Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 78 15.04.2020
год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и шести февруари, две хиляди
и двадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: К. Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор:__________________
Като разгледа докладваното от съдията
К. Градев
Гражданско дело № 541 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на А.К.Д. от гр.*** и Н. В. Е. от ********* *******, представлявани от процесуален представител – адвокат против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София за осъждането на ответника да им
заплати по 90 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие причинената смърт при ПТП със застраховано при ответника МПС на сина на ищците – К. А. Д., починал на **.**.20**
г. Ищците сочат, че на въпросната дата синът им е пресичал пътя Созопол – Бургас по
пешеходната пътека до входа на
Военноморска база Атия, когато бил ударен
от преминаващ автомобил „Шевролет“ с рег.№ А 9787 КК , управляван от К. Г.
от гр.***. В резултат на удара получил
тежки несъвместими с живота наранявания
и починал на местопроизшествието. Водачът на автомобила К. Г. е бил
признат за виновен и осъден за извършеното от него деяние с присъда по НОХД
№361/2018 г. с №161 от 21.06.2018 г. ,
която е влязла в сила на 0.04.2019 г. на основание Решение №46 от 08.04.2019 г.
, постановено по к.д.№47/2019 г. на ВКС , ІІІ отд. На
28.02.2018 г. ищците са подали молба до застрахователя на МПС-то – ДЗИ – Общо
застраховане за обезщетение на претърпените вреди вследствие смъртта на сина им. На 09.07.2018 г. са им били изплатени по 110 000 лв., без
да е постигано и подписвано споразумение със застрахователя. Ищците сочат, че са
претърпели значителни морални вреди вследствие загубата на детето им. Изложени
са подробни доводи в исковата молба, позовали са се и на съдебната практика на
ВКС. Същите считат, че справедлив на основание чл.52 от ЗЗД би бил размера по 200 000 лв. на всеки
един от ищците, поради което претендират
осъждането на ответника да им заплати още по 90 000 лв., ведно със
законните лихви върху сумата, начиная от 28.02.2018 г. до окончателното им изплащане. Претенциите
се поддържат пред съда чрез процесуални представители – адвокати.
Постъпил писмен отговор от страна на
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД на исковата молба на ищците А.Д. и Н. Е.
Исковата претенция се оспорва на първо място като недопустима, тъй като на двамата ищци като правоимащи
им е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 110 000 лв. за
причинените неимуществени вреди. Претенциите се оспорват и като неоснователни –
оспорва се твърдението на ищците, че изплатеното застрахователно обезщетение не
е съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Страната се позовава на
практиката на ВКС в тази насока. Оспорва се както претенцията за главница, така и претенцията
за лихви. Страната се позовава на обстоятелството, че в процесния
случай застрахователят с второ напомнително писмо е
посочило на правоимащите лица, че не са посочили
банкови сметки и това представлява забава на кредиторите по отношение на
плащането като застрахователят в този случай не дължи лихва. Едва с писмо от
15.06.2018 г. адвоката на увредените лица е представил номера на банкови сметки.
Становището си страната поддържа пред съда чрез процесуален представител.
С
допълнителна искова молба / Д И М/
от страна на ищците А.К.Д. и Н. В. Е. / находяща
се на л.127 по делото/ чрез процесуалния им представител – адвокат, исковата
молба се поддържа. По направеното възражение за недопустимост – страната не
оспорва, че е получила обезщетение от застрахователя, но съгласно разпоредбата
на чл.498 ал.3 от КЗ – увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда ако не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение. В този смисъл – претенцията въпреки
плащането не може да бъде окачествена като недопустима и следва да бъде
разгледана според ищците. По възражението за неоснователност и завишен размер
на претенцията страната изразява становището си, че обезщетението от 110 000
лв. не е адекватно на причинените болки и страдания от загубата на 15 годишния
син на ищците. Съвкупността от преживения емоционален стрес създава дискомфорт за ищците не само за определен период от време,
но и неблагоприятни последващи прояви. Паричният
израз на обезщетението не се обуславя само от принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, но и е съобразен от съществуващата в страната икономическа
обстановка и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на дължимото застрахователно
обезщетение момент – в процесния случай – настъпилото
на **.**.20** г. ПТП. По тези съображения страната счита, че претендираното от нея обезщетение е напълно съобразено с
разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.1 във вр. с чл.492 от КЗ. В случая претърпените болки и страдания са с интензитет по-силен от
обичайния и намира отражение върху целия
живот на ищците. Евентуално присъдено обезщетение в претендирания
размер в никакъв случай не би представлявало неоснователно обогатяване, а
справедлива компенсация, доколкото е възможно да бъдат обезщетени страданията
им като родители. Съдебната практика, изложена
от ответното дружество в повечето случаи касае претърпени вреди от смъртта на
други родственици. В този смисъл се поддържат
направените искания за събиране на гласни доказателства. Пред съда претенциите
се поддържат чрез процесуалните
представители на ищците – адвокати.
С отговор на допълнителната искова
молба / ОДИМ/ от страна на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, страната сочи, че действително вредите за ищците са
изключително тежки, но възстановяването
им в парично изражение отпреди събитието е невъзможно. Поради тази причина
законът е предвидил обезщетението да
бъде определяно по справедливост и по повод преценката се вземат всички
обективни обстоятелства по случая - възраст
на пострадалия, социално положение, отношенията му с увредените лица. В случая
според ответника няма основание да се приеме, че справедливост в общ размер на
изплащане на още допълнителни по 90 000 лв. на родител би било
справедливо. Законът и съдебната практика са очертали определени граници на
обезщетението съобразно обществено - икономическите и житейски отношения в страната към датата
на настъпване на събитието. Страната
счита, че вече изплатените обезщетения на двамата ищци са адекватни на
претърпените неимущствени вреди – в тази връзка
страната се позовава и на практика на ВКС – Решение №227/09.02.2017 г., Решение
№108 от 06.07.2017 г., Решение №64 от 16.05.2019 на ВКС по т.д.№1781/2018 г.
Поради това исковете като неоснователни се моли да бъдат отхвърлени.
Становището си страната поддържа пред съда чрез процесуалния представител –
адвокат.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че сина на ищците - К. Д.
е починал на **.**.20** г. вследствие на ПТП. Налице е влязла в сила присъда по НОХД №361/2018 г. по описа на Окръжен съд
– гр.Бургас, която установява извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установено е, че
водачът на лек автомобил „Шевролет“ с рег.№ А 9787 КК - К. Г. е виновен за
това, че при управляването на процесното МПС е
причинил ПТП, при което е причинил виновно смъртта на К. Д. Деликта
в случая вследствие на престъплението е наличен и доказан. Влезлият
в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл.413 ал.3 във връзка с
ал.2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Механизма на ПТП е установен при разглеждането
на НОХД №361/2018 г. по описа на ОС – Бургас, което е приложено към настоящото
дело. Съответно, установени са и причините за смъртта на К. Д. В настоящото
производство също са ангажирани доказателства за механизма на произшествието. Приложен
и приет е констативен протокол за оглед на процесното
произшествие, в който е отразено настъпването на същото с участието на лек автомобил
марка „Шевролет“ с
рег.№ А 9787 КК. В него е описан и механизма на произшествието и по-точно
настъпването му на главен път II-99, км 10+600 м. на кръстовище Военоморска база – Бургас- с. Атия, общ. Созопол, като на 5
м. от пешеходната пътека е намерен труп на мъж на видима възраст около 15 г.,
чието тяло е разположено напречно на пътното платно и лежи на лявата страна с
крака към автобусната спирка. Протоколът съдържа подробно описание на пътната
обстановка и състоянието на трупа на момчето.
Установено е още, че в дясната лента за движение в посока гр. Бургас, с
предница в същата посока, е спрял лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег.№ А 9787 КК, на който е пукнато на две места
предното панорамно стъкло, а също така липсва част от декоративната му решетка
в предната част на капака. Така съставения от органите на МВР протокол е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, относно удостоверените в него
непосредствено възприети от длъжностното лице факти. Същият е съставен от
разследващ полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента и
след лично установяване на фактите на база извършен оглед и професионална
преценка на ситуацията. Обстоятелствата по настъпване на ПТП са констатирани на
база на притежаваните във връзка със заеманата от него длъжност специални
знания. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, както бе посочено по-горе, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от съставителя му факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, местонахождението на
автомобила и други, поради което и следва да се приеме, че то се е осъществило
по описания в него начин /така и в решение №15/25.07.2014
година по търг. дело №1506/2013 на ВКС, I т. о./. Освен горното, следва
да се отбележи и това, че в случая липсва оспорване от страна на ответника на
горепосочените обстоятелства.
За установена в настоящото
производство следва да се приеме и причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице К. А.
Д. Безспорно е и обстоятелството, че лекия автомобил, управляван от К. Г. – „Шевролет“
с рег.№ А 9787 КК е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност,
сключена с ответното застрахователно дружество – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
което обуславя отговорността на застрахователя по чл.432 от Кодекса за
застраховането за обезвреда на причинените вреди – в
т.ч. неимуществени вреди. Страните по същото спорят относно дължимостта
на претендираното от ищците обезщетение и неговия
размер, както и претенцията за лихви при
евентуално уважаване на иска.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
разгледал предявена пред него щета № 43072951700242 от ищците А.Д. и Н. Е., като
е приел, че е налице законово основание да заплати на молителите обезщетение в размер на по
110 000 лева. Последните, чрез своя упълномощен представител не са приели
определеното им обезщетение и са отказали да подпишат споразумение. Не се
спори, че определеното от застрахователя обезщетение е било изплатено на
молителите на 09.07.2018 г.
При съобразяване на всичко посочено
по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство - лек автомобил „Шевролет“ с рег.№ А 9787 КК – К. Г., чието поведение именно е
довело до настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като нарушил правилата за движение и
се движил с несъобразена скорост, без да пропусне преминаващия по пешеходната
пътека пешеходец. Това негово действие е довело до настъпилото
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на К. Д. са били нанесени тежки травми, довели
до неговата смърт. Всичко това сочи на установеност на елементите на
приложимата правна норма, а именно противоправно
действие, вреда и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната е
установена и с влязлата в сила присъда по нохд № 361/2018
година по описа на Бургаския окръжен съд.
Ищците А.Д. и Н. Е. са от кръга на правоимащите лица, на които по принцип е признато правото
да получат обезщетение за неимуществени вреди, като родители на пострадалото лице.
От доказателствения материал е видно, че ищците са
баща и майка на починалото лице. В тази насока е представено с исковата молба удостоверение
за наследници изх. № 1996/13.12.2017 година на общ. Созопол, чието съдържание
удостоверява твърдяната от тях родствена връзка.
С оглед установяване на наведените
от ищците твърдения за претърпени неимуществени вреди и установяване на
интензитета на претърпените болки и страдания, в настоящото производство са
допуснати до разпит двама свидетели. В процесния
случай свидетелят Х. Б. – близък приятел
на ищеца сочи, че са израсли заедно и го познава още от детската градина.
Пояснява, че починалият бил единствено негово дете и той преживявал много тежко
загубата му. Счита, че той никога няма да бъде човека, който е бил преди
случката – „душата на компанията“. След инцидента, ищецът не виждал смисъл в
живота, настъпила промяна в поведението му. Преживеният стрес, довел до
отслабване на имунната му система и се наложило да влезе в болница. В следствие
на преживяното, отслабнал и физически. Минавайки през
кръстовището, където настъпило произшествието, ищецът всеки път преживявал
отново случилото се, поради което се преместил да живее при ****** си в кв. ***.
Вземал успокоителни хапчета – лексотан и се наложило
да смени и работата си. За отношенията между баща и син свидетелят сочи, че те
били много близки. Първоначално след раздялата на родителите, детето заминало
да живее с майка си в У., но по – късно се върнало в България и заживяло с баща
си, с когото имал тясна и силна връзка. Бащата направил голям ремонт на
жилището им, с който създал много добри условия за детето, което мечтаело да
стане готвач. Въпреки, че искал да живее с баща си, младежът поддържал много
добри отношения и с майка си. Към настоящият момент ищецът бил малко по – добре, от време на време плачел, но
намирал опора в ****** си и близкия кръг от приятели. Другият свидетел по
делото – П. Д. (****** на ищеца) заявява, че познава майката на К. Д., от
момента на запознанството с **** й. Дори след развода те продължили да
поддържат връзка и бил в близки отношения. Свидетелката твърди, че връзката
между детето и неговите родители никога не била прекъсвана. Ищцата била добра
майка. Грижовна, отговорна и честна. Въпреки, че детето се върнало да живее при
баща си в България, връзката между него и майка му никога не била прекъсвала.
Често разговаряли, чрез видео връзка, а и ищцата често идвала да го посещава в
България като отсядала в апартамента на бащата. Сега отново отсядала там и
искала да е близо до гроба на детето си. Често плачела, посещавала църквата и
се молела да сънува по – често детето си, защото това бил единствения й контакт
с него. Това нейно състояние се отразявало негативно и на другото й дете, което
като я виждало разстроена, също се разстройвало. Свидетелката сочи, че й е
известно обстоятелството, че ищцата е посетила психолог след инцидента и пие
таблетки. Заявява още, че се наложило и на двамата ищци да им бъдат слагани
инжекции, тъй като непосредствено след инцидента били в много тежко, неописуемо
състояние. За ищеца сочи, че след инцидента се преместил да живее при нея и не
можел да продължи да работи като международен шофьор. Не можел да спи спокойно,
бълнувал и казвал, че иска да сложи край на живота си. Празниците били още по –
тежки. Ищецът плачел и болката му не утихвала.
По делото е представено като
доказателство, консултативно заключение, издадено от доцент, лекар –
психотерапевт при Министерство на здравеопазването на ********* *******, от
което е видно, че на 24.07.2018 г. ищцата Н. Е. е посетила психолог. От
заключението се установява, че същата има адаптационно разстройство и смесени
тревожно – репресивни реакции, поради което са й изписани медикаменти и е
препоръчано наблюдение от психотерапевт.
Предвид изложеното, предявените от
ищците искове за неимуществени вреди от смъртта на К. А. Д. се явяват основателни.
В тази връзка следва да се вземат предвид и отчетат и силата,
интензитета и продължителността на преживяваните от тях отрицателни емоции,
както и депресираното им състояние след трагедията и към настоящия момент.
Напълно внезапната и ненавременна смърт на детето им е лишила ищците завинаги от
обичта към и от него. Тя ги е лишила и от възможността да преживеят много важни за всеки човек в чисто житейски план събития.
Безспорно смъртта на К. Д. се е оказала огромна трагедия за всички. Трябва да се
отчете и това, че възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е
възможно /личната неприкосновеност е парично неостойностима/,
а обезщетението представлява предвидената от закона заместваща облага, поради
което и при неговото определяне да се съобрази съществувалата силна емоционална
връзка между ищците и починалото лице. Те са били най - близки на починалия, поддържали са
постоянни отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и
емоционална близост, сочещи на силна привързаност.
Необходимо е да се съобрази и това, че към момента на пътно-транспортното
произшествие К. Д.
е бил на 15 години, в началото на житейския си път. Това обстоятелство следва
да се разглежда в конкретната ситуация в контекста на наличието на необходимост
с оглед конкретните очаквания на ищците от една страна да отгледат и възпитат
детето си, а от друга страна то да ги подкрепя морално и след време да им бъде
опора. В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете и това, че
болките и страданията им ще продължават и занапред, ще ги съпътстват през целия
им житейски път предвид необратимостта на загубата им и най-вече нейната внезапност.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение №
124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г.,
II т. о., ТК). Съдът
намира, че претециите на ищците следва да бъдат
уважен в пълен размер, така както са предявени. При определяне
размера на обезщетението съдът
отчита, че ищците са загубил със
смъртта на детето си не само близък родственик, но и духовната близост и
емоционална опора в лицето на погиналия близък човек. Като отчита всичките
обстоятелства по делото – конкретиката в отношенията
между родители и дете, интензитета и продължителността на страданията, обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди съдът приема,
че справедлив размер на обезщетение следва да се определи в размер на претендирания. Независимо, че ответникът е
изплатил обезщетение на ищците в размер на по 110 000 лева за неимуществени
вреди, заявените им в настоящото производство претенции следва да бъдат уважени
в пълен размер. Това е така, тъй като настоящия съд приема, че с оглед точното
приложение на закона - чл. 52 ЗЗД и при съобразяване на възрастта
на починалия (15г.), неговата жизнеспособност, обстоятелството че постоянно са
поддържал близки и топли отношения, изплатеното от застрахователя обезщетение
не адекватно на понесените от ищците болки и страдания. В тази връзка и предвид
обществените отношения, е необходимо паричният
еквивалент на понесените болки и страдания от ищците и неблагоприятни
последици от произшествието да се завиши с още по 90 000 лв. за неимуществени
вреди за всеки от ищците. В таз връзка, съдът намира представената от ответника
съдебна практика за неприложима в
настоящия случай, тъй като е налице различна фактическа обстановка, водеща до
различни фактически и правни заключения.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъдените обезщетения(. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от
представените по делото доказателства се установява, че ищците са предявили
претенциите си пред застрахователя на 28.02.2018 г., от която дата се дължи
лихвата за забава.
Тъй като ищците са били освободени от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдените
обезщетения следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Ето
защо, с оглед уважения размер на исковете – общо 180 000 лева, в тежест на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва
да се присъди сума – 7 200 лв. по сметка
на съда.
Ищците, чрез процесуалните си
представители са направили своевременно искане до съда, да им бъдат присъдени
направените по делото разноски. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
такива им се дължат от ответника. По делото не е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Първоначално и двамата ищци са били представлявани
от адв. Янко Калпакчиев,
който е представил пълномощни, в които не е упомената размер на възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство по делото. В последствие, ищцата Н.
Е. е упълномощила адв. Станислава Бояджиева да я
представлява в производството, за което е представен договор за правна защита и
съдействие. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, вписването в договора за правна помощ е достатъчно за
доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има
характер на разписка. От горните данни се установява, че договорената сума от 3
200 лв. в настоящото производство е реално заплатена, тъй като изявлението за
заплащане на паричната сума в брой в
договора за правна защита и съдействие служи като разписка, с оглед
доказване на извършеното плащане. Предвид изложеното в полза на ищцата Н. Е.
следва да бъде присъдена посочената сума.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б
представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да
заплати на А.К.Д., ЕГН ********** от гр.*** сумата в размер на 90 000 /
деветдесет хиляди/ лева – представляващо обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие причинената при ПТП смърт на К. А. Д. ведно със законната
лихва начиная
от 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Витоша“ №
89Б представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно
да заплати на Н. В. Е. от ********* *******, идентификационен № **************,
гр. *** сумата в размер на 90 000 / деветдесет хиляди/ лева –
представляващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинената при ПТП смърт на К. А. Д. ведно със законната лихва начиная от
28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б представлявано
от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да заплати на Н. В. Е.
от ********* *******, идентификационен № **************, гр. *** сумата от 3 200 /три хиляди и двеста/ лева
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Витоша“ №
89Б представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева заедно да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Бургас сумата от 7 200 /седем хиляди и
двеста/ лева – държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на
страните.
Окр. съдия: