Р Е Ш Е Н И Е №
09.01.2023г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 99 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ч.О.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В хода на
производството, предвид предявяване на идентични искове против О.Х.О., ЕГН **********
и Г.Г.О., ЕГН **********, същите са конституирани като главни ответници с
Определение № 245/07.07.2020г., постановено по настоящото дело, а с оглед заявеното
от ищцата Б., Ч.О.О. е конституиран като евентуален ответник. Тъй като в хода
на производството ответницата Г.Г.О. е починала, същата е заличена като страна
и на нейно място с Определение № 309/04.08.2020г., постановено по настоящото
дело, са конституирани като главни ответници и нейните наследници Х.О.О.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ч.О.О., ЕГН **********, с адрес: ***, като неин
наследник е и О.Х.О. – страна в процеса. По настоящото дело е починал и
ответникът Ч.О.О., като с Определение № 260037/08.07.2022г. е заличен като
страна и на негово място са конституирани неговите наследници съпругата К.С.О., ЕГН **********
и синовете му О.Ч.О., ЕГН ********** и С.Ч.О., ЕГН **********, тримата с адрес:
***.
Ищцата твърди, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в село Драчево, община Средец, област Бургас,
съставляващ урегулиран поземлен имот IX – 360 в квартал 25 по сега действащия
регулационен план на селото, при граници: изток – УПИ VIII – 361, запад – улица – тупик, север –
УПИ XVI – 357, юг – улица, придобит по наследство от нейния баща КД. Г. Излага,
че от северната страна имотът граничи с урегулиран поземлен имот XVI – 357,
собственост на съседа ѝ Ч.О.О., като на общата им вътрешна регулационна
граница били изградени множество незаконни и второстепенни постройки, около
които имало натрупани огромно количество отпадъци. Релевира, че през изминалата
2019г. решила да поправи оградата между двата имота, като за целта ангажирала
геодезист, който да трасира нейното точно местоположение, но се оказало, че
незаконните бараки от имота на Ч.О. попадали с около 0.50 до 1.00 метър в
нейния имот, като още тогава поискала от него да премахне и да ѝ освободи
имота, което той категорично ѝ отказал. Била изпратена и нарочна покана
за това, получена от Ч.О. на 24.01.2020г., но не само, че не бил разчистен
терена от незаконните постройки, но ответниците нямали никакво намерение да го
правят. Ищцата сочи, че съобразно документа за собственост на баща ѝ –
нотариален акт № 198, том II, дело 1157/30.05.1984г. на БРС, дворното място,
което той притежавал съставлявал един
имот от 1090 кв.м., като през 1992г. бил одобрен нов регулационен план на село
Драчево, съгласно който това дворно място се разделяло и било предвидено през
него да премине улица – тупик, която да осигурява достъп на ответника Ч.О. до
неговия двор. Твърди, се че бил изграден портал в южния край на тупика в
частта, където ставало навлизането от голямата улица по него към двора на О.,
както и че след многократни жалби от нейна страна до Община Средец, останали
без резултат, бил държан портала през деня отворен, а вечер бил затварян. Излага
се, че ответниците били решил, че могат върху улицата да събират, трупат,
складират и както още може да се нарече всевъзможни отпадъци не само от
тяхното, но и от съседните села. Релевира, че положението било нетърпимо - не само, че не можело да се минава, но и
навсякъде било мръсно и разхвърляно. Б. счита, че посочените действия на
ответниците са незаконни и че същите изцяло ѝ пречат да ползва в пълен
обем правото си на собственост по отношение на нейния недвижим имот и
подстъпите към него, което обуславяло и правния ѝ интерес за предявяване
на исковата претенция.
Ищцата намира действията на
ответниците по изграждане и държане на незаконните постройки в нейния имот,
събирането на всевъзможни вещи от цялото село и трупането им на общата им
ограда и/или на западната граница на нейното дворно място, ѝ причинявали
и нематериални вреди – тя се дразнела, че трябва да се съобразява с грозната
гледка и да търпи невероятните миризми, излизащи от тези боклуци, като на общия
принцип, че всеки трябва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
счита, че ответниците ѝ дължат обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, които оценява в размер на 2000 лева. Ищцата отправя искане
да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да премахат
всички незаконни изградени от тях постройки, попадащи в северната част на
собствения ѝ недвижим имот, съставляващ УПИ IX
– 360 в квартал 25 по плана на село Драчево, община Средец или разположени на
общата им вътрешна регулационна граница между нейния имот и собствения на О. ***
по плана на село Драчево, да изчистят /премахнат/ всички отпадъци от
общата им вътрешна регулационна граница
между собствения ѝ УПИ IX – 360 и неговия УПИ XVI – 357
в квартал 25 по плана на село Драчево, да премахнат метален портал, разположен
в началото на улица – тупик, намиращ се между УПИ IX – 360 и УПИ XIX – 359 в
квартал 25 по плана на село Драчево и да изчистят /премахнат/ всички отпадъци,
натрупани по протежението на улица – тупик, намираща се между УПИ IX – 360 и
УПИ ХIX – 359 в квартал 25 по плана на село
Драчево, както и да ѝ бъде заплатена сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в
необходимостта да търпи неприятната гледка и миризми от всички натрупани в
имота и около имота ѝ - УПИ IX – 360 в
квартал 25 по плана на село Драчево отпадъци, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на настоящия иск до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Ч.О.О.,
чрез пълномощника адв.Р.Р., с който оспорва изцяло исковата претенция като
недопустима и неоснователна.
Релевира доводи, че исковата молба
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по
делото прекратено. Твърди, че с ищцата са съсобственици на имот УПИ IX – 360 в
квартал 25 по плана на село Драчево, община Средец, като през 2002г. Б. му
продала 20 кв.м. от собствения ѝ имот, като сделката било обективирана в
Нотариален акт № 66, том III, рег.№ 1799, дело № 275/2002г. на нотариус Иван
Кожухаров, рег.№ 255 в НК, вписан в СВ вх.рег.№ 569/02.09.2002г., Акт № 128,
том II, дело № 340/2002г. Излага, че действително той бил собственик на имота
УПИ XVI – 357 в квартал 25 по плана на село
Драчево, община Средец, но ползватели на същия били неговите родители – О. и Г.
О., предвид това, че прехвърляйки правото на собственост през 1997г. си
запазили пожизнено вещното право на ползване на имота. Ответникът сочи, че
видно от подадената жалба до Община Средец и отговора на кмета на Община
Средец, ищцата била наясно кой използва имот -
УПИ XVI – 357 в квартал 25 по плана на село
Драчево, община Средец. Предвид това ответникът счита, че недопустимо Б. е
насочила исковата си претенция против него, като адресат на исковите претенции
следвало да бъде лице различно от него самия. Намира, че за ищцата липсвало и
правен интерес от предявяване на претенции относно премахване на метален портал
и натрупани отпадъци, които били разположени върху улица – тупик, намираща се
между УПИ IX - 360 в квартал 25 и УПИ
XIX – 359 в квартал 25 по плана на село Драчево,
община Средец, тъй като посочената улица – тупик била част от регулационния
план на село Драчево, същата била публична общинска собственост и не била част
от собствен на ищцата имот. Счита за недопустима и претенцията за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, тъй като липсвали
твърдения от нейна страна за причинено непозволено увреждане.
В условията на евентуалност ако
претенцията бъде разгледана по същество, ответникът релевира подробни
съображения във връзка с неоснователността на исковата молба. Твърди, че всеки
съсобственик има право да използва общата вещ, както и че не упражнява вещното
право на ползване на имот УПИ XVI – 357 в квартал
25 по плана на село Драчево, община Средец. Оспорва твърдението, че временните
постройки попадали в съсобствения имот УПИ IX – 360, като заявява, че същите са
изцяло в границите на неговия имот - УПИ XVI – 357.
Намира за неоснователни и претенциите за
премахване на метален портал и „вещи“ от улица – тупик, намираща се между УПИ
IX – 360 и УПИ XVI – 357, тъй като видно от Констативен протокол от 09.03.2020г.
улицата, представляваща публична общинска собственост, можело да се използва по
предназначение. Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на
обезщетение в размер на 2000 лева, тъй като какви вещи, предмети, насаждения,
поставяни в съседни имоти, не можело да бъде обстоятелство, обуславящо
възможност за претенции от един съсед към друг, поради това, че всеки имал
собствено субективно мнение относно естетика, красота, цветоусещане и всеки
съсобственик и/или ползвател бил свободен, можело и трябвало да ползва вещта
според предназначението ѝ.
Отправя искане за оставяне
исковата молба без разглеждане, а в условие на евентуалност да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Претендира сторените в производството
разноски.
Постъпил е
отговор на искова молба в срока по чл.131 от ГПК, подаден от О.Х.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, с който заявява, че исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а производството прекратено. Счита, че
незаконосъобразно е привлечен и конституиран като ответник в настоящото дело,
тъй като искането за неговото привличане било на основание чл.228 от ГПК,
съответно не били налице предпоставките на въпросната норма – а именно
съгласието на досегашния ответник за неговата замяна като страна с О.Х.О..
Излага, че конституирането на нов ответник наред с първоначалния било форма на
последващо субективно пасивно съединяване на исковете, която възможност не била
налице в новия процесуален закон. Твърди, че производството следва да бъде
прекратено спрямо него и ответника Ч.О.. Излага, че не били посочени мотиви в
акта на съда, с който е конституиран като страна по делото и каква е връзката
му с ищцата, като този пропуск бил вероятно поради неясната искова молба.
Релевира, че с евентуалния ответник ищцата е съсобственик на имота в село
Драчево - урегулиран поземлен имот IX – 360 в квартал 25 по сега действащия
регулационен план на селото, при граници: изток – УПИ VIII – 361, запад – улица – тупик, север –
УПИ XVI – 357, юг – улица. Счита, че са налице съществени противоречия в
първоначалната искова молба и предявената такава против него. Твърди, че не е
налице правен интерес за ищцата от предявените претенции за премахване на
метален портал и натрупани отпадъци, които били разположени на улицата тупик,
намираща се между УПИ IX-360 в квартал 25 и УПИ XIX-359 в квартал 25 по плана
на село Драчево, община Средец, тъй като същата била публична общинска
собственост и не била част от съсобствения имот. Счита за недопустима и
претенецията за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, тъй като липсвали
твърдения за непозволено увреждане. В условията на евентуалност счита исковете
за неоснователни тъй като улицата тупик е публична общинска собственост и може
да се ползва по предназначение, а претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000 лева – поради това, че какви вещи, предмети, насаждения
и т.н. ще бъдат поставени в съседни имоти не може да бъде обстоятелство
обуславящо възможност за претенции от един съсед към друг. Отправя искане за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Постъпил е
отговор на искова молба в срока по чл.131 от ГПК, подаден от Х.О.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, в който излага идентични доводи относно допустимостта като
релевираните от О.Х.О.. По същество на спора заявява, че исковата молба е
неоснователна. Релевира, че така наречените в исковата молба „бараки“ били
построени в съсобствения между ищцата и Ч.О. *** по плана на село Драчево,
община Средец, област Бургас. Така изградените на границата между двата имота
спомагателни постройки били узаконени през 1994г., за което обстоятелство
прилага скица от 1994г., издадена от Община Средец. Излага, че били
неоснователни ищцовите претенции за премахване на металния портал и „вещи“ от
улица тупик, намираща се между УПИ IX-360 в квартал 25 и УПИ XIX-359 в квартал
25 по плана на село Драчево, община Средец, област Бургас, тъй като видно от
констативния протокол от 09.03.2020г. улицата представлявала публична общинска
собственост и можела да се използва по предназначение. Счита за неснователна и претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева – поради това, че
какви вещи, предмети, насаждения и т.н. ще бъдат поставени в съседни имоти не
може да бъде обстоятелство обуславящо възможност за претенции от един съсед към
друг. Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведените открити съдебни
заседания ищцата се явява лично и се представлява последователно от
процесуалните представители адв.И.С. и адв.Н.Д.. Поддържа се исковата молба,
оспорват се отговорите на ответниците и се отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски. Релевират се подробни съображения
относно това, че исковите претенции са основателни, като в тази връзка се
представят и писмени бележки.
Ответниците в хода на проведените
открити съдебни заседания не се явяват, но се представляват от пълномощниците
адв.Р.Р. и адв.И.И., които поддържат отговорите на исковата молба. Оспорват
претенциите на ищцата. Считат исковете като неоснователни и недоказани. Претендират
разноски. Адв.Р.Р. представя писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
От представения Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, № 198, том II, дело №
1157/30.05.1984г. на нотариус при Бургаски районен съд – Тодор Томов, се
установява, че КД. Г е признат за собственик по давност на следния недвижим
имот: дворно място от 1090 кв.м., образуващ урегулиран парцел VIII-204 в квартал 20
по плана на село Драчево, целият урегулиран съдържащ 1230 кв.м., заедно с
построена в същото дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници
на целия парцел: улица, парцел VII-203 на В.А., парцел IX-205 на О.
Хр.О. и парцел ХI-206 на наследниците на Н.К.. Видно от удостоверение
за наследници изх.№ 94-01-36852 от дата 29.10.2019г. собственикът на имота КД. Г
е починал на дата 15.09.1998г. като негова наследница е неговата дъщеря С.К.Б.
– ищцата в настоящото производство. От представената скица от Община Средец №
121/01.03.2001г. става ясно, че имотът, обективиран в Нотариалния акт №
198/84г., записан на наследниците на КД. Г, е идентичен с имот пл.№ 360 с площ
700 кв.м., за който е отреден парцел IX 360 в кв.25 с площ 665 кв.м.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
184, том III, дело №
1696/1997г., по описа на Районен съд – Средец, О.Х.О. и Г.Г.О. са дарили на
своя син Ч.О.О. следния недвижим имот: дворно място, находящо се в село
Драчево, област Бургас, представляващо парцел XVI 357 в квартал
25 по плана на село Драчево, с площ 440 кв.м., при граници: улица, парцел XI 360, VIII 361, IX 356, XVII 358, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и
паянтова сграда, като дарителите О.Х.О. и Г.Г.О. са си запазили правото на
ползване върху дарения имот безвъзмездно докато са живи. В доказателствената
съвкупност е приобщен препис на Нотариален акт № 66, том III, рег.№
1799, нот.дело № 275 от 30.08.2002г., по описа на нотариус Иван Кожухаров,
видно от който С.К.Б. е продала на Ч.О. ***. ид.части от дворно място,
съставляващо урегулиран поземлен имот № 360, парцел IX, кв.25 при
граници от двете страни улици, парцели VIII-361,
XVI-357
/собственост на купувача/, като реално същият щял да ползва терен с триъгълна
форма в северозападния ъгъл на имота, за сумата от 18,00 лева.
С покана от 22.01.2020г. от С.Б. до Ч.О., получена от
последния чрез неговия син С.О. на дата 24.01.2020г., е поканен в седмодневен
срок от получаването й да освободи завзетата част от нейния имот, като бъдат
съборени незаконно изградените постройки и да бъде разчистен терена от всичко,
находящо се върху него.
Приобщена е в материалите по делото административната
преписка на Община Средец във връзка със Заповед № 88/21.02.2020г. на кмета на
Община Средец. От въпросната заповед става ясно, че се изземва общински имот,
публична общинска собственост, представляващ улица между осеви точки 135 и 136
по ПУП-ПР на село Драчево, община Средец, област Бургас, с площ на улицата от
70 кв.м., осигуряваща достъп до УПИ XVI – 357, кв.25
от О.Х.О., с адрес: ***, поради това, че лицето държи имота без основание. Представен
е Констативен протокол от 11.02.2020г., в който е посочено, че порталът и двете
постройки от улицата, осигуряваща достъп до УПИ XVI-357, кв.25,
не били премахнати, като видно и от снимковия материал от улицата преди
изпълнение предписанията на кмета на Община Средец – 11.02.2020г., все още е
имало метален портал от оградна телена мрежа, навес, друга постройка, оградна
мрежа и колове между улицата и имота на ищцата Б.. От Констативен протокол от
09.03.2020г., съставен от инж.Яна Кирязова – Директор на дирекция УТСБКС, Ирина
Камбурова – юрист на община Средец, Д.Г. – гл.специалист ОС, Г.В. –
гл.специалист Строителство, Б.Б.– специалист Незаконно строителство и Я.П.–
кмет на село Драчево, във връзка със Заповед № 88/21.02.2020г. на Кмета на
Община Средец, касаещи изземване на общински имот – публична общинска
собственост, представляващ част от улична регулация между о.т. 135 и о.т. 136
по ПУП-ПР на село, община Средец, с площ 70 кв.м., става ясно, че оградните
съоръжения – поратал и стопанските постройки били премахнати от нарушителя
доброволно съгласно заповедта и същата можела да се счита за изпълнена, като
частта от улицата, представляваща публична общинска собственост, можела да се
използва по предназначение. Представен е и снимков материал, видно от който
порталът с телената ограда, навесът, другата постройка до него, както и
телената ограда между улицата и имота на ищцата са премахнати, а бетонните
колове са поставени на земята в легнало положение.
Приобщено е по делото заключение на Съдебно техническа
експертиза. При изготвянето на същата, вещото лице е взело предвид само
материалите по делото и е извършило оглед на имота, справка в техническа служба
на Община Средец, извършило е геодезическо заснемане на оградата между имотите
на ищеца и ответника. В него се сочи, че на общата регулационна граница между
УПИ IX-360,
собственост на ищцата и УПИ XVI-357, собственост на ответника,
имало изградена паянтова стопанска постройка в имота на ответника, която
навлизала с 4 кв.м. в имота на и ищцата, като в Община Средец не били открити
строителни книжа за стопанската постройка на ответника. В началото на улицата
тупик, намираща се на запад от УПИ IX-360, имало монтиран метален портал,
който сега бил премахнат. Улицата тупик не била свободна за преминаване в
северната й част, където трябвало да са входовете за УПИ XVII-358 и УПИ XVI-357. В тази
част се сочи, че имало натрупани натурии и боклуци, които заемали 9 кв.м. от
улицата. Извън тази площ, в улицата имало поставени отделно кучешка колиба,
печка на дърва и засадена асма. Излага се в заключението, че ответникът бил
изместил входа към неговия УПИ XVI-357 встрани от улицата и преминавал
през УПИ IX-360, като
заемал 26 кв.м. от него.
В хода на проведеното съдебно дирене, след представяне
на заключението на Съдебно – техническата експертиза, са приобщените
свидетелски показания на свидетеля П.М.П.– съсед на ищцата в село Драчево. От
неговите свидетелски показания става ясно, че О. бил навлязъл и имал нещо като
пътека направена, като преди една година започнали споровете. Твърди, че имало
натурии в долната част, било като пътека. Където била пътеката имало навеси,
натурии, стари тухли, керемиди, като от там влизал О. и били натрупани в имота
на О., но натуриите и керемидите били изчистени и били останали само бараките
по протежението на самата граница на имота. Имал тоалетна на оградата, а като
имало натурии, имало и плъхове, които виждал там отпред. Свидетелят излага, че
като бил у Б. и пиели кафе лятото се чувствала една миризма, но зимата не
сядали отпред и не усещали миризмата. Сочи, че когато усещала тези миризми, й
било неприятно на С.. Релевира се от свидетеля, че ищцата идвала в къщата си в
село Драчево събота и неделя, както и през седмицата, но живеела със
семейството си предимно в Бургас. В самата къща на Б. имало антре и навес,
издаден напред и там вътре пиели кафе, като това било на 5-6 метра от оградата
на О.. Свидетелят твърди, че не знаел кои са Ч. и Х., като не бил виждал Г.О.
да оставя предмети на границата на имота, но не бил и присъствал те да се
противопоставят за оставянето на натурии по границите на имота.
Изготвено е в настоящото производство и заключение по
допълнителните задачи на Съдебно – техническата експертиза. При нейното
изготвяне вещото лице се е запознало с материалите по делото, като изрично
заявява, че е взело предвид документите за собственост на страните по делото,
направило е необходимите справки в техническата служба към Община Средец,
кадастър и други институции. От същото се установява, че по отношение на масивната
жилищна сграда в имот IX-360 /собственост на Б./ не било
открито разрешение за строеж на същата, като не бил спазен законоустановения
минимум от три метра отстояние от границата с имот XVI-357 - била
разположена на 1,20 – 2,50 метра отстояние от границата с УПИ XVI-357 на
ответника, измерени в двата ъгъла на сградата. Западната ограда на имота на
ищцата била изградена по границата на реално ползване на Ч.О., западната
граница на имота на ответника била частично изградена, а останалите огради на
двата имота на ищцата и ответника били изградени по регулационните граници и
площите им съответствали на нотариалните актове за собственост. Оградите на
имотите на страните били поставени по действащата регулация, западната граница
на ищеца била поставена по границата на реално ползване, като заграждала 26
кв.м., вместо закупените 20 кв.м. Оградите били заснети с плана от 1992г., с
оглед на което били поставени преди това. Вещото лице е приело, че площта на
имотите, както били оградени, отговаряли на площта по актовете им за
собственост.
Съдът кредитира изводите на вещото лице, направени във
второто заключение по Съдебно-техническата експертиза относно това, че
останалите огради на имотите на страните са изградени по регулационните граници
и площите им съответстват на нотариалните актове за собственост, като се има
предвид именно северната граница между имотите, където се намира паянтовата
стопанска постройка в имота на семейство О. и гърба на къщата на ищцата Б.,
поради това, че изводите на вещото лица са именно на база изследване актовете
за собственост, което обаче не е посочено да е направено при първото заключение
на Съдебно – техническата експертиза. Предвид това съдът не кредитира изводите
в т.1 от първото заключение, че въпросната постройка навлиза с 4 кв.м. в имота
на ищцата. Не се кредитира и т.4 от първото заключение относно това, че били
натрупани натурии и боклуци, които заемали 9 кв.м. от улицата, тъй като от
неоспорените от ищцата доказателства – свидетелските показания на водения от
нея самата свидетел П.М.П.и Констативен протокол от 09.03.2020г. /л.25 и л.78
от делото на РС Средец/, както и от снимковия материал приложен по делото,
става ясно, че въпросният терен е разчистен и в него няма посочените неща от
вещото лице, а именно натурии и боклуци. Относно изводите на вещото лице пак в
същата т.4 от първото заключение и т.4 от второто заключение, че имотът на О.
огражда 26 кв.м., вместо 20 кв.м. по западната регулационна линия между
имотите, съдът намира за неотговарящо с обективното положение, установено по
делото от приложения снимков материал от самото вещо лице /л.105 от делото на РС – Средец/ и заявеното
от него самото в открито съдебно заседание, от което става ясно, че по
западната граница на имота на Б. няма ограда, нито някакви други съоражения или
постройки, които да навлизат в имота.
От представеното по делото Удостоверение №
135/02.11.2020г. № 135/02.11.2020г. от гл.архитект на Община Средец става ясно,
че паянтовата стопанска сграда в УПИ XVI-357 в кв.25, с площ от 10 кв.м., по
плана за регулация и застрояване на село Драчево, община Средец, област Бургас,
е заварен строеж и като такъв е търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, като строежът не подлежал на забрана за ползване, за него не
следвало да се изпълнява процедура по въвеждане в експлоатация по ЗУТ и можело
да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
В материалите по делото е приобщено и Удостоверение №
23/04.02.2020г., издадено от Главния Архитект на Община Средец, от което се
установява, че в УПИ IX-360 в квартал 25 по плана за
регулация и застрояване на село Драчево, община Средец, област Бургас, одобрен
със Заповед № 75/23.09.1992г. на кмета на Община Средец били построени жилищна
сграда със застроена площ от 36 кв.м. и едноетажна масивна постройка – склад за
инвентар, със застроена площ от 55 кв.м., като те били заварени строежи и като
такива били търпими строежи по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежали
на забрана за ползване, не следвало по отношение на тях да се изпълнява
процедура по въвеждане в експлоатация по ЗУТ, като строежите можели да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Относно
заявените съображения за недопустимост на исковата претенция от страна на
ответника, съдът намира следното:
Предявен
е негаторен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС, който предпоставя защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно действие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се пораждат при
състояния, които субективно пречат и/или ограничават правомощията на
потърсилия правна защита. Целта на иска
е да отрече във всички тези и други аналогични случаи неправомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, като премахне
последиците от тях. В тази връзка искът може да се упражни срещу всяко лице,
което проявява неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия.
Това лице може да бъде както собственик на съседен имот или съсобственик, така
и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото на собственост действия.
Предвид това е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявения негаторен иск поради липса му на процесуална легитимация, тъй като
тя се определя от изложените в исковата фактически обстоятелства, като
доказването ѝ обуславя материалноправната легитимация, което от своя
страна е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска. Относно
доводите за недопустимост на деликтния иск, с който се претендира обезщетение
за неимуществени вреди, също са неоснователни, тъй като фактът дали е причинено
непозволено увреждане е въпрос по същество на спора, а не по преценка
възможността да бъде упражнено субективното право да се предяви този иск.
По иска с
правно основание чл.109 от ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия
са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело - в този смисъл Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г., постановено по
Тълкувателно дело № 4/2016г., по описа на ОСГК на ВКС.
Искът по чл.109 от ЗС предоставя защита на правото на
собственост и на ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. Такава
защита може да бъде упражнена, както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик
или титуляр на ограничено вещно право/, но ги упражнява по начин, които пречи
или ограничава упражняването на субективното право на друг правоимащ
/съсобственик или собственик/.
Предвид това
основателността на иска е обусловена от установяване на следните обстоятелства:
че ищцата е собственик на вещта или носител на ограничено вещно право, наличие
на неоснователни въздействия на ответниците спрямо имота й, които нарушават
възможността да упражнява правото й на собственост в пълен обем.
В случая, от
събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
ищецът се легитимира като собственик по наследство на дворно място, находящо се в село
Драчево, община Средец, област Бургас, съставляващо урегулиран поземлен имот №
360, парцел IX, кв.25 при
граници от двете страни улици, парцели VIII-361,
XVI-357. Не е спорно,
а и видно от допълнителното заключение на Съдебно – техническата експертиза, че
в този имот има изградена масивна жилищна сграда, за която обаче няма
разрешително за строеж и по отношения на нея не е спазен законоустановеният минимум
от три метра отстояние от границата с имот XVI-357, съобразно
изискванията на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ. Главните ответници О.Х.О. и Г.Г.О. –
последната починала в процеса и заместена от нейните наследници О.Х.О., Х.О.О.
и Ч.О.О. – последният също починал в хода на процеса и заместен от неговите
наследници К.С.О., О.Ч.О. и С.Ч.О., са ползватели на следният имот: дворно
място, находящо се в село Драчево, област Бургас, представляващо парцел XVI 357 в
квартал 25 по плана на село Драчево, с площ 440 кв.м., при граници: улица,
парцел XI 360, VIII 361, IX 356, XVII 358, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и
паянтова сграда. Евентуалният ответник Ч.О.О., починал в хода на процеса и
заместен от неговите наследници К.С.О., О.Ч.О. и С.Ч.О., е собственик на
основание дарение на горепосочения имот дворно място, находящо се в село
Драчево, област Бургас, представляващо парцел XVI 357 в
квартал 25 по плана на село Драчево, с площ 440 кв.м., при граници: улица,
парцел XI 360, VIII 361, IX 356, XVII 358, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и
паянтова сграда, както и на 20/665 идеални части от урегулиран поземлен имот №
360, парцел IX, кв.25, на
основание договор за покупко – продажба, сключен между него и ищцата Б., като в
нотариалния акт страните по сделката са постигнали съгласие, че О. ще ползва
реално терен с триъгълна форма в северозападния ъгъл на имота – именно където
са поставени и следните вещи: кучешка колиба, печка на дърва, ремарке и асма.
Твърденията на ищеца, изложени в исковите молби и
уточнителната молба към тях, относно
пречките, които ответниците създават да ползва необезпокоявано собствения й
недвижим имот са следните: 1. На северната вътрешна регулационна граница на УПИ
IX-360 О. и Г. О.
били изградили незаконна второстепенна постройка с дължина около 12-13 метра, като заемала
част от имота на Б., било невъзможно да се изгради нова по – здрава и естетична
ограда между двата поземлени имота, като нарушавала и естетическия интериор на
имота й; 2. Твърди се, че по вътрешната регулационна граница между имота на
ищцата и УПИ IX-360 имало
събрани вещи, изхвърлени от жителите на селото, събирани от О.О. със съгласието
и без противопоставянето на Г.О., като между двата имота била поставена телена
оградна мрежа, която служела за подпора на събраните отпадъци, като те
загрозявали двора, отделяли неприятни миризми и пречели на ищцата да ползва
пълноценно имота си; 3. Относно искането за демонтирането на металния портал,
разположен в началото на улицата тупик между УПИ IX-360 и УПИ X-359 в кв.25
по плана на село Драчево, същият ограничавал правото на ищцата да преминава по
изградената улица тупик и да навлиза в собствения си имот от неговата западна
страна – т.е. ограничено било правото й на свободно придвижване към собствения
й имот; 4. По отношение на искането да бъдат изчистени/премахнати всички
отпадъци, натрупани по протежението на улица тупик, до западната граница на
имота на Б., където бил скован и дървен навес, използван от О. като лятна
кухня, същите загрозявали изгледа на имота и отделяли неприятна миризма.
Относно паянтовата стопанска постройка със застроена
площ от 10 кв.м., намираща се в УПИ XVI-357 на О., до вътрешната северна
регулационна линия от имота на ищцата, видно от заключението по допълнителните
задачи към Съдебно – техническата експертиза, съобразно документите за
собственост на страните по делото, вещото лице е посочило, че оградите на
имотите в тази част отговарят на площта по актовете им за собственост. Предвид
това въпросната стопанска постройка по никакъв начин не навлиза в имота на Б..
Отделно от това се установява от приобщеното в материалите по делото Удостоверение
№ 135/02.11.2020г., издадено от Главния архитект на Община Средец, че
въпросната стопанска постройка е търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, не подлежи на забрана за ползване и може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка. Относно твърденията на ищцата, че въпросната стопанска
постройка е незаконна, не са ангажирани доказателства. Отделно от това не са и
ангажирани доказателства за това, че по някакъв начин въпросната стопанска
сграда е пречка за ищцата да построи ограда, а също и намерението й да построи
такава ограда. Обстоятелството, че сградите представляват незаконен строеж,
не е достатъчно за уважаване на негаторния иск - незаконното строителство само
по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва своя имот.
Трайната съдебна практика приема, че основание за защита при незаконно
строителство се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и
опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на
правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита - в този смисъл постановените актове в
производство по чл.290 от ГПК са Решение № 60107/08.11.2021г-, постановено по
гр.д.№ 4143/2020г., I г.о., по описа на ВКС, Решение № 625/03.12.2010г.,
постановено по гр.д.№ 1426/2009г., I г.о., по описа на ВКС, Решение № 130/20.12.2018г.,
постановено по гр.д.№ 4650/2017г., II г.о., по описа на ВКС и Решение № 291/25.06.2010г.,
постановено по гр.д.№ 629/2009г., на ВКС, I г.о., по описа на ВКС.
Такива факти по делото не са установени. Също така стана ясно, че и самата Б. не е спазила
законоустановеното отстояние от три метра от масивната постройка в нейния имот
до границата на имота на О., съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ,
което също може да обуслови извод за наличие на пречка да бъде изградена ограда
между имотите. Видно от
заключението на Съдебно – техническата експертиза по допълнителните задачи,
няма разрешително за строеж за изграждането на масивната жилищна сграда в имота
на ищцата. Относно въпросът, че стопанската постройка нарушавала естетическия
интериор на имота на Б. съдът намира, че същата се намира в имот, различен от
този на ищцата и в тази връзка всеки собственик може да прецени съобразно
материалното си състояние и физически възможности какви постройки да изгради в
имота си. Безспорно ползвателите на тази постройка – О.О. и покойната Г.О. са
доста възрастни хора – мъжът е на 84 години, а жената е била 83 години към
момента на нейната смърт. Логично е тези хора дори и да са пенсионери. Същите
не са длъжни да поддържат в село Драчево имота си в естетически вид, който да
съответства на представите на ищцата за външен интериор. Не е налице и такова
задължение и за собственика на имота. Също така постройката в този си вид по
никакъв начин не се установи да създава пречки за ищцата да ползва нейния имот
съобразно правото й на собственост.
По отношение въпросът за наличието на вещи и отпадъци
по вътрешната регулационна граница, за които се твърди да отделят миризми,
между двата процесни имота, от приобщените доказателства по делото –
свидетелските показания на свидетеля П.М.П.и Констативния протокол от
09.03.2020г., се установи, че отпадъците и натуриите са били почистени. Предвид
това няма какво да загрозява имота, да отделя миризми и да възпрепятства ищцата
да използва пълноценно своя имот. Относно въпросът за наличието на миризми,
действително свидетелят П.твърди, че докато бил в имота на Б. и пиели кафе, се
чувствала някаква миризма. Не се уточнява обаче каква миризма е усетил – дали е
приятна или неприятна, като също така не сочи и откъде усеща, че идва тази
миризма.
С предявения негаторен иск ищцата отправя искане и за
премахване на металния портал, разположен в началото на улицата тупик, намираща
се между УПИ IX-360 и УПИ X-359 в кв.25
по плана на село Драчево. Въпросният метален портал се установи, че е премахнат
както от първоначалното заключение на Съдебно – техническата експертиза, така и
от Констативния протокол от 09.03.2020г. Самата ищца също не оспорва
обстоятелството, че порталът е премахнат. Следва да се посочи, че
обстоятелството, че носещите колове на този портал са на същото място, не
обуславят извод, че металният портал ще бъде възстановен. От данните по делото
към момента е ясно, че метален портал в началото на улицата тупик няма и ищцата
по никакъв начин не е възпрепятствана да преминава по въпросната улица и да
навлиза в собствения си имот нито от главните ответници, нито от евентуалния
ответник.
Искането да бъдат изчистени и премахнати всички
отпадъци и натурии по протежението на улица тупик, също е неоснователно. Както
се посочи по – горе, от приобщените по делото доказателства се установи, че
въпросните отпадъци и натурии са почистени. Отделно от това не са и ангажирани
доказателства някой от ответниците да е поставил и съхранявал на улицата
отпадъци. Действително непосредствено пред входа на имота на О. има кучешка
колиба, асма, ремарке, навес, като вещото лице твърди, че има стол и готварска
печка на дърва. Тези вещи обаче не се установява по някакъв начин да пречат на
ищцата. Не са приобщени доказателства именно от тях да се отделя миризма. Също
така в настоящото производство стана ясно, че Ч.О. е закупил от С.Б. 20 кв.
метра от нейния имот, с оглед на което двамата са съсобственици на имот УПИ IX-360, като в
Нотариалния акт, в който е обективирана сделката за покупко – продажбата на
идеалните части от имота, страните са постигнали съгласие да бъде използван от О.
терен с триъгълна форма в северозападния ъгъл на имота – а именно точно там
където са оставени вещите пред входа на имота на ответниците. Относно въпросът
дали тези вещи загрозяват имота на ищцата, следва първо да се посочи, че те се
намират в съсобствен имот и на място, където самата Б. се е съгласила да бъде
използвано от ответника. Не се установи също тези вещи по някакъв начин да
възпрепятстват ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Обстоятелството,
че Б. намира, че тези вещи загрозяват съсобствения двор, не обуславя извод, че
е ограничено по някакъв начин правото й на собственост. От друга страна
премахването на личните вещи на ползвателите на имота или неговия собственик,
би ограничило и тяхното право на ползване и на собственост по отношение на
въпросните 20 кв.м. от УПИ IX-360.
Съобразно Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г.,
постановено по Тълкувателно дело № 4/2016г., по описа на ОСГК на ВКС правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица
да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са
в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и
здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
От приобщените в настоящото производство доказателства
не се установи ищцата да е възпрепятствана по някакъв начин да ползва имота си
както от главните ответници, така и от евентуалния такъв. В хода на проведеното
съдебно дирене се установи, че стопанската постройка на северната граница на
имота на ищцата не навлиза в същия, боклуците и натуриите са почистени,
премахнат е металният портал в началото на улицата тупик, както и телената
оградна мрежа по западната регулационна линия на УПИ IX-360. Не са
нарушени санитарно – хигиенните правила и норми, доколкото в имота на О. и
улицата тупик не са налице такива вещи и предмети, които биха застрашили или
изложили на опасност живота и здравето на обитателите в имота на Б.. Предвид
това така предявеният негаторен иска с правно основание чл.109 от ЗС е изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен както против главните
ответници и техните наследници, така и срещу наследниците на евентуалния
ответник.
Относно иска
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Нормата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има
увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или
бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка между
виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до
доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника.
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на
противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило
вреда и да установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и
вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде
доказана с допустимите доказателствени средства. В съответствие с правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът дължи пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата, размера на вредата,
противоправното деяние /действие и/бездействие/ на ответника, причинната връзка
между деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на
виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за вината
на ответника. Материалноправната разпоредба на чл.45 от ЗЗД предвижда
възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и
кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито
правнозначим интерес е накърнен.
В производството не е доказано, че главните и
евентуалния ответник са извършили неправомерни действия – изграждане и държане
на незаконни постройки в имота на ищцата, както и събиране и трупане на вещи по
общата им ограда и западната граница на нейното дворно място, с оглед
изложените мотиви по иска с правно основание чл.109 от ЗС.
По изложените
съображения съдът намира, че не е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД по предявения иск, поради липса на доказано противоправно поведение, при
съответната форма на вина, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на
ответниците. Предвид изложеното, е безпредметно да се обсъжда наличието на
останалите предпоставки на чл.45 от ЗЗД. За пълнота на изложеното
само следва да се посочи, че единственото доказателство относно претърпени от
ищцата неимуществени вреди е заявеното от свидетеля П.П., че на нея й било
неприятно, когато усещала миризмите. Както по – горе беше посочено, от
въпросните свидетелски показания не се установи откъде точно са били тези миризми и какви са били те, като
единствено стана ясно, че се усещат в имота на Б., когато си пиела кафето със
свидетеля П.П.. Не се установи и въпросните твърдени вреди в производството да
са причинени именно от ответниците с извършено от тях действие или бездействие
– т.е. не е налице и причинна връзка.
Въз основа на
изложените съображения и при съвкупната преценка на установените по делото
обстоятелства в тяхната взаимна връзка се налага изводът, че по делото не са
установени необходимите материални предпоставки предявеният иск за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева по чл.45 от ЗЗД да бъде уважен,
предвид което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както против
главните ответници, така и против евентуалния ответник. Предвид
неоснователността на иска за главница, подлежи на отхвърляне и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху нея считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Относно
разноските.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски. Направено е искане от страна на ответника Ч.О. за присъждане на разноските, обективирани в списък с разноски, а именно: 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2020г. в размер на 500 лева, заплатено в брой и уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021г. в размер на 500 лева, заплатено в брой. От ответника Х.О. се претендират следните разноски – 1250 лева адвокатско възнаграждение, уговорено в Договор за правна защита и съдействие от 09.09.2020г. в размер на 1000 лева, заплатено в брой и уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г. в размер на 250 лева, заплатено в брой, 200 лева за заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице и 5 лева за държавна такса за издаване на удостоверение. От ответника О.О. се направени следните разноски – 1050 лева адвокатско възнаграждение, уговорено в Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020г. в размер на 800 лева, заплатено в брой и уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г. в размер на 250 лева, заплатено в брой и 200 лева за заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице. Новоконституираните наследници в хода на производството К.О., С.О. и О.О. също претендират сторените в производството разноски като представят доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, обективирано в Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2022г.
Относно заявеното възражение от страна на процесуалния представител на ищцата С.Б. адв.Н.Д. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците, съдът намира за неоснователно поради следното. Делото се характеризира с относителна фактическа и правна сложност, в производството са приобщени множество доказателства, включително са ангажирани и две Съдебно-технически експертизи, в които са изследвани множество въпроси, изискващи съответни знания от областта на науката, процесуалният представител на Ч.О. адв.Р. е присъствал на общо пет открити съдебни заседания, а след като този ответник е починал е представлявал неговите наследници в последното открито съдебно заседание по делото, след което е представил писмени бележки, в които е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил подробни правни доводи във връзка със становището му, че следва исковите претенции да бъдат отхвърлени. Процесуалният представител на ответниците О.О. и Х.О. адв.И. от своя страна е участвала в пет открити съдебни заседания. Също така видно от представените в хода на производството отговори на исковата молба, става ясно, че изключително задълбочено са анализирани фактическите и правни въпроси по делото, като в тази връзка са релевираните доводи от страна на процесуалните представители адв.Р. и адв.И.. Отделно от това в хода на делото бяха направени множество възражения и оспорвания от процесуалните представители на ответниците с оглед изясняване на релевантните обстоятелства по делото, подкрепени с относими доказателствени искания. Представени бяха от тях множество доказателства и бяха формулирани въпроси към Съдебно – техническата експертиза, а в открито съдебно заседание бяха задавани от тях активно въпроси към вещото лице и свидетеля, водено от ищцата, което обуславя извод за детайлно и задълбочено познаване на материалите по делото. Това обуславя извод, че договореното адвокатско възнаграждение, съпоставено с положения труд от страна на адвокатите, не е прекомерно. Следва да се посочи, че уговорените и заплатени възнаграждения са в близък размер с предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед тяхната цена и множеството проведени открити съдебни заседания по делото, за всяко от които страните в производството дължат отделно възнаграждения на своите процесуални представители, предвид разпоредбата на чл.7, ал.9 от въпросната Наредба. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноски от ответниците в заявения размер както следва: на наследниците на Ч.О. – 1000 лева, на Хирсто О. – 1455 лева, на О.О. 1250 лева и на новоконституираните страни в производството К., С. и О. О. – 1000 лева. Искането на ищцата да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски, с оглед изхода на делото, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на С.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д., против главните
и евентуални ответници О.Х.О., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.О.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, /наследник на Г.Г.О., ЕГН ********** – починала в хода на
производството/, представлявани
от пълномощника адв.И.И., К.С.О., ЕГН **********, О.Ч.О., ЕГН ********** и С.Ч.О.,
ЕГН **********, тримата с адрес: ***, /тримата наследници на Ч.О.О., ЕГН **********,
починал в хода на производството/, представлявани от пълномощника адв.Р.Р., с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждането
им да премахнат
всички изградени постройки, попадащи в северната част на собствения на С.К.Б.
недвижим имот, съставляващ УПИ IX – 360 в квартал
25 по плана на село Драчево, община Средец, област Бургас или разположени на
общата им вътрешна регулационна граница между нейния имот и собствения на О. ***
по плана на село Драчево, да изчистят /премахнат/ всички отпадъци от общата им
вътрешна регулационна граница между собствения на С.К.Б. УПИ IX – 360 и неговия
УПИ XVI – 357 в квартал 25 по плана на село Драчево,
да премахнат метален портал, разположен в началото на улица – тупик, намиращ се
между УПИ IX – 360 и УПИ X – 359 в квартал 25 по
плана на село Драчево и да изчистят /премахнат/ всички отпадъци, натрупани по
протежението на улица – тупик, намираща се между УПИ IX – 360 и УПИ X – 359 в квартал 25 по плана на село
Драчево, както и иска с правно основание чл.45
от ЗЗД, за осъждането им да заплатят сумата от 2000,00 лева /две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в необходимост да търпи неприятна гледка и миризми от всички натрупани отпадъци
около имота й – УПИ IX-360 в кв.25 по
плана на село Драчево, област Бургас, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д. да заплати на О.Х.О., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
процесуалния представител адв.И.И., сумата от 1250,00 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща
сторените разноски в производство пред районния съд.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д. да заплати на Х.О.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявани от пълномощника адв.И.И., сумата от 1455,00
лева /хиляда четиристотин и петдесет и пет лева/, представляваща
сторените разноски в производство пред районния съд.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д. да заплати на наследниците на Ч.О.О. - К.С.О., ЕГН **********,
О.Ч.О., ЕГН ********** и С.Ч.О., ЕГН **********, тримата с адрес: ***,
представлявани от пълномощника адв.Р.Р., сумата от 1000,00
лева /хиляда лева/, представляваща сторените разноски в
производство пред районния съд.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Н.Д. да заплати на К.С.О., ЕГН **********, О.Ч.О., ЕГН ********** и С.Ч.О.,
ЕГН **********, тримата с адрес: ***, представлявани от пълномощника адв.Р.Р., сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща
сторените разноски в производство пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Препис от решението да се връчи
на страните чрез техните пълномощници.
Районен съдия:_________