№ 1599
гр. Плевен, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430100726 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Ц. П.,
ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“№ 14, чрез адв. А. Д. от САК,
против „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Повдив,
„***“ № 5, с ЕИК ***, представлявано от Л.П.Д., с посочено правно
основание чл. 26 ЗЗД.
Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права: Твърди се, че на *** г. между ищцата и
"***" ООД, с ЕИК: *** (кредитодател), е сключен Договор за паричен заем №
***/09.03.2022 г. на основание Искане № *** (наричан за краткост
„Договора“), придружен с погасителен план към договора.
Излагат се доводи, че съгласно чл. 3 от Договора, параметрите на
последния са следните:
1. Размер на кредита: 2000 лева;
2. Размер на погасителната вноска: 147.47 лв. ;
3. Ден на плащане:
1
4. Вид вноска: месечна
5. Годишен процент на разходите на заема: 45, 36 %;
6. Брой вноски: 18;
7. Фиксиран годишен лихвен процент: 38.00 %;
8. Дата на първо плащане: 10.04.2022 г.;
9. Обезпечение: Поръчител / банкова гаранция
10. Дата на последно плащане: 10.09.2023 г.;
11. Такса за усвояване: 0
12. Обща сума за плащане: 2654,46 лева.
Сочи се, че отделно в чл.8 от Договора е посочена и неустойка за
непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.9, ал. 1.1 от Общите условия) във
вид на: Поръчителство на едно или две физически лица, което/които при
условията на чл. 138-148 от ЗЗД отговарят солидарно със Заемателя и за които
са налице кумулативно следните условия: В случай на един Поръчител,
размерът на осигурителния доход да е най - малко 5 пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а в случай на двама Поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 3 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени Договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход.
1. Залог върху движими вещи собственост на Заемателя/Третото
задължено лице, когато законът допуска това, по реда на Закона за
особените залози, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани
оценители), надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за
заем, включващо договорената главница и лихва;
2. Първа по ред Ипотека върху недвижими имоти чиято пазарна стойност
(оценена от лицензирани оценители), надвишава 1/5 пъти общата сума за
плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
3. Конституирането като страна по договора на Солидарен длъжник - лице,
2
което на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване на
задълженията му по Договора за заем;
4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за
заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 110%
общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 8 от Договора, срокът за
предоставяне на обезпечение от страна на потребителя е тридневен от
сключването на процесния Договор. Твърди се, че общият размер на
неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно
изискванията на кредитодателя възлиза на 1589,94 лева за целия срок на
договора за потребителски кредит.
Ищцата сочи, че съгласно договора следва да върне сумата от 4244,40
лева, която включва: 1) 2000 - главница; 2) 654,46 лева - лихва; 3) 1589,94 лева
- неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Твърди се, че срокът
на кредита е 10.09.2023 г.
Ищцата твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в
Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в
ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
Ищцата твърди, че е направила вноски в общ размер от 2051,20 лева по
процесния договор, като се позовава на представените по делото приходни
ордери.
Излагат се доводи, че сключеният договор за потребителски кредит
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата на чл.9, ал.1.1. от Общите условия,
предвиждаща осигуряване на обезпечение, е нищожна, като всъщност
представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, което е следвало да
бъде включено /но не е включено в ГПР/. Излагат се съображения, че
невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването
3
на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в
Договора за потребителски кредит. Сочи се, че подобна неустойка би могла
да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без
обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което
води на извода, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради
неправилно посочване на лихвените проценти. Във връзка с гореизложеното,
ищецът счита, че само на тези основания договорът за кредит е изцяло
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
Ищецът посочва, че в процесния договор е нарушено изискването на
закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР, като това представлява нарушение на
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Акцентира се върху изключителното високите изисквания към
физическите лица - потенциални бъдещи поръчители, както и набора от
документи, които поръчителите следва да предоставят (в тридневен срок от
сключването на договора.
Изложени са доводи, че подобна уговорена неустойка в общ размер от 1
589,94 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока.
Изложени са аргументи, че записването в кредитния договор на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните и
представлява „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия
случай. В тази връзка се сочи, че когато договор за кредит не съдържа
компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите
последици на поетото от него задължение.
Излагат се подробни съображения, че следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Развити са аргументи,
че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания.
Излага се доводи в исковата молба, че неточността в посочването на
4
размера на разходите, поставя потребителя в положение да не знае колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита
При условията на евентуалност, ищецът предявява иск на осн. чл. 26, ал.
1 ЗЗД, предл. първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД да бъде прогласена
за недействителна клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №
***/09.03.2022 г. на основание Искане № ***, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Излага аргументи, че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора-
главница, лихви, неустойки, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят, на практика
правят задължението неизпълнимо. Счита, че срокът е твърде кратък и за
потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова
гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне
на документи, одобрение и пр., все действия, за които са нужни технологично
време и съдействие от трети лица (поръчители/банкова институция). При това
положение и изначалното предвиждане на неустойката при непредоставяне на
обезпечение /гаранция/ да се кумулира към погасителните вноски, ищецът
прави извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
излиза изцяло извън присъщите й функции. Счита, че непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Изложени са доводи, че
включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се
явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба
за заемодателя. Ищецът счита, че клаузата за дължимостта й в чл. 8 от
Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се в исковата молба, че размерът на предвидената неустойка
представлява 59,89 % от общо дължимата сума (главница и лихва), т.е.
изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез
гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би
дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за
5
неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички
възнаградителни лихви по кредита.
Излагат се доводи, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя. Сочи се, че такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Отправено е искане към Съда за постановяване на решение, с което да се
прогласи нищожността на процесния договор за заем, поради противоречието
със сочените по-горе разпоредби на ЗПК, и ЗЗД, а в условия на евентуалност,
ако се приеме, че процесния договор е действителен, да се прогласи
нищожност на отделни клаузи: на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен
заем.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът “***“ООД, ЕИК *** е депозирал писмен отговор чрез адв.
Д. Т. от АК-Хасково, в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите
претенции. Твърди се, че сключването на договора между страните е
извършено по инициатива на заемателя- И. Ц. Петкова. Сочи се, че за да
получи кредит, ищцата е попълнила Искане №***, в което е посочила
доброволно свои данни относно самоличност, адрес, лична карта, месторабота
и др.
Твърди се, че при преценка от страна на заемодателя относно
удовлетворяването на постъпилото искане, същият е взел предвид както
предоставената информация лично от заемателя, така и резултатите от
извършената проверка в Централния кредитен регистър. Сочи се, че след
одобряване на искането, процесният договор за паричен заем е сключен между
страните.
Излагат се доводи, че на кредитополучателя е предоставен СЕФ, в който
подробно са посочени разходите по кредита.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и счита,
6
че в договора за потребителски кредит не следва да бъдат изброени изрично и
изчерпателно всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Поради гореизложеното
счита, че разпоредбата не следва да се тълкува разширително. Сочи, че
терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания (за бъдещето),
а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Посочва, че тези допускания са
изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на ЕП и Съвета
(Директивата за краткост), на която ищцата също се е позовала, така и в т.3 от
Приложение №1 към чл.19 ЗПК. Счита, че тъй като смисълът на разпоредбата
е потребителят да бъде предварително запознат с размера на сумата, която ще
върне, то изискването на закона е спазено. По тези съображения счита, че не е
допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Излагат се доводи в отговора на искова молба, че задължението за
неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно
чл.19 ЗПК във вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, тъй като по своята същност това е
обезщетение за неизпълнение на задължение. Развива съображения, че
включвайки размерът на неустойката при изчисляване на ГПР при положение
че потребителят изпълни своето задължение за предоставяне на обезпечение
би означавало определяне на ГПР в размер, който не отговаря на
действителността, което вече би било нарушение на закона.
Оспорват се твърденията за „заблуждаващ“ характер на посочения ГПР,
доколкото в договора за паричен заем са посочени всички параметри,
задължения и техния конкретен размер- както какви са дължимите суми по
кредита в общо, така и разбити по вид и размер.
Оспорват се твърденията в исковата молба за недействителност на
неустойката.
Ответникът се позовава на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, че при изчисляването на
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Посочва, че начисляването на неустойка в
процесния случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължение на
заемателя да предостави надлежно обезпечение- банкова гаранция или
поръчител.
Ответникът излага доводи, че посоченият ГПР е в размер на 45.36% и е
7
съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията
съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК.
Посочва, че неустойката е обезщетение за неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение. Развива съображения,
че неустойката се начислява и дължи само за периоди, в които кредитът е бил
без обезпечение, следователно ако длъжникът осигури надлежно обезпечение,
неустойката не се начислява. Подчертава, че длъжникът е бил информиран
относно евентуалното начисляване на тази неустойка още при предоставяне
на СЕФ, както и в последствие при изготвяне на самия договор.
Излагат се съображения, че кредиторът е свободен по своя преценка да
определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед
кредитоспособността и финансовата надеждност на всеки заемател.
Ответникът счита, че неустойката и нейният размер са съразмерни с оглед
обезпечителната и обезщетителната функция, която неустойката има.
Ответникът сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива
мотивиран да предостави обезпечение, за което се е съгласил. Счита, че
неустойката е индивидуално уговорена.
В заключение е отправено искане да бъдат отхвърлени исковите
претенции като неоснователни.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал становище по отговор на искова молба Вх. №
14461/28.05.2024г., в което излага доводи, че твърденията на ответника в
отговора на искова молба са изцяло неоснователни. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ответника.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
Молба Вх.№22695/19.08.2024г. взема становище по хода на делото. Исковата
молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С Молба
Вх. №24339 от 09.09.2024г. и Молба Вх.№28898/22.10.2024г. взема становище
по хода на делото. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените
съображения. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
8
Установява се от приложения договор на л.13 /гръб/-л.14 от делото, че на
09.03.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № ***/09.03.2022г., като
съгласно чл. 3, размерът на кредита е 2000 лева; размер на погасителната
вноска: 147,47 лв.; вид вноска: месечна; Годишен процент на разходите на
заема: 45,36 %; брой вноски: 18; при фиксиран годишен лихвен процент: 38.00
%; дата на първо плащане: 10.04.2022 г.; Обезпечение: Поръчител / банкова
гаранция; Дата на последно плащане: 10.09.2023 г.; Такса за усвояване: 0;
Обща сума за плащане: 2654,46 лева.
Съгласно чл. 6 от Договора, страните се споразумяват договора за заем
да бъде обезпечен поне с едно от посочените по-долу обезпечения: 1. Банкова
гаранция или 2. Поръчители, отговарящи на условията на чл.9, ал.1.1. от
Общите условия към договора за заем. Едновременно с тези обезпечения при
отпускането на потребителски заем Заемателят издава и запис на заповед в
полза на Заемодателя за сума в размер на заемната сума с включените лихви и
евентуално дължими неустойки, такси и разноски.
Съгласно чл. 8 от Договора, с подписването на настоящия договор
Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
Заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т.1 и т.4 от Общите условия към
договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1589,94 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
Приложение 1 към настоящия договор за заем.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, параметрите на договора са общ
размер на кредита 2000 лева, срок 18 месеца, годишна фиксирана лихва 38%,
анюитетни /равни/ вноски, обща сума за погасяване 4244,40 лева, от която
лихва 654,46 лева, неустойка 1589,94 лева, и главница 2000 лева. Вещото лице
дава заключение, че съгласно справка от ответника, ищцата е заплатила по
договора сума в размер на 2051,20 лева, от които: платени лихви 466,64 лева
платени главници 789, 59 лева, платени неустойки 794,97 лева. Посочено е, че
плащанията са извършени в брой, чрез издаване на приходен касов ордер и
вносител е И. Ц. П.. Дадено е заключение, че по договора са начислени
задължения както следва: главница 2000 лева, лихви 654,46 лева и неустойка
по чл.8 в размер на 1589,94 лева. Дадено е заключение, че по договора ищцата
има задължение в размер на 2193,20 лева, от които: главница от 1210,41 лева,
9
лихва от 187,82 лева и неустойка от 794,97 лева. Съгласно заключението, ГПР
е 45,36% при общ размер на кредита 2000 лева, за срок 18 месеца, годишна
фиксирана лихва 38%, анюитетни /равни/ вноски, обща сума за погасяване
2654,46 лева, от която лихва 654,46 лева и размер на месечната вноска 147,47
лева. Ако бъде включена и предвидената за непредоставяне на
поръчителство неустойка в размер на 1589,94 лева, то ГПР ще възлезе на 193,
79%, при общ размер на кредита 2000 лева, за срок 18 месеца, годишна
фиксирана лихва 38%, анюитетни /равни/ вноски, обща сума за погасяване,
обща сума за погасяване 4244,40 лева, от която лихва 654,46 лева, неустойка
1589, 94 лева и главница 2000 лева. Дадено е заключение, че по договора има
начислена неустойка в размер на 1589,94 лева, и заплатена от ищцата
неустойка в размер на 794,97 лева.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е
законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти законната
лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Безспорно е, че страните са обвързани от сключения договор за
потребителски кредит. Безспорно е, че ищцата има качеството на потребител,
10
тъй като е действала като физическо лице за задоволяване на собствени
нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК. Не
е спорно, че ищцата е получила сумата по кредита.
На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от
потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В разглеждания случай в договора за паричен заем, Приложение 1 е
посочен размер на ГПР до 45,36% при определени допускания, но от същия не
става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностното
измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така
както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към
закона. Тоест липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира
конкретният размер на разходите по кредита. С плащане на неустойка, се
покриват разходи, за непредставяне на обезпечение/поръчителство, които са
11
пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като представляват условие за
сключване на самия договор, и които са били предварително известни на
заемодателя, тъй като възнаграждението е пряко обвързано с погасителните
вноски по кредита, и дължимо наред с тях. Посочването в договора на
стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива, въвежда потребителят в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще стори. Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от
действителния такъв, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.
3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл. 11, т. 7 договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Общите разходи по кредита съгласно §1 от
ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В процесния договор липсва общата сума,
дължима за ГПР за процесния период, отсъства и информация за начина на
изчисляването му, а същевременно посочения в договора по-нисък ГПР е
12
различен от действителния, който излиза извън допустимите съгл. чл. 19, ал. 4
от ЗПК рамки. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 22 ЗПК,
сключеният между страните договор за потребителски кредит е
недействителен. Нормите на Глава шеста от ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл
е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело C 377/14 ). Неизпълнението на
изискванията за неговото изчисляване злепоставя целта на Директивата да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят бива подведен и не може да сравни продуктите адекватно.
Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали
да сключи договора, поради което неправилното му посочване е достатъчен
аргумент да се приложи най-тежката санкция недействителност на договора.
Посочването на неверен ГПР засяга два от съществените принципа, на които
се гради правото на ЕС – лоялна конкуренция и защитата на потребителите,
поради което това нарушение е съществено и следва да води до
недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто
размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на
установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което
е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото
решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
13
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6 от договора. Следователно задължението за
заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на
поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното
задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в
срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В
случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
14
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, Съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за
кредитодателя.
Този извод на Съда - че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който
е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да
се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
Съдът приема, че предоставянето на обезпечение по договора е задължително
условие за неговото сключване, тъй като краткият срок за предоставяне на
обезпечение и многобройните изисквания, посочени в ОУ за обезпечение, са
практически неизпълними задължения. Правно и житейски необосновано е да
се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
банкова гаранция, две физически лица-гаранти, при многобройните
изисквания поставени в ОУ в толкова кратък срок. Видно от приложения
погасителен план и Приложение №1 / на л. 14 гръб от делото/, като
задължение е начислена неустойка, разсрочена предварително с всяка месечна
вноска в погасителния план, като това е довело до над двойно оскъпяване на
кредита. С тази клауза кредиторът измества отговорността от неизпълнението
на задължението му по чл.16 ЗПК да проучи платежоспособността на
потребителя, върху потребителя, възлагайки му допълнителен разход по
кредита.
Съдът приема, че неустойката, която в случая води до над двойно
оскъпяване на кредита, представлява скрит разход по кредита, свързан с
отпускането му, като по този начин потребителят е заблуден относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и
реалните разходи по кредита, които ще стори. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва, и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. В настоящия случай процесния договор, който попада
в приложното поле на ЗПК, кредиторът не е посочил правилен ГПР при
положение, че на кредитора изначално е било ясно /уговаряйки в договора
сума за неустойка/, че е налице и друг разход по кредита, който обаче не е
включен ГПР.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на Договор за паричен заем № ***/09.03.2022 г., Съдът намира, че
същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
15
Във връзка с гореизложеното, с оглед уважаване на главния иск, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, поради което Съдът не дължи произнасяне по
него.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200
лева.
Ответникът следва да заплати ***ско възнаграждение за оказана
безплатна ***ска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът намира, че за уважаването на искане за присъждане на ***ско
възнаграждение за оказана безплатна ***ска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и ***-
пълномощник, в който да е записано изрично, че ***ът ще оказва безплатна
правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице, което се
намира в затруднено материално положение, както и да е направено искане за
присъждането на такова възнаграждение. Съдът няма задължение по закон да
проверява дали страната е материално затруднена, за да може да уговаря с
***а пълномощник на същата, безплатна ***ска правна помощ и съдействие
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между
представител и представляван. При уговорено ***ско възнаграждение между
представител и представляван, което е заплатено от представлявания,
разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила ***а по делото, а
при осъществена безплатна ***ска защита и съдействие на материално
затруднено физическо лице-страна в производството, разноските се присъждат
на ***а / както е в настоящия случай/, тоест и в двата случая се дължи ***ски
хонорар предвид изхода на делото.
Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният *** оказва безплатна правна помощ
на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IVг. о. на ВКС/. При
определяне на дължимото ***ско възнаграждение Съдът съобрази
възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение
16
от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С
202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на ***ското възнаграждение, което се дължи, тъй като не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност
на делото.
Съдът намира, че направеното възражение от ответника за
прекомерност е основателно, доколкото се претендира възнаграждение в
общ размер на 1420,10 лева, което включва възнаграждение и по главния и по
евентуалния иск /869,32 лева плюс 550,78 лева/. Следва да бъде присъдено
възнаграждение от 869,32 лева само по главния иск, доколкото исковете са
предявени при условията на евентуалност, а не при кумулативност. С отговора
на искова молба Вх. №12941/10.05.2024г. ответникът е отправил молба, в
случай,ч е претенцията на ищеца бъде уважена, да му бъде присъдено ***ско
възнаграждение в минимален размер.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 869,32 лева, при съобразяване, че ***ското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на ***ските
възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на
предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните
претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение № 60345 от
11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, Съдът е
приел, че възнаграждението на ***а е единно, като база за определянето му е
единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените
искове и броя на ответниците.
Предвид гореизложеното, „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Повдив, „***“ № 5, с ЕИК ***, представлявано от Л.П.Д.,
следва да бъде осъдено да заплати на *** А. З. Д. от САК, личен номер ***,
сумата от 869,32 лева с ДДС за предоставена безплатна правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
17
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за паричен
заем № ***/09.03.2022 г., сключен между И. Ц. П., ЕГН ********** от с. ***,
обл.Плевен, ул. „***“№ 14, и „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Повдив, „***“ № 5, с ЕИК ***, представлявано от Л.П.Д.,
поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Повдив, „***“ № 5, с ЕИК ***, представлявано от
Л.П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен,
ул. „***“№ 14, разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 200 лева за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Повдив, „***“ № 5, с ЕИК ***,
представлявано от Л.П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на *** А. З. Д. от САК, личен
номер ***, сумата от 869,32 лева с ДДС за предоставена безплатна правна
помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18