№ 16075
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157986 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от .............. против „Софийска вода“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил копие от решение, постановено по ГД № 10110/2021 г. на
СРС, 25 състав, което като относимо и необходимо следва да бъде прието по делото.
Ищецът е направил искане за изискване на ГД № 10110/2021 г. на СРС, 25 състав
за установяване на обстоятелството, че е налице постановено и влязло в законна сила
съдебно решение. Искането не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, поради
което следва да бъде отхвърлено. Това обстоятелството не се оспорва от ответника, а
освен това ищецът е представил препис от постановеното по посоченото гр. дело
съдебно решение.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното към исковата молба копие от решение, постановено по
ГД № 10110/2021 г. на СРС, 25 състав.
ОТВХЪРЛЯ направеното от ищеца искане за изискване за прилагане към
настоящото дело на ГД № 10110/2021 г. на СРС, 25 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.09.2022
г. от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба, както и от допълнително депозираната молба с вх. № 130387/23.06.2022 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1200 лева,
представляваща част от сумата от 14 434,26 лева - стойност на ВиК услуги, за които са
1
издадени фактури в периода от 31.03.2012 г. до 18.07.2018 г., начислени по партида с
клиентски № **********.
Ищецът твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в ................... Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и че няма
качеството на потребител. Алтернативно, счита, че ответникът не е спазил
разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на ВиК системи, поради което не е налице основание за начисляване на
процесната сума. Ответното дружество не спазило и приложимите ОУ. Оспорва и
приложената методика за изчисление на потребено количество ВиК услуги. Намира
освен това, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок,
тъй като фактурите включвали задължения за погасен по давност период. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск поради изтекъл давностен срок, като развива подробни съображения
относно института на погасителната давност. Изрично признава предявения
отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност, като счита, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде
осъждан за заплащане на разноски. С допълнително депозирана по делото молба от
23.06.2022 г. сочи, че признанието на предявения иск се отнася единствено до
заявеното основание, свързано с погасяването на вземанията по давност. Ответникът
не ангажира становище в срока за отговор на исковата молба по отношение на
останалите заявени от ищеца основания за недължимост на процусната сума.
В тежест на ответника по предявения частичен отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил
задължението, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответното дружество, че не сочи
доказателства за установяване на разпределените в негова тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2