РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 637
гр. Пловдив, 12 март 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, четиринадесети състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА
ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
д. № 2247 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на А.Л.Г., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г., издаден от екип в състав: З.Д.В., началник
сектор, в качеството й на орган, възложил ревизията, и В.И.К., главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител
на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 397/28.06.2019 г.
на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ / Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ0-ОПР.23/1606.2017 г. на изпълнителния директор на НАП (л.761,
т.3), с който на жалбоподателя, в качеството му на управител на “Ма - Арс” ООД, ЕИК *********, на основание чл.19 от ДОПК е установена отговорност за
задължения на “Ма - Арс” ООД за ДДС за периода 01.12.2012 г. –
31.05.2014 г., ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2014 г.
– 28.02.2014 г. общо в размер на 156 224.51 лв., ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава в
размер на 87 728.57 лв.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице реализиран фактическият състав на чл.19 ал.1 ДОПК.
Счита, че не е укрил каквито и да било факти и обстоятелства във връзка с
дейността на дружеството, а инспекторите не са успели да установят фактическата
обстановка, поради което и, са формирали неправилни изводи. Счита, че не е
доказано наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19 ал.1
от ДОПК, поради което и РА е неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да
отмени изцяло РА.
В съдебно
заседания жалбоподателят се пре9дставлява от адв.И.,
който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата - директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена
защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001618005711-020-001 от 19.09.2018
г. (л.730, т.3), издадена от Златина Велиева, началник сектор при ТД на НАП
Пловдив, с обхват отговорност за задълженията на „Ма - Арс“
ЕООД за отговорност за: данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012 г.
– 31.12.2014 г.; - за корпоративен данък за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г.; за ДОО – за осигурители за периода 01.01.2014
г. – 28.02.2015 г.; ЗО – за осигурители за периода 01.01.2014
г. – 28.02.2015 г. и за УПФ – за
осигурители за периода 01.01.2014 – 28.02.2015 г. Със
същата е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца,
считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 09.10.2018 г.
(л.732, т.3).
Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001618005711-020-002 от 03.01.2019 г. (л.727, т.3) и ЗВР №
16001618005711-020-003/01.02.2019 г. (л.724, т.3), с които срокът на ревизията
е удължен до 04.03.2019 г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001618005711-092-001/15.03.2019
г. (л.66, т.1), като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възражение от
лицето вх. № 3390/01.04.2019 г. (л.62, т.1). След обсъждане възражението на
ревизираното лице и извършване на необходимите проверки от органа, възложил
ревизията и ръководителя на ревизиращия екип, е издаден и процесният
Ревизионен акт № Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г. (л.35, т.1).
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на
Директора на компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя на ревизията
/определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това
основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
В срока по
чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт в частта на установената отговорност по чл.19 ДОПК за задължения за ДДС, ДОО, ЗО и УПФ общо в размер на главница 156 224.51
лева и лихви 87 729.57 лева е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение
№ 397/28.06.2019 г., с което РА е потвърден.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен
акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
А.Л.Г., ЕГН **********,
е ФЛ без регистрация като ЕТ. По данни от ПП „ЕСГРАОН“ е установено, че лицето
е с постоянен и настоящ адрес:***. Съгласно справка от ТР е установено, че А.Л.Г.
и М. Л. М., ЕГН **********, са учредили дружество „Ма – Арс“
ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес
на управление: - гр. Пловдив, 4006, ***, считано от 17.04.2006 г. Дружеството
се управлява и представлява от М. Л. М. и А.Л. М., заедно и поотделно.
Основната му дейност е търговия с месо и месни продукти. Регистрирано е по
ЗДДС, считано от 28.07.2006 г. и дерегистрирано от
28.07.2015 г.
На
10.09.20134 г. е извършена продажба на дружествените дялове на Купувача „Нед БГ“ ЕООД, ЕИК по булстат
*********, с управител Б. Г. Н., ЕГН **********.
На „Ма – Арс“ ЕООД / с предишна правна форма ООСД, считано от
16.09.2014 г./ е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2011
г. – 31.05.2014 г., приключила с влязъл в сила РА № Р-16-1401042-091001/22.10.2014
г. (л.215, т.1 и РД – л.223, т.1), с който на дружеството са определени
задължения по ЗДДС в размер на 155 143.90 лева, както и прилежащи лихви в
размер на 87 196.46 лева.
На ФЛ А.Л.Г. не е извършвана ревизия.
В хода на
настоящата ревизия до лицето е изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001618—3115-040-001/10.07.2018
г., връчено на 04.10.2018 г., с което е определен 14-дневен срок за представяне
на документи, доказващи представителството и управлението на дружеството;
документи, подписани от ЗЛ, като представляващ и управляващ дружеството (договори,
разписки и др.); декларация за периода на представителство и управление на
дружеството.
В определения
срок е представено писмено обяснение от А.Г., в което е посочено, че „Ма – Арс“ ЕООД е продадена и всички документи са предадени на
новия собственик, с който РЛ няма връзка. С оглед на това, исканите от лицето
документи, касаещи „Ма - Арс“ ЕООД, не са
представени.
Представени
са:
- декларация, в които е посочено, че лицето
няма открити и налични банкови сметки;
- договор за
продажба на дружествени дялове от 10.09.2014 г., сключен в гр. Пловдив между М.
Л. М., А.Л.Г., в качеството на съдружници на „Ма – Арс“ ООД - продавачи, и, от друга страна, „Нед БГ“ ЕООД – купувач, съгласно който договор, М. М. и А.Г.,
като съдружници на „Ма – Арс“
ООД, са продали дяловото си участие от капитала на посоченото дружество (всеки
по 50 дяла) на купувача – дружеството „Нед БГ“ ЕООД,
с представляващ и управител Б. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***.
Купувачът
– дружеството „Нед БГ“ ЕООД е заплатил на
продавачите, на всеки по 250.00 лв., изплатени им при подписването на договора.
Договорът съдържа нотариална заверка на подписите, направена на 10.09.2014 г.
от Катерина Антонова, нотариус в РС – Пловдив с рег. № 472.
-
нотариален акт за учредяване вещно право на
ползване и покупко-
продажба на правото на собственост на НИ № 66
от 16.03.2016 г.;
-
справки /обр.1 – 5/,
в които се съдържат данни само в справка обр.1 /вид
на имота – апартамент/ в гр. Пловдив.
В хода на
ревизията е изготвено искане до „Нед БГ“ ЕООД за
представяне на информация, изпратено на адреса за кореспонденция чрез
лицензиран пощенски оператор с обратна разписка – ***. Писмото с обратната
разписка са върнати с отметка „непотърсено“. На 13.02.2019 г. е извършено
посещение на адреса за кореспонденция на дружеството „Нед
БГ“ ЕООД с цел връчване на посоченото ИПДПОЗЛ. При посещението не е намерено
лицето или друг упълномощен представител за получаване на съобщения от НАП,
поради което искането не е връчено.
С протокол №
0705509/05.03.2019 г (л.87, т.1) към ревизионната преписка са присъединени:
1.
Искане за представяне на документи и писмени
обяснения с № Р-
16001618005711-040-001/20.09.2018 г. и №
Р-16001618005711-040-002/18.02.2019 г. до М. Л. М., изготвени в хода на ревизия на лицето по реда
на чл.19 от ДОПК. От РЛ е представено писмено обяснение, в което е посочено, че
лицето не разполага с никакви документи на дружество „Ма – Апрс“
ООД и същите са предадени на новия собственик;
2.
Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от
трети лица с № Р-
16001618005710-041-001/11.02.2019 г. до С.В.З.К., представляващ „Косена“ ООД,
ЕИК по Булстат *********, с което дружество „Ма – Арс“
ООД има сключени договори да счетоводно-консултантско обслужване. Същото е
връчено на лицето на 11.02.2019 г. по електронен път. Не са представени
документи по искането.
3.
Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от
трети лица с № Р- 16001618005710-041-001/11.02.2019
г. до „Нед БГ“ ЕООД, изготвено в хода на ревизията на
М. М.. Не са представени документи по искането.
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че: - 1.) орган на управление на дружеството
с ограничена отговорност „Ма – Арс“ ООД е общото
събрание. А.Л.Г. е член на общото събрание съдружниците
в дружеството и в този смисъл той е член на органа на управление на „Ма – Арс“ ООД; - 2.) с
учредителния акт (дружествен договор) от 27.02.2006 г. е прието лицето А.Л.Г.
да бъде съдружник и собственик на 50 дяла по 50.00 лв. от капитала на „Ма – Арс“ ООД.
Органи
на управление на дружеството са общото събрание на съдружниците
и управителите, заедно и поотделно:
1.
М. Л. М., ЕГН **********;
2.
А.Л.Г., ЕГН **********.
А.Л.Г. е и управител и представляващ цитираното по-горе
дружество, сам и заедно с М. Л. М..
Органите по
приходите са направили анализи на представените документи и са установили
следното:
Съгласно
чл.13 от дружествения договор /права и задължения на съдружниците/
всеки съдружник има правото да:
а) участва в
управлението на дружеството;
б) участва в
разпределението на печалбите в съответствие с неговия дял;
в) получи
съответна по големина квота в случай на ликвидация;
г) бъде
информиран за състоянието на дружествените дела и за дейността на дружеството,
като при желания извършва проверка на неговите счетоводни документи.
Съгласно
чл.17 ал.2 от дружествения договор /управление и представителство/, общото
събрание на съдружниците има правата по чл.137 ал.1
от ТЗ, в това число:
а) да изменя
и допълва настоящия дружествен договор;
б) да приема
и изключва съдружници, в т. ч. дава съгласие за
прехвърляне на дружествен дял на нов член;
в) да взема
решения за увеличаване или намаляване на капитала;
г) да
одобрява перспективни и годишни планове за стопанската дейност и развитието та
дружеството;
д) да
одобрява годишния отчет и баланса на дружеството;
е) да взема решения
по разпределението на печалбата и т.н.
В чл.19 ар. И
ал.2 от дружествения договор е посочено, че управлението и представителството
на дружеството се осъществяват от управителя.
Управителят
на дружеството има следните основни права и задължения:
-
ръководи дружествените работи, подписва всички
документи, свързани с
дейността на дружеството и взема решения по
тази дейност, доколкото тези решения не са от компетентността на общото
събрание на съдружниците;
-
представлява дружеството пред трети лица и го
задължава с подписа си;
-
свиква общото събрание в изпълнение на
задълженията си по закон, по
своя инициатива или по инициатива на съдружниците;
-
уведомява за решението на общото събрание при
изключването на
съдружник;
-
разпорежда и контролира за редовното водене на
дружествените книги;
-
уведомява съдружниците
за хода на дружествените дела.
По нататък в РА се описва в съкратен вариант, ревизията, с която са
установени задължения за ДДС, приключила с РА
№ Р-16-140042-091-001/22.10.2014 г.
На
база събраната информация, органите по приходите са формирали изводя, че към датата на издаване на РД №
Р-16-1401042-092-001/01.09.2014 г. , както и към целия ревизиран период,
дружеството е представлявано и управлявано от М. М. и А.Г. – заедно и поотделно.
РД е връчен лично на А.Г. на 08.09.2014 г., след което в определения срок е
постъпила молба за удължаване на срока за представяне на доказателства по РД,
заведена в ТД на НАП с вх. № 760-00-14595/19.09.2014 г., и която е подадена и
подписана от Б.Г.Н. – управител на „Ма – Арс“ ЕООД, в
резултат на вписано ново обстоятелство – придобиване изцяло на капитала на „Ма
– Арс“ ООД от „Нед БГ“
ЕООД. Съгласно чл.119 от ДОПК е издаден РА № Р-16-140042-091-001/22.10.2014 г.
Към датата на издаване на този рА, представляващ
дружеството е Б. Г. Н., а самият РА е връчен на 23.10.2014 г. на декларирания
електронен адрес за кореспонденция с НАП.
