Определение по дело №40/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20181500900040
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е  Н  И  Е

                                                   11.10.2019г., гр.Кюстендил

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на единадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                                                  Окръжен съдия:Евгения Стамова

            След като разгледа т.д.№40/2018г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

            Делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.”Московска”№18,ЕИК **** представлявано от Гл.изп.д-р В* М* С* чрез юрисконсулт С* П*В* със съдебен адрес *** срещу Р.Д., гражданин на Република България, роден на ***г., притежаващ удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №**********, изд. на ***. от МВР Кюстендил, вид пребиваване- продължително, с личен номер *****, с адрес в Кюстендил, ул.”Шести Септември”№7 и адрес в Италия – C* (CS) N* 35. В исковата молба се съдържа искане за осъждане на ответника, да заплати на Банката  обща сума в размер на ** лева, от които  дължима главница в размер на ** лева, дължима договорна( възнаградителна) лихва в размер на ** лева, начислена за периода от 15.06.2017г. до 19.04.2018г., обезщетение за забава в размер на * лева, за периода от 15.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и ** лева, представляващи дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от * до * лева.Дължимостта на сумите се основава на сключен на 23.03.2017г. между страните договор за кредит, неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и обявяване на кредита за предсрочно изискуем с исковата молба.

            Съдът е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложения, както и указания на съда, на ответника, на адреса в Италия по реда на чл.4 и 5 от Регламент (ЕО) 1393/2007г.

            С оглед на изпратените от компетентния орган от Италия документи, регистрирани с рег.№6769/23.04.2019г. по описа на КнОС и техния превод, съдът приема, че на ответника са връчени редовно изпратените документи на 23.03.2019г.

 

            Писмен отговор в двуседмичен срок не е подаден.

            При тези обстоятелства с оглед факта, че ответник по делото е италиански гражданин, който е с местоживеене в Италия и с оглед предмета на спора и установените с Регламент (ЕС) №1215/2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,  правила за определяне компетентостта на съда по граждански и търговски дела, касаещи потребители, Окръжен съд – Кюстендил не е компетентен да се произнесе по предявените искове.Производството по делото  следва да се прекрати.Съображения:

С предявените в рамките на производството по настоящето дело искове се търси реалното изпълнение на задължения по договор за кредит. Ответникът е италиански гражданин, като не се доказва последния да има обичайно местоживеене в Република България към момента на предявяване на иска. Напротив данните по делото сочат за обичайно местоживеене в Италия. Под "местоживеене" по смисъла на Регламент (ЕС) 1215/2012 г. в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация (в този смисъл Определение 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. 1754/2016 г., IV г. о.).В Случая не се установява ответникът да има местоживеене в България.

 

            По силата на чл. 17, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 15, пар.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001) по дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, компетентността се определя по специалните правила, установени в Раздел 4 "Компетентност при потребителски договори" и предвиждащи, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят – чл. 18, пар.2 Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 16, пар.2 Регламент (ЕО) № 44/2001).

            Ответникът в  настоящото производство попада в категорията "потребител", дефинирана в чл. 17, пар.1, б. "б" – той е страна  по договор за заем, платим на вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия. Ето защо компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене.

             Изключение от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и сл. от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл. 26 извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски договори (виж чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че "явяване" по смисъла на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012) представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. "първо защитно действие" (съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13). В определение № 18 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на "явяване" по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001). Ето защо и доколкото не е налице пророгация на компетентност от една страна, а от друга поради специалните правила за компетентност при потребителски договори съгласно Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, българският съд не е компетентен да разгледа настоящото производство, тъй като ответникът е с  местоживеене в друга държава-членка.

            По делото липсват данни и за сключено след възникване на спора споразумение с което се дерогират разпоредбите на раздел 4 от Регламента,  както и за споразумение по чл.19, ал.3 от Регламента което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.

            Съгласно чл.28 пар.1 от Регламента, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

По изложените съображения и на основание чл.28 пар.1 от Регламента и чл. 15 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                          О П Р Е Д Е Л И:

ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд – Кюстендил не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх. 3265/23.04.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска”№19   чрез юрк. С* П* В* срещу Р.Д., гражданин на Република Италия , с адрес в Италия C* (CS) N* 35 осъдителни искове с правно основание чл. 432 ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на главница в размер на * лева; договорна редовна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.04.2018 г. в размер на ** лева; обезщетение за забава за периода 15.07.2017 г. до 19.04.2018 г. в размер на ** лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземанията, както и направените разноски по делото.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №40/2018 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: