Р Е
Ш Е Н
И Е № 453
гр.
Пловдив,10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 7409/2019 год. по описа
на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №
19-1030-004871/05.06.2019г. на Н. Г. към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на П.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв. за нарушение на чл.178, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП.
По съображения, изложени в
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С.,
жалбоподателят Б. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.05.2019г. от св. Г.В.Д., на
длъжност „п. и. ” при Сектор „Пътна полиция” Пловдив, бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 048469/09.05.2019г.
срещу П.Б. за нарушение по чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП. В акта било прието, че на
09.05.2019г. около 13.30ч. в гр. Пловдив, ул. „Кичево” № 58 жалбоподателят, в
качеството си на т. р. на строителен
обект находящ се на посочения адрес е наредил поставянето на съоръжение – кран,
пред обекта, без да е взел мерки за осигуряване безопасността на движението и
поставяне на преносими знаци, съгласно чертеж № 103000-473/10.01.2018г.
Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал, като
посочил, че е бил сложил един брой знак на обекта. Получил и препис от акта. От
страна на жалбоподателя не постъпили писмени възражения по смисъла на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, като въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.
В показанията си св. Г.В.Д. -
актосъставител потвърждава авторството на АУАН
и констатациите в него. Свидетелят пояснява, че на мястото на проверката
е бил ситуиран автокран, до който е нямало поставени знаци за да обезопасят и
обозначат периметъра, но също така заявява, че няма спомен дали е имало такива
знаци в близост.
В хода на съдебното производство в качеството им
на свидетели бяха разпитани и Н. Г. В. и
Д. С. С., които са работили на процесния обект, като и двамата заявяват, че
въпросният автокран е бил обезопасен чрез поставен знак сочещ „влизането
забранено“, като и двамата свидетели заявяват категорично, че в деня на проверката този
знак е бил позициониран до самия кран, но е бил махнат, за да може патрулният
автомобил да паркира на негово място.
Съдът кредитира така депозираните
гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че деянието, така
както е описано в НП, остана недоказано с оглед събраните по делото
доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели, при тежест
на доказване лежаща върху административнонаказващия орган. Събраните писмени
доказателства подкрепени от гласните, разкриха пред съда фактическа обстановка
в съвсем различен смисъл, тъй като видно от самата административнонаказателна
преписка и от снимката на самия проверяващ орган на процесната дата и място е
имало знак за обезопасяване на движението, като същевременно актосъставителят
заявява в съдебно заседание, че няма ясен спомен дали в тогавашния момент е
имало пътни знаци или не, а от друга страна и двамата свидетели С. и В. категорично заявяват, че е имало знак, което
се вижда и от самата фото-снимка изготвена от св. Д.. Следователно констатациите
в НП за извършено на 09.05.2019г. нарушение останаха недоказани, дори и
опровергани.
Административнонаказателната
отговорност на дееца може да бъде реализирана само при кумулативното наличие на
две предпоставки – извършването на деянието с фактическите рамки, очертани в НП,
да бъде установено по несъмнен начин и това деяние да съставлява
административно нарушение. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи
единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Независимо от изложеното съдът намира,
че дори и да се приеме, че е извършено нарушението от жалбоподателя и то е
виновно, то при извършената служебна проверка съдът констатира и допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.42 и т.5 от ЗАНН – досежно АУАН и чл.57, ал.1 т.6
от ЗАНН – досежно НП, съгласно които както актът, така и постановлението,
трябва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени.
В тази връзка при идентично описание
на нарушението както в АУАН, така и в обжалваното НП, извършеното е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба, който нареди да се ремонтира път или да се
постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване
на безопасността на движението, се наказва с глоба от 2000 до 7000 лв.
Така цитираната норма е санкционна и
не предвижда правило за поведение, което да бъде нарушено. Правилата за
поведение, за нарушаването на които се прилага тази санкционна разпоредба, се
съдържат в Наредба № 3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността
на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците. Ето защо в случая е следвало изрично да бъдат посочени онези норми от
Наредба № 3/16.08.2010г., които са били нарушени. В конкретния казус не само,
че не са били конкретизирани нарушените норми на цитираната по-горе Наредба №
3/16.08.2010г., но тя изобщо не е спомената.
Както в акта, така и в издаденото въз
основа на него постановление е посочено от фактическа страна, че извършеното от
жалбоподателя нарушение се изразява в това, че на процесната дата и място в
качеството си на т. р. на строителен
обект находящ се на посочения адрес П.В.Б. е наредил поставянето на
съоръжения – кран, пред обекта, без да е взел мерки за осигуряване
безопасността на движението и поставяне на преносими знаци, съгласно чертеж №
103000-473/10.01.2018г. Като не са посочени нарушените норми от Наредба №
3/16.08.2010г. не става ясно кои от тях предвиждат като правило за поведение
въвеждането на временна организация на движението по начина, описан в АУАН и НП,
чрез поставяне на пътни знаци необходими за осигуряване на безопасността на
движението, за да се прецени извършил ли е жалбоподателят нарушение като не е
въвел такава организация на движението.
С факта, че не е описано кои са
нарушените норми от Наредба № 3/16.08.2010г. се стига до неяснота от правна
страна за какво е наказано лицето.
Ето защо съдът счита, че НП е
незаконосъобразно издадено, като са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на нарушителя, а
отделно от това вмененото деяние не се доказа. Следователно обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-004871/05.06.2019г. на Н.
Г. към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на П.В.Б., ЕГН **********
е наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.178, ал.1,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК