняемата пред въззивния съд, като провери изцяло
атакувания съдебен акт в пределите на
правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден по предвидения в НПК ред и в указания срок.
При преценката на събраните по делото доказателства,
въззивният съд намери, че атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото
да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, по
следните съображения:
Постановлението
/респ. предложението/ на прокурора по чл.375 от НПК очертава фактическите рамки
на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята
мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на
всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Прецизно предявените обстоятелства определят, от една страна, предмета на
доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по
изложените от прокурора факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е
налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на
съществените обективни признаци на деянието.
Внесеното в Районен съд гр. Радомир предложение
за освобождаване от наказателна отговорност не отговаря на изискванията на
чл.375, във вр. с чл.246 от НПК и е в противоречие със задължителните
предписания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради
което е и негодно да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемата,
както и да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемата в него. В конкретния случай с предложение
на прокурора срещу обвиняемата С.Г.С. е предявено обвинение по чл.134, ал.1,
пр.2 от НК. Съгласно Постановление №2 от 27.09.1979 г. по н.д. №4/79 г. на
Пленума на ВС нормата на чл.134 от НК е бланкетна норма, която по отношение на
задължителните в конкретните случаи заповеди или запрети се позовава на
технически правила и норми от съответен нормативен или подзаконов нормативен
акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на
признаците на престъпния състав. В конкретния случай като нарушени правила за
поведение са посочени разпоредбите на чл.33 от ЗЗБУТ и чл.126, т.11 от КТ.
Първата разпоредба гласи:„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му
от работодателя инструкции“. А втората разпоредба гласи:„При изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да
съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в
съответствие с указанията на работодателя“. Характерът и на двете посочените разпоредби
не сочи на технически правила с необходимата според закона и съдебната практика
конкретика, чието нарушаване да е от естество да запълни бланкетната норма на
чл.134 от НК. Напротив, и двете посочени разпоредби не притежават необходимата
конкретика, която да е способна да запълни съдържанието на бланкетната правна
норма на чл.134 от НК, тъй като те представляват общи правила за поведение. Не
са конкретизирани и посочените в първата разпоредба „дадени от работодателя
инструкции“, нито посочените във втората разпоредба „указания на работодателя“.
Не е преценено каква връзка има поведението на обвиняемата с действащите към
момента на инкриминираното деяние специални технически разпоредби във връзка с
извършваната от обвиняемата специфична дейност. В обстоятелствената част на постановлението
на прокурора е отразено само, че дейността е правнорегламентирана, тъй като са
налице правни норми по посочените текстове от ЗЗБУТ /чл.33 от същия закон/ и в КТ /чл.126, т.11 от КТ/ и Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни
работи, като не е конкретизирано кои точно са конкретните технически правила
/включително и от посочената инструкция/, които обвиняемата е нарушила.
Използването на чл.134 от НК за
очертаване на кръга от факти, подлежащи на доказване е аналогично на
положението при описаните в Раздел ІІ, Глава ХІ от НК – "Престъпления по
транспорта и съобщенията", чиито понятия се изясняват посредством нормите
на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за приложение на ЗДвП
/В този смисъл е и решение №438/2009 г. на ВКС, III
н.о. и решение №535/1992 г. на ВКС, II н.о./. В обвинението
следва да фигурират както ясно очертани факти във връзка със самите понятия,
така и посочване не само на конкретните текстове, но и на конкретните варианти
в тези текстове. Само така би станало ясно какво подлежи на установяване в
съдебната фаза според прокурора и по какви факти следва да се защитава обвиняемият
/подсъдимият/. Когато обвинението е за престъпление, формулирано с бланкетна
норма в особената част на наказателния закон, нарушенията на специалното
законодателство са същностна част от фактологията на деянието, за което обвиняемият
/подсъдимият/ ще отговаря пред съда и неговата правна квалификация, което
обуславя необходимостта от тяхното ясно и недвусмислено формулиране.
Съображенията в тази насока се основават и на принципа, че никой не може да
бъде осъден за престъпление, за което не е бил надлежно обвинен. Посоченото не изпълнява условието за мотивираност на
постановлението на прокурора по смисъла на чл. 375 от НПК,
като лишава обвиняемата и от възможността да разбере в пълнота естеството на
вмененото й обвинение, а оттам и да реализира адекватна защита по твърдените
факти.
Изложеното по-горе се отнася и за
постановлението за привличане на С. в качеството й на обвиняема, в което също
не фигурират конкретни технически разпоредби, които да са в състояние да запълнят
съдържанието на бланкетната норма на чл.134 от НК.
Посочените непълноти в предложението
на прокурора и в постановлението за привличане на обвиняемата се отнасят до
съставомерни признаци на престъплението, което води до извода, че при
изготвянето на предложението и на постановлението за привличане на обвиняем са
допуснати съществени нарушения на чл.375, във вр. с чл.246 от НПК и чл.219 от НПК.
Неспазването на посочените процесуални
правила е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, тъй
като не й е дало възможност да разбере в какво конкретно се обвинява и да
организира защитата си по най-благоприятен начин. Допуснатите на досъдебното
производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са довели
до опорочаване на проведеното съдебно следствие и постановения по съществото на
делото съдебен акт. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, а, от друга страна, препятстват възможността й да провери
правилността на атакуваната присъда и да се произнесе с обоснован,
законосъобразен и справедлив акт. Първоинстанционният съд, макар и да е обсъдил
задълбочено фактите и доказателствата по делото, е пропуснал да вземе отношение
по визираните недостатъци и да използва предвидените процесуални способи за евентуалното
им отстраняване, като вместо това същия е разгледал делото в съдебно заседание,
ограничавайки законовите права на обвиняемата. Поради изложеното, настоящият
състав намира, че следва присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато
за ново разглеждане. Следва делото да се върне на друг състав на първоинстанционния
съд от етапа на заседанието по чл.376 и чл.377 от НПК, който да подложи на
самостоятелна преценка обстоятелствата във връзка с мотивираността на
предложението на прокурора, както и във връзка с очертаването на съставомерните
признаци на предмета на доказване, изложени в настоящите мотиви.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Пернишкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
Отменя изцяло решение №5/26.02.2019
г., постановено по НАХД № 2/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир и връща делото за разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1/
2/