Р Е Ш Е Н И Е № 307
гр. Сливен,
19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
При участието на
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа гр.дело №3775 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК- „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7 чрез адв. Я.Д.-К.,
против длъжника И.П.С., ЕГН: ********** ***, на която заповедта е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди,
че с договор за банков револвиращ кредит № 0069/351/15052015 от 15.05.2015
г.банката- ищец била отпуснала на „ХОРХЕ И АННА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на кредитополучател и на ответницата като солидарен длъжник
кредит в размер на 20 000 лв. с краен срок за погасяване 15.05.2016 г. Твърди,
че било налице неизпълнение на сключения договор и с настъпване на крайния му
срок непогасената част на кредита ведно с неизплатените лихви, ставала
изискуема в цялост. Видно от представеното извлечение от счетоводните книги
длъжникът преустановил погасяването на дължимите вноски, считано от месец
февруари
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 30.08.2016 г. и бил издаден изпълнителен лист срещу ответницата в качеството й на солидарен длъжник за претендираните суми на 31.08.2016 г.
Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 16 000 лв., съставляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 0069/351/15052015 от 15.05.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 604,83 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 15.05.2016 г., сумата от 703,19 лв., съставляваща лихва върху просрочената главница за периода от 20.02.2016 г. до 29.08.2016 г. и сумата от 422,23 лв., съставляваща наказателна лихва при просрочие за периода от 20.02.2016 г. до 29.08.2016 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата адв. Т.К. *** е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че представения договор за банков револвиращ кредит бил договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит и чл. 9 от същия закон, тъй като за цел на отпуснатия кредит било посочено осъществяване на текущи разплащания на кредитополучателя. Посочва, че клаузите на пар. 1, т. 5.1.1 и т. 5.2 се явяват нищожни, тъй като противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не били представени Общите условия, при които бил сключен договора, поради което твърди, че ответницата не била подписвала Общите условия и същите не я обвързвали, като се позовава на чл. 298 ТЗ и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Оспорва представените извлечения от счетоводните книги на банката ищец и твърди че процесната Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист били издадени в противоречие с Определение на Съда на Европейския съюз от 28.11.2018 г., съгласно което било недопустимо длъжник да бъде осъден от банка в рамките на заповедното производство единствено на основание извлечение от счетоводни книги, тъй като съдът следвало служебно да провери дали клаузите на потребителския договор са неравноправни. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и да присъди възнаграждение на особения представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 2445/ 31.08.2016 г., издадена по частно гр. дело
№ 3710/ 2016 г. на СлРС е разпоредено ответницата И.П.С., ЕГН: ********** ***,
като солидарен длъжник заедно с управляваното от нея търговско дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е- „ХОРХЕ И АННА ТРАНС” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на ищеца сумата от
16 000 лв., съставляваща главница по договор за банков револвиращ кредит №
0069/351/15052015 от 15.05.2015 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 30.08.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 604,83 лв., съставляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2016 г. до 15.05.2016 г., сумата от 703,19 лв.,
съставляваща лихва върху просрочената главница за периода от 20.02.2016 г. до
29.08.2016 г. и сумата от 422,23 лв., съставляваща наказателна лихва при
просрочие за периода от 20.02.2016 г. до 29.08.2016 г.
Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е била връчена
заедно с поканата за доброволно изпълнение на ответницата по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С договор за банков револвиращ кредит №
0069/351/15052015 от 15.05.2015 г. банката ищец, е
предоставила на „ХОРХЕ И АННА ТРАНС” ЕООД като
длъжник, при участието на ответницата като солидарен длъжник, сумата в размер
на 20 000 лева, платима на 11 месечни вноски от по 500 лева и една последна
изравнителна месечна вноска в размер на 14 500 лв., която става изискуема
на 15.05.2016 г. Съгласно първия раздел на договора кредиторът предоставя на
кредитополучателя, който е търговско дружество и при солидарната отговорност на
неговия солидарен длъжник револвиращ кредит, като същите лица го усвояват,
ползват целево и връщат съгласно условията и сроковете на договора и общите
условия към него. В т. 3 като цел на договора е посочено за осъществяване на
текущи разплащания на кредитополучателя. В чл. 4,т. 1 е уговорена
възнаградителната лихва в размер на 12,5 % за периода от 15.05.2015 г. до
15.05.2016 г., а в чл. 4.2 е уговорен
лихвен процент начислен върху просрочена главница за срока на просрочието и в
чл. 4.3 е уговорен фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит
при просрочие на лихва или на главница и лихва едновременно, който се дължи
заедно с възнаградителната и мораторната лихва. Като краен срок на погасяване
на кредита е посочен 14.05.2016 г., а като краен срок за погасяване на кредита
е посочен 15.05.2016 г. Длъжникът преустановил погасяването на дължимите
вноски, считано от месец февруари
Видно от изготвената и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
сумата от 20 000 лв. е била усвоена от солидарните длъжници, като
кредитополучателят е изплатил сумата от
5 528,76 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 10.02.2016 г., като
неизплатената част от главницата е в размер на 16 000 лв., от договорната
лихва е 604,83 лв. за периода от 20.02.2016 г.
до 15.05.2016 г., като е била приспадната платената договорна лихва до
20.02.2016 г., лихвата за просрочие се равнява на 703,17 лв. за периода от
20.02.2016 г. до 29.08.2016 г., а фиксираната наказателна лихва за същия период
се равнява на 422,22 лв. Банката редовно е водила счетоводните си записвания по
договора за банков револвиращ кредит.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за обстоятелството, че
между страните е бил сключен договор за банков револвиращ кредит №
0069/351/15052015 от 15.05.2015 г. по силата на който
банката ищец, е предоставила на „ХОРХЕ И АННА ТРАНС” ЕООД като длъжник, при участието на ответницата като солидарен
длъжник, сумата в размер на 20 000 лева. В договора са посочени параметрите на
кредита, а с подписването на договора и преводното нареждане, както и видно от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата по кредита е усвоена.
Кредитът е следвало да бъде платен разсрочено,
на месечни вноски, всяка с конкретен размер. С подписването на договора двамата
солидарни длъжници, а именно едноличното дружество с ограничена отговорност и
неговия управител и едноличен собственик на капитала изрично са декларирали
съгласие и приемане на общите условия към кредита, поради което същите ги
задължават да бъдат спазвани.
Действително ответницата не е кредитополучател
по договора, но с качеството си на солидарен длъжник тя се задължава за
задължението на кредитополучателя, което изрично е предвидено в чл. 12, т. 2 от
ОУ-участва като страна по договора в качеството на солидарен длъжник лице,
което на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на чл. 121-127 ЗЗД и чл. 304 ТЗ
поема и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задължението
му да погаси кредита от момента на възникването на тези задължения до
окончателното им погасяване. Именно в този смисъл при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, е допустимо да се ангажира отговорността и
на лично обезпечилия дълга като солидарен длъжник. В случая е налице встъпване
в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД, като управителя и едноличен собственик на
капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност се задължава
солидарно заедно с него да върне усвоените суми по отпуснатия банков кредит,
като тези суми са били отпуснати целево на ЕООД кредитополучател за извършване
на текущи плащания свързани с упражняването на неговата търговска дейност видно
от чл. 3 на процесния договор. С изтичането на крайния срок на договора е
настъпил падежа на цялото задължение, което е станало изискуемо по отношение на
непогасената си чрез плащане част. Неоснователни са твърденията на особения
представител на ответницата, че същата има качеството потребител и че по
отношение на нея договорът за банков револвиращ кредит притежава
характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което следва да
бъде приложена специалната защита, която е предвидена в Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК потребител е всяко
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. В случая не може да се каже, че
ответницата задължавайки се солидарно заедно с управляваното от нея търговско
дружество, на което е едноличен собственик на капитала, за да бъдат използвани
получените средства от отпуснатия кредит със специалната цел да бъдат
извършвани текущи плащания на задълженията на дружеството е действала в
качеството си на потребител и извън обхвата на своята професионална и търговска
дейност. С оглед на изложеното процесния договор за банков револвиращ кредит не
съставлява договор за потребителски кредит и по отношение на ответницата, в
качеството й на съдлъжник заедно с кредитополучателят не се прилагат
специалните правила за закрила на потребителя предвидени в Закона за потребителския
кредит. В случая е налице търговска сделка, в която и двете страни притежават
качеството търговци и се сключва за да бъдат извършени текущите плащания на
търговеца. Встъпвайки в задължението на управляваното от нея търговско
дружество ответницата обезпечава като солидарен длъжник изпълнението на
неговото задължение по договора за банков револвиращ кредит.
Редовно възникналото заемно правоотношение
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване
на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е
било предмет на индивидуално договаряне, израз на общата воля на страните,
които именно по този начин са уредили отношенията си, включително и по
отделните параметри на кредита. Заемателят се е съгласил с тези условия, както
и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора и предварително
още към момента на сключването е бил наясно с възможните суми, които ще дължи
по отпуснатия му заем. Солидарният длъжник пък отговаря редом с кредитополучателя
за всичко дължимо по договора, а доколкото е безспорно от събраните писмени
доказателства, че дългът по кредита не е погасен в цялост, то претенцията се
явява напълно основателна спрямо ответника в съответните размери на дълга по
кредита, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е останало
дължимо и неплатено.
По разноските:
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане
вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване
на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълен размер, които следва да му бъдат
заплатени от ответницата. Такива се претендират от ищеца, за тях е бил
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им
извършване в общ размер от 2971,59 лева. Следва да бъдат заплатени и направените в хода
на заповедното производство разноски в размер на 1282,51 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.С., ЕГН: ********** ***
дължи на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, като
солидарен длъжник сумата в размер на сумата от 16 000 лв.,
съставляваща главница по договор за банков револвиращ кредит №
0069/351/15052015 от 15.05.2015 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 30.08.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 604,83 лв., съставляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2016 г. до 15.05.2016 г., сумата от 703,19 лв.,
съставляваща лихва върху просрочената главница за периода от 20.02.2016 г. до
29.08.2016 г. и сумата от 422,23 лв., съставляваща наказателна лихва при просрочие
за периода от 20.02.2016 г. до 29.08.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2445/ 31.08.2016 г., издадена по частно гр. дело № 3710/ 2016 г. на
СлРС.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН: ********** ***, да заплати на „УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя” № 7, разноските в заповедното
производство в размер на 1282,51 лв., както и разноските по настоящото дело- в
размер на 2971,59 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: