Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията М.А ХРИСТОВА
гражданско дело № 1610 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Н.Д.Д. срещу М. Г.Г., за присъждане
на сумата 39900.00лв., частично от
49900.00лв., представляваща получената от ответника, като пълномощник, но
непредадена на ищеца, като упълномощител, съгласно Пълномощно с нотариална
заверка от 18.03.2011г., продажна цена по Договор за покупко продажба
обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г., на собственият на ищеца недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, ЖК „*********,
ведно с избено помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане, както и на сумата
18682.27лв., представляваща лихва за забава начислена върху главницата за
периода 31.03.2011г. до 26.10.2015г., когато е предявен иска, както и на сумата 20000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на
виновното, противоправно поведение на ответника който получил като негов
пълномощник но не му предал продажната цена по същата сделка, както и поради факта, че останал без жилище,
изразяващи се в тежък стрес, мизерия и унижения, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане.
С исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че след
случайно запознанство в квартално кафене и няколко последвали срещи ответникът
го убедил, че е в негов интерес да замени собственият си недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, ЖК „*********,
срещу собствен на ответника, по малък имот и доплащане в размер на 20000.00лв.
Убедил го и да го упълномощи да изповяда сделката от негово име, каквото
пълномощно подписал и заверил пред нотариус на
18.03.2011г. След подписване на пълномощното повече не могъл да установи
контакт с ищеца.
Впоследствие бил принудително отстранен от собственият си имот. Тогава
узнал, че с предоставеното му пълномощно ответникът продал от негово име, на
трето лице собственият му имот, общо за сумата 49900.00лв., от която получил
при изповядване на сделката сумата 14900.00лв. – вписана като продажна цена.
Остатъкът от уговорената цена - до 49900.00лв. получил на ръка от купувача. За
сделката бил съставен н.а. № 6/31.03.2011г. Твърди, че ответникът не изпълнил
задължението си като пълномощник да му предаде получената от негово име
продажна цена в общ размер 49900.00лв.
Твърди и, че поради непредаване на продажната цена и т.к. останал без
подслон, и предвид заболяването си „шизофрения“ преживял неимуществени вреди –
болки и страдания, изразяващи се в тежък стрес, мизерия и унижения.
Ответникът възразява, че исковете са недопустими, а в отношение на евентуалност
неоснователени.
Излага, че като управител на агенция на недвижими имоти извършвал множество
законосъобразни сделки, включително Договор за покупко продажба обективиран в
н.а. № 6/31.03.2011г., от името на ищеца. Възразява, че сделката между него и
ищеца е финализирана и претенциите за заплащане на суми в общ размер
49900.00лв. на ищеца, получени от негово име, в качеството му на пълномощник,
са неоснователни. Възразява, че ищецът
не е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Възразява и, че исковете са
неоснователни, като погасени по давност.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 284, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1,
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се
приеме, че искът с правно основание чл. 284, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен в тежест на ищеца
е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, че между него и ответника е налице валидна
облигационна връзка с твърдяните параметри – предоставено пълномощно за
сключване на сделка покупко продажба за собственият му имот, по която е
изправна страна, и по която ответникът не
изпълнил задължението си да му предаде получената в качеството на
пълномощник продажна цена.
За да се приеме, че искът с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка
причинна връзка с виновното, противоправно поведение на ответника, който
получил от негово име, в качеството на упълномощен, но не му предал продажната
цена по Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г. Вината
се предполага до доказване на противното.
В тежест
на ответника е да установи главно и пълно възраженията си
по исковете, респ. да установи, че е
предал на ищеца получената от негово име продажна цена.
Ищецът не твърди недействителност на
упълномощаването, респ. пороци на сделката покупко продажба, затова съдът не
обсъжда като неотносими твърденията във връзка с убеждението му, че е
предоставил пълномощно само за извършване на замяна, както и възраженията във
връзка с установеното му заболяване „шизофрения“.
Видно от Пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 18.03.2011г., ищецът е упълномощил ответника да извършва
от негово име и за негова сметка всякакви сделки, включително на разпореждане,
при условия и цена каквито намери за необходими, включително с правото да
получи продажна цена при продажба на имота и друг имот при замяна, включително
да договаря рам със себе си, по отношение собственият му недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, ЖК „*********.
Видно от Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г. Н.Д.Д.,
действащ чрез пълномощникът си М. Г.Г., продава на А.П.П.собственият си
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н
„Слатина“, ЖК „*********, ведно с избено помещение № 15 и идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, за сумата
14900.00лв.
При така установеното съдът приема, че между страните
е налице валидна упълномощителна сделка, по силата на която ищецът е
предоставил на ответника представителна власт да сключи от негово име и за
негова сметка договор за покупко продажба на собственият му недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“,
ЖК „*********, при условия и цена каквито намери за необходимо. По силата на
упълномощителната сделка отвеникът е сключил от името и за сметка на ищеца
Договор за покупко продажба на същият имот с трето лице, обективиран в н.а. №
6/31.03.2011г. Не е спорно между страните и съдът въз основа събраните
доказателства приема за установено, че договорената и получена от ответника,
като пълномощник на ищеца продажна цена за процесният имот е в общ размер
49900.00лв., от която получена при изповядването пред нотариус част в размер на
14900.00лв., така, както е вписано в нотариалният акт, а сумата 35000.00лв. –
фактически получена от пълномощника-ответник, за сметка на ищеца, от продавача.
Ответникът не е установил главно и пълно, че е
предал на ищеца продажната цена в общ размер 49900.00лв., по
силата на задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. При това положение и т.к.
възражението за неоснователност поради изтичане на 5-годишният давностен срок е
неоснователно, предявеният иск подлежи на уважаване в заявеният размер от
39900.00лв., частично от 49900.00лв.
Поради изхода от спора по иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
основателен е и искът за присъждане на сумата 18682.27лв., представляваща лихва
за забава начислена върху главницата от 39900.00лв. за периода 31.03.2011г. до
26.10.2015г., когато е предявен иска.
Неоснователен е иска за присъждане на сумата 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника който получил като пълномощник на ищеца но не му предал продажната цена по процесната сделка, както и поради факта, че останал без жилище. Настоящият съд намира, че неимуществени вреди могат да се търпят единствено на извъндоговорно основание, каквото е непозволеното увреждане, не и на основание сключен договор. Непредаването от пълномощника на упълномощителя на получената от първия от името и за сметка на втория продажна цена съставлява изцяло неизпълнение на договорно задължение, не и противоправно поведение. Поради това и отговорност, основана на противоправно поведение изобщо не е обоснована от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. Г.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата
39900.00 /тридесет и девет хиляди и деветстотин/лв., частично от 49900.00
/четирдесет и девет хиляди и деветстотин/лв., представляваща получената от М. Г.Г.,
ЕГН **********, като пълномощник, но непредадена на Н.Д.Д., ЕГН **********,
като упълномощител, съгласно Пълномощно с нотариална заверка от 18.03.2011г.,
продажна цена по Договор за покупко продажба обективиран в н.а. №
6/31.03.2011г., на собственият на Н.Д.Д., ЕГН ********** недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в гр.София, р-н „Слатина“, ЖК „*********,
ведно с избено помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2015г. до
окончателното и изплащане, както и сумата
18682.27 /осемнадесет хиляди шестотин осемдесет и два, 0.27/лв., представляваща
лихва за забава начислена върху главницата за периода 31.03.2011г. до датата на
предявяване на иска – 27.10.2015г, на основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Д.Д., ЕГН **********,*** предявен срещу М. Г.Г., ЕГН **********,***,
за присъждане на сумата 20000.00
/двадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на М. Г.Г., ЕГН **********,
който получил като пълномощник на Н.Д.Д., ЕГН **********, съгласно Пълномощно с
нотариална заверка от 18.03.2011г. но не му предал продажната цена по Договор
за покупко продажба обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г., на собственият на Н.Д.Д.,
ЕГН ********** недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 131, находящ се в
гр.София, р-н „Слатина“, ЖК „*********, ведно с избено помещение № 15 и идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
както и поради факта, че останал без жилище, изразяващи се в тежък стрес,
мизерия и унижения, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска – 27.10.2015г., до окончателното и изплащане, на
основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: