РЕШЕНИЕ
№ 502
гр.Бургас, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
22 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : В. Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 191 по описа на съда за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Т.Г.П., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***
С. 7. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат В.А. ***.
Ответник по жалбата е началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002908/29.12.2020г., издадена от
ответника. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че с
подробно описани наказателни постановления, които са влезли в сила, на П., в
качеството му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки и
не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си за управление на МПС.
В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения,
че не са налице основанията за налагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДП и в
частност, че част от наказателните постановления, посочени в оспорената
заповед, не са му били връчени и не са влезли в сила. Иска се съдът да отмени
като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски.
Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Излага писмено становище за
неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване -
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002908/29.12.2020г.
на ответника. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя П.,
на основание чл.171 т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за
установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП,
както следва :
1. НП № 8/09.01.2009г. на РУМВР Поморие, влязло в сила на
18.08.2009г. – отнети 4 контролни точки;
2. НП № 137412/08.12.2009г. на отдел ПП при СДВР, влязло
в сила на 20.10.2010г. – отнети 8 контролни точки;
3. НП № 628/09.06.2010г. на РУМВР Поморие, влязло в сила
на 23.10.2010г. – отнети 4 контролни точки;
4. НП № 103515/16.12.2010г. на отдел ПП при СДВР, влязло
в сила на 18.01.2011г. – отнети 8 контролни точки;
5. НП № 121507/26.01.2011г. на отдел ПП при СДВР, влязло
в сила на 05.04.2011г. – отнети 5 контролни точки;
6. НП № 18327/16.03.2011г. на отдел ПП при СДВР, влязло в
сила на 22.05.2011г. – отнети 5 контролни точки,
7. НП № 879/11.05.2011г. на 04 РУ на ОДМВР Варна, влязло
в сила на 22.06.2011г. – отнети 4 контролни точки и
8. НП № 101269/24.10.2011г. на отдел ПП при СДВР, влязло
в сила на 17.01.2012г. – отнети 8 контролни точки, или общо отнети 46 контролни
точки.
Към административната преписка, съответно и по делото, са
представени преписи от посочените наказателни постановления, в които срещу
подпис за наказаното лице е посочена дата на връчване на съответното
постановление.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото
лице Щ.Н.. От заключението на експертизата, неоспорено отстраните, се установи,
че подписът в разписката за връчване на четири от посочените в заповедта
постановления не е положен от Т.П.. Това са наказателни постановления под № 2,
4, 5 и 6 от поместения по-горе списък. В самите постановления, копия от които
са приложени по делото, е посочено, че подписа на разписката за връчване е
положен именно от адресата П., без отбелязване връчването да е извършено спрямо
някой от домашните или други лице, допустимо по закон да получи съобщението.
затова от фактическа страна съдът приема, че посочените четири наказателни
постановления не са връчени на П. и не са влезли в сила. С тези наказателни
постановления е разпоредено отнемане на общо 26 контролни точки.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на предоставените му пълномощия със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г., издадена
от лицата предвидени в чл.172 ал.1 от ЗДП. При издаване на заповедта е спазена
изискуемата от закона писмена форма и са изложени мотиви. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
налице основания за оспорване по чл.146 т.1, 2 и 3 от АПК.
Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – неправилно е
приложен материалния закон, произтекло от неправилно установяване на фактите.
В разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се изземва
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а именно след като
са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата
правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в съответната
служба на МВР. Предвид това, за да са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки – (1) на
лицето да са отнети всички контролни точки по съответния ред, след което (2)
лицето да не е върнало своето СУМПС. По делото няма спор, че П. не е върнал
свидетелството си след влизане в сила на НП № 101269/24.10.2011г. на отдел ПП
при СДВР, а именно след 17.01.2012г.
При установените по делото факти не се е осъществила първата
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка – не са били
отнети всички контролни точки на П.. Отнемането става от момента на влизане в
сила на съответното наказателно постановление. Посочените по-горе четири
наказателни постановления не са били надлежно връчени на жалбоподателя, не е започнал
да тече срока за обжалването им и съответно не са влезли в сила. С тях все още
не са отнети контролни точки. С останалите посочени в оспорената заповед
наказателни постановления са отнети общо 20 контролни точки, т.е. не всички.
Липсата на отнемане на всички контролни точки води до незаконосъобразност на
издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171
т.4 от ЗДП.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта
следва да се отмени от съда.
По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК
ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Г.П., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** С. 7, заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002908/29.12.2020г.
на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас с адрес ***, да заплати на Т.П. 760лв.
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :