№ 1026
гр. Перник, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500648 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 726/04.07.2022 г. по гр.д. № 1631/2022 г. на Районен съд – .
са отхвърлени предявените искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда
представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea Wind/, с административен
адрес: гр. Св. Влас, (к.к.“Свети Влас“), община Несебър, местност ,.Юрта под
пътя“, представлявано от управителя: М. Г. А., срещу А. Т. С. и С. Т. С., за
осъждане на ответниците да заплатят на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ,
сумата в размер на 3571.56 евро представляваща дължима и незаплатена такса
поддръжка към Етажната собственост за периода от 2019г. до 2021 г.
включително за съсобственият им имот Апартамент А505, от които А. Т. С.
сумата от 1785.78 евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за 2020г. и 595.26 за
2021 г. и С. Т. С. сумата от 1785.78 евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за
2020г. и 595.26 за 2021г., както и мораторна лихва в размер на 747.78 евро
общо за двамата ответници по 373.89 евро за всеки един от ответниците, за
горната сума, от които: м. лихва в размер на 180.08 евро върху дължимата
сума за 2019 г. в размер на 595.26 евро. за периода от 02.04.2019г.- до
25.03.2022г. дължима от С. Т. С.; м. лихва в размер на 180.08 евро върху
дължимата сума за 2019 г. в размер на 595.26 евро, за периода от 02.04.2019г.-
до 25.03.2022г.- дължима от А. Т. С., м. лихва в размер на 119.56 евро върху
дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26 евро за периода от 02.04.2020г.-
до 25.03.2022г. -дължима от С. Т. С., м. лихва в размер на 119.56 евро върху
дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26 евро за периода от 02.04.2020г.-
до 25.03.2022г. - дължима от А. Т. С., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021 г.-
до 25.03.2022г. дължима от С. Т. С., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021г.-
до 25.03.2022г„ дължима от А. Т. С., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба -30.03.2022г., до
1
окончателното заплащане на задължението. Със същото решение ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ е
осъден да заплати разноски в размер на 550лв. съгласно чл.78 от ГПК
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда
представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea Wind/, чрез адв. Й. Г., е
обжалвало решението изцяло, като счита същото за незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства по
делото, при погрешна преценка на представените доказателства. В жалбата се
излагат подробни доводи по същество срещу решаващите изводи на
първоинстанционният съд. Твърди се, че ответниците не са успели да докажат
осъществяването на хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, поради
недостатъчност на представените доказателства. Разпоредбата на чл. 51 чл. 2
“
ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало в имота „не повече от 30 дни за една
календарна година". Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната
възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна
тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. - както
личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или
обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства,
изключваща възможността обектът да е бил обитаван /Определение
№264/06.04.2021г. по гр. дело № 3899/2020г. на ВКС-ГК, III г.о./.
Представените документи от МВР, дори и удостоверенията да включват
всички влизания и излизания в Република България /което не е така/ не са
достатъчни да докажат необитаване на собствения на ответниците А. Т. С. и
С. Т. С., имот Апартамент А505, респективно възражението по чл. 51., ал. 2
ЗУЕС. За доказване на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответниците би
следвало да установят, че имота не е ползван повече от 30 дни годишно не
само лично, а и чрез техни гости, наематели, семейство. В доказателствена
тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че не дължат плащане
на осн. чл. 51. ал. 2 ЗУЕС, т.е., че се пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено председателят на
управителния съвет/респ. управителят. Всъщност не се спори, че не е налице
писмено уведомление към управителя, ответната страна не твърди че е
уведомила писмено Етажната собственост. Негово е задължението и за
вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, съгласно разпоредбите на
чл.7. ал.З, вр. с ал.2, т.5 и чл.13, ал.2 ЗЕУС. Според разпоредбата на чл.7, ал.2
от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на
собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и
членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект - т.2 и
т.4. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае. че конкретен
собственик не пребивава в имота си. Установи се по делото/ не се спори/, че
ответниците не са уведомили писмено управителя на ЕС, че няма да ползват
имотите и ще пребивават в тях не повече от 30 дни, затова следва да докажат
необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства.
Възразява се още, че част от представените писмени доказателства са
2
изготвени на чужд език, като не е представен точен превод на български език
със заверка от страната. Относно изслушаният свидетел, се сочи, че същият е
установявал отрицателни факти, което считат за недопустимо. Въз основа на
изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и
чл. 86, ал 1, ЗЗД, както и да бъдат присъдени и съдебно-деловодни разноски и
за двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от А. Т. С. и С. Т.
С..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и в отговора не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, и при положение,
че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения при докладване на делото, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.12.2022 г.
от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3
4