Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. София,14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при
участието на секретаря И. Коцева, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т.
дело № 1776 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 109764/05.09.2019
г., която е подадена от Г.А.Х., ЕГН **********, срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********,
като посредством същата са предявени за разглеждане в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на решения взети в пределите на състояло се на
03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД, чието съдържание е
следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“
ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от отговорност; 3./ Възлага на управителя
– Д.Г. да организира извършването на финансова ревизия на дружеството и
счетоводната му документация за период, считано от учредяването на „В.С.2.“ ООД
до 03.09.2019 г. След вписване на решенията взети от ОС на 03.09.2019 г. по
партидата на дружеството в ТР, дяловете на съдружника - Г.Х. да му се изплатят
по номинална стойност от съдружника Д.Г., и това само при условие, че тяхната
стойност ще остане свободна от прихващане, като компенсация за нанесените
имуществени вреди на дружеството от Г.Х.. Възлага на управителя Д.Г. лично или
чрез адвокат да впише така направените промени, като попълни и подаде в ТР към
АВ изискуемите от закона документи, като при първите две решения не е спазена
установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност, в т.ч. решението по
т. 2 е взето при проведено гласуване, в което е участвал представител на
изключения съдружник, а относно третото решение в протокола са отразени факти,
които не са се реализирали по време на ОС, а именно касае се за изначално
отсъстващо решение.
С определение от 07.10.2019 г. съгласно изявление на
ищеца предприето по реда на чл. 23 ГПК, съдът е прекратил производството по
търг. дело № 1776/2019 г. по описа на Софийски градски съд-ТО, VI-2 състав, в
частта му, с която от ищеца Г.А.Х., ЕГН **********,
срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ******** е предявен за разглеждане иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решения взети в
пределите на състояло се на 03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“
ООД, чието съдържание е следното : Възлага на управителя – Д.Г. да организира
извършването на финансова ревизия на дружеството и счетоводната му документация
за период, считано от учредяването на „В.С.2.“ ООД до 03.09.2019 г. След
вписване на решенията взети от ОС на 03.09.2019 г. по партидата на дружеството
в ТР, дяловете на съдружника - Г.Х. да му се изплатят по номинална стойност от
съдружника Д.Г., и това само при условие, че тяхната стойност ще остане
свободна от прихващане, като компенсация за нанесените имуществени вреди на
дружеството от Г.Х.. Възлага на управителя Д.Г. лично или чрез адвокат да впише
така направените промени, като попълни и подаде в ТР към АВ изискуемите от
закона документи.
Така в предметът на делото са останали за разглеждане
исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решения взети в
пределите на състояло се на 03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“
ООД, чието съдържание е следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на
основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./
Освобождава, като управител на „В.С.2.“ ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от
отговорност.
С определение от 28.02.2020 г. на основание чл. 220,
във връзка с чл. 218 ГПК Д.Г. Г. е
конституиран в производството като трето лице-помагач на страната на ответника
- „В.С.2.“ ООД.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощникът му
адвокат – Н. излага фактически твърдения, че има качеството на съдружник и
управител в търговско дружество - „В.С.2.“ ООД, като представителството на
дружеството се извършва съвместно с другия съдружник и управител – Д.Г..
Посочва се, че имайки качеството на съдружник в ответното дружество ищецът е
присъствал на свикано ОСС на датата – 03.09.2019 г., респективно е бил
представляван от ангажирания от него адвокат – Н.. Събранието било свикано по
инициатива на съдружника Г. и било председателствано от него и представляващите
го адвокати. Отбелязва се, че по време на заседанието на ОС не бил съставен
протокол за взетите решения от този орган, който протокол да е съответен на
установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност. Нямало осигурен
нотариус или помощник-нотариус, които да състави протокола от заседанието на ОС
в съответствие с изискването за нотариална заверка на подписите на участвалите
двама съдружника, както и на съдържанието на същия, като тези удостоверителни
действия да са извършени едновременно. Подобна форма за действителност е
необходима с оглед взетите на това събрание решения за изключване на съдружник
и освобождаване на управител – така чл. 137, ал. 4, т. 1, 2, 4, 5 и 7 ТЗ.
Последица от неспазването на въведеното изискване за форма е нищожност на
решенията – чл. 137, ал. 5 ТЗ. Именно такава порочност се поддържа от ищеца да
е налице спрямо оспорените от него решения. Изрично се подчертава, че
изключение от спазването на изискването на чл. 137, ал. 4 ТЗ не може да има,
тъй като в дружествения договор регламентиращ дружествените дела на „В.С.2.“
ООД няма установено изрично правило в посока, че решенията относно въпросите по
чл. 137, ал. 4, т. 1, 2, 4, 5 и 7 ТЗ се вземат от ОС при спазването на
обикновена писмена форма.
Назначеният да защитава интересите на ответника - „В.С.2.“ ООД особен представител – адвокат М.
своевременно на 19.02.2020 г. е депозирал отговор на ИМ посредством които ги
оспорва, като неоснователни. Заявява се, че поддържаните от ищеца доводи за
порочност на решенията на ОС състояло се на 03.09.2019 г. водещи до тяхната
нищожност не отговарят на фактическата действителност, защото съгласно приобщен
по делото констативен протокол от 03.09.2019 г. съставен от помощник-нотариус В.е
видно, че по време на провеждането на визираното заседание на ОС е присъствал
нотариус, които е удостоверил съдържанието на взетите решения в т.ч. и
оспорваните, като нотариалните удостоверявания извършени от нотариуса в това
ноатриално производство изцяло покриват изискването за форма залегнало в чл.
137, ал. 4 ТЗ. Налице било удостоверяване, както на съдържанието на взетите
решения, така и на подписите на двамата съдружника участвали в коментираното
ОС. Добавени са и аргументи, че ОС е било свикано при спазване на законовите и
уставните правила, в т.ч. самият ищец е присъствал лично на същото, като наред
с това е спазен изискуемия кворум за вземането на решенията, като е съобразено,
че изключвания съдружник не може да гласува по тях.
С допълнителна ИМ от 11.03.2020 г. ищецът, чрез
пълномощникът си – адвокат Н. е пояснил и допълнил първоначалната си ИМ, в т.ч.
е изразил позиция по развитите в отговора на ответника възражения. Отбелязано
е, че от ответника не се прави нужното разграничение във функциите на нарочния
протокол, които подлежи на водене по време на провежданото ОС от 03.09.2019 г.
и съставения от помощник-нотариус В.констативен протокол датиращ пак от
посочената дата. Производството по съставянето на втория протокол не могло да
замести специфичните цели и смисъл на нарочния протокол от ОС на ООД и
поставената като изискване за воденето му специална писмена форма за
действителност по чл. 137, ал. 4 ТЗ. Съставения от нотариус В.протокол изобщо
не удостоверявал подписите на двамата съдружника и съдържанието на взетите
решения по време на ОС състояло се на 03.09.2019 г., защото е изготвен по
различен процесуален ред. Сочи се, че констативния протокол бил ангажиран от
ищеца с ИМ заради установяване на обстоятелството, че ОС на ответното дружество
е било проведено на 03.09.2019 г. Сред
доказателствата не намирала поддръжка и тезата на ответника, че за
проведеното ОС бил изготвен протокол, чието съдържание изцяло било
възпроизведено в съставения констативен протокол, който успешно покривал
изискването за форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ на взетите решения за изключване на
ищеца, като съдружник и освобождаването му от позицията на управител. Нямало
пълна идентичност на волеизявленията в двата протокола, като това най-ясно
личало от различията в съдържанието на изявленията по т. 3 от дневния ред.
Ищецът продължава да поддържа основната си теза за порочност на двете решения
взети по т.1 и т. 2 от дневния ред на ОС провело се на 03.09.2019 г., като ги
определя за нищожни, поради допуснато неспазване на изискването за специална
форма установено в чл. 137, ал. 4 ТЗ и настоява за постановяване на тяхната
нищожност от съда в пряко приложение на последицата заложена в чл. 137, ал. 5 ТЗ. Що се касае до другите въведени от ответника възражения с отговора на ИМ,
ищецът застъпва виждането, че както законосъобразността по спазването на
процедурата за свикване на ОС, така и изискването за съблюдаване на кворум при
вземането на решенията не са релевантни за характера на спорното материално
право, което подлежи на изследване в настоящото производство, а именно дали
оспорваните решения кореспондират на установената от ТЗ форма за действителност
или са взети при отклонение от така установеното изискване за форма.
На 24.06.2020 г. особеният представител на ответника
се е възползвал от правото си да подаде допълнителен отговор по делото, като е
заявил, че оспорва допълнителната ИМ, в която не се съдържали нови твърдения, а
само допълнително обосноваване на първоначално изложените пороци на решенията и
обсъждане на приложени по делото доказателства. Сочи се, че няма никакви отлики
между двата протокола съставени по време на ОС състояло се на 03.09.2019 г.,
като основното им съдържание е идентично. Съдържанието на двете решения, които
са предмет на оспорване по настоящото дело било възпроизведено по еднакъв
начин. В този контекст именно в тази част следвало да се съсредоточи анализът,
дали изискването за спазване на форма по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ е спазено
или не. Нямало съмнение, че нотариална заверка относно съдържанието на
решението за освобождаването на ищеца като съдружник и управител на ответника е
налична, респективно подписите на двамата съдружника също са нотариално
удостоверени. Отсъствала необходимост от дословното пресъздаване на текстовете
и в двата протокола, като било напълно достатъчно съвпадението в релевантните
части касаещи вземането на атакуваните две решения. Следователно констативният
протокол съставен от помощник нотариус В.на 03.09.2019 г. е напълно достатъчен
да установи спазването на въведеното изискване на чл. 137, ал. 4 ТЗ за
съблюдаване на специална форма за действителност.
В съдебното заседание състояло се на 16.10.2020 г.
страните по делото продължават да поддържат твърденията и възраженията си, като
подпомагащата страна – Г., чрез процесуалният си представител – адвокат И.
оспорва изцяло предявените искове за установяване нищожност на решения на ОС на
ответника взети на 03.09.2019 г., настоявайки, че същите не са опорочени, в
т.ч. е била спазена изискуемата специална форма за тяхната действителност. В
този контекст се настоява за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените от ищеца искове, поради тяхната неоснователност.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
След
служебно извършена проверка от съда в общодостъпния ТРРЮЛНЦ по отношение на
вписаното ответно търговско дружество – „В.С.2.“ ООД, се констатира, че капиталът му
с номинална стойност от 5 000 лв. е изцяло внесен и разпределен при
равни дялове между двама съдружника, а именно : Г.А.Х. и Д.Г., като всеки от
тях притежава по 50 дружествени дяла, всеки на стойност от по 50,00 лв.
Прегледът на актуалният дружествен договор приет по отношение дейността на търговско
дружество – „В.С.2.“ ООД не показва наличие на възприето в него уставно
правило, че по отношение на решенията вземани от Общото събрание и отнасящи се
до приемането и изключването на съдружници, даването на съгласие за прехвърляне
на дружествен дял в полза на нов член, намаляване и увеличаване на капитала,
избор на управител, както и придобиване и отчуждаване на имоти и вещни права
върху тях ще се прилага единствено обикновена писмена форма.
Пак от вписаните
обстоятелства по електронната партида на ответно търговско дружество – „В.С.2.“
ООД се установява, че представителството на дружеството се осъществява само
заедно от двама управители - Г.А.Х. и Д.Г..
Няма спор
между страните, че на 03.09.2019 г. е било проведено извънредно общо събрание
на търговско дружество – „В.С.2.“ ООД, при следния дневен ред : 1. Разглеждане
на предложение за изключване на съдружника - Г.Х., поради наличие на основание
по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ; 2. Разглеждане на предложение за освобождаване на
съуправителя - Г.Х. без същият да бъде освободен от отговорност и т. 3
Разни.
Няма спор и
относно обстоятелството, че в това събрание участие са взели и двамата съдружника - Г.А.Х., чрез излъчения от
него пълномощник – адвокат Г. Н. и Д.Г..
Съгласно
приложен по делото и приет за писмено доказателство протокол от извънредно
заседание на Общото събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД съставен на
03.09.2019 г. се установява, че в пределите на това събрание след проведено
обсъждане и гласуване са взети решения, както следва : по т. 1 от дневния ред :
Изключване на Г.А.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 3 и
чл. 10 от дружествения договор на „В.С.2.“ ООД; 2./ Освобождаване като
управител на „В.С.2.“ ООД на Г.Х., без да бъде освободен от отговорност; 3./
Възлагане на управителя – Д.Г. да организира извършването на финансова ревизия
на дружеството и счетоводната му документация за период, считано от
учредяването на „В.С.2.“ ООД до 03.09.2019 г. След вписване на решенията взети
от ОС на 03.09.2019 г. по партидата на дружеството в ТР, дяловете на съдружника
- Г.Х. да му се изплатят по номинална стойност от съдружника Д.Г., и това само
при условие, че тяхната стойност ще остане свободна от прихващане, като
компенсация за нанесените имуществени вреди на дружеството от Г.Х.. Възлага на
управителя Д.Г. лично или чрез адвокат да впише така направените промени, като
попълни и подаде в ТР към АВ изискуемите от закона документи. Протоколът е
подписан единствено от съдружника - Д.Г..
Част от
доказателствата по делото е и констативен протокол съставен на 03.09.2019 г. от
Помощник- Нотариус В. В.при нотариус – П. П.,***, и вписан под № 533 в НК, като
нотариалното производство е било инициирано от молителя – адвокат Г. Н.. В
протокола е отразено, че съставилият го помощник-нотариус е присъствал на
03.09.2019 г. на ОС на „В.С.2.“ ООД ***, ресторант хотел „Жасмин“. В 12,00 ч.
събранието било открито, като на него присъствали – адвокат Г. Н., като
пълномощник на съдружника – Г. Х., съдружника – Д. Г., адвокат Ал. И., лицето – Б.А. и още един адвокат. В
началото на събранието, адвокат – Н. възразил по неговото провеждане,
позовавайки се на опорочена процедура по неговото свикване, като направил
предложение ОС да се отложи и проведе на друга дата при същия дневен ред.
Адвокат И., че ОС може да се проведе, защото процедурата по надлежното му
свикване е била спазена, а така също е налице изискуеми от закона кворум.
Направил бележка, че от съдържанието на пълномощното ангажирано от адвокат Н.
за представителството на съдружника - Г. Х. не ставало ясно как упълномощеният
трябва да гласува по точките от дневния ред. Адвокат Н. представил на
присъстващите писмени бележки, че липсват предпоставки и основания за
ангажиране отговорност на съдружника - Г. Х. свързана с неговото изключване по
чл. 126, ал. 3 ТЗ, доколкото твърдените нарушения не са релевантни за
ангажиране на тази му отговорност, освен това такива не били извършвани, и не
било отправяно предупреждение за тяхното отстраняване. При последвалото
гласуване по точките от дневния ред се стигнало до следните резултати : По т.
1. Изключване на съдружника Г. Х., като съдружник на основание чл. 126, , ал.
3, т. 3 ТЗ – Д. Г. заявил, че гласува „За“, а адвокат Н., че гласува „Против“;
по т. 2 „Освобождаване, като управител и прекратяване на договора за възлагане
на управлението на управителя – Г. Х., без същият да бъде освобождаван от
отговорност към дружеството - Д. Г.
заявил, че гласува „За“, а адвокат Н., че гласува „Против“; по т. 3 „Разни“
участниците заявили, че няма да обсъждат други въпроси по дневният ред. Отразено
е, че в 14,10 ч. събранието било закрито и съставителят на протокола напуснал.
Върху така съставения протокол е извършено нотариално удостоверяване с рег. № 8425/03.09.2019 г. на положения подпис
от Г.П.Н.. Същият констативен протокол съставен на 03.09.2019 г. от Помощник-
Нотариус В. В.при нотариус – П. П.,***, и вписан под № 533 в НК е представен
повторно и от ответника, с извършено върху него второ нотариално удостоверяване
с рег. № 8476/05.09.2019 г. от същия
помощник-нотариус, с което е удостоверена верността на този препис снет от
официален /частен/ документ представен му от Д.Г., като в първообраза нямало зачерквания,
прибавки, добавки и други особености.
При
така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Заявените
за разглеждане искове са с квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 137, ал. 4 ТЗ, като се иска установяване нищожност на решения взети в пределите на състоялото се на
03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД, чието съдържание е
следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“
ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от отговорност
Исковете
за установяване на нищожност на решения на ОС на ООД, не са ограничени със
срок, но по отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии,
посочени в т.1 и т.2 от ТР №1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002 г., ОСГК.
Търговският
закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75,
ал.2, вр. ал.1 ТЗ. В този смисъл недействителни са решенията по чл.197, ал.3,
предл. 2 ТЗ и чл.216 ТЗ, нищожно е и липсващото /невзето/ решение на ОС, което
е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на
дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и
решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи
компетентност, определена от закона и учредителния акт. С оглед нормата на чл.
137, ал. 5 ТЗ към същата категория, по разпореждането на закона, следва да
бъдат причислени и решенията на общото събрание на ООД, приети в нарушение на
изискванията за форма по ал. 4 на същия член. Порокът посочван от ищеца във
връзка с поддържаната от него нищожност на атакуваните две решения на ОС на
ответното дружество е ясно и недвусмислено заявен още с ИМ, а именно това, че
по отношение на същите не е спазена установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ
квалифицирана форма за действителност. Това означава, че трябва да се направи
преценка, дали тези взети на 03.09.2019 г. решения подложени на съдебен контрол
по инициатива на ищеца са валидни с оглед регулираната в текста на чл. 137, ал.
4 ТЗ форма за действителност.
Съгласно
разпоредбата на чл.137 ал. 4 от ТЗ, за взетите решения по ал.1, т.2 /изключване
на съдружник/, т.4, т.5, предложение първо, и т.7 се съставя протокол с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно,
освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма, а съгласно ал. 5 -
решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4, са нищожни. Вече се
упомена, че актуалният към датата на провеждане на ОС от 03.09.2019 г.
дружествен договор на „В.С.2.“ ООД, не предвижда възможност за вземане на този
кръг решения при съблюдаването на обикновена писмена форма. Следователно протоколът от така
проведеното Извънредно ОСС на 03.09.2019 г. е необходимо да е съставен в
изискуемата съгласно чл.137, ал.4 от ТЗ форма за действителност - писмена форма
с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени
едновременно, доколкото съдържа решение по чл.137, ал.1, т. 2 ТЗ, а именно
гласувано е изключването на съдружник.
Дали,
обаче извън решението за изключване на съдружник и другите взети на 03.09.2019
г. решения на ОСС отнасящи се до освобождаването на ищеца от правомощието му на
управител и неосвобождаването му от отговорност, като такъв са от категорията
на тези, за чиято валидност законодателят е установил спазването на специалната
нотариална форма за действителност по чл. 137, ал. 4 ТЗ. Бъз никакво съмнение
решението за неосвобождаването на Г.Х. от носенето на отговорност, в качеството
му на управител на „В.С.2.“ ООД трябва да се отнесе към кръга решения, за които
коментираната форма за действителност не следва да се прилага. Нормата на чл.
137, ал. 4 ТЗ ясно посочва, че в предметния й обхват попадат взетите решения по
чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. 1 ТЗ, тоест липсва въведено нормативно изискване за
съблюдаване на писмена форма с едновременно нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието на протокола от ОС, когато от върховния орган на ООД
се взема решение, дали да бъде освободен от отговорност управителя, чиито
правомощия са предмет на прекратяване или не. Тоест по отношение на това
решение още тук може да се направи извод, че исковата претенция подчинена на
чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 4, във връзка с ал. 5 ТЗ е
неоснователна, тъй като не е налице хипотеза на нищожност.
Що се
касае до решението свързано с оспорване освобождаването на ищеца от функцията
му на управител на ответника - „В.С.2.“ ООД, следва да бъдат изложени съображения,
че формулировката на закона е употребена непрецизно, като израза "избира
управителя" трябва да се тълкува не буквално, а в смисъл на всяко решение
на общото събрание, което засяга всякаква категория извършвани промени в
субектите, които могат да представляват дружеството и начина, по който се
осъществява това представителство. Следователно чл. 137, ал. 1, т. 5, пред. 1 ТЗ има регулативно действие не единствено до решенията за избор на управител/и,
но и за неговото/тяхно освобождаване, промени в част от субектите и начина,
както и дали следва да действат заедно. Последните хипотези дори изобщо не
посочени при изброяване правомощията на общото събрание на дружество с
ограничена отговорност, но няма съмнение, че само органът, който избира
управителя има право да промени вече взетото решение и да го освободи или
промени частично състава на управителите или начина им на действие, ако
управителите са няколко. Следователно изискването за форма на решението се
прилага, както за решението за избора на управителя, така и за неговото
освобождаване.
Горните
разсъждения обуславят формиране на становище, че за решенията взети на
03.09.2019 г. от ОС на „В.С.2.“ ООД свързани с изключването на Г.Х., като
съдружник и освобождаването му като управител са такива, чиято валидност е
обусловена от спазването на установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за
действителност, а именно нотариална заверка на подписите и съдържанието на
протокола от ОС, по време на което тези решения са били взети. При анализа
свързан с изпълнението на това нормативно изискване за форма трябва да се
отбележи, че под формулировката нотариална заверка на подписите законодателят е
установил изискване по отношение подписите на субектите осъществили
председателството на проведеното ОС и воденето на протокола за него, но не и
подписите на присъствалите и взели участие в събранието лица имащи качеството
на съдружници. Друго пояснение, което е необходимо да се направи по отношение
на спазването на тази форма е, че осъществяването на нотариалното
удостоверяване /заверка на подписи и съдържание на протокола/ може да бъде
реализирано от нотариуса, както при непосредствено негово присъствие по време
на провежданото ОС на дружеството, така и след това при представяне на
съответния протокол за извършването им от заинтересованите лица. Същественото в
случая е нотариалните удостоверявания да се извършат едновременно, тоест към
един и същи момент, а не последователно във времето.
Констатира
се, че в изготвеният Протокол от извънредното заседание на ОСС на „В.С.2.“ ООД
от 03.09.2019 г. няма извършено нотариално удостоверяване на подписите на
председателстващия събранието и на протоколиста на същото, респективно няма
извършено нотариално удостоверяване на съдържанието поместено в протокола,
което да е направено в рамките на развило се нотариално производство по смисъла
на чл. 590 ГПК. Ангажираният по делото констативен протокол съставен на
03.09.2019 г. от Помощник- Нотариус В. В.при нотариус – П. П.,***, и вписан под
№ 533 в НК по правилата на чл. 593 ГПК
не може да изпълни функцията на протокол на ОСС, които да отговаря на
изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ,
защото се касае за две различни нотариални производство и макар по
отношение на тях да се прилагат правилата на чл. 580 ГПК, то в чл. 590, ал. 2 ГПК по отношение удостоверяването на подпис и съдържание пред нотариуса са
установени изрични изисквания, каквито в производството по съставяне на констативен
протокол не са налице. Дори обаче да се счете, че упоменатият констативен
протокол може да замести по своята правна същност на частен документ, протокола
от ОСС на ответника състояло се на 03.09.2019 г., доколкото в него са отразени
всички взети решения в рамките на това събрание, то отново не може да се
формира позитивно заключение за успешно изпълнение на поставените в чл. 137,
ал. 4 ТЗ изисквания за квалифицирана форма, тъй като липсва заверка на подписа
на председателстващия събранието, а е налице заверка на подписа на пълномощника
на съдружника – ищец. Не е налично и нотариално удостоверяване на съдържанието
на констативния протокол изготвен по правилата на чл. 590 ГПК, като подобно
удостоверяване няма и как да бъде извършено, тъй като самият документ е
съставен от субект с нотариални функции. Направеното на 05.09.2019 г.
удостоверяване е такова по реда на чл. 591, ал. 1 ГПК, което е различно от
удостоверяването на съдържание установено в процесуалната норма на чл. 590 ГПК.
Казаното
означава, че по отношение на извършеното оспорване във валидността на решенията
за изключването на ищеца, като съдружник и освобождаването му като управител на
„В.С.2.“ ООД взети на ОСС проведено на
03.09.2019 г. са реализирани недостатъци – липсва не на спазена квалифицирана
форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ, които рефлектират върху тяхната валидност правейки
ги нищожни по смисъла на чл. 137, ал. 5 ТЗ. Следователно заявените искови
претенции за установяване на тази нищожност се явяват доказани и трябва да
бъдат уважени с настоящото решение.
По
отношение възраженията на ТЛП, че защитата на интересите на съдружника –ищец
при евентуална невалидност на решенията на ОСС от 03.09.2019 г. е щяла да бъде
дадена на етапа на производството пред АВ по вписване на съответните промени
обусловени от тези решения, настоящият състав намира, че тези доводи на ищеца
не могат да бъдат споделени, тъй като относно въпроса свързан с наличието на
процесуална легитимация на ищеца да предприеме защита на правата си на
съдружник по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, като сочи нищожност на подлежащи на
вписване решения на ОС към момент преди тяхното вписване, вече е осъществено
произнасяне на САС с определение от 23.01.2020 г. От материално правна гледна
точка валидността на дадено решение на ОС не се предопределя от извършване на
процедурата по неговото вписване в ТРРЮЛНЦ, тоест липсата на такава към момент
не е пречка да се направи извод, че дадено решение, което е взето от ОС на
ответника е недействително, поради неспазване на установената в закона форма.
По разноските:
Отговорността за разноски е функционално
обусловена от изхода на делото и се разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на
иска. В случай на частично уважаване на искови претенции правото на ищеца за
разноски е пропорционално на уважената част от исковете. Ищецът, чрез
процесуалния си представител в производството е формулирал своевременно искане
за присъждане на разноски, като е дефинирал същите в нарочно представен списък и
е подкрепил тяхното извършване със съответните доказателства, а именно : 160
лв. – държавна такса за разглеждане на предявените искове /тук съдът
съобразява, че разликата над сумата от 160,00 лв. до 240,00 лв. се отнася до
иск по чл. 124 ГПК по отношение на който производството по делото е прекратено
с определение 07.10.2019 г./; 800 лв. – разноски за назначаване на особен
представител на ответната страна; и 800 лв. – заплатено от ищеца в полза на
адвокат - Н. адвокатско възнаграждение за представителството му по делото пред
настоящата инстанция /така договор за правна защита и съдействие от 08.10.2020
г. и извлечение от банкова сметка ***.10.2020 г./, или общият размер на
разноските възлиза на сумата от 1 760 лв., като съобразно изхода на спора по
делото от тях в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1 193,34 лв.
Ответникът не е претендирал и доказал разноски в производството, поради което с
решението такива не следва да му се присъждат. Подпомагащата страна на
основание чл. 78, ал. 10 ГПК е лишена от правото да получи присъждане на
разноски, без значение какъв е изхода на спора по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.А.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
137, ал. 5 ТЗ, че взетите по време на проведено на 03.09.2019 г. извънредно
Общо събрание на съдружниците във „В.С.2.“ ООД решения, съставляващи, както
следва : 1./ Изключва Г.Х., като
съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения
договор; и 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“ ООД - Г.А.Х. са НИЩОЖНИ, поради неспазване на
установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма на действителност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Х., с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 5 ТЗ
за признаване за установено, че взетото по време на проведено на 03.09.2019 г.
извънредно Общо събрание на съдружниците във „В.С.2.“ ООД решение освободеният
управител - Г.А.Х. да не бъде освобождаван от отговорност е нищожно, поради
неспазване на установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма на действителност.
ОСЪЖДА „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на Г.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 1 193,34 лв. – представляваща
направени съдебни разноски в пределите на настоящото производство, съразмерни
на уважената част от предявените за разглеждане искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.Г.Г.,
в качеството му като трето лице – помагач на страната на ответника - „В.С.2.“
ООД, ЕИК ********.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.