Решение по дело №106/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 71
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20213300500106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Разград , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500106 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №63/15 ІІ.2021г. по гр.д.№1353 по описа му за 2020г. , състав на РРС е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска, предявен от Н.Д.Н. против бившият му работодател „Миг
Маркет“ООД,ЕИК********* гр.Разград на осн.чл.226, ал.2 КТ за дължими му се 13 680,00лв в обезщетение за
вреди, търпени в резултат на неправомерно задържане на трудовата му книжа за времето от 4.IX.2017-4.IX.2020г.
Недоволен от така постановеното решение, ищецът Н.Д.Н. обжалва същото като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Х. , въззивникът заявява, че поддържа
жалбата и моли, на релевираните с нея основания за неговата отмяна и за постановяване на решение, с което
съдът да уважи иска му като доказан по основание, и размер.
В законоустановения и предоставен му от съда срок, ответникът депозира писмен отговор , с който
оспорва жалбата като неоснователна.
В с.з. чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Г., въззиваемият пледира за
потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт
Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за основателна, поддържа въведеното в срока за отговор по
чл.131 ГПК възражение за неоснователност на иска като погасил се с изтичане на предвидената в чл.358, ал.1, т.3
КТ давност. Претендира разноски, удостоверени с представения по реда на чл.80 ГПК списък и приложения
договор за правна помощ.
Чрез повереника си, въззивникът въвежда възражение за прекомерност на претендираното като разноски
адвокатско възнаграждение.
1
В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. При извършената
проверка по реда на чл. 269, изр.1, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което и съгласно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на заявеното с жалбата и насрещно депозирания в срок отговор.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на
ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие
с проявена от тях активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
споделя от настоящата инстанция.
Като постановено по същество на предявения по реда на чл. 226 ал. КТ осъдителен иск, като краен
резултат решението е правилно.
Съответно на събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът
намира за установено следното:
Гр.д.№1353/2020 е образувано на производство пред РРС по иск, предявен на 4.IX.2020г. от Н.Д.Н. за
осъждане на бившият му работодател „Миг Маркет“ООД,ЕИК********* гр.Разград със сумата от 21 600,00лв.,
дължима в обезщетение за вреди, търпени в резултат на неправомерно задържане на трудовата му книжа за
времето от 4.XII.2015 - 4.IX.2020, изчислени по правилото на чл.226, ал.3, предл. последно КТ на база брутното
му възнаграждение, твърдяно и установено в размер на 380,00лв. към 4.XII.2015- дата на прекратяване на
трудовото му правоотношение
С подаден в срока на чл.131 отговор, ответното дружество е оспорило иска като неоснователен, поради
недоказаност на визираните в чл.226 ГПК предпоставки, твърдейки предаване на книжката към дата на
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника, депозирайки в подкрепа на това си твърдение
извлечение от водения в предприятието дневник за трудовите книжки. С твърдение, че положеният срещу
„получил трудовата книжка“ подпис не е изпълнен от него, въззивникът е оспорил доказателството като
неистински документ.
В срока за отговор на исковата молба е било релевирано и материалноправно възражение за погасяване на
исковата претенция с изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.3 КТ давностен срок. Във въззивното
производство се развиват съображения за преклузивен характер на давностния срок.
В дължимия по реда на чл. 14 ГПК доклад, съдът е приел и квалифицирал спора между страните,
правилно и съответно на заявените с иска и с възражението защити. Открил е производство по реда на чл.193 и
сл.ГПК във връзка с оспорената истинност на депозираното от ответника доказателство и е разпределил
дължимата се в производството доказателствена тежест.
Страните са приели доклада на съда без възражения . В провелото се на 2.II.2021г. с.з., по реда и в
срока на чл.214, ал.1, предл. последно ГПК ищецът е изменил иска си, намалявайки размера на претендираното в
обезвреда обезщетение до сумата от 13 680,00лв., като е намалил и периода на твърдяното от него незаконно
задържане на трудовата му книжка за времето от 4.IX.2017-4.IX.2020г. Т.е, с предприетото по реда на
чл.21 ГПК изменение на иска, времево исковата му претенция се явява предявена за срок от три години преди
датата на иска-4.IX.2020г. Което дава основание на съда в този му състав да приеме, че с предприетото от него
изменение на иска, въззивникът е обективирал признание на въведеното в срок за отговор възражение за
погасяване на иска му до първоначалния размер и за периода от 4.XII.2015 до 4.IX.2017 по давност.
Спорът по чл.226, ал.2 КТ е трудов и защитим с иск, който по регл. на чл.358, ал.1, т.3 КТ се
предявява в тригодишен срок от деня, в който въведеното в предмет на иска право е станало изискуемо или по
арг. на 358, ал. 2, т. 2 КТ е могло да бъде упражнено. Правото на иска по чл.226, ал.2 КТ, за обезщетяване на
2
търпени от незаконно задържане на трудова книжка вреди, съответно на изискванията на чл.350 КТ възниква от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на която работодателят е дължал връщането й . По
императив на чл.358 КТ и съгл. последователно провежданата съдебна практика, този срок е давностен и
приложим по искане на страна в производството, а не преклузивен.
Предвид датата на депозиране на исковата молба и при съблюдаване на горецитираните разпоредби
следва изводът, че възражението за предявяване на исковата претенция след давностния срок се явява
неоснователно , тъй като исковата молба е подадена в съда преди изтичането на три години, считано от началната
дата на процесния по делото период – чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.. Претендираното обезщетение е за периода
4.IX.2017-4.IX.2020г. Исковата претенция е предявена на 4.IX.2020г., от който момент на основание чл. 116, б.
"б" ЗЗД се прекъсва давността.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на иска с оглед
допуснатото по реда на чл.214 ГПК изменение като, отхвърляйки го поради недоказана съставомерност на
отговорността по чл.226, ал.2 КТ, правилно и съответно на доказателствата е приел, че за процесния период
искът не е погасен с изтичане на предвидената в чл.358 КТ давност. В нарушение на процесуалните правила, в
мотиви на решението си първоинстанционният съд не е дал отговор на въведеното в срок възражение за
погасяване на иска по давност, но този пропуск, доколкото не се е отразил на правилността на крайния, дължим
по същество на спора резултат, не е съществен и не релевира основание за неговата отмяна.
Страните не спорят, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че установените между тях
на 7.V.2015г трудови правоотношения са прекратени по взаимно съгласие с вл. в сила Заповед
№2477/3.XII.2015г. Безспорно за страните е и обстоятелството, че до дата на прекратяване на установеното между
страните правоотношение, трудовата книжка на въззивника е била на съхранение при работодателя му, който е
вписан и като неѝн издател.
По императив на чл. 347 КТ, относно вписаните в нея и свързани с трудовата дейност на работника или
служителя обстоятелства, трудовата книжка е официален удостоверителен документ. В нея се отразяват редица
факти, като например заемана длъжност, дата на постъпване на работа, дата и основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, времето, което се признава за трудов стаж, и т. н. /чл. 349, ал. 1 КТ/. Работодателят е
задължен с точното и своевременно вписване на относимите данни и промените в тях /чл. 349, ал. 2 КТ/, а при
прекратяване на трудовоправната връзка работодателят е задължен да отрази информацията, свързана с
прекратяването. Това са данните, които са посочени и в текста на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж /НТКТС/.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с
прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя.
От приложеното като доказателство заверено копие на трудовата книжка е видно, че същата е оформена
от работодателя в срока на чл.350 КТ и с дължимите по см. на чл.349 КТ реквизити. Книжката носи всички,
удостоверяващи характера на официален документ реквизити- печат и подпис на съответното дл. лице. От
изложеното се следва за безсорно установено, че въззиваемият е изпълнил първото от задълженията си по см. на
чл.350 КТ.
За избягване на спорове между работник и работодател относно обстоятелството дали работодателят е
изпълнил задължението си за връщане на трудовата книжка, след вписване на необходимите данни,
законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2 изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изискването-датата
на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника да се отбележи в нарочно водения Дневник за
издаване на трудовите книжки по приложение № 1.
В Приложение № 1 към Наредбата за трудовите книжки и трудовия стаж е утвърдена форма на Дневник за
издаване на трудови книжки, предвиден в чл. 1, ал.5 от същата. Дневникът се изготвя и заверява от работодателя и
3
служи за опис на издадените от него трудови книжки и данни за тяхното движение: предаването им от работника
или служителя, при възникването на трудовото правоотношение, както и връщането им на работника или
служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, като последното обстоятелство се удостоверява с
подписа на получилия книжката работник. Т.е., по своето предназначение, форма, реквизити и начин на
съставянето му, воденият от въззиваемия дневник за трудовите книжки притежава характеристиките на
официален документ, ползващ се с доказателствена сила относно отразените в него изявления, вкл. и
обективираното такова за връщане, респ. получаване на трудовата книжка от въззивника.
От събраните по делото доказателства се следва за безспорно установено, че в случая тази процедура е
изпълнена по начин, доказващ добросъвестно предприето от въззиваемия връщане на надлежно обработената от
него трудова книжка на 4.XII.2015г., на която дата в дневника, срещу собственоръчно положения от въззивника
подпис е удостоверено връщането ѝ.
Обосновано от анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за
недоказано поддържаното от ищеца твърдение за неистинност на подписа, удостоверен като положен от него
срещу „връщане“ на трудовата му книжка. Произнасяне по истинността на оспореното писмено доказателство е
обективирано единствено в мотиви на решението. Като не се е произнесъл с изричен акт по откритото по реда на
чл.193 ГПК производство, първоинстанционнит съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и не е
съобразил проведената с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК
съдебна практика. Доколкото това нарушение, не се е отразило на правилността на решението, в този си състав
съдът намира същото за несъществено. Освен това, произнасянето на РРС по инцидентно предявения по реда на
чл.193 ГПК иск не е въведено в предмет на въззивната жалба и коментарът му във въззивното производство е
дължим, доколкото в предмет на същото е въведена законосъобразността на крайния, постановен по същество на
иска резултат.
В случая, във връзка с откритото производство по оспорване истинността на обективираните в дневника
данни, в хода на производството са събрани доказателства –писмени и чрез способа на назначената в
производството повторна почеркова експертиза , които не са оспорени от страните. В този си състав, идентично
на изложеното в мотиви на обжалваното решение, съдът кредитира същите и формира извода за автентичността
и верността на данните, съдържащи се относно връщането на трудовата книжка в оспорения документ.
Доколкото в дневника, на позиция, касаеща датата на връщането на трудовата книжка на въззивника има
данни за нанесена корекция, то в съответствие с изискванията на чл.178, ал.1 ГПК в този си състав съдът приема
датата за достоверна с оглед относимостта към удостоверената в трудовата книжка дата на прекратяване на
трудовото правоотношение с въззивника и доказаната автентичност на положения от него подпис.
В обстоятелствена част на исковата си молба въззивникът поддържа твърдение, че книжката не му е била
върната от работодателя въпреки многократно и писмени отправяните от него искания. В подкрепа на това си
твърдение не е ангажирал доказателства. По делото се следва за установено, че единствената писмена и
документално входирана молба е подадената от въззивника такава на 6.VII.2018г., на която със свое писмо изх.
№115/18. VII.2018г. въззиваемият е отговорил, че книжката е върната срещу положения от него подпис на
4.XII.2015г. ведно със съответните УП.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на
трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Основателността на иска по чл.
226, ал. 2 КТ се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) прекратен
трудов договор, 2) незаконно задържане на трудова книжка; 3) настъпили имуществени вреди в пряка причинна
връзка с незаконното задържане.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните в процеса следва да установи положителните факти,
от които черпи изгодни за себе си правни последици. В приложение на това правило, тежестта за установяване на
4
първите две предпоставки - наличие на прекратено трудово правоотношение и задържането на трудовата книжка,
се разпределя на ищеца. Тъй като размерът на обезщетението е нормативно определен и се съизмерява с
последното брутно трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка, в тежест на ищеца е да
установи и неговия размер. Първият елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от
КТ е доказан. Въз основа на изложеното и обосновано от събраните по делото доказателства, в този си състав
съдът намира, че съставомерността на вменяваната по реда на чл.226, ал.2 КТ отговорност на въззиваемия за
обезвреда на въззивника за вреди, търпени в резултат на незаконно задържане на трудовата му книжка е
недоказана по отношение на втората от кумулативно изискуемите се предпоставки
С оглед изложеното настоящият съд намира изводите на първоинстанционният съд за правилни и
законосъобразни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят сторените
във въззивната инстанция разноски.С приложения по делото договор за правна помощ, същите се явяват доказани
в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 000,00лв.
Въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва
да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако
се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
На основание чл. 9, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, минималният размер за изготвения в случая отговор на
въззивна жалба възлиза на 300 лв. Предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено едно
открито съдебно заседание, на което въззиваемият е представляван от упълномощения по делото адвокат, както и
че не са ангажирани нови доказателства, следва да се приеме, че уговореното и заплатено от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да се намали до минималния размер от 300 лв.
Водим от горното и в хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №63/15 ІІ.2021г. по гр.д.№1353/2020г. по опис на РРС, с което като неоснователен
и недоказан е отхвърлен иска , предявен от Н.Д.Н. против бившият му работодател „Миг
Маркет“ООД,ЕИК********* гр.Разград на осн.чл.226, ал.2 КТ за заплащане на 13 680,00лв в обезщетение за
вреди, търпени в резултат на неправомерно задържане на трудовата му книжа за времето от 4.IX.2017-4.IX.2020г.

ОСЪЖДА Н.Д.Н. да заплати на Миг Маркет“ООД,ЕИК********* гр.Разград разноски в размер на
300,00лв.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6