М
О Т И В И към НОХД 273/2013 год.на СвРС
============================================
Обвинението
против подсъдимия Г.Т.П. с ЕГН **********
е по 323, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за това че на 24.06.2004г. в землището на с. С., обл.Плевен, като подбудител, в съучастие с А.А.Ю. и М.И.М. и с две неустановени по делото лица като извършители,
самоволно не по установения от закона ред осъществил едно свое действително
право - да прибере реколта от ечемик в размер на 17 тона, с цена 2040 лв. от
земеделска земя в землището на с. С., което право е оспорвано от И.Т.И. ***,
като деянието не представлява маловажен случай и е осъществено чрез сила и
заплаха.
Граждански иск не е предявен.
И.Т.И. *** е
конституиран като частен обвинител в наказателния процес.
Подсъдимият
Г.Т.П. не се
признава за виновен.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа
обстановка:
Г.Т.П. е
роден на ***г***, където и живее. Г.П.
се занимава с частен бизнес, регистриран като ********* с предмет на
дейност растениевъдство и животновъдство. В съдружие участвал в други търговски
дружества: ********* - за производство на хлебни изделия; ********* - за
производство на перилни и миещи препарати; ********* с предмет на дейност търговия на дребно, както и
*********
с предмет на дейност строителство. Не се ползвал с добро име сред търговските
си партньори, тъй като поради икономически затруднения във връзка с дейността
на фирмите, в които участвал не спазвал уговорени срокове за плащане.
През периода
21.09.2000г. - 20.11.2001г. подс. Г.П. сключил
договори за наем и обработка на земеделски земи с И.А. и Х.Г.Б. - упълномощени
представители на собственици на земеделски земи
в землището на с. С., обл. Плевенска. Съгласно клаузите по договорите подс.П. следвало в края на всяка календарна година да изплаща
определен наем. По делото са приобщени арендни договори, сключени от П. и пълномощниците. В края на календарните 2000, 2001, 2002 и 2003 години Г.П.
не изпълнявал стриктно задълженията си за плащане на
наема, като само по договора си с А. направил една годишна вноска в края на
2003г. В този смисъл са и показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели А.Р. и И.Г.. Според тях имали в наследство, заедно с други техни
братовчеди / към този момент повечето покойници/ около 1600 дка земеделски земи в землището на
с.С.. Единият клон братовчеди имали договорни отношения с подс.П.. Св.Р. е от
групата наследници, които чрез пълномощника си
Х.Г.Б. в продължение на 3-4 години /между които и 2004г./ имали сключени арендни договори с Г.П. и не получили рентата, която им се дължи ,
като впоследствие прекратили договорите. Другият клон братовчеди, между които и
св.И.Г. имали договорни отношения с пострадалия И.И., които според свидетеля
коректно изпълнявал задълженията си за заплащане на рента. Съответно през стопанската
2003-2004г. на техните земи И. и Е. били засяли ечемик. Св.Г. обясни, че
парцелите, които били отдадени под аренда на подс.П. и тези, отдадени под
аренда на И.И. се преплитали, не били
отграничени в отделни масиви. През 2003г. поради липса на собствена механизация,подс. П. преотстъпил взетите за ползване ниви на пострадалия И.Т.И.
за селскостопанска обработка. Не сключили писмен договор, а
устно се уговорили И. да заплаща искания от арендодателите годишен наем. Подсъдимият П. заявява,
като защитна теза , че е заплатил на И.И. стойността на семената, обработката
на земята, в резултат на което е следвало да прибере реколтата , но съдът не
кредитира тези обяснения. Същите са в противоречие с показанията на останалите
свидетели , имащи отношение към случая – св.Т.М.- починал,чиито показания са приобщени, Е.И., както и
незаинтересованите свидетели И.Г. и А.Р..
Така през есента на 2003г. пострадалият засял с ечемик земите край с.С., за които имал договорни отношения за наем и обработка , както и дадените му за обработка ниви от подс.П. на база устна договорка.Поради
слабите добиви през 2003г.св. И.И. не платил уговорения наем, за който
претендирал подс. П. в края на календарната година.
При разговор , пострадалият му гарантирал, че ще се разплати лично с
арендодателите при реализацията на ечемика след жътвата през юни 2004г. Св.И.И. се опасявал, че ако подс.П.
получи непосредствено парите, ще ги похарчи и няма да се издължи на
правоимащите, каквато му била практиката от предходните години. Ядосан от това
обстоятелство, подсъдимият решил да възпрепятства
пострадалия И. да прибере добивите си от ечемик, като
го изолира от жътвената кампания на обработените и засетите с негови средства
ниви и лично да се разпореди с добитото зърно, като го продаде за своя сметка. В
изпълнение на така поставената си цел, в началото на месец юни 2004г., подс.П.
осъществил контакт с група лица, състояща се К.А., М.И.М.
/М./; Б.А.М. /К./; А.А.Х. /А./ и други две лица с неустановена
самоличност. По твърдения на подс.П. тези лица му
били препоръчани от св.П.П. –негов приближен към оня момент. Представители на
групата дошли от Велико Търново в
гр.Свищов и се срещнали с подсъдимия. Г.П.
уговорил с тях срещу сума от 2000лв. да организират
охрана на ечемичения масив, засят от пострадалия И. и да му попоречат да го прибере на жътва. Дал авансово 500лв. и завел лично част от групата, за да им покаже землището и обекта край с. С..
За намеренията на подс.П. неправомерно да прибере реколтата от обработените
и засяти от И.И. масиви , както от тези, които му е предоставил за обработка ,
така и от нивите, за които И. е имал сключени арендни договори, свидетелства и разговора му със св.И.Г.-арендодател
на И.И. –„ ако желаеш да вземем да си вземем нашия ечемик и да сме сигурни , че
ще си получим парите”.
Седмица преди началото на жътвата , пострадалият И. бил посетен от наетите
от Г.П. „охранители”, които го предупредили да не жъне.
На 23.06.2004г.
пострадалият И.И. , заедно със свои работници отишли да извършат
подготвителни действия за планираната за следващия ден жътва. На
24.06.2004г. предприел жътва на засетите от него около 1000 дка ечемик в землището на с. С.. Кампанията
осъществявал със своя механизация, транспорт и работници.
На същата дата, подс. Г.П. разбрал по негови твърдения от
наетите от него охранители, че жътвата е започнала, пострадалият И. не се е
съобразил с предупреждението и трябва да
отидат на място да попречат. Към ежемечния масив в землището на с.С.,
Никополско от гр.Свищов тръгнали 3 коли-
Г.П. и св.П.П. в колата на подс.П. и две коли на „охранителите” - М.И.М. ,Б.А.М., К.А., А.А.Х. и други две лица с неустановена самоличност.
Съобразно
дадените указания от подс. П. - да се попречи по всякакъв начин на пострадалия И. да ожъне засетия от него
ечемик, както и да се разпореди с добива М.И.М. ; Б.А.М. ; А.А.Х. и другите две
неустановени лица, пресрещнали бащата на пострадалия И., извозващ с камион
“Ифа” ожънатият ечемик за зърнобазата и го заставили да се върне на нивата,
откъдето било натоварено зърното. На
селскостопанския блок, с цел да бъде
принуден пострадалия И.И. и неговите помощници да преустановят жътвата и да
преотстъпят ожънатото зърно М.И.М., Б.А.М. ,А.А.Х. и другите две неустановени
лица, нанесли жесток побой на пострадалия И.И., а впоследствие на баща му и
брат му, които се опитали да му се притекат на помощ. В резултат от нанесения
на пострадалия И.И. физически побой му е причинена черепно-мозъчна травма -
комоцио церебри, конградна амнезия, посттравматична церебрастения.Вследствие на
нанесения физически побой по отношение на Т.И.М. са
причинени болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на
здравето , а на Е.Т.И. болки и
страдания. По време на побоя , подс.Г.П.
стоял на метри на страни , и подканен от св.Т.М. да спре охранителите си ,
твърдял че нищо не може да направи. Всички фактически прояви на насилие на членовете
на наетата от подс. Г.П. група принудили И.И. и селскостопанските му помощници Е.
и Т. Митеви да преустановят жътвата. След това подс. Г.П. предприел действия да
се разпорежда за своя сметка с ожънатия до този момент ечемик. Разпоредил се св.Т.М. и св.Е.М. да закарат
ожънатото зърно с техните камиони за теглене и разтоварване на склад в Кооперацията
в с. Царевец. Допълнително, подс. П. наел два таксиметрови товарни камиона за
разтоварване комбайна на пострадалите от събраното в него зърно и организирал
извозването му до с. Царевец. С отнетия ечемик възлизащ общо на 17 тона, на
пострадалия И. била причинена имуществена вреда в размер на 2040лв. По делото
са разпитани св.К. и Св.М. , които извършват
таксиметрови транспортни услуги с големи камиони,на които подс.П. се е обадил да превозят на 24.06.2004г. определено
количество зърно от ниви до с.С. до площадка на Кооперацията в с.Царевец.
Според св.Г.Л.-Председател на кооперацията , бил помолен от друг служител в
кооперацията- св.Е.Е. да осигури за Г.П. свободна площадка за складиране на
ечемик.Според св.Е.И. –кантаржия в кооперацията- подс.П. е присъствал при
тегленето на камионите . Т.е. всички негови действия, след неправомерното
преустановяване на жътвата от пострадалия И.И. и близките му е да се разпорежда
като собственик с добитото зърно. Впоследствие ден два след 24.06.2004г.,
докато пострадалият И.И. е бил в
болница, св.Е.И. е сключил споразумение с подс.П. кой , кои части от засетите с
ечемик ниви в землището на с.С. да жъне.
За случая през 2004г. е образувано досъдебното производство №С-412/2004г.
на и е водено против Г.Т.П.,А.А. Ю., М.И.М., Б.А.М. и К.Б.А. за извършено
от тях престъпление по чл. 214 ал.2, вр. ал.1 , вр. чл.213 ал.1 от НК. По НОХД
80/2007г. на ВТОС е постановена присъда, която е отменена с Решение по ВНОХД 140/2010г. на ВТАС. След
връщане на делото Г.Т.П.,А.А. Ю., М.И.М., Б.А.М. и К.Б.А. отново са привлечени като обвинеями за
извършено от тях престъпление по чл. 214 ал.2, вр. ал.1 , вр. чл.213 ал.1 от НК. Внесен е обвинителен акт, като е образувано НОХД №549/2011г. на ВТОС.
Последното е прекратено и изпратено по компетентност на СпНС. С Разпореждане от
28.02.2012г. на СпНС по НОХД 60/2012г. делото е върнато на прокурора, поради
допуснати процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство. След
връщането на делото обвинянемите са
привлечени по други текстове от НК- Б.А.М.- по чл.216 ал.1 от НК, Г.Т.П.- по
чл.323 ал.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 от НК , А.А. Ю. - по чл.323 ал.5,
вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 ат НК
и М.И.М. по чл.323 ал.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.199 ал.1 т.3,
вр. чл.198 ал.4 от НК. По отношение на К.Б.А. производството по делото е
прекратено. По отношение на А.А. Ю.
производството е приключило с одобрено споразумение по НОХД 924/2012г. на
ОС-Плевен,като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.323
ал.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2
ал. НК и му е наложено общо наказание 4 месеца лишаване от свобода, отложено на
основание чл.66 от НК за срок от 3 години. М.И.М. с одобрено споразумение по
НОХД 736/2012г. на ОС-Плевен е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.323 ал.5, вр. ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК и по чл.199 ал.1 т.3, вр. чл.198 ал.4 от НК като му е наложено общо наказание 1 година и
9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. По отношение на Б.А.М.
производството е приключило с одобрено
споразумение по НОХД 737/2012г. на ОС Плевен , като е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация.
При анализа на
доказателствената съвкупност по делото,съдът приема, че от
обективна и субективна страна Г.Т.П. е
осъществил престъпния състав на чл. 323 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
Подс. Г.П. напълно съзнателно и не по предвиденият от закона
ред като подбудител самоволно не по установения от закона ред осъществил едно
свое действително право - да прибере реколта от ечемик в размер на 17 тона, с
цена 2040лв. от земеделска земя в землището на с. С., което право е оспорвано
от И.Т.И. ***. Престъплението е извършено от
обвиняемият при форма на вина - пряк умисъл, тъй като подбудителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и умишлено е склонил
съучастниците си да осъществят самоуправните действия.
Съдът приема, че липсват
доказателства подс.Г.П. да е подбудил извършителите да извършат самоуправните
действия, чрез сила и заплаха. Липсва писмен договор
относно уговорките им. Самите извършители
не свидетелстват в тази насока. А.А. не е давал обяснения като подсъдим,
нито показания като свидетел. М.М. не е
имал контакт с подс.Г.П.. Според самия П., той се е уговарял с К.А., лице което
също не разпитвано. Безспорно е , че Г.П. е наел групата, която да попречи на И.И.
да ожъне засятия от него ечемик не по предвидения в закона ред, но за
последвалите действия-нанесен побой, заплахи не може да се търси отговорност от
П.. Не са налице доказателства, че подбудителството му обхваща и употребената
сила и заплаха за осъществените самоуправни действия. В този смисъл са и
показанията на св.Е.И.-брат на пострадалия-„Г. стоеше на 3-4 метра, баща ми му
каза да ги спре, а той каза че нищо не може да направи”. С оглед на горното
подс. П. беше оправдан по обвинението по ал.5 на чл.323 от НК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимия Г.Т.П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323 ал.1, вр.
чл.20 ал.3 от НК.
Причина
за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия, съзнанието му
за безнаказаност и недосегаемост и стремежът му да се облагодетелства по
непредвиденият от закона ред.
Отегчаващи
отгоровността обстоятелства- няма.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало. Изключително дългият период от време -10
години , през който подс.П. е имал качеството на обвиняем. Досъдебното
производство е образувано през 2004г., като неколкократно е внасяно в съд,
отменяни са присъди и връщано за ново разглеждане.
Съдът, след като взема предвид, че за извършеното деяние
по чл.323, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода , че подсъдимият
П. не е
осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, че
не са нанесени съставомерни имуществени вреди и целите на наказанието могат да
бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание глоба, намира че са
налице предпоставките за прилагането на чл.78 А от НК. Разпоредбата на чл.78А
от НК е по благоприятния закон за подс.П., който е влязъл в сила след
извършване на деянието и се прилага съобразно нормата на чл.2 ал.2 от НК.
С оглед гореизложеното и като взе
предвид материалното положение на подсъдимия , и най вече обстоятелството, че
деянието за което се налага наказание е извършено преди 10 години, съдът
счита,че следва да му се наложи административно наказание глоба в минимален
размер – 1000,00 лв.
Присъдиха се и направените по делото
разноски в размер на 278,00 лв., както и 5,00 лв.-такса за издаване на изпълнителен
лист, които подсъдимият следва да заплати на РС Свищов.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: