№ 2421
гр. София, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274 - чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Дружество Nr. N BV, чрез
процесуалния му представител, срещу определение №3603 от 20.07.2020г.,
постановено по т.д. №1874/2019г. от СГС, ТО, 6-6 състав, с което, на
основание чл. 130 ГПК, е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно.
В частната жалба се релевира твърдение, че в случая ищецът не е
претендирал сума, която вече е била издължена от ответното дружество, а е
претендирал остатък за плащане. Поради това се сочи, че изводът на СГС,
обективиран в обжалваното определение, че е налице пререшаване на спор, е
неправилен. В частната жалба се отправя искане до въззивния съд да
постанови определение, с което да отмени обжалвания първоинстанционен
акт и да върне делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба – „Професионален футболен клуб
Левски“ АД, в подадения отговор счита, че частната жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение
да бъде потвърдено.
1
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От данните по търговско дело № 1874/2019г. се установява, че съдът е
бил сезиран с искова молба от ищеца Дружество Nr N BV против ответника
„Професионален футболен клуб Левски“ АД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 41 500евро, представляваща възнаграждение за
извършено от ищеца посредничество по смисъла на чл.35 ЗФВС, въз основа
на договор от 02.07.2014г., ведно със законната лихва, от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума. В исковата
молба се твърди, че това вземане произтича от сключен между страните
договор за посредничество при договаряне за придобиване на състезателни
права на двама футболисти и съставлява уговореното възнаграждение. Твърди
се, че целият размер на възнаграждението възлизал на 51 500 евро, но
ответното дружество платило 10 000 евро, като е останало задължено за
остатъка, поради което се претендира този остатък в размер на 41 500 евро.
Видно от книжата по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №
42253/2017г. по описа на СРС, 67 с-в Дружество Nr N BV като заявител е
поискало да бъде издадена заповед за изпълнение срещу „Професионален
футболен клуб Левски“ АД за сумата от