Решение по дело №889/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 818
Дата: 30 декември 2024 г.
Съдия: Ивана Тодорова
Дело: 20243330100889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Разград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100889 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1 СК.
В депозираната искова молба Ф. О. Р. твърди, че с ответника И. С. С. са
разведени с Решение №***/**.**.2023г. по ГР 204/2023г. на РС – Разград, като
съсобствеността по отношение придобитото в СИО имущество не е
прекратена. Твърди, че през време на брака им, с Нотариален акт №***, том 2,
рег.№****, дело №251 от 05.08.2015 г. на Нотариус - Р Кс рег.№*** на НК и с
район на действие РС-Разград, са придобили САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 70860.507.***.*.** по КККР на село С, община
Разград, област Разград, с адрес на имота: село С, ул. „М“ *, блок /, вход „*“,
етаж *, апартамент **, с предназначение на самостоятелния обект:
„ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ“, със застроена площ от 106,00 кв.м., заедно с
прилежащо избено помещение №11 с площ от 14,25 кв.м, който имот е
предоставен за ползване на ищцата и децата с бракоразводното решение, с
оглед предоставените й родителските права по отношение на С И.а С.а, ЕГН
********** и С ИС. С., ЕГН **********. Сочи, че са придобили и ЛЕК
АВТОМОБИЛ с марка и модел MERCEDES А180, с шаси
№WDD1760001J0*****, и рег. №В****НР, въз основа на Договор за лизинг
№02002781/00001 от 18.07.2019 г., който е във владение на ответника и се
ползва от същия. Ищецът твърди, че за закупуване на недвижимия имот е
изтеглен банков кредит, който тя еднолично обслужва, както и всички разходи
с имота /данъци и такси/. Поема обучение, дрехи, консумативи, храна,
отопление, лекарства и всички съпътстващи разходи на децата, а ответника не
е заплащал дължимата издръжка за децата от фактическата им раздяла.
Обосновава необходимостта от определяне на по-голям дял /в претендиран
размер от 80%/ със значителните разходи по отглеждането на децата,
живеейки в Република Германия. Претендира разноските по делото. Моли да
бъде допуснат при режим на довеждане един свидетел, който да даде сведения
за финансовото положение на семейството и нуждите на всяко от децата.
1
Прилага Решение №255/26.04.2023 г. на РРС по Гр.Д. №204/2023 г., в сила от
26.05.2023 г.; Удостоверение с Изх.№ 173/23.01.2023 г. на Община Разград за
родените от майката деца; Нотариален акт №149, том 2, рег.№2004, дело
251/05.08.2015 г. на Нотариус с рег.№380 на НК; Договор за финансов лизинг с
№02002781/00001/ 18.07.2019 г.; Справки - 3 /три/ броя от Агенция по
вписванията - Имотен регистър; Трудов договор; Документи по Кредит с
№**********/02.04.2018 г.; Формуляри - 2 /два/ броя по Регламент №4/2009
на Съвета, описващ просрочени плащания; Приходна квитанция за платен
данък и такса битови отпадъци; Уведомление за промяна в плащанията на
издръжка по Закона за авансова издръжка; Договор за приемане и
подпомагане на дете в детско заведение; Удостоверение от ОУ Андерсен; План
за изплащане на закупени детски дрехи; Договор за наем, ведно с Плащане на
наемна цена за Май 2024 г. и Плащане на електроенергия; Доказателство по
предоставени ортодонски услуги; Информация за плащания - Европейска
застраховка - 2 /два/ бр.; Пълномощно и документ за платена д.т.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, и
в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор. Счита исковата молба за
нередовна, а искът за неоснователен. Сочи, че твърдените от ищцата разходи
не са необичайни и извънредни, такива, създаващи особени затруднения в
отглеждането на децата. Навежда доводи, че най-голямото им, вече
пълнолетно, дете работи и помага в домакинството. Отрича наличието на
предпоставки за уважаване на така предявения иск по ал.1 на чл.29 от СК.
Твърди, че заплащал дължимата издръжка за месеците 07, 08, 09, и 12 от
2023г., и 02 и 06 за 2024г. Някои от преводите твърди, че са отказани от
ищцата, понеже не й били необходими. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Прилага извлечения от сметка.
В с.з. са депозиране гласни доказателства от свидетелите О Р /баща на ищцата/
и А А.
Свидетелят Реджебов е уведомен за правата си по чл. 166 ГПК и е заявил
изрично желание да депозира показания. С оглед неговата заинтересованост,
показанията му се преценяват в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Заявява, че децата са родени в Германия, учат и живеят там, в Берлин. Баща им
не се интересувал от ангажиментите, свързани с децата, имал си ново
семейство и живеел в Дортмунд. Споделя, че Ф. е ангажирана изцяло с
грижата за децата, с транспорта им от и до училище, поради което трудно
може да си намери работа за 8 часа, но посещава курсове за учене на немски
език, работи почасово. Бащата на децата не помагал, от 3 години били
разделени. Твърди още, че той и майката на Ф. също живеят в Берлин, но
работят и не са в състояние да помагат за децата.
Свидетелят А познава Ф. от дете, съседи били в родното им село. С И. се
запознал след брака им. Свидетелят също живее в Берлин, работи в закусвалня
и вижда децата, познава ги. Семих бил любител на футбола. За Ф. знае от
жена си, че работела, чистела къщи, докато децата са на училище. От С чул, че
баща им си намерил друга жена.
Съдът, като прецени събраните доказателства и наведените от страните
доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С конститувеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1 СК се дава право на
преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи в определен
срок след прекратяване на брака с развод или унищожаване на брака, чрез
предоставяне на единия съпруг на по-голям дял от имуществата, част от
2
прекратената съпружеска имуществена общност. Предпоставката за
уважаване на иска са особените затруднения, които отглеждането и грижата за
децата създават на отглеждащия ги бивш съпруг.
За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно
основание чл. 29, ал. 1 от СК в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че с
ответника са бивши съпрузи; че по време на брака си са придобили общо
имущество в режим на съпружеска имуществена общност; че приносът на
ищеца значително надхвърля приноса на ответника в придобиване на общото
имущество; че е налице правен интерес от исковата претенция, т. е. че е
налице спор между страните по въпросите, касаещи правото на ищеца на по-
голям дял от собствеността върху придобитото по време на брака имущество.
За да бъде уважена претенцията по чл. 29, ал. 1 СК, трябва да са налице
действителни, особени затруднения, за съпруга, упражняващ родителските
права, каквито примерно са възрастта на децата, техният брой,
здравословното им състояние и ниският доход на родителя, тежка болест на
детето или на отглеждащия родител, налагащи постоянни грижи и наемане на
болногледач. Законът не е имал предвид обикновените затруднения, които се
компенсират с издръжката, която другият съпруг дължи, или с доходите и
имуществото, които отглеждащият родител има от своето лично имущество
или от вече разделеното доброволно общо имущество. С т. 8 от постановление
на Пленума на ВС № 5/31.10.1972 г. е застъпено становището, че съдът може
да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е
предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай.
Прието е, че при своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на
затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено
упражняването на родителските права. Посочената задължителна практика е
създадена при действието на СК от 1968 г. (отм.) и същата не е загубила сила
при действието на СК от 1985 г. (отм.), както и по сега действащия Семеен
кодекс, тъй като разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от сега действащия
ГПК принципно е аналогична на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 1 от
СК/1968 г./ отм. и чл. 28, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Настоящият съдебен състав
възприема посочената практика на ВС. В този смисъл е и практиката на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 162 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1589/2013 г., II г. о., ГК.
По правния въпрос следва да се вземе предвид и че при преценката за
наличието на действителни особени затруднения за съпруга, упражняващ
родителски права при всеки отделен случай съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
Съпружеската имуществена общност обхваща вещите и правата върху вещи,
придобити по време на брака в резултат на съвместния принос на двамата
съпрузи, като съвместния принос се предполага до доказване на противното.
При прекратяване на общността, поради развод, съдът може да определи по-
голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, а
съобразно чл. 31 от СК искът следва да се предяви до изтичане на една година
от прекратяването на брака. Видно от представеното по делото съдебно
решение № 255 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г., РС-Разград, влязло в
3
сила на 26.05.2023г., бракът между страните е прекратен с развод по исков ред,
а настоящата претенция е заведена в регистратурата на Районен съд-гр.
Разград на 22.05.2024 г., т. е. в рамките на преклузивния едногодишен срок.
Същевременно исковата претенция е предявена от процесуално легитимирано
лице - бившия съпруг, поради което, поради което същата е допустима и съдът
следва да се произнесе по нейната основателност.
По настоящото дело е безспорно, че ищецът и ответницата са родители на
децата С ИС.а С.а, родена на **.*.20** г. и С ИС. С., роден на **.**.20** г.
Безспорно е и, че с влязлото в сила бракоразводно решение на ищцата е
присъдено упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетните деца.
С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №149, том 2, рег.№2004,
дело 251/05.08.2015 г. на Нотариус с рег.№380 на НК, по време на брака е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност от страните
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 70860.507.***.*.**
/седемдесет хиляди осемстотин и шестдесет, точка, петстотин и седем, точка,
четиристотин и седемдесет, точка, две, точка, тридесет/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Стражец, община Разград, област
Разград, одобрени със Заповед №РД-18-17/07.11.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: село Стражец, ул. „М“ * /***/, блок **
/**/, вход „*“, етаж * /****/, апартамент ** /******/, с предназначение на
самостоятелния обект: „ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ“, брой нива на обекта: 1
/едно/, състоящо се от: дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 106,00 /сто и шест/ кв.м., заедно с прилежащо му: избено
помещение №11 /единадесет/, с полезна площ от 14,25 /четиринадесет цяло
двадесет и пет стотни/ кв.м, ведно със съответния процент от общите части на
сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху
мястото, при граници на жилището: на същия етаж: имот с идентификатор
70860.507.***.*.**; под обекта: имот с идентификатор 70860.507.***.*.** и
над обекта: няма; при граници на избеното помещение: ляво - абонатна, дясно
-коридор и стена и горе - жилища на първи жилищен етаж. Придобили са още
и ЛЕК АВТОМОБИЛ с марка и модел MERCEDES А180, с шаси
№WDD1760001J02****, и рег. №В****НР.
Между страните не се спори, че друго имущество в режим на съпружеска
имуществена общност те не са придобивали.
Законово установен принцип е при прекратяването на съпружеската
имуществена общност дяловете на съпрузите да са равни, докато разпоредбата
н а чл. 29, ал. 1 от СК цели да се уредят справедливо имуществените
отношения след прекратяване на общността, съобразно действителния
принос, който всеки от съпрузите има за нейното създаване и при
установяване на особени затруднения за съпруга, упражняващ родителските
права.
При така очертаните предмет и тежест на доказване, съдът намира, че
предявената искова претенция е частично основателна.
При формиране на горния извод съдът, съобразявайки разпитаните по делото
свидетели и наличието на заинтересованост за св. Реджебов, констатира, че
ищцата по време на брака е полагала грижи за родените по време на брака
деца и семейството, поддържала е домакинството, работела е, изтеглила е
кредит, с който твърди, че е закупено МПС и е ремонтирано и обзаведено
семейното им жилище. Децата посещават държавни училища, а
допълнителните им занимания са сведени до минимум, поради недостиг на
4
финансови средства /футбол за С/. Селиме посещава езикови курсове и
математика, поради необходимост и с оглед високите образователни
изисквания. Представени са доказателства за извършени разходи от страна на
Ф. Р. за закупени на изплащане дрехи за децата, обслужване на изтегления
кредит, провеждане на ортодонтско лечение на Селиме, договор за езиково
обучение и математика на С, застрахователна полица за МПС.
Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Счита, че
изборът на местоживеене не обуславя необходимостта от по-голям дял от
придобитото по време на брака имущество, поради по-високият стандарт на
живот. Твърди още, че изтъкваните от ищцата затруднения са били налични и
преди прекратяване на брака и тя е била наясно със съществуването на тези
финансови ангажименти, поради което не следва да се отчитат. Отделно
изтъква, че е въпрос на избор вида на притежаваното МПС и с оглед на това –
не е “особено” обстоятелството за наличието на задължение за застраховка.
„Особени затруднения“ за съпруга, упражняващ родителските права, по
смисъла на чл. 29, ал. 1 СК са винаги конкретни и индивидуални, с оглед
спецификата на нуждите и възможностите, но не следва да са свързани с
осигуряване на висок стандарт на живот или лукс. Освен възрастта на децата,
техният брой, здравословното им състояние, определящ е и дохода на
родителя, упражняващ родителските права. Законът не е имал предвид
обикновените затруднения, които се компенсират с издръжката, която другият
съпруг дължи.
Възраженията но ответника по повод темпоралният аспект на твърдените от
ищеца затруднения, съдът не споделя. По делото се установи, че ответника е
напуснал семейния дом година преди бракоразводното дело /видно от
съдебното решение/, а според свидетелите – преди 3 години /2021г./. В тази
връзка, при липса на съвместен принос в семейния бюджет, е логично ищцата
да е изпитвала финансови затруднения и преди прекратяване на брачния съюз.
С оглед основния принцип в гражданското съдопроизводство, всяка страна
следва да докаже твърдените от нея факти. В тежест на ответната страна по
делото е да установи всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, както и неговият принос за общото имущество, придобито по
време на брака на страните.
В предоставеното право на отговор ответника не ангажира доказателства за
своя принос, не твърди да е работил, отглеждал децата, участвал в
домакинството или допринесъл по какъвто и да е начин за придобитото
имущество. С оглед гореизложеното, съдът приема недоказаните факти за
неосъществени. Ответника ИС. не оспорва твърденията в исковата молба, че
самият той владее и ползва придобитият автомобил изцяло, като
същевременно вменява задължение на Ф. Р. да заплаща дължимите
застраховки. Не оспорва и обстоятелството, че поетото финансово задължение
/договор за кредит в размер на 27600 евро/ се погасява изцяло и само от
ищцата. Не представя и писмени/гласни доказателства за опровергаване на
твърдените обстоятелства.
В конкретния случай, не изборът на местоживеене е причината за твърдените
трудности. Децата са родени и отглеждани в Република Германия, противно на
правната и житейска логика е да се внасят драстични промени в живота им,
като промяна на местоживеенето им, каквито възражения има ответника. Най-
добрият интерес на децата е да бъде сведен до минимум причиненият им
стрес от промени в живота на възрастните, които рефлектират и върху
5
невръстните, каквото събитие безспорно е раздялата и развода на родителите.
Възрастта на децата, необходимостта от обгрижване и логистика, ангажиране
на допълнителни занятия, липсата на помощ и подкрепа, поемане на
ортодонтско лечение и не на последно място – поетите от съпрузите
финансови задължения, оставени изцяло в тежест на ищцата в съвкупност
водят до наличието на значителни затруднения. Бидейки ограничена именно
от ангажиментите, свързани с отглеждането на децата, ищцата е в
невъзможност да поеме трудов ангажимент на пълен работен ден, което
безспорно води до финансов недостиг. Самата тя не притежава движимо или
недвижимо имущество, освен това в режим на СИО, което да осребри или
управлява така, че да стабилизира финансовото си състояние. Безспорно се
установява активното поведение на Ф. Р. за преодоляване на затрудненията –
учи немски език, за да се интегрира и повиши квалификацията си, което да
доведе до пълноценна трудова заетост; работи – почасово и
нискоквалифициран труд, но осигуряващ финансови средства; не лишава
децата си от задоволяване на базовите им нужди – осигурява дрехи на
изплащане.
Не е без значение и факта, че Семих е в предучилищна възраст, което обуславя
повишаване на разходите за задоволяване на училищните нужди – същият ще
посещава езикови курсове, а при необходимост – и други подпомагащи
обучението му занятия.
Ищцата не притежава собствен имот в Берлин, заплаща наем и комунални
разходи.
Що се отнася до дължимата издръжка – представени са доказателства, че
същата се плаща, но не редовно. В тази връзка, ищцата не може да планира
бюджета си, основавайки се и на този доход. В с.з. процесуалния представител
на ищцата оспори твърденията, че сумите за 2 месечни издръжки са връщани
на ответника, поради липса на необходимост от средства. Наведе твърдения за
нерегламентирано въздействие от ответника /“притеснява“/ към родителите на
Ф. Р., което довело до връщане на въпросните средства.
С оглед характера на предявения иск, и проведеното доказване, се установи,
че ищцата в действителност търпи особени затруднения, пряко свързани с
упражняваните от нея родителски грижи, поради което съдът счита, че тези
затруднения са достатъчни да обусловят определяне на по-голям дял от
придобитото в режим на СИО имущество, а именно 70%. Ежедневните
ангажименти, свързани с децата, обективно я възпрепятстват да реализира по-
високи доходи. Съдът счита, че липсата на ангажирани доказателства от
страна на ответника не са достатъчни да оборят в претендираната степен
презюмирания от закона дял на ответника.
С оглед изложеното, предявената искова претенция следва да бъде частично
уважена.
По отношение на разноските: при този изход на делото, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част на
иска. Същите се претендират и за тях да е представен списък по чл. 80 от
ГПК, налице са доказателства за реалното им извършване - заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и заплатена д.т. в размер на
168 лв. които следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно, а
именно 759,50 лв.
Доколкото ответника не претендира разноски и не е представил списък по чл.
80 ГПК, не му се следва присъждане на такива съразмерно с отхвърлената
част на иска.
6
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 29, ал. 1 от СК, по-голям дял за ищеца Ф. О. Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр. Р, ул. „М“ №*, кантора № **, в размер на
70 % /седемдесет процента/ от общото съпружеско имущество, придобито
през времетраенето на гражданския брак, сключен между Ф. О. Р., ЕГН
********** и И. С. С., ЕГН **********, прекратен с развод, поради наличие
на особени затруднения за ищцата, свързани с предоставеното й упражняване
на родителски права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца – С
ИС.а С.а и С ИС. С., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
първоначално предявения размер от 80 % като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника И. С. С., ЕГН ********** с адрес с. К, общ. Р, ул.
„Н.Й.В“ № * да заплати на ищеца Ф. О. Р., ЕГН **********, съдебен адрес гр.
Разград, ул. „М“ №* кантора № ** сумата от 759,50 лева /седемстотин
петдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски
по гр. дело № 889/2024 г. по описа на РС-Разград, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Указва на ищеца възможността да впише влязлото в сила съдебно решение в
Имотен регистър към Агенция по вписванията – гр. Разград, с оглед
конститутивния характер на същото.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7