Настоящата
ревизия е по чл.19 от ДОПК именно за посочените по-горе задължения за ДДС. В
същата е установено, че „Ма – Арс“ ООД е погасило
задължения по СД по ЗДДС за периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2014 г.,
възлизащо общо на 1 497.23 лв.
Установено
е, съгласно справка за задълженията на „Ма – Арс“
ООД, че дружеството има задължения и за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр.6 общо в размер на 1 080.61 лв. главница и
съответната лихва, подробно описана в РД.
С цел установяване кое е лицето
подавало за „Ма - Арс“ ООД данните за ревизираните периоди
по ЗДДС и декларация обр.6, чрез КЕПР и IP адрес, от
който са подавани те, в хода на настоящата ревизия е извършена служебна
проверка на информацията, налична в ИС на НАП – ПП БИДИС. Установено е, че
съгласно 2 бр. заявления от 08.11 и 11.11.2013 г., от
името на „Ма – Арс“ ООД, представлявано от М. Л. М.,
е даден пълен достъп на „SI – VI AKAUNT„ ЕООД, ЕИК по Булстат *********,
представлявано от С.В.З.К. относно подаването на декларации по ЗДДС, декларации
за осигуряване, трудови договори и др.
От
страна на приходната администрация е прието, че, след като по силата на
дружествения договор М. М. и А.Г., представляват и управляват заедно и
поотделно дружеството, то същите са извършвали това до момента на прехвърлянето
на дружествените дялове на „Нед БГ“ ЕООД – 10.09.2014
г., то А.Г., който през всичките години е бил управител на „Ма – Арс“ ООД, е позволил дейността на дружеството да бъде така
организирана, че да не могат да се установят действителните приходи, а от там и
задълженията за правилното деклариране и внасяне на ДДС.
Прието
е също така, че знаейки това, за всичките тези периоди той е допуснал подаване
пред орган по приходите на СД по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 от
с. з. с невярно съдържание, в които не са отразени облагаеми доставки на
стойност 1 656 480.00 лв., което е довело и до неначисляване на
съответния косвен данък, поради което, на дружеството е начислен допълнителен
данък в размер на 330 258.00 лв.
От
страна на данъчната администрация се твърди, че независимо от факта, че
дружеството е имало упълномощено лице за подаване на данни с КЕП за
ревизираните периоди, управителят в лицето на А.Г., като представител на
дружеството, е бил длъжен да следи за коректното подаване на СД по ЗДДС, в
които вярно да са отразени извършените и получени облагаеми доставки за
съответните периоди.
С цел
установяване на имущественото състояние на „Ма – Арс“
ООД, въз основа на подадени счетоводни баланси към ГФО за 2012, 2013 и 2014 г.
е изготвена сравнителна таблица (л.39, т.1, /стр.9 от РД/), от която е
установено, че е налице намаление на ДМА на „Ма-Арс“
ООД през периода 2012 – 2014 г., а относно паричните средства е установено
значително увеличение на касовата наличност към 31.12.2013 г. спрямо 31.12.2012
г. и намаление на касовата наличност към 31.12.2014 г. с над 210 000 лв.
спрямо 31.12.2013 г.
Предвид
изложеното е прието, че субект на отговорността по чл.19 ар.1 от ДОПК е А.Г.,
като член на орган на управление и или управител на ЗЛ по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК; това лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и в следствие поведението
на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, да е налице състояние на
невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или ЗОВ. По отношение на
последно сочения елемент на чл.19 ал.1 от ДОПК органите по приходите са приели,
че това се дължи на виновно поведение на това ФЛ. Приели са и, че РА № Р-16-1401042-091-01/22.10.2014
г. е връчен електронно, като няма данни за получаване на РА от А.Г., но според
ревизиращия екип, по безспорен начин при ревизията се доказва, че РД №
1403208/01.09.2014 г. е връчен на 08.09.2014 г. на А.Г., откъдето следва, че
лицето е знаело за възникването на тези задължения и е било длъжно да знае. От
последно соченото обстоятелство, е прието, че е налице причинно-следствена
връзка между поведението на РЛ и несъбраните задължения за ДДС.
За така
установените задължения по РА от 2014 г., от страна на НАП са предприети
действия за събиране на задълженията на „Ма – Арс“
ООД. При изследване на имущественото и финансово състояние на дружеството, от
органите на НАП е установено, че то не притежава имущество, което да послужи за
обезпечение на задълженията, поради което дружество „Ма – Арс“
ЕООД е определено като ЗЛ с трудно събираем дълг.
Във връзка с
горните обстоятелства и в изпълнение на писмо № 93-00-5625#4/11.05.2016
г. на ЦУ на НАП, от страна на отдел „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е
направена справка за имущественото състояние и категоризация на ЗЛ – „Ма – Арс“ ЕООД. От отдел „Събиране“ са отправени искания до
държавни институции, извършени са проверки в ИС на външни институции, извършени
са проверки в ИС на НАП, наложени обезпечителни мерки – изпратено запорно съобщение изх. № РД-11-2267 от 10.11.2014 г.,
изпратени с запори до всички банки в страната, при което е установено, че
дружеството няма банкови сметки и налични авоари. В резултат на извършеното
проучване и на база събраните доказателства за имущественото състояние на ЗЛ,
дългът на „Ма – Арс“ ЕООД е определен като
несъбираем. Изготвен е и въпросник за предпоставки за установяване на
отговорност по чл.19 от ДОПК, според който е прието, че А.Г. и управител и
собственик на капитала на това дружество за периода от 23.01.2009 г. до
16.09.2014 г., за което носи отговорност за задълженията по РА от 2014 г. Друго лице, към което могат да бъдат насочени
действия за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК е посочено, че е М. Л.
М..
В хода на
ревизията, А.Г. не е представил изисканата му с ИПДПОЗЛ счетоводна и търговска
информация, и макар да твърди, че е предал цялата документация на дружеството
на новия управител – Б.Н., същият не е представил доказателства в тази насока. Такива
доказателства не са представени и от новия управител – Б.Н..
