№ 187
гр. гр. Лом, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Н.а
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ
Предявени са искове от ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника, адв. М.Г., САК, срещу Н. КР. Н., ЕГН **********, от гр. Брусарци, обл.
Монтана, за регресно вземане за вреди, причинени при осъществено застрахователно
събитие.
Ищецът твърди, че на 08.09.2018 год., в ******* е реализирано ПТП с участието на
л.а. ФОРД ТРАНЗИТ, рег. № ******, управляван от ответника, който поради движение с
несъобразена скоростт с пътните условия, при ляв завой загубил контрол над автомобила и
се блъснал в къщата на № 43. В следствие е увредена входната метална врата на къщата,
ограда и един стоманобетонен кол.
Издаден бил Протокол за ПТП от органите на КАТ № 1508407/08.09.2018 год.
При ищеца е заведена щета № ********** от собственика на увреденото имущество,
И.Н.Е., а след направена оценка, същият заплатил на пострадалата сумата 145,85 лв.
Управляваният от ответника автомобил е имал сключена застраховка Гражданска
отговорност при ищеца, със застрахователна полица № BG/02/118002607996, валидна от
01.09.2018 год. до 31.08.2019 год.
Ответникът е бил неправоспособен водач, поради което и на осн. чл. 500 КЗ ищецът
има право на регрес.
Ответникът бил уведомен писмано за регресната претенция, но до момента платената
сума не е възстановена.
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 170,85 лв.,
представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 145,85 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
1
от датата на завеждане на исковата молба (01.06.2021 год.), до пълното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните
няма спорни фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Не възразява делото да се разгледа в
негово отсъствие. Претендира разноски.
Ответникът Н. КР. Н. се явява лично. Признава исковете по основание и размер.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и
признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно
заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 170,85 лв.,
представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 145,85 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на завеждане на исковата молба (01.06.2021 год.), до пълното изплащане на
дължимите суми.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска
постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се
постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените
искове по чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ за основателни. Наред с това, исковете са
подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да
бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след след образуването на исковото
производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските по делото в размер на 50 лв. държавна такса, за
които не се представя списък по чл. 80 ГПК, а се установяват от доказателствата по делото.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. КР. Н., ЕГН **********, от гр. Брусарци, обл. Монтана, на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, гр.
София, сумата от 170,85 лв. (сто и седемдесет лева, 85 ст.), представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № **********/19.09.2018 год. в размер на 145,85 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на завеждане на исковата молба (01.06.2021 год.), до пълното изплащане на
дължимите суми, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева, 00 ст.) разноски за водене на
делото пред тази инстанция.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3