Р Е
Ш Е Н
И Е
№260405
05.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КОВАЧЕВА
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 4298 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****, с която се моли
съда да приеме за установено спрямо ответника А.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ищеца сумата
274,64 лева неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 06.12.2016 г. –
28.03.2019 г., 61,19 лева мораторни лихви за периода
27.03.2017 г. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 10.03.2020 г. до окончателното заплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1738/2020 г. на БРС.
Твърди се, че ответникът е абонат на
ищцовото дружество с абонатен № ****** и задълженията са за доставена, отведена и
пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, ****,
по издадени фактури за периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г., с отчетен
период по фактури от 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г. Посочени са задълженията на
ответника по всяка от издадените фактури. Моли се за уважаване на претенциите и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез
особен представител е посочил, че исковете са неоснователни. Изложени са
доводи, че няма данни по делото ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги. Оспорено е потреблението на вода в посочените
във фактурите количества, като не е налице реално отчитане на потреблението, а
служебно начисляване. Моли се за отхвърляне на претенциите.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 12 бр. фактури, неносещи подписа на издател
и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019
г., както и отчетни карнети за водоснабден имот в гр.
Бургас, ул. Тертер № 25. В тях е посочено, че в имота няма монтиран водомер, а
показанията са служебно отчетени. Като титуляр на партидата е посочен А.А.Т..
Приложени са
декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена до Община Бургас от А.Т., видно от която
същият е декларирал, че е собственик на 1/3 ид. ч. от
процесния имот по наследство, и удостоверение от Община Бургас за декларирани
данни. Представени са протоколи, съставени от отчетник измервателни уреди, в
които е посочено, че в имота живее 1 лице.
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява двуетажна жилищна сграда. В двора има водомерна шахта, но не е монтирано измервателно устройство. Имотът е водоснабден, като е открита партида № ******. Вещото лице е посочило, че водният оператор е приложил възможността, която му е предоставена съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба 4/2004 г., за служебно начисляване на вода. В периода 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г. е начислена 110 куб. м. вода, като не е начислена вода от разпределение.
Според заключението
на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято
стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в
счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС
като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение,
че същото е водено редовно. Законната лихва върху задълженията по фактурите
възлиза на сумата от общо 63,69 лева. В счетоводството на дружеството не са
отразени плащания по фактурите.
Разпитаният по делото
свидетел Т., работеща в ищцовото дружество като
отчетник измервателни уреди, е посочила, че в имота не е имало водомер, като в
случая се съставя от инкасатора протокол, в който отбелязва колко души живеят в
имота.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен
предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне
на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б.
”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи), а
също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно
от собственика на ВиК системата или от регулаторния
орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия
са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради
което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните
писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължено
към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца доказателства – декларация
по чл. 14 ЗМДТ, че А.Т., М. Т. и Е.Х.са декларирали пред Община Бургас, че са
собственици на водоснабдения имот, като притежават по 1/3 ид.
ч. от същия. Видно от направената от съда служебна справка в Национална база
данни „Население“ регистрираният постоянен и настоящ адрес ***, който е процесният имотTитуляр на
партидата на водомера е само ответникът, който се явява задължено лице към
дружеството, предоставящо услугата. Установява се от показанията на свидетеля и
приложените по делото протоколи, че в периода 24.01.2017 г. – 28.03.2019 г. в
имота е живеел един човек. Съгласно чл. 57, ал. 4 от Общите условия на
дружеството „В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К операторът открива партида и
потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с
потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.“. В чл. 58, ал. 1 е
предвидено, че „при промяна на собствеността или на вещното право на ползване
новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота“. В чл. 63, ал. 1 е посочено, че, „ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от
него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател,
съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване“. В
случая, видно от събраните по делото писмени доказателства, Т. е потребител на
услугите, заплащане на които се претендира в настоящото производство, тъй като
той е единствен титуляр на партидата, нито той, никой друг от съсобствениците
на имота, не е декларирал пред дружеството, че имотът е съсобствен
и партидата следва да се води на тримата съсобственици. Ето защо, след като не
е установено по делото друг да е бил реалният ползвател на имота в процесния
период и да е декларирал писмено за това пред ВиК
оператора, то Т. се явява единствено задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото гласни доказателства и заключение по приетата съдебно-техническа експертиза в имота не е монтиран водомер, но същият е водоснабден и към него е била доставяна вода. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи „по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател“. Видно от представените по делото протоколи, съставени от инкасатор, обслужващ района, в периода 24.01.2017 г. – 28.03.2019 г. в имота е живеел 1 човек. Видно от представеното извлечение – отчет и от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза на потребителя е начислявано ежемесечно количество за един обитател, спазвайки цитираната разпоредба, в размер на 5 куб. м. за периода 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г. (като за някои месеци дори не е начислявано). Общото начислено от ВиК оператора количество вода за отчетния период е 110 куб. м. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че отчетеното количество вода е реално потребено в процесния имот. Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и приетите по делото експертизи.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г. Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото
производство разноски, възлизащи в размер на 760 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****, сумата 274,64
лева неизплатени задължения за ВиК услуги за абонатен
№ ****** и имот, находящ се в гр. Бургас, ****, по
издадени фактури за периода от 24.02.2017 г. до 24.04.2019 г., с отчетен период
по фактури от 06.12.2016 г. – 28.03.2019 г., 61,19 лева мораторна
лихва за периода 27.03.2017 г. – 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението на 10.03.2020 г. до окончателното
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1738/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА А.А.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ****,
сумата от 835 лева (осемстотин тридесет и пет лева), представляваща направените
в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.