Крайният извод на органите на приходната
администрация е, че с действията си А.Л.Г. е допринесъл за формиране на
задължения на дружеството и е наясно, че те няма да бъдат събрани, тъй като
предприятието вече не осъществя дейност, няма никакво имущество, а по сметките,
които са запорирани, няма постъпления, т. е. налице е
съзнателно осуетяване заплащането на задължения по цитирания РА от 2014 г. и
умисъл в действията на А.Г. в посока препятстване на органите по приходите за
събиране на задълженията на дружеството, предвид последващото
прекратяване на дейността му.
За да
потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип,
като е посочил подробно и нормативната уредба, регулираща този вид данъчни
отношения. Приел е също така, че в хода на ревизията безспорно е установено, че
са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране
отговорността на РЛ по реда на чл.19 от ДОПК, поради което и, РА е правилен и
законосъобразен.
В заключение
следва да се приеме, че приходна администрация твърди, че в резултат на
действията на управителя, не могат да бъдат събрани задълженията за данъци,
които дружеството е следвало да разчете с бюджета, в тази връзка и му е
ангажирана отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК.
В съдебно
заседание на 28.11.2019 г. е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето
на която вещото лице е използвало всички налични по преписката документи, както
и допълнително представени такива.
ССчЕ е установила, че отчетната стойност на
активите към 01.01.2012 г. е 386 432.83 лв. През
същата година са закупени активи в общ размер на 47 133.28 лв. Няма
извършени продажби, а натрупаната амортизация е в размер на 155 706.02 лв.
Балансовата стойност на активите към 31.12.2012 г. е 277 860.09 лв.
Отчетната стойност на активите към 01.01.2013 г. е 433
566.11 лв. През същата година са закупени активи в общ размер на 70 570.34 лв.
Върнати ДМА на доставчици по издадени КИ в размер на 69 608.58 лв.
Продадени активи на клиенти в размер на 154 836 лв. Натрупаната
амортизация е в размер на 175 291.68 лв. Балансовата стойност на активите
към 31.12.2013 г. е 104 400.18 лв.
Отчетната стойност на активите към 01.01.2014 г. е 279 691.87 лв. През същата година са
закупени активи в общ размер на 35 371.00 лв. Отписани активи – 6 790.00
лв. Натрупаната амортизация е в размер на 268 447.41 лв. Балансовата
стойност на активите към 31.12.2014 г. е 39 825.47 лв. горните данни са
посочени в табличен вид в експертизата. В табличен вид е представено и
движението по сметка 501 – Каса в лева, при което е констатирано следното: Към
31.12.2012 г. крайното салдо по сметка Каса е 82.69 лв., към 31.12.2013 г.
260 849.35 лв.и към 31.12.2014 г. – 51 253.19 лв. За така посочените
периоди експертът е установил, че съдружникът М. М. е внасяла в касата на
дружеството, съответно са й възстановявани парични средства в големи размери,
подробно описани и посочени в табличен вид в ССчЕ,
като за целта са посочени и сметките – с/ка 499 –
Други кредитори аналитична партида М. М. и с/ка 116 –
Други резерви – аналитична партида М. М.. Експертът е посочил, че във връзка с
внесените и възстановени сума на съдружника М. М. са съставяни протоколи на ОС,
с които е взето решение за предоставяне, респ. връщане на предоставените суми.
Вещото лице е категорично в крайния си извод, че не са установени счетоводни
записвания и данни за периода 20102 – 2014 г. собственикът А.Л. М. да е
използвал и усвоявал парични средства, собственост на „Ма – Арс“
ООД.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - два броя заповеди на
изпълнителния директор на НАП, представени с молба вх. № 18288/10.10.2019 г. (л.759, т.3), както и счетоводни документи,
представени от жалбоподателя с молба (л.762, т.3), и по които е работило вещото
лице.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
В
разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и
реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за
трети лица - членове на органи на управление или управители на задължено лице
по чл.14 ал.1 и 2 от ДОПК. Материално-правните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя
фактически състав.
В настоящия
случай, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките
на лична имуществена отговорност и в двете хипотези.
За ангажиране
на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е необходимо кумулативно да бъдат
удовлетворени следните условия: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност
се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено
лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните
задължения; 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; 3) да съществува причинно-следствена връзка
между поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е
налице обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в
тази хипотеза е ограничена до размера на несъбраното задължение.
Относно
отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1)
качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по
чл.14 т.1 и 2 от ДОПК; 2) недобросъвестно поведение на лицето, довело до
намаляване на имуществото на задълженото
лице; 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за
събиране на публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за
събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото. Действията, с които е засегнато имуществото са посочени в т.1 и т.
2 на правната норма: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия,
свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице
за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
В случая, за съставомерни факти и обстоятелства може да се говори само
във връзка с данните по подаваните справки-декларации и дневниците за покупки и
продажби. Разминаването между декларираното и действителното е укриване и в
този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия състав е налице.
Но, само от обективна страна, като реално проявено действие. От субективна
страна, за да е налице съставомерно действие, е
необходимо да се установи, че е налице умисъл – управителят трябва да е бил
наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и
да е искал или допускал настъпването на тези последици.
Съгласно
дадените от Г. обяснения (л.708, т.3), същият е предал всички документи на
дружеството на новия собственик на капитала. В тази насока са и обясненията на М. М. (л.91, т.1).
Съгласно
обясненията, дадени от С.В.З., осъществяваща счетоводното обслужване на „Ма – Арс“ ООД (л.103, т.1), същата не може да твърди „…със сигурност кой от двамата управители ме
е упълномощил, при подаване на заявление за ползване на електронни услуги.“;
„4. Управителите на дружеството, до момента на прехвърляне на
дружествените си дялове, са подписвали всички първични счетоводни документи,
договори, платежни документи и нареждания, също така са били отговорни за внасянето
на публичните задължения“; „…Документите за осчетоводяване във връзка с
дейността на дружеството са представяни и от двамата управители.“; „6.
Годишните финансови отчети на „Ма – Арс“ ООД за 2012,
2013 и 2014 г. са подписвани от мен, в качеството на съставител…“.
