Решение по дело №34/2022 на Административен съд - Шумен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

град Шумен, 16.03.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

          Шуменският административен съд, в открито заседание, на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

                   Председател:  Росица Цветкова

                                                                                     Членове:   Снежина Чолакова

                                                                                                         Бистра Бойн

при участието на секретаря В.Русева

и с участие на прокурор Д.Шостак от ШОП

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 34 по описа за 2022г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С.Х.И. с ЕГН ********** *** срещу Решение № 3 от 04.01.2022г., постановено по АНД № 1644/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление  № 21-0869-002266 от 06.08.2021год., с което му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДв.П за нарушение на  чл.140 ал.1 от ЗДв.П.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка, но като не е достигнал до извода, че жалбоподателят макар и формално да е осъществил нарушението, за което е привлечен под административно-наказателна отговорност, в случая се касае за маловажен случай и са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, е постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява лично, като изпраща процесуален представител- адв.Е., която поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по касация- ОД на МВР-гр.Шумен изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, който оспорва жалбата, като неоснователна и също претендира разноски. 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

            Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

            Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление  № 21-0869-002266 от 06.08.2021год., с което на С.Х.И. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДв.П. За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че на 10.07.2021г. в 21,05ч., служители на РУ при ОД на МВР- гр. Шумен, извършили проверка на лек автомобил марка „М.К.“, собственост на трето лице- Н.М.Н., с водач жалбоподателя, поради липсващи регистрационни табели. В хода на проверката, било констатирано, че превозното средство се движи по път отворен за обществено ползване, без да е регистрирано по надлежния ред, понеже същото било с прекратена регистрация по силата на ЗЗППАМ № 21-0869-000565/10.07.2021г., връчена на собственика на същата дата в 00,20ч. За така установеното административно нарушение на чл.140 ал.1 предложение първо от ЗДвП, бил съставен АУАН серия АA № 765452 от 10.07.2021г. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него с възраженията, че в Заповедта на налагане на принудителна административна мярка липсва посочен срок за прибиране на автомобила. Материалите за деянието били изпратени в Районна прокуратура Шумен, с оглед на данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С Постановление на ШРП от 20.07.2021г. било прекратено образуваното наказателно производство, като прокурорът приел, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, обосноваваща приложението на чл.9 ал.2 от НК. Препис от постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с оглед преценка наличието на основания за налагане на административно наказание на водача. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било издадено оспореното Наказателно постановление № 21-0869-002266 от 06.08.2021год. на Началник група към ОД на МВР– гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на касационния жалбоподател са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец на основание чл.175 ал.3 предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Въззивният съдът приел, че при издаване на оспореното НП не са допуснати нарушения на процедурните правила и нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно установено чрез допустими от закона доказателствени средства- писмени доказателства, Постановление на прокурор и разпит на свидетели. 

             Настоящият съдебен състав споделя напълно установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

             По отношение на възражението на жалбоподателя за наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното: Видно от представените по делото документи- ЗЗППАМ № 21-0869-000565/10.07.2021г., на собственика на лекия автомобил Н.М.Н. е била наложена принудителна административна мярка по чл.17 т.2а б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 10.07.2021г. С АУАН серия GA № 441245 от 10.07.2021г. съставен по отношение на собственика Н., били иззети Свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели с номер ***, като в акта надлежно е посочен часа на нарушението- 00,20ч. На същата дата в 21.05ч. в гр.Шумен, автомобилът е бил в движение по път за обществено ползване без да е регистриран по надлежния ред, като бил управляван от касатора И.. Така установените обстоятелства обуславят извода, че жалбоподателят е управлявал МПС без регистрационни табели извън рамките на 12- часовия срок, предвиден в нормата на чл.172 ал.7 от ЗДвП, поради което с поведението си жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно управлява регистрирано МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В чл.140 ал.1 от ЗДвП е посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регламентирано е правило за поведение на водачите, чието нарушение осъществява именно визирания в чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП административно-наказателен състав, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът намира, че административно-наказващия орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е наложил санкция в минималния размер, предвиден от законодателя. 

          По отношение на изложените аргументи в касационната жалба, че извършеното от жалбоподателя разкрива признаците на маловажен случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно и споделя изводите на въззивният съд. Съгласно закона към момента на деянието, при "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно §1 т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, като за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

         Съдът не установи занижена обществената опасност на нарушението в настоящия казус, тъй като жалбоподателят е управлявал процесното МПС след изминаването на значителен период от време извън законоустановения срок от 12 часа, в който е имал това право, след като е била прекратена регистрацията и иззети регистрационните табели, считано от установяване на нарушението. Ирелевантно е, че в ЗППАМ не е посочен срок за придвижване на автомобила до място за домуване, понеже законът предвижда, че срокът се отчита от часа на установяване на нарушението, а същият е надлежно посочен, както в заповедта, така и в АУАН. Документите са се намирали в автомобила и са били представени на актосъставителя при извършване на процесната проверка. На следващо място не е занижена и обществената опасност на дееца- същият през последните десет години е санкциониран с четири НП и десет ЕФ. Всичко това, според настоящия съдебен състав не характеризира случая като маловажен, поради неговата явно незначителна обществена опасност.                       

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната  жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

            Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ  в сила Решение № 3 от 04.01.2022г., постановено по АНД № 1644/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.  

 

ОСЪЖДА С.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.                   

 

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ:1. .......................

           

                                                                                                     2. ....................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.03.2022г.