№ 839
гр. Перник, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102909 по описа за 2023 година
И. Н. Т. лично и в качеството й на законен представител на малолетните деца Е.
Т. Т. и Б. Т. Т. срещу Т. Й. Т., за когото се сочи, че е неин съпруг и баща на децата.
Конкретно се описва фактическа обстановка от 03.06.2023 г., когато ответникът
упражнил физически тормоз над съпругата си и психически над децата. Блъскал е
главата на молителката в касата на вратата, съпроводено с душене. Този акт на насилие
се развива в присъствието на децата. След това ответникът напуснал жилището, но
отправил заплахи за убийство. На 22 и 24.06.2023 г. било налице ново агресивно
поведение от страна на ответника, за което бил подаден сигнал до органите на МВР, а
на 25.06.2023 г. молителите напуснали семейното жилище.
С оглед на изложеното моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита
срещу ответника. С определение на съда от 26.06.2023 г. молбата за налагане на мерки
за незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 1
и 5 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалите,
съдържаща данни за връзката им с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
1
осъществяването им – 03-и, 22-и и 24.06.2023г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителката и децата са съпруга и низходящи на
ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка,
представляваща първото основание за уважаване на искането за защита, отправено от
молителя.
Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочените в
молбата дати, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални
твърдения относно фактическа обстановка.
В подкрепа на тезата на молителите е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и са събрани и устни доказателства от св. ********
За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на св. ********
Показания е дал и св. ****** – един от полицейските служители, отзовал се на
подаден сигнал за насилие на 22.06.2023 г.
Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочената дата и използваните от ответника словесни изрази, вкл. действия на
посегателство.
Свидетелят ****** е възприела лично страните на 22.06.2023 г. непосредствено
след твърдения акт на насилие. Описва емоционалното състояние на И. Н. Т. и
акцентира върху това на детето Е., което е треперело, заеквало и опитвало да прогони
баща си, вкл. отново да сигнализира на тел 112. Описва подробно нараняванията на И.
Н. Т. по ръцете и крака, за които се твърди в молбата, че са получени на 03.07.2023 г.
Свидетелят ****** е възприела спорове между страните на 03.06 и 22.06,
дочувайки ги по време на телефонен разговор, проведен в момента на спора. Дочула е
писъците на децата. Възприела е молителката лично на следващите дни, като описва
морави петна по ръцете и крака. Възприела е лично заплахи, отправяни от ответника
към молителката по телефон. Свидетел е на изявление на детето Е., което е казало
„мамо не искам да ме даваш на тоя“, докато детето и майката са били в дома ѝ.
Свидетелят ******* е възприела единствено събития от 25.06.2023 г., в деня
когато молителката се е изнесла до семейното жилище, собственост на ответника. На
посочената дата е възприела молителката, която според свидетеля постоянно е
провокирала ответника, подбутвайки го с тяло, когато преминава до него.
Свидетелства за строги физически наказания от майката спрямо децата, мръсотия и
неподредено жилище. Твърди, че синините по тялото на молителката са често явление
и са резултат от трудовата й дейност, за което има информация от нея. Молителката се
изнасяла от апартамента по указание на ответника, който е собственик и поради
причината, че тя има нов приятел. Знае, че е идвала полиция от ответника, но не и
причината за това. Никога не е била свидетел на физическо насилие спрямо
молителката.
2
Свидетелят ****** е възприела скандал между страните на 24.06.2023 г. по
повод срещите с децата и отказа на майката да позволи това, когато е придружила
ответника до жилището. Също е възприела, че е разхвърлян и мръсен коридор от
мястото ,на което е стояла, но доколкото е останала не етажната площадка не е дочула
конкретни реплики, а само звука от високия тон. Отново е била извикана полиция,
която с ответника изчакали пред блока. Не е възприела физическо насилие спрямо
молителката.
Свидетелят ****** е посетил жилището на 22.06.2023 г. Не е възприел видими
наранявания по молителката и децата, не е правена проба за алкохол и наркотици на
ответника. Спомня си, че жилището е разхвърляно и не е имало къде да седне, докато е
подготвял протокол за връчване на ответника.
По делото е представено медицинско удостоверение от 07.06.2023 г.,
установяващо кръвонасядания по ляво рамо, по лява и дясна мишница на молителката,
както и по бедрата й. В заключение сочи, че нараняванията може да са получени по
начина, посочен от молителката – удари с ръце и врата.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията, осъществени на 03-ти, 22-ри и 24.06.2023 г. Тези данни се подкрепят от
показанията на св. ****** и ****** и приложеното по делото медицинско
свидетелство. Показанията на тези свидетели се характеризират с изчерпателност и
познаване в детайли на конкретните събития, насилието, обидите и заплахите,
отправяни от ответника, причината за тях, като същите пряко кореспондират в
представената по делото декларация и медицинско свидетелство, поради което съдът
ги кредитира изцяло. За да даде вяра на тези показания съдът съобрази, че те боравят с
ясни термини като разказът им смислово се припокрива, но и разкрива аспекти от
речта, характерни за всеки отделен индивид при разказ на едни и същи възприети
събития. Вярно е, че нито един свидетел не е възприел пряко актовете на насилие да са
извършвани от ответника, но доказването е процес по установяване на фактите,
релевантни за спорното право, което може да се осъществи пряко или косвено. В
Решение № 50099 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2021 г., II г. о. Решение №
554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на четвърто г. о., Решение № 177/25.10.2016 г.
по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о., Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010
г. на четвърто г. о. и Решение № 81/19.07.2022 г. по гр. д. № 2536/2021 г. на трето г. о.
се приема, че възможно прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не
може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде
представен пред съд. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки,
така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основния
факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от
косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Пълно доказване
може да се осъществи и само с косвени доказателства, ако те са несъмнено установени,
достоверни и са в такава връзка с другите обстоятелства, че установяват без съмнение
главния факт.
Показанията на свидетеля ****** не установяват относими по делото факти.
3
Единствено категорично е твърдяно, че на 24.06.2023 г. не е имало физическо насилие,
но такова не е и твърдяно.
Показанията на свидетеля ******* също не установяват относими по делото
факти, тъй като тя е възприела единствено събития от 25.06.2023 г. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел относно причината поради която молителката е имала
синини по тялото, защото не кореспондират с другите доказателства по делото и
остават изолирани. Съдът приема (преценявайки показанията и на този свидетел по
правилото на чл. 172 ГПК), че установяването на факти е дейност, строго
индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори -
възраст; състояние на даващия обяснения или показания; наблюдателност; умение за
точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща
се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото; добросъвестност и
желанието за съдействие при разкриване на обективната истина. Прави впечатление
обаче, че изложеното е изключително подробно относно дискредитирането на
молителката като родител (обстоятелство което е извън предмета на делото) и удобно
представят хаотични данни, отклонявайки се от спорните по делото и подлежащи на
установяване обстоятелства. От тук изложеното може да се направи обосновано
предположение за възможността тези данни да са сугестирани от ответника и
възпроизведени от свидетеля поради приемлива в неговото съзнание и ценностна
система солидарност към своя син.
Съдът кредитира показанията на тази група свидетели относно неугледното
състояние, в което се е намирал апартамента на 03.06.2023 г. (представените снимки),
вкл. на 22.06. – ******
Показанията на свидетеля ****** не изясняват относими към спора факти,
поради което не се анализират.
Съдът е наясно, че за всяко поведение, не само от естеството да бъде
санкционирано от закона, се коренят причини и събития, понякога развивали се в
продължение на години, като проявата на агресия е именно в резултат от тях, но тези
причини са ирелевантни за отговорността. Без значение за настоящото производство е
дали апартаментът, в който молителката и децата са пребивавали при отсъствието на
ответника е мръсен и разхвърлян (явно установен по делото факт с оглед показанията
на свидетелите и приетите снимки), изразено недоволство от липса на елементарна
хигиена или друга причина. Приетото за доказано по делото поведение на ответника не
би могло да бъде оправдано с никоя причина, а евентуално да бъде взето предвид при
определяна на санкцията.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителите, по т. 2 – е неприложима, доколкото молителите са напуснали съвместно
4
обитаваното жилище. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да
приближава жилището им и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-
малко от 150 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
за да се произнесе взе предвид следното:
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителите, данни по делото, че
поведението на ответника е повлияно от не незрялото чувство на отхвърляне –
молителката съжителства с друго лице, срокът през който тази забрана е действала от
постановяването (един месец) с издадената по делото заповед за незабавна защита
счита, но и обстоятелството, че акта на домашно насилие е инспириран от спор за
родителски права, несъгласие на ответника с условията, при които молителката
отглежда децата, съдът намира, че спрямо И. Н. Т. срокът на мярката следва да е една
година, а предвид необходимостта от срещи между ответника за осъществяване на
лични отношения с децата по бъдещия спор за родителски права, съдът намира че тази
мярка следва да бъде опредЕ. за срок от шести месеца, считано от постановяване на
съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за ответника ще
съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото превантивно
въздействие.
Тази мярка следва да бъде и допълнително ограничена като същата не намира
приложение в бъдещия режим на лични отношения между ответника и децата, вкл.
евентуално определените привременни мерки или при срещи с вещо лице, изследващо
взаимоотношения баща - дете при допускане на съдебна експертиза с цел установяване
на родителския капацитет на ответника. Това е така, защото защитата по настоящото
дело не може да става причина за ограничаване правата на ответника в качеството му
на родител и възпрепятстване хода на други съдебни производства.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 500 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена физическа агресия, непредизвикана и непровокирана от пострадалото лице,
но при наличие на катализатор за това - спор за родителски права. Налагането на
глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното поведение и насочено към
въздействие върху извършителя, което мотивира съда да определи конкретния размер
на глобата в близък до средния размер, установен в закона.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителите да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН,
заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
5
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Молителите са претендирали разноски и при този изход от спора следва да бъдат
присъдени такива размер на 600,00 лева за процесуално представителство.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на И. Н. Т., ЕГН **********, както и на
малолетните деца Е. Т. Т., ЕГН ********** и Б. Т. Т., ЕГН ********** срещу Т. Й.
Т., ЕГН **********, гр. Перник, ул. ****** за осъществен акт на домашно насилие на
03-и, 22-и и 24.06.2023 г. КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Й. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на И. Н. Т., Е. Т. Т. и Б. Т. Т.;
ЗАБРАНЯВА на Т. Й. Т. да приближава И. Н. Т., жилището находящо гр.
Перник, ул. *******, както и всяко друго жилище, на което се установи, местоработата
, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 150 /сто и
петдесет/ метра за срок от една година, считано от постановяване на решението и
издаване на заповедта за защита, като ОТХВЪРЛЯ молбата за разликата до заявения
срок от осемнадесет несеца;
Забраната Т. Й. Т. да приближава И. Н. Т. не се прилага при предаване на
децата с оглед осъществяване решим на лични отношения, приет с влязъл в сила
съдебен акт такъв.
ЗАБРАНЯВА на Т. Й. Т. да приближава Е. Т. Т. и Б. Т. Т. , жилището
находящо ул. *******, както и всяко друго жилище, на което се установи на разстояние
по-малко от 150 /сто и петдесет/ метра за срок от шест месеца, считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта за защита, като ОТХВЪРЛЯ
молбата за разликата до заявения срок от осемнадесет несеца.
Забраната Т. Й. Т. да приближава Е. Т. Т. и Б. Т. Т. не се прилага при приет с
влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения, както и при необходимост от
срещи с вещо лице за изготвяне на експертиза, също допусната със съдебен акт.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Й. Т. , че при неизпълнение на Заповедта, полицейският
орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите
на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Й. Т., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 500,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Й. Т. да заплати на И. Н. Т. сума в
размер на 600,00 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
6
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7