Отделно от
това, видно от представените по преписката „уведомление за упълномощаване,
оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес“, са на името на
Светлана З., като упълномощаването е извършено от М. Л. М..
От друга
страна, независимо че липсват данни лицето А.Г., в качеството си на съдружник и
собственик на капитала на „Ма – Арс“ ООД, да е
подписвал пълномощни на името на З. или на друго лице, същият безспорно се
доказа, че не е използвал или усвоявал парични средства, собственост на „Ма – Арс“, което обстоятелство се потвърждава и от приетата без
възражения ССчЕ, която съдът кредитира като коректно
и безпристрастно изготвена, като следва
да се отбележи, че експертът много подробно е посочил и обяснил движението на
с/ки 499 Други кредитори, 116 – Други резерви и 107 –
сметка на собственика, всички с аналитична партида М. М..
Предвид
изложеното и разпоредбата на чл.141 ал.2 от ТЗ следва да се приеме, че А.Г.
носи отговорност за същото.
Независимо от
изложеното обаче, съдът намира, че по делото не е безспорно установено А.Г. да
е подписвал документи; не се установява и той лично да е подавал СД и дневници
за покупки и продажби. В този смисъл, от страна на органите по приходите, са
налице само твърдения, базирани на коментара върху учредителния акт (дружествен
договор) от 27.02.2006 г., на текстовете, касаещи органите на управление на
дружеството, управлението и представителството
и тълкуването на нормите на ТЗ
(чл.53 ал.1, ал.2 и ал.3). Доказателствата обаче, сочат това да е
сторено от Светлана Василева З., упълномощено от неизвестно от кой от двамата съдружници – Г. или М.. Дори и да се приеме, че А. Г. е
подавал СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, доказателства за което
обаче, съдът констатира, че липсват по делото, то същият би целял само
получаване на данъчно предимство, но предвидимата и желана последица тук не е
данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията
за данъци. Неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС,
което, както вече се посочи, е налице, не се свързва автоматично с
невъзможността да се съберат установените задължения. В този смисъл доводите на
данъчната администрация остават необосновани – в оспорения РА не се сочи по
какъв начин с подписването на пълномощни са укрити факти и обстоятелства или
пък, ако са налице други документи, с които е станало това, е следвало същите
да се посочат, което не е сторено. Наличието само на влязъл в сила РА, с който
е отказано признаването на данъчен кредит на дружеството, съответно е доначислен ДДС, не означава автоматично, че са укрити факти
и обстоятелства от органите по приходите.
С оглед на
установеното по делото, че задълженото лице не е подавало лично СД по ЗДДС и
дневници за покупки и продажби, а такива са били подавани от С. З., без конкретно
установяване на лицето, което я е упълномощило, съдът намира, че по делото не
се доказа по категоричен начин жалбоподателят А.Г. да е извършил действия по
укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ДОПК.
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че, освен искането за налагане на ПОМ от 05.03.2019
г. (л.86, т.1), други от цитираните по-горе актове – ПНОМ, запорно
съобщение липсват по административната преписка, не са представени и в хода на
настоящото съдебно производство. Изключително важен в случая е соченият от
органите по приходите въпросник относно определянето на дълга като несъбираем,
но той също не е приложен към преписката.
Каза се
по-горе в настоящото изложение, всички мотиви на ревизиращия екип, включително
и тези на решаващия орган се излагат „чрез кратък вариант“ на мотивите от РА №
Р-16-1401042-091-01/22.10.2014 г., като по този начин се цели да се докаже
причинно-следствената връзка за извършеното от А. Г..
Буди
недоумение липсата на действия от страна на приходната администрация към
момента на издаване на РА от 2014 г. по събиране на установените задължения,
предвид факта, че ССчЕ е категорична, че дружеството,
макар да не е разполагало с налични средства в банковите сметки, същото е
разполагало с ДМА (инвентар), при това с достатъчни отчетни стойности към 01.01. на съответната година, и балансова такава към 31.12. на
съответната година. ССчЕ безспорно доказа също така,
че движение на активи е имало през 2013 г. – продадени и такива, върнати на
доставчици по издадени КИ и 2014 – отписани наеми.
Наличието на имущество, което би могло да
бъде осребрено при заявени претенции от страна на данъчната администрация, ако
всички факти и обстоятелства бяха декларирани от дружеството в СД по ЗДДС и ГДД
не може да бъде предполагано, а следва да бъде доказано по безспорен начин с
допустими по закон доказателствени средства. Органът по приходите не е извършил
необходимия анализ на финансовото и имуществено състояние на дружеството за
всеки от ревизираните периоди и не е извършил съпоставка със задълженията, също
по вид и периоди, които дружеството не е декларирало, когато е било длъжно да
стори това. При извършването на такъв анализ и съпоставка би се установила
възможността или невъзможността от удовлетворяване на данъчната администрация
при проявена от нейна страна активност за задължения на дружеството, ако те
бяха декларирани, но невнесени. Без такъв анализ принципно не би могло да се
отговори на въпроса, дали поведението на управителя е единствената причина за
невъзможността да бъдат събрани публичните вземания или са били налице други причини
довели до невъзможност.
С оглед
характера на отговорността по чл.19 от ДОПК,
доказателствената тежест за установяване на
елементите от фактическия състав е върху органа по приходите, който има
задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки в
условията на пълно доказване.
Относно
обезпечаването на публичните вземания, нормата на чл.121 от ДОПК предвижда
възможността органите по приходите, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт, да поискат от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето.
Нормата на
чл.216 ал.1 от ДОПК пък предвижда и защита срещу недобросъвестни действа, като
обявява за недействителни по отношение на държавата, възмездни сделки с
имуществени права на длъжника с намерение да се увредят публичните взискатели и сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
Условие за недействителността на сделките е, да са сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения
Недействителността
се обявява по иск на съответния публичен взискател
или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следва да се
отбележи, че в съдебната практика са формирани две позиции относно полето на доказателствената сила на влезлите в сила ревизионни
актове, с които са установени задължения за лицата по чл.14 т.1 и 2 ДОПК,
респективно за възможността да бъдат противопоставени на лицата, спрямо които
се реализира отговорността по чл.19 от ДОПК. Според първата - влезлият в сила
ревизионен акт обвързва ревизията по чл.19 от ДОПК само относно размера на
подлежащите на събиране задължения. Констатациите на ревизионния акт, съставен на
дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизия по
реда на чл.19 ал.1 от ДОПК, понеже двете отговорности са различни и произтичат
от различни фактически състави. (в този смисъл
решение № 1072 от 28.01.2014 г. по адм.дело №
12588 по описа за 2013 г. на ВАС и Решение № 9442 от 14.09.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на ВАС).
Според
втората - влезлите в сила, ревизионните актове се ползват с доказателства сила
и относно обстоятелствата, формиращи задълженията (така Решение № 890 от
27.01.2016 г. по адм. д. № 1734/2015 на ВАС и Решение
№ 2645 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 3166/2015 на
ВАС).
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на ревизираното
лице безспорно се установява първата предпоставка в хипотезите на чл.19 ал.1 и
ал.2 от ДОПК – качеството на собственик и управител на задължено лице към
момента на установяване на задълженията.
Налице е и
втората предпоставка по чл.19 ал.1 от ДОПК – ревизираното лице е укрило факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите.
Действително фактите, които са установени в РА № Р-16
-1401042-091-01/22.10.2014 г. са в ревизионно производство, по което страна е
дружеството, а не управителят. Въпреки това не е спорно, че А.Л. Г., в
качеството на управител на дружеството, е участвал в проведената ревизия до
момента на издаване на РД на 01.09.2014 г., а защитата срещу този РА е
осъществена от „Нед БГ“ – дружеството закупило
дружествените дялове на 10.09.2014 г., представлявано от Б.Н.. Или иначе казано, обстоятелството, че Г.,
впоследствие, не е реализирал защита в оспорването на ревизионният акт, се
дължи на решението му да прехвърли дружествените си дялове на друго лице.
Без съмнение
ответникът следва да установи, че към релевантния момент на подаване на всяка
СД по ЗДДС, управителят е знаел или е следвало да знае, че липсва данъчно
събитие, тъй като доставките не са реално извършени. От друга страна,
установяването на знанието е пряко свързано с факта на нереалност на
доставките, а в настоящото производство органите по приходите не са длъжни
отново да установяват тази нереалност, напротив, реалността следва да се докаже
от лицето, което я претендира. Жалбоподателят в случая не е лишен от възможност
да ангажира всички възможни доказателствени средства за установяване на
фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в тази насока
съдът изрично е указал доказателствена тежест.
Въпреки това, оспорващият се задоволява
с позицията, че не може да бъде доказано наличието на субективния елемент –
знанието му, че доставките са нереални. При това положение, съдът също следва
да приеме, че реалността на доставките, във връзка с които е формирано задължението
на дружеството, не е доказана, а декларираните от А. Г., в качеството на
управител, обстоятелства, са съзнателно действие, отразяващи факти, които не са
част от обективната действителност.
Предвид
горното, настоящият състав намира, че с оглед спецификата на ползване на
данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, в случая за
задълженията по РА № Р-16- 1401042-091-001/22.10.2014 г. е налице и втората предпоставка - поведение
на лицето, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите. В случая, субект на укриването е
управител, доколкото при действието на чл.141 ал.2 от ТЗ, както се посочи
по-горе, той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му
/чл.141 ал.1 от ТЗ/ и несъмнено следва
да формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС
квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация
за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на
справка-декларация (чл.125 от ЗДДС). Разминаването между декларираното и
действителното е укриване (така Решение № 890 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1734/2015г. на ВАС и Решение № 15873 от 12.12.2012 г. по адм. д. №
4426/2012г. на ВАС).
По отношение
на третата и четвъртата предпоставки по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК следва да се
съобрази също, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на
несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от укриването
на фактите и обстоятелствата, респ. действията, с които преднамерено е намалено
имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се
приема, че съставът на чл.19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка
между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните
задължения на дружеството. Укриването на факти и обстоятелства и
разпоредителните действия предполагат наличието на умисъл с две възможни форми
– действие или бездействие. Т. е. за уникалността на връзката следва да е
налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до
невъзможността да се събират публични задължения. Т. е. укритите факти и
обстоятелства, респ. извършени действия по разпореждане следва да бъде пряка
причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение
имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл.14 ал.1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение.
В случая от
доказателствата по делото, каза се, се установява, че
„Ма - Арс“ ООД към 2012, 2013 и 2014 г., в периода на
извършване на ревизията, е притежавало парични средства, предоставени от
съдружника М. Л. М., както и, че е притежавало ДМА, с които да покрие
установените публични задължения. Безспорно е и извършеното от ревизираното
лице разпореждане с част от активите на дружеството през 2013 г. (продадени и
върнати на доставчици по КСИ) и 2014 г. (отписани наеми по с/ка 219 – Други наем активи), което изключва всякаква
възможност това да е сторено по време на ревизията, възложена със ЗВР №
1401042/07.03.2014 г. и приключила на 22.10.2014 г., с което е намалено
имуществото на дружеството за 2013 г. и
2014 г. Въпреки това тези обстоятелства сами по себе си не доказват пряка и
целена от недобросъвестно поведение последица – невъзможност за събиране на
публичните вземания.
Като довод за
наличието на изискуемата причинно-следствена връзка ревизиращите сочат
обстоятелството, че дружеството, към м.04.2019 г. не е разполагало с достатъчно
парични средства за погасяване на задълженията си към НАП. Посочената
констатация отразява един резултат, но по никакъв начин не обуславя наличието
на този резултат като пряка последица от поведението на ревизираното лице, още
повече, каза се по-горе, част от РА представлява кратка интерпретация на
мотивите на РА № Р-16-1041042-091-01/22.10.2014 г.
В този аспект
предприетите от оспорващия действия, в хода на предхождащата ревизия, свързани
с прехвърляне на дяловото си участие на трето лице, също не доказват еднозначно
каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността
като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.
Каза се,
волевото поведение, целеният резултат и пряката последица следва да бъдат
доказани съвкупно в условията на уникалност. Текстът: „не могат да бъдат
събрани”, не следва да бъде тълкувана разширително и
свързван със затрудняване или друго ограничаване на възможностите за
принудително събиране на публичните вземания. Нормата е еднозначна и изисква
установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, въпреки предприетите
действия от приходната администрация. В тази насока, от представените по делото
доказателства става ясно, че въпреки възможността за установяване
недействителността на разпореждането с активи на дружеството, извършено след
връчване на заповедта за възлагане на ревизията, органите по приходите не са
предприели действия за защита на публичните вземания по реда на чл.216 от ДОПК.
В тази връзка
е необходимо е да се отбележи, че, ако са били налице съмнения относно
възможностите на Г. да укрие факти и обстоятелства, то е следвало още в момента
на издаване на РД № 1403206/01.09.2014 г., когато са установени „евентуални“
задължения в размера, установен със същия, то, още тогава е следвало да бъдат
наложени предварителни обезпечителни мерки. В случая това не е сторено. В РД №
Р-16001618005711-092-001/15.03.2019 г., на стр.2 от същия, в раздел II. Процесуални действия, т.1, е посочено, че са
наложени ПОМ, както и“Изпратено е до ТД
на НАП – Пловдив, дирекция „–Събиране“ искане за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № Р-16001618005711-039-001/05.03.2019 г.“. Или иначе казано, твърде късно
органите по приходите са предприели необходимите мерки за обезпечаване на
вземането от задълженията за ДДС по РА от 2014 г.
От своя
страна, в РА № Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г., стр.5, последен абзац,
пък е посочено, че: “Във връзка с горните
обстоятелства и в изпълнение на писмо № 93-00-5625#4/11.05.2016 г. на ЦУ на НАП, от страна на отдел „Събиране“ при ТД на
НАП – Пловдив е направена справка за проучено имуществено състояние и
категоризация на задълженото лице – „Ма – Арс“ ООД.
От отдел „Събиране“ са отправени искания до държавни институции, извършени са
проверки в ИС на външни институции, извършени са проверки в ИС на НАП, наложени
са ОМ /изпратено запорно съобщение изх. №
РД-11-2267/10.11.2014 г./, изпратени са запори до всички банки в страната, при
което е установено, че дружеството няма банкови сметки и налични авоари. В
резултат на извършеното проучване и на база събраните доказателства за
имущественото състояние на ЗЛ, дългът на „Ма – Арс“
ООД е определен като несъбираем. Изготвен е във връзка с това и въпросник за
установяване отговорност по чл.19 от ДОПК. Във въпросника, в раздел –
задължения, за които може да се установи отговорност на лицето А.Л. Г. във вид
на задължението е посочено РА № Р-16-1401042-091-01/22.10.2014 г., период 01.07.2011 – 31.05.2014 г., дата на
изискуемост – 06.11.2014 г. и сума на задължението 509 115.58 лв.“. Запорно съобщение изх. №
РД-11-2267/10.11.2014 г. и въпросникът обаче, липсват по преписката и не са
представени в настоящото съдебно производство, въпреки задължението на
административния орган да представи пълната административна преписка.
Респективно,
действието по прекатегоризиране на дружеството като
задължено лице с „трудно събираем" дълг едва през 2016 г. (предвид писмо
изх. № 93-00-5625#4/11.05.2016 г. се явяват неадекватно на предхождащото му имуществено
състояние. Липсват данни за образувано изпълнително дело, както и доказателства
за наложените ПОМ, както се твърди в РД и РА от 2019 г. Дори обаче да са
наложени обезпечителни мерки, предвид соченото в РД постановление за
обезпечителни мерки, пред органите по приходите е била налице ефективна
процесуална възможност да охранят публичния интерес като използват наличните
активи на ревизираното лице, които са годни да погасят установените задължения.
Бездействието на приходната администрация се явява интерференция по отношение
на уникалността на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на публичните задължения на дружеството, при която
се изключва пряката последица като кумулативна даденост. Иначе казано,
несъбираемостта на задълженията се явява опосредена
от факти и обстоятелства извън субективното поведение на ревизираното лице. При
това положение не може да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране
на процесните публични вземания като пряка последица
единствено от действията на ревизираното лице, след като е налице недостатъчно
активно поведение от страна на органите по приходите. Още повече, както бе
посочено, в хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК отговорността на ревизираното лице
е ограничена до размера на несъбраното задължение, т.е. дори материалните
активи на дружеството да не могат да послужат за цялостно удовлетворяване на
публичните задължения, това не води до пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично
вземане.
Неудовлетворена
остава и втората предпоставка на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК в аспекта
на §1 т.8 и т.10 от ДР на ДОПК.
В тази връзка
е необходимо да се отбележи, че според §1 т.8 от ДР на ДОПК, "Пазарна
цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по
сделка между лица, които не са свързани; а съгласно т.10 пазарните цени се
определят по: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е
цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма
на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена
се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба; д)
методът на разпределената печалба.
Органите по
приходите не ангажират доказателства в хода на ревизията чрез допустимите
методи да е била изготвена оценка на продадените и върнати активи, както и на
отписаните, от която да се установи продажна цена, значително по-ниска от
пазарната цена към съответния период. Въпреки указната от съда доказателствена тежест
това не бе сторено и в хода на съдебното дирене. При това положение
остава недоказано твърдението, че продажбата на активи на дружеството през 2013
г. е извършена в отклоненията по чл.19 ал.2 от ДОПК. Приложената от
ревизиращите база за сравнения на цената на актива - стойност по баланса на
дружеството, не е предвидена в правната норма като легален способ за
установяване на съществени отклонения.
Що се отнася
до отговорността за задълженията за ЗОВ, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Съгласно
чл.108 ал.1 от ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни
осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Тоест,
публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се
установяват с влязъл в сила ревизионен акт. В чл.162 от ДОПК са изброени
видовете публични вземания. Тяхното събиране се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен, ако в закон е установено друго, на основание чл.165
от ДОПК. В разпоредбата на чл.166 от ДОПК законодателят е уточнил, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен
ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя
на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по
същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания.
Съгласно
чл.106 ал.1 от ДОПК, когато в декларация по чл.105 от ДОПК се установят
несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за
изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл.103 от ДОПК, органът по
приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.
Според ал.3 на посочената разпоредба, независимо от издаването на акта по ал.1
на чл.106 от ДОПК, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за
задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на
ревизия.
Следователно,
„непогасени задължения на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК“
по смисъла на чл.19 ал.2 от същия кодекс са тези публични вземания, които са
установени с влязъл в сила ревизионен акт по чл.118 от ДОПК или са установени с
влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане по чл.106 от ДОПК или по чл.107 от ДОПК, издаден от компетентен орган, по аргумент на чл.165
от ДОПК. Непогасени са тези задължения, които са установени по предвидения в
закона ред и подлежат на принудително изпълнение. В тази връзка, отговорността
по чл.19 ал.2 от ДОПК на управителя на дружеството не може да бъде ангажирана
въз основа на декларация обр.6 или декларация по
ЗДДС. След като публичните задължения на „Ма – Арс“
ООД по декларации обр.6 за периода м.01.2014 г. – м.08.2014
г. не са установени с влязъл в сила ревизионен акт по чл.118 от ДОПК или с
влязъл в сила акт за установяване на публични вземания по чл.106 или чл.107 от ДОПК, за тях не може да се търси отговорността на управителя по реда на чл.19
ал.2 от ДОПК, защото същите не могат да се приемат за законоустановени
и непогасени. Нормата на чл.209 ал.1 от ДОПК
гласи, че принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз
основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.
Както в РД,
на стр. 9 от същия (л.71, т.1)така и в РА на стр.11 от същия (л.40, т.1)
изрично е посочено от страна на ревизиращия екип, че: „На дружеството „Ма – Арс“ ООД не е
извършвана ревизия за целите на КСО и ЗЗО за 2014 и 2015 г.“.
Същевременно,
по делото липсват каквито и да било данни за образувано изпълнително дело.
В
разглеждания ревизионен акт не е включен и ревизионен акт срещу „Ма - Арс“ ООД за определени с надлежен акт задължения за ЗОВ.
Съгласно обжалвания ревизионен акт, отговорността на А.Г. е за задължения по РА
№ № Р-16-1401042-091-01/22.10.2014 г. за задължения за ДДС и задължения за
декларации обр.6 на дружеството за ДОО, ЗО и УПФ,
като последно сочените задължения, са в нарушение на материалния закон и достатъчно
основание за отмяна, предвид гореизложените съображения по тълкуването и
прилагането на закона.
Доводите на
ревизиращия екип, както и мотивите на директора в потвърждаващото РА решение,
за ангажиране на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК (подробно описани по-горе) се
свеждат най-общо до това, че ревизираният, в качеството му на управител на „Ма
– Арс“ ООД, е допуснал да не се начисли ДДС,
съответно допуснал в счетоводните регистри и регистрите по чл.124 ЗДДС да се
включат фактури, за които е доказано, че не са свързани с реално извършени
доставки. Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и
обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от Г. и твърдяната
невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неправомерното
попълване на СД по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки може да
са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за
невъзможността те да бъдат събрани. Освен това, тази невъзможност трябва пряко
и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по
закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. От съдържанието
на процесния РД не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото
състояние на „Ма – Арс“ ООД през ревизирания период и
как действията на управителя са рефлектирали върху последното, съответно са
довели до невъзможност за събиране на процесните
задължения.
Или, съдът
намира, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на А.Л.Г., тъй като
не е доказано от страна на органите по приходите, че именно това лице е укрило
факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по
приходите.
В този
смисъл, в хода на ревизията не са извършени никакви процесуални действия, които
да докажат тези факти, като същите не са и посочени конкретно в оспорения РА.
Видно е, че от страна на органите по приходите са приобщени с протокол
предходния РА, ведно с РД и доказателствата към него, както и са изискани
документи и писмени обяснения от задълженото лице. Липсват обаче анализ и
съответно доказателства за извършените от лицето действия за укриване на
обстоятелства. Приобщаването на РА очевидно в никакъв случай не е равнозначно
на точното и конкретно установяване на размера на дължимите към бюджета преки и
косвени данъци. В случая, липсва каквото и да е логично и последователно
изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи, относно
наличието на причинна връзка между укриването на данни от страна на Г. и
неудовлетворените вземания.
Ето защо, и с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на
главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК.
Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага доказателствената
тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав върху органа
по приходите, то резултатът ще е отмяна на контролирания ревизионен акт.
Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране
отговорност по чл.19 ДОПК, са незаконосъобразни.
Предвид
изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в
размер на 5 310.00 (пет хиляди триста и десет) лв.
Съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, тъй като по правилото на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
материалния интерес по делото, минималният адвокатски хонорар се установява в
размер на 4 696.53 лв. Видно от представеният договор за правна защита и
съдействие (л.742, т.3) уговореното възнаграждение е в размер на 5 000.00
лв., а при действителната правна и фактическа сложност на делото е оправдано
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000.00 лв. Съдът
приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени в
размера, който са доказани.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 5 310.00 лв., представляващи – 10.00 лв. ДТ, 5 000.00 лв.
адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. депозит за вещо лице.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 397/28.06.2019 г. на
изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ / Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с
който на жалбоподателя
А.Л.Г., ЕГН **********,***, в качеството му на
управител на “Ма - Арс” ООД, ЕИК *********, на
основание чл.19 от ДОПК е установена
отговорност за задължения на “Ма - Арс”
ООД за ДДС за
периода 01.12.2012 г. – 31.05.2014 г., ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2014 г. – 28.02.2014 г. общо в размер на 156 224.51
лв., ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава в
размер на 87 728.57 лв.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите да заплати на А.Л.Г., ЕГН **********,***, сумата от 5 310.00
(пет хиляди триста и десет) лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: