ПРОТОКОЛ
№ 6055
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110204572 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С., редовно уведомен, се явява лично, доведен
от органите на ОД „Охрана“ от Следствения арест на НСлС, и с
УПЪЛНOMOЩЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ П. Б. с пълномощно по
делото, редовно уведомен.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - е с представител
РАЙОНЕН ПРОКУРОР М. К., редовно уведомена.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П. Б.: Да се даде ход на делото. Запознах
се с делото. Комуникирах със своя подзащитен с оглед предоставената ми
възможност преди началото на процеса. Нямам възражения.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С.: Да се даде ход на делото. Съгласен съм.
При липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ СЪГЛАСНО ЛК
*********** МВР-СОФИЯ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ ОД ОХРАНА, която
след това им се върна, КАКТО СЛЕДВА:
М. Т. С. - роден на *******г. в гр.С., българин, български гражданин,
основно образование (грамотен), трудово ангажиран в строителството,
неосъждан(съдебно реабилитиран), неженен(съжителстващ на семейни
начала), с адрес по лична карта – гр. С., ул. А. №***(къща),с настоящ адрес
по местоживеене гр.С., кв. К. с. ул.Ж., бл.***, ап.**; с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ М. Т. С. в
настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С.: Разбирам правата си. Нямам въпроси.
Нямаме възражения за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар. Не възразявам.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания и възражения по реда
на чл. 274 и чл. 275 от НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА с
прочитане на предложението на СРП, с което е направено искане спрямо
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С. да се определи мярка за неотклонение „задържане
под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 от НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СРП.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П. Б. Oспорвам искането на СРП. Считам
същото за неоснователно. Моля за по-лека мярка за неотклонение. Представям
удостоверение за постоянен адрес, където е видно, че подзащитния ми има
такъв. Има и настоящ адрес, на който живее с приятелката му. Нямам други
искания на този етап.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приложи. Относимо е.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С.: Оспорвам предложението на прокурора,
2
защото съм невинен. 20(двадесет) години вече живея при моята приятелка. Не
е добре здравословното ми състояние. Не само, че трудно дишам. Преди месец
бях в болница. Бил съм на командно дишане, на системи, абокати, каквото се
сетите. Казват, че не съм добре с черния дроб. Белите дробове не са ми добре.
Имам режим да не се натоварвам и да си сменя работата. Там е тежко. Много
добро момче съм. Знаят ме хората, които ме познават. Помагам на хората и
искам да съм учтив.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
Делото е изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА, ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените материали, и
представеното удостоверение за постоянен адрес, и НАМИРАЙКИ, ЧЕ
ДЕЛОТО Е ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Господин съдия, след преценка на събрания до
момента доказателствен материал, считам, че са налице предпоставките на
чл.63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под
стража“ спрямо обвиняемия М. Т. С., поради следните съображения.
На първо място, повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия
С. е за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК и е предвидено
наказание ,,лишаване от свобода“ в размер до 6 (шест) години.
На следващо място, от събрания по делото доказателствен материал
считам, че може да бъде направено обосновано предположение, че
обвиняемият С. е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството
му на обвиняем. Този извод се подкрепя от извършените до момента действия
по разследването и процесуално-следствените такива. А това са разпитите на
свидетели, изготвена СМЕ, назначена и изготвена видео-техническа
експертиза, процесуално-следственото действие разпознаване на лице, както и
приложените по делото доказателствени материали в цялост.
Същевременно, считам, че е налице другата кумулативно изискуема
предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК, а именно реална опасност
обвиняемият С. да извърши друго престъпление съгласно чл.56, ал.1 от НПК.
При определяне на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“ се взема
предвид степента на обществената опасност на деянието. Съгласно практиката
на ЕСПЧ високата степен на обществена опасност сама по себе си е годна да
обоснове първоначално задържане във връзка с опасността от извършване на
3
ново престъпление. Сочи се механизма на извършване на деянието.
Обвиняемият С. е причинил множество наранявания на пострадалото лице.
Деянието е извършено с изключителна агресивност, което е видно от
изготвената видео-техническа експертиза, което обосновава значително
завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца в останалите
случаи на извършените престъпления от този вид.
Искам да отбележа, че макар обвиняемият да е реабилитиран, видно от
справката за съдимост, същият е осъждан многократно, включително и за
престъпления против личността, което може да се разглежда, като лоши
характеристични данни. Във връзка с това Ви моля да вземете по отношение
на обвиняемия М. Т. С. мярка за неотклонение ,,задържане под стража“.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ П. Б.: Считам искането на СРП за
неправилно и необосновано и че със същото не би могло по никакъв начин да
се постигне ефекта на принудата. Визирам специалната и генерална
превенция по чл.36 от НК. Считам, че със задържането на моя доверител за 72
часа (седемдесет и два) е постигнат какъвто и да е било ефект, каквато и да е
била превенция относно извършване на каквото и да е деяния спрямо същия.
За да имаме основание за налагане на тази най-тежка мярка за ,,задържане
под стража“, трябва да имаме кумулативно всички предпоставки визирани в
чл.63 от НПК. Това е именно деянието да бъде за ,,тежко умишлено
престъпление“. Същият деец да бъде осъждан. Преди това и да има опасност
същият да се укрие или и да извърши друго умишлено престъпление. Считам,
че нямаме основание за нито едно от това.
Господин съдия, с оглед обстоятелствата, на първо място, считам че не е
установено престъпление. Считам, дори авторството на деянието по
настоящото производство от оскъдния събран до момента доказателствен
материал, като недоказано. Прокуратурата към момента е събирала
единствено и само уличаващи доказателства спрямо моя подзащитен. Без
нашето каквото и да е било участие не може да се направи на първо място
обосновано предположение, че същият е извършил въпросното деяние. Ако
може да се направи такова, то би могло след разпит евентуално на посочените
от нас свидетели да се стигне до извод за наличие на самозащита, за реторсия
и за други обстоятелства, които касаят конкретния случай. По настоящото
дело няма никакви доказателства относно личността на евентуалния
пострадал. Въпреки, че нямаме такива имаме данни, излагаме, че лицето е със
значителна регистрация при органите на реда и е осъждано многократно.
Считам, че това също би могло да има значение. С привличането на моя
доверител и с постановлението му за привличане същото би трябвало да
съдържа всички основни обстоятелства, които касаят един обвинителен акт -
актуален. Самото постановление за привличане трябва едва ли не да бъде
преписано в самия обвинителен акт. В тази връзка, считам на първо място, че
самото деяние не се доказва нито от субективна и от обективна страна.
На следващо място, от процесуалното поведение на моя подзащитен до
момента, който се е явил и до момента винаги се е явявал, той никога не се е
4
укривал. Винаги при призоваване е съдействал на органите на реда. Няма
никакво основание за втората предпоставка, че ще се укрие от
удостоверението за постоянен адрес, което представихме. Това, че живее с
приятелката си повече от 20 (двадесет) години - това напълно доказва това
обстоятелство.
Не на последно място, нямаме основание за последното основание на
чл.63 от НПК, а именно, че същият би извършил друго тежко умишлено
престъпление. Това господин съдия въпреки, че има осъждане, същият си е
излежал присъдата. От доста дълго време не е извършвал никакви
противообществени деяния и е реабилитиран. Именно това е била целта на
реабилитацията. Същият е бил превъзпитан и не е било необходимо да бъде
извършено нещо допълнително. Съгласно ,Европейската конвенция на правата
на човек ,,задържане под стража“ е само крайна мярка, когато никоя друга не е
в състояние да защити обществения интерес и да изпълни целите на закона. В
конкретния случай считам, че същото е крайно необосновано, при което и
една по-лека мярка била ,,подписка“, дори ,,домашен арест“ биха изпълнили
целите на чл.66 от НК. Ще Ви помоля за по-лека мярка.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С.: Съгласявам се със становището на адвоката
ми. На този ден това момче е било друсано и пияно. Аз и жена ми си седим.
Това момче навсякъде прави бели и троши. Жена ми му направи забележка, че
има малки деца. Тя каза: ,,Ти ли ще ми кажеш?“ . Тя каза: ,,Спри, от колко
години се познаваме, седи си на гъза.“ Аз викам на жена ми: ,,Махни се от
тук, не виждаш ли, че е пиян и друсан. Ходи на пазара да купиш нещо за
ядене.“. Той тръгна след нея. Преди това преби едно момче, като куче с тръби.
Той си позволява на всички, защото майка му била някаква в общината и
сестра му. Той си позволява да прави каквото иска. Хората мълчат, защото ги е
страх. Аз му казах: ,,М. чакай да ти кажа нещо.“ Той се обръща с нож към
мен. Имам приятели, които са наранени от ножове. Човекът е агресивен,
ненормален и луд. Майка му и сестра му не могат да се оправят с него. Той
си го прави за купона, ей така. Това исках да кажа, човекът е луд.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С. ПРАВОТО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Моля съдът да определи по-лека мярка за
неотклонение .
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
5
СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението на
процесуалния закон; характера и предмета на наказателното производство по
реда на чл. 64 ал 1 от НПК и предвид доводите, възраженията и исканията на
страните, НАМИРА СЛЕДНОТО:
СЪГЛАСНО ДЕФИНИТИВНАТА НОРМА на чл. 63, ал. 1 от НПК
мярка за неотклонение „задържане под стража“ се определя в случаите, когато
събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства сочат наличието на обосновано предположение наказателно
преследваното лице да е съпричастно към конкретно престъпление от общ
характер, наказуемо по закон с наказание „лишаване от свобода“ в определени
граници, като доказателствата по делото следва да сочат в условията на
кумулативност една от алтернативно изискуемите предпоставки на така
наречените „опасности“ - а именно реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ на 27.03.2025г. БЪЛГАРСКИЯТ
ГРАЖДАНИН М. Т. С. е бил подложен на наказателно преследване за
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 11.03.2025г. около
18:30 часа публично на обществено място пред входа на метростанция
нанесъл множество удари с юмруци в областта на лицето и главата на
пострадалото лице Д. Г. Д., причинявайки му четири средни телесни повреди,
три, от които се изразяват в три отделни счупвания на челюстта му, като е
налице увреждане на носните кости и носната преграда, затрудняващи
носното дишане на лицето, причинявайки му постоянно разстройство за
здравето. Нещо повече. Налице е и пета средна телесна повреда, изразяваща
се в черепно проникване в кухината на главата на същото пострадало лице. За
посоченото престъпление законодателят предвижда наказание ,,лишаване от
свобода“ до 6 (шест) години, което по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК
вр. чл.93 т.7 от НК е обвинение за тежко умишлено престъпление.
Присъствието на обвиняемия С. е задължително в наказателното производство
на основание чл.269, ал.1 от НПК. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът за
изключително кратко време е събрал множество доказателства и
доказателствени средства, които установяват наличие на обосновано
предположение с висока степен на вероятност обвиняемият С. да е
съпричастен към извършеното престъпление, което към днешна дата се явява
изключително тежко по съставомерен резултат. СЪДЪТ ОТБЕЛЯЗВА, ЧЕ са
разпитани многобройни свидетели. В тази насока, са показанията на
свидетелите Д.; М.; Н.; М.; Ц.; Т. и други. Приложени са медицински
доказателства. Изпълнена е съдебна медицинска експертиза. Реализирана е и
съдебна видео-техническа експертиза, заснела самият физически побой над
пострадалото лице във връзка с видео записа на случая, създаден от трето
независимо лице. Въпросният видео запис е приложен по делото. Според
експертизата във видеофайла се отчита гласов фон, при което са се чували
изрази с човешката реакция на физическия нападател, че „не може така да
говори на жена му“. Следва да се провери от органите на разследването дали
въпросният случай заснет на видео файла документира евентуален разговор
между пострадалото лице и обвиняемия С.. Следва да се провери версията
6
дали пострадвалият Д. е отправил някакви заплахи спрямо обвиняемия С..
Възприети ли са някакви действия въпросният пострадал Д. да вади хладно
оръжие - ,,нож“. Медицинските лица, които са го изследвали, установявали ли
са остър предмет в дрехите му (в дрехите на пострадалия). На
местопроизшествието имало ли е лица, които да са възприели ,,нож“, държан
от пострадалия Д. в конкретния момент. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА СЕ
ПРИДЪРЖА към фактите по делото. От събраните доказателства според
съдебният състав се извежда, че са налице, дори и хулигански подбуди, тъй
като престъплението е било извършено публично. Хулиганските подбуди не се
изключват, дори и при личен мотив за извършване на престъплението.
СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТЧЕТЕНО, ЧЕ пострадалият Д. е бил нападнат с
интензивни удари в областта на жизненоважен орган, какъвто е главата му и в
областта на лицевата страна, където е челюстта на същия. Налице е
проникване в черепната му кухина. Налице е счупване на черепа му. Тези
съставомерни вреди застрашават не само здравето, но и живота на
пострадалото лице, независимо от липсата на морални качества от негова
страна и независимо от евентуално отправени заплахи, които могат да бъдат
изяснени, впоследствие чрез способите на НПК. По делото няма
доказателства, които да сочат за наличие на факти за нападение, неизбежна
отбрана или за отправяни заплахи от пострадалото лице Д. към обвиняемия
С.. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът е ръководно-решаващ орган на
досъдебното производство и досъдебното производство има единствено само
подготвителен характер и обоснованото предположене не се изисква да е
доказано по безспорен и абсолютен начин, както се изисква в случаите, когато
следва да се повдигне обвинение с обвинителен акт или да се постанови
осъдителна присъда, ако са налице закови основания за това.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НЕ УСТАНОВЯВА наличие на реална
опасност от укриване. Обвиняемият С. е лице с установена самоличност. Има
адрес, на който пребивава по местоживеене. Същият има партньор, с който е
създал семейство. Има месторабота. Налице са негови жизнени и
икономически интереси с конкретно местоживеене. Не са налице
доказателства, че обвиняемият С. се е укривал от органите на разследването.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С. е лице с чисто съдебно
минало. СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН да зачете всички законови последици от
постановената спрямо същия съдебна реабилитация, без да обсъжда
постановяваните осъдителни присъди заличени чрез института на
реабилитацията. В съдебната практика са разглеждани случаи, обаче, при
които престъпления, извършени от лица с чисто съдебно минало, могат да
притежават изключително висока степен на обществена опасност за разлика
от престъпленията, които са извършени от лица с обременено съдебно минало,
но чиято обществената опасност не е толкова висока и не е обществено
укорима. СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ спрямо пострадалото лице Д. е била
проявена брутална агресия. До такава степен е била проявена агресията на
дееца, че челюстта му е счупена на три места. Има счупване на черепа на
пострадалото лице. Дори да е причинена средна телесна повреда, в съдебната
7
практика са разглеждани случаи, при които подобен вид съставомерни
умишлено причинени последици в условията на непредпазливост могат да
причинят, дори смърт на пострадалото лице, при което би се реализирал
съставът на чл.124 от НК. Единствено и само евентуалните медицински грижи
и ненастъпването на този престъпен резултат по непредпазливост няма да
доведе до последващото ангажиране на отговорността на обвиняемия С. и за
по-тежкия състав на чл.124 от НК. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ по делото няма
доказателства, които да сочат, че пострадалият Д. е имал или е проявил
противоправно нападение, с което да е застрашил живота и/или здравето на
обвиняемия С. или на трето лице, или да е имал провокиращо поведение.
Евентуално отправени реплики спрямо съпругата на обвиняемия С. от страна
на пострадалото лице, имат значение само за смекчаване на наказателната
репресия в последващ момент, когато следва да се наложи наказание по НК,
но това не води до изключване на противоправността на извършеното
изключително тежко престъпление. Налице са реални индикации и
доказателства с оглед бруталността на агресията на обвиняемия С., които
водят до извода, че същият би извършил и друго престъпление от същия
идентичен вид, като това, за което е подложен на наказателно преследване.
Има данни, че свидетели по делото са възприели, че обвиняемият С. е бил
алкохолно повлиян, което е довело до проявление на агресията му и до
западане на задръжките му. СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ спрямо обвиняемия С.
трябва да се определи мярка за неотклонение ,,задържане под стража“, тъй
като тази мярка ще се противопостави на реалната опасност от извършване на
престъпление. В тази насока, СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА на Решението по
делото „Матценетер срещу Австрия“ на ЕСПЧ. Интересите на
правосъдието имат по-голяма тежест и следва да бъдат зачетени пред
безусловното зачитане на правото за придвижване на лицето, независимо от
презумпцията за невиновност и независимо от чистото му съдебно минало. В
тази насока СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА на §58 от Решението по делото „Бочев
срещу България на ЕСПЧ. Прокурорът има не само задължението, но и
правото да докаже обвинителната си теза. Друга по лека мярка за
неотклонение различна от ,,задържане под стража“ няма да изпълни целите на
чл.57 от НПК. Мярката за неотклонение ,,задържане под стража“ се явява
процесуален способ, който ще гарантира в пълнота правомощията на
прокурора да изясни обективната истина с висок приоритет в съответствие с
разпоредбите на чл.22, ал.3 от НПК. Наличието на влошено здравословно
състояние, наличието на семейна връзка и на трудова ангажираност е
следвало да бъдат възпиращи фактори и стимули спрямо обвиняемият С..
Същият е човек с натрупан жизнен опит и е следвало да се въздържа от
каквито да е било престъпления от общ характер спрямо български граждани
в живота си и да не решава споровете си по реда на физическото правосъдие, а
да отнася същите само към компетентните институции прокуратура, службите
на МВР и съдебните органи.
МОТИВИРАН ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО
СЪДЪТ
8
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на българския гражданин ОБВИНЯЕМИЯ М. Т. С.
с ЕГН: ********** - обвиняем по ДП № 230 ЗМК - 430/2025г. по описа на 06
РУ-СДВР и пр.пр. № 11560/2025г. по описа на СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО изпълнение на определението на
съдебния състав, като подаването на жалба и/или протест не спира
изпълнението му на основание чл. 343 от НПК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от днес, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред Софийски Градски съд за
08.04.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Т. С. ДА БЪДЕ ОСИГУРЕН по надлежния
законов ред пред Софийски Градски съд чрез ГД „Охрана“ към МП, в случай
на жалба и/или протест.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ М. Т. С., разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест може да
уведоми своите близки и/или друго посочено от него лице, че е задържан в
условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол ДА СЕ ИЗДАДЕ на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:24
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9