Р Е Ш Е Н И Е №30
гр. Шумен, 07.02.2019 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 5 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1083 от 06.12.2018 г., постановено по г. д. № 3223 по описа на Шуменския районен съд за 2018 г. , първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил като неоснователна молбата на Д.Й.М., ЕГН **** , с постоянен адрес: *** за защита срещу актове на домашно насилие, твърдяни като извършени през периода 05.10.2018 г. – 31.10.2018 г. в гр. Ш. от Х.Р.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, изразяващи се в психическо и емо- ционално насилие. Д.Й.М. е осъдена да заплати на Х.Р.Х. направените разноски по делото в размер на 350.00 лв. и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25.00 лв.
Недоволна от така постановеното съдебно решение Д.Й. М.го обжалва, като счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Мо- ли съда да отмени атакуваното решение на районния съд и да постанови ново, с което да уважи молбата й, като и да й бъдат присъдени направените по делото раз- носки. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба лично и чрез проце- суалния си представител ад. П.Й.Н. ***.
Въззиваемата страна Х.Р.Х., чрез процесуалния си предста- вител ад. С.С., в своевременно депозиран отговор на въззивната жалба и в депозирани писмени бележки, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на Шуменския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.
Жалбата
е депозирана в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличието
на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.
След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваното решение е постановено по депозирана, на 07.11.2018 г., молба на Д.Й.М.. В молбата си твърди, че с ответника Х.Р.Х. са бивши съпрузи, като бракът помежду им е прекратен по взаимно съгла- сие с Решение № 1470 от 24.11.2016 г. по г.д. № 5788/2016 г. по описа на РС – Русе. По силата на съдебното решение родителските права по отношение на родените по времето на брака деца – В.Х.Х. и Д.Х.Х. са предоставени за упражняване от ищцата, а на Х.Р.Х. е бил определен режим на лични отношения с тях. През 2017 г. детето на страните Д.Х. е починало. Молителката заедно с детето В.Х. се пре- мества да живее в гр. Ш.. В гр. Ш. молителката развива собствен бизнес и заживява на семейни начала с друг мъж. Това е предизвикало неприязън, злоба и завист у бившия й съпруг, който започнал да упражнява психически тормоз спрямо нея, като започнал да й звъни непрекъснато, да я заплашва и обижда. Ответникът започнал да настройва детето срещу ищцата, което довело до неуважение към лич- ността й и отчуждение на детето В.спрямо нея. Х.Р.Х. за- почнал системно да нарушава установения със съдебното решение режим на лични контакти, като започнал да взема детето по всяко време, без да предупреждава мо- лителката за това, като по този начин създавал страх, тревожност и безпокойство у нея, че нещо лошо може да се случи с детето й. Системното неспазване на режима за лични контакти, определен със съдебното решение, заплахите, че ще вземе детето, подстрекаването на детето срещу майка му и създаденото от ответника родителско отчуждение на детето от майка му, представляват системен тормоз спрямо нея, изразяващ се в причиняване на психически и емоционален стрес. Д.Й.М. моли съда да постанови решение, с което да издаде запо- вед за защита срещу Х.Р.Х., по силата на което той да бъде задъл- жен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му бъде за- бранено да приближава до пострадалата и жилището й, находящо се в гр. Ш., ул. за срок по-дълъг от минималния.
Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл.2 от ЗЗДН. Моли съда да отхвърли молбата на Д.Й.М..
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказа- телства се установява, че те са бивши съпрузи, като родителските права по отноше- ние на детето В.Х.Х. са били предоставени на молителката. На 22.05.2018 г., Х.Р.Х. е депозирал пред Районен съд – Русе искова молба, с която е предявил иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето. Въз основа на предяве- ния от него иск е образувано г. д. № 3339/2018 г. по описа на РС – Русе.
В представената по делото декларация от 02.11.2018 г., по чл.9, ал.3 от ЗЗ ДН, Д.Й.М. декларира, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от Х.Р.Х., изразяващ се в упражняване на психи- чески и емоционален тормоз, а именно: системно нарушава определения с Решение № 1470/24.11.2016 г. по г.д. № 5788/2016 г. по описа на РС – Русе режим на лични отношения със сина ми В.Х.Х., като на 21.09.2018 г. го взема от училище и без знанието и съгласието й и без дори да уведоми класния ръководи- тел го води в гр. Р.да даде показания по г.д. № 3339/2018 г. по описа на РС – Ру- се, на 05.10.2018 г., на 12.10.2018 г., на 19.10.2018 г., на 22.10.2018 г. и на 31.10. 2018 г. взема детето В.от училището без знанието и съгласието й и в нару- шение на определения със съдебното решение режим на лични отношения със сина й В.Х.Х. и принудително ограничава личния й живот и лични- те й права като родител с присъдени родителски права.
Пред районният съд са разпитани двама свидетели. Свидетелят И.П.И., във фактическо съжителство с молителката, в своите показания заявява, че ответникът взема детето всеки петък след училище и го връща в неделя по различно време. Д. М. била разстроена от това, тъй като през почивните дни когато е свободна е лишена от възможността да има контакт с детето си. Меж- ду страните е имало спорове относно нарушаване режима на лични контакти от страна на ответника, и че не предупреждава Д. М., че взима детето. Свидете- лят С.Р.Х. (брат на ответника) заявява, че цялата лятна ваканция, от 15 юни детето е живяло на село с баща си, където се чувствало по-добре, тъй като в гр. Ш. няма приятели. Последните месеци детето е било на село при баща си почти всяка седмица.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че имат преки и непосредствени впечатления, не са противоречиви и не се опроверга- ват от други доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия сис състав, счита, че депозираната от молителката молба е допустима, но неоснова- телна, поради следните съображения:
Страните, в качеството си на бивши съпрузи попадат в кръга лица посочен в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН и могат да бъдат страни в производството по ЗЗДН. Молбата на молителката е подадена в преклузивния срок, визиран в чл.10 от ЗЗДН. Но събраните в хода на процеса доказателства не покриват никоя от хипотезите на чл.2 от ЗЗДН.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, съдържаща се в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, последното е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова на- силие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат моли-телката и ответникът. Анализа на текста дава основание на съда да приеме, че актът на насилие следва да е пряко и непосредствено насочен към пострадалото ли- це. Действително поведението на ответника е създало негативни емоции и прежи- вявания у молителката, психически я стресира и тормози, но действията му не са насочени пряко срещу нея. Целта на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лицата, които действително се намират в риск по повод упражнено по отноше- ние на тях насилие, а не чрез него да се уреждат други гражданскоправни спорове между страните. С оглед на това депозираната от Д.Й.М. мол- ба по чл.8 от ЗЗДН е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на правните изводи
на двете инстанции по същест- во на спора, обжалваното решение на Шуменския
районен съд следва да бъде потвър- дено, като на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло
споделя.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и във връзка с направеното искане от страна на Х.Р.Х. следва да му се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 250.00 лева.
На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН, Д.Й.М. следва да за- плати по сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 1083 от 06.12.2018 г., постановено по г. д. № 3223 по описа за 2018 г. на Шуменския районен съд.
Осъжда Д.Й.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Х.Р.Х., ЕГН **** , с адрес: *** сумата от 250.00 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
Осъжда Д.Й.М., ЕГН **** , с постоянен адрес: *** да заплати по сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.