№ 12
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000323 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260045/19.05.2021 год., постановено по т. д. № 269/2019
год., Плевенският окръжен съд осъдил „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД (ЗД
„Бул Инс“ АД) – гр. София да заплати на осн. чл. 432 от КЗ на С. К. Т. от гр. Плевен
сумата 60 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП, осъществено виновно от водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № А
52**** на 03.09.2018 год. на път I-6, км 417, посока Сливен-Бургас, преди пътен възел
„Петолъчката“, при сключена от собственика на автомобила застраховка „Гражданска
отговорност“ с Полица № BG/02/117003413885, издадена от ЗД „Бул Инс“ АД, със срок
на валидност от 29.12.2017 год. до 28.12.2018 год., ведно със законната лихва върху
сумата от 04.12.2019 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за
разликата над 60 000 лв. до 70 000 лв., т. е. за сумата 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, както и за законната лихва върху главницата за периода от
11.11.2019 год. до 04.12.2019 год.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на С. К. Т. сумата 884 лв. застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.12.2019 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска за законната лихва върху обезщетението за периода от 11.11.2019 год. до
04.12.2019 год.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение
1
по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 2 630 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт –2
450 лв. ДТ върху уважената част на исковете и 400 лв. разноски за вещи лица.
Осъдил С. К. Т. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД 540 лв. разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове са
уважени за разликата над 15 000 лв. до 60 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата 884 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със съответната
законна лихва и присъдените разноски, е подадена от ЗД „Бул Инс“ АД чрез
пълномощника адв. И. Ж.. Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът
неправилно не е приел възражението за съпричиняване на резултата от страна на
ищеца поради шофиране с превишена скорост и предприемане на забранена маневра
„изпреварване“, въпреки наличието на забраняващ знак. Не е отчел констатациите на
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, че автомобилът, управляван от
ищеца, се е движел със скорост над разрешената и че по делото има данни за подаден
сигнал от изпреварвания автомобил. Несъстоятелни са мотивите на съда, че не е
установено дали знакът „забранено изпреварването“ е бил поставен към момента на
ПТП. Не са съобразени и показанията на свидетеля Т. Баргев. Счита, че приносът на
ищеца за причиняване на вредоносния резултат е поне 50%. Отделно от това,
обезщетение в размер на 60 000 лв. е несъответно на реално претърпените от ищеца
болки и страдания и на принципа за справедливост. Показанията на свидетеля С.Т.,
освен че са дадени от заинтересовано от спора лице (син на ищеца), не установяват
неимуществени вреди в такъв вид, интензитет и продължителност. Според
съдебномедицинската експертиза пък не се налице данни за усложнения или за
удължаване на обичайния оздравителен процес. Относно претенцията за имуществени
вреди – платежните документи не установяват по безспорен начин, че описаните в тях
дейности са във връзка с процесното ПТП. Сумата 534 лв. за лечение е определена,
защото ищецът не е имал здравноосигурителни права, поради това тя следва да остане
за негова сметка. Според експертизата не може да се установи за какви здравни или
медицински услуги са дадени сумите и дали имат връзка с лечението на травмите.
Алтернативно поддържа искане за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли
исковете в съответните размери. Претендира разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ж..
Въззиваемият С. К. Т. не е представил писмен отговор на жалбата, не се е явил в
съдебно заседание и не е изпратил представител. Пълномощникът му адв. М. М. е
представил преди съдебно заседание писмени бележки и молба със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
2
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищецът С. К. Т. е предявил против ответника ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно
основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумите 70 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 03.09.2018 год., причинено от водача на
л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 52****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното застрахователно дружество и 884 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху двете суми от 11.11.2019 год. до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е уважил предявените искове до размер на 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за 884 лв. обезщетение за
имуществените вреди, като е присъдил законната лихва върху тях от 04.12.2019 год. до
окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2019 год. до
окончателното изплащане; в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху двете обезщетения за периода от 11.11.2019 год. до
04.12.2019 год., решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Въззивният съд намира жалбата за частично основателна:
По делото е безспорно настъпването на ПТП на 03.09.2018 год., при което
ищецът е получил телесни увреждания. Механизмът на произшествието е установен
чрез автотехническа експертиза, приета пред първата инстанция. Произшествието е
настъпило на главен път I-6, км 417, в областта на отбивката от пътя София-Бургас за
с. Горно Александрово. Автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 52****, управляван
от деликвента Т. С. Б., се движел в посока Бургас, а след него се движел лек автомобил
„Ауди“ А8 с рег. № ЕН 61****, управляван от ищеца С. К. Т.. В областта на отбивката
за с. Г. Александрово водачът на л. а. „Фолксваген“ предприел маневра „завой на ляво“
за влизане в отбивката, при предприета от движещия се след него автомобил „Ауди“
маневра „изпреварване“. При продължаващо движение между двата автомобила
настъпил удар между предната лява част на л. а. „Фолксваген“ и страничната дясна
част на л. а. „Ауди“ с протриване. Мястото на удара е на северната банкетна линия на
кръстовището на с. Г. Александрово. Причина за удара е предприетата от водача на л.
а. „Фолксваген“ маневра „завой на ляво“ при движещ се след него автомобил в маневра
„изпреварване“. Водачът на л. а. „Фолксваген“ – деликвентът Т. С. Б., е имал
техническа възможност да възприеме движението на л. а. „Ауди“ преди маневрата
„изпреварване“ и след това да предприеме завой на ляво, като по този начин
предотврати произшествието.
3
Срещу Т. С. Б. е бил внесен обвинителен акт за това, че на 03.09.2018 год., на
път I-6, км 417, на територията на общ. Сливен, при управление на л. а. „Фолксваген“ с
рег. № А 52**** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1, чл. 25 ал.
1 и чл. 26 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. К. Т.,
изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, довело до
трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“б“ във
вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Образуваното НОХД № 772/2019 год. по описа на РС –
Сливен е било прекратено на осн. чл. 343 ал. 2 т. 2 от НК, предвид направеното от
ищеца искане за прекратяване.
Безспорно по делото е също така наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № А
52****, сключена с ответното ЗД „Бул Инс“ АД.
При така установеното, исковете по чл. 432 от КЗ за обезщетяване на ищеца за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето
основание. Съобразно предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на
осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на обезщетението,
което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от застрахователя възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно размера на претърпените неимуществени вреди:
От представените писмени доказателства и заключението на
съдебномедицинската експертиза пред първоинстанционния съд, извършена от д-р Д.
Д., се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания:
контузия (натъртване на меките тъкани) на главата с наличие на повърхностни
охлузвания по кожата в лявата челна област и лекостепенно сътресение на мозъка;
гръдна травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани на гръдния кош с наличие
на охлузвания на кожата по предно-страничната повърхност в дясно и компютърно-
томографски данни (от скенера) за малки контузионни огнища в белодробния
паренхим и оскъден плеврален излив; контузия (натъртване) на лявата китка в областта
на китката и счупване (фрактура) на тялото на първи поясен прешлен без разместване
на фрагментите. Всички травми са получени при процесното ПТП. Травмите в областта
на главата и в гръдната област не са обусловили реална опасност за живота на ищеца и
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същата е
медико-биологичната квалификация и на контузията на ръката. Счупването на тялото
на първи поясен прешлен представлява трайно затруднение на движенията на снагата.
При прилагане на консервативно лечение нормалният оздравителен процес е между 6 и
9 месеца. В конкретния случай няма данни за усложнения и удължаване на
оздравителния период. Като съпътстващи заболявания на ищеца в медицинските
4
документи са посочени артериална хипертония и затлъстяване втора степен. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че предвид възрастта на ищеца и наднорменото му
тегло не са изключени болки, особено при промяна на времето.
От показанията на свидетеля С. С. Т. – син на ищеца, се установява, че след
инцидента баща му трудно дишал, носът му бил подут, имал сътресение. В началото
не можел да се обръща. Помагали му да става, когато трябва да отиде до тоалетна.
Биели му инжекции против силните болки. И сега не може да се обува. Не може да
ходи на работа, защото е трудно подвижен. Шест месеца лежал, чак след година
започнал да се движи. След изписване от болницата носел ортопедичен корсет – около
6 месеца. Изпитвал страх, когато се вози в автомобил. Шофирал сам, но много бавно.
Като отчита тежестта на получените от ищеца травми, проведеното лечение,
общия период и степента на възстановяване, въззивната инстанция намира, че
определеното от първостепенният съд обезщетение от 60 000 лв. е прекомерно спрямо
доказаните по делото действително претърпени от ищеца неимуществени вреди. При
ПТП той е получил една средна телесна повреда, по отношение на която не е
приложена оперативна интервенция. Болничният престой е бил в рамките на три дни,
като при изписването е препоръчан режим на легло за три седмици, а при
вертикализиране – използване на стабилизиращ корсет. Непосредствено след
инцидента, в период от около три седмици, обслужването на ищеца е било затруднено,
заради което той е бил принуден да ползва чужда помощ, но след това, според
медицинските предписания, той е можел да се движи, макар и с корсет. Показанията на
свидетеля Т., че ищецът е бил на легло шест месеца, а чак след година е започнал да се
движи, не кореспондират с медицинските документи, представени по делото и със
заключението на съдебномедицинската експертиза. Предвид възможната тяхна
заинтересованост, на осн. чл. 172 от ГПК, съдът не ги кредитира в тази част. Вещото
лице не е констатирало усложнения, които да са забавили оздравителния процес,
обичайно протичащ за около 6 – 9 месеца. Ищецът има придружаващи заболявания
(хипертония и затлъстяване), поради което не може да се приеме категорично, че
твърдяното влошено качество на живот към момента се дължи на получената при ПТП
травма. Останалите телесни увреди са леки, болките са отшумели за кратко време, без
да предизвикват значителни физически неудобства. По делото няма данни за трудовата
заетост на ищеца преди настъпване на инцидента, с оглед на което, не може да се
приеме, че получените травми са се отразили на възможностите на ищеца да работи и
да реализира доходи.
С оглед на всичко изложено, въззивният счита, че обезщетение в размер на 30
000 лв. във възможно най-голяма степен репарира получените от ищеца болки и
страдания, а и съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетение в размер над този е неадекватен и прекомерен спрямо доказаните вреди.
5
От друга страна, обезщетение в по-нисък размер би било несъответно на болките и
страданията, претърпени от ищеца от получената средна телесна увреда в период от
около девет месеца, съпътствани от трудности в ежедневното обслужване и в
социалния му живот.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Същата е доказана в пълния претендиран размер от 884 лв. От тях 534 лв. са
платени на 07.09.2018 год. след приключване на болничното лечение в „УМБАЛ Д-р Г.
Странски“ ЕАД – гр. Плевен, а 350 лв. са платени на „МБАЛ Д-р Иван Селимински“
АД – гр. Сливен за транспорт и медицински услуги. Имуществените разходи са
направени от ищеца във връзка с лечението му и това е видно както от основанието за
плащане, така и от периода, в който са направени. Напълно ирелевантен е фактът дали
ищецът е бил здравноосигурен или не. Сумата 534 лв. е платена от него за болничното
му лечение, следователно тя представлява имуществена вреда от деликта, която следва
да бъде репарирана от застрахователя.
Относно съпричиняването:
С отговора на исковата молба застрахователното дружество е въвело
възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение: управляване на
автомобила без поставен обезопасителен колан, със скорост над разрешената и
предприемане на неправилна и забранена маневра „изпреварване“, без да се убеди, че
изпреварваното МПС е подало сигнал за завиване на ляво.
Възражението е неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и
първостепенният съд.
Според д-р Д., извършил съдебномедицинска експертиза, ищецът е бил с
поставен предпазен колан. Вещото лице основава заключението си на вида и на
локацията на външните увреждания по кожата на гръдния кош.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че ищецът е
управлява автомобила със 105 км/ч, при ограничение на скоростта в участъка на ПТП
от 90 км/ч. Независимо от това, обаче, по-високата скорост не е предпоставка за
настъпване на произшествието. Според вещото лице ударът между двата автомобила
би настъпил и в случай, че ищецът е управлявал своя автомобил с разрешена скорост,
само че в този случай ударът би бил между предната дясна част на л. а.“Ауди“ и
задната част на л. а. „Фолксваген“.
По делото няма категорични данни водачът на л. а. „Фолксваген“ (деликвентът)
своевременно да е подал сигнал за предприемане на маневра „завой на ляво“. Няма и
данни, че към датата на ПТП изпреварването на автомобили в участъка е било
забранено и това е било указано със съответния знак на пътното платно. Действително,
6
от изисканата в първоинстанционното производство Схема на пътен възел –
кръстовище между път I-6 (Сливен-Бургас) и с. Горно Александрово, се установява
наличието на знак В24 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с
кош“ в участъка на произшествието. По делото обаче няма данни за съществуването на
такъв знак към м. септември 2018 год. в пътния участък на ПТП – нито в материалите
по ДП № 1138/2019 год. по описа на РУ на МВР – Сливен и приложените в него схеми,
нито в обвинителния акт по НОХД № 772/2019 год. по описа на РС – Сливен, нито в
заключението на автотехническата експертиза пред първата инстанция. Ето защо,
съдът не приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
резултата поради неправомерно предприета от ищеца маневра „изпреварване“.
С оглед на изложеното по-горе, решението на първостепенния съд в частта, с
която предявеният иск по чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 30 000 лв. до 60 000
лв. е неправилно поради противоречие с материалния закон и като такова следва да
бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, искът в този размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В частта, с която предявените искове по чл. 432 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната
лихва от 04.12.2019 год. до окончателното изплащане и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 884 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2019 год.
до окончателното изплащане, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено частично и по
отношение на присъдените разноски пред първата инстанция, както следва:
за присъдената ДТ върху уважените искове (общо 30 884 лв.) за разликата над 1 235.36
лв. до 2 450 лв. и за разликата над 226 лв. до присъдените 400 лв. разноски от бюджета
на съдебната власт.
Дължимото възнаграждение на адв. М. М. по чл. 38 от ЗА за защита на ищеца
пред първата инстанция, определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно общият
размер на претенциите (70 884 лв.) възлиза на 2 657 лв. Съобразно уважената част на
исковете (30 884 лв.) възнаграждението на адв. М. следва да бъде определено в размер
на 1 158 лв. С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати възнаграждение по чл. 38 от ЗА
на пълномощника на ищеца в размер на разликата над 1 158 лв. до 2 630 лв.
В полза на ответното застрахователно дружество се дължат разноски съобразно
отхвърлената част на исковете (40 000 лв.) в размер на 2 223 лв. (общо направени
разноски пред първата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 3 940 лв.). С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ЗД
7
„Бул Инс“ АД, освен присъдените 540 лв., още 1 683 лв.
Относно разноските пред въззивната инстанция:
Разноските на жалбоподателя-ответник възлизат на 3 325 лв. съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, от тях 925 лв. ДТ по жалбата и 2 400 лв.
платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Съобразно уважената част на жалбата
(30 000 лв.) спрямо обжалваемия интерес (45 884 лв.) в полза на ЗД „Бул Инс“ АД
следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 174 лв.
Съобразно отхвърлената част на жалбата (15 884 лв.) в полза на адв. М. се
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 660 лв. В случая следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. и
възнаграждението да бъде определено в размер на ¾ от този размер, а именно – 495
лв., тъй като представителството на пълномощника се изразява единствено в
представяне на писмена защита, без подаване на отговор на въззивната жалба и без
явяване в съдебно заседание.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260045/19.05.2021 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д.
№ 269/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която „Застрахователно дружество
Бул Инс“ АД – гр. София е осъдено да заплати на осн. чл. 432 от КЗ на С. К. Т. от гр.
Плевен разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от водач на л. а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № А 52**** на 03.09.2018 год. на път I-6, км 417, посока
Сливен-Бургас, преди пътен възел „Петолъчката“, при сключена от собственика на
автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица № BG/02/117003413885,
издадена от ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на валидност от 29.12.2017 год. до 28.12.2018
год., ведно със законната лихва върху разликата от 04.12.2019 год. до окончателното
изплащане; в частта, с която „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ върху уважената част на исковете
сумата, представляваща разликата над 1 235.36 лв. до 2 450 лв. и разноски за вещи лица
в размер на сумата, представляваща разликата над 226 лв. до 400 лв.; както и в частта, с
която „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. М. М.
сумата, представляваща разликата над 1 158 лв. до 2 630 лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Т. от гр. Плевен, ***********, с ЕГН
********** против „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, ул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК ********* иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата над
8
30 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 03.09.2018 год., на път I-6, км 417, посока Сливен-Бургас,
преди пътен възел „Петолъчката“, причинено от водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № А 52****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ведно със законната
лихва върху разликата от 04.12.2019 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. К. Т. от гр. Плевен, ***********, с ЕГН ********** да заплати на
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
ЕИК ********* сумата 1 683 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и три лева) разноски по
делото пред първата инстанция съобразно отхвърлената част на исковете и 2 174 лв.
(две хиляди сто седемдесет и четири лева) разноски пред въззивната инстанция
съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, ул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на адв. М.М. – САК сумата 495 лв.
(четиристотин деветдесет и пет лева) възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално
представителство на въззиваемия С. К. Т. пред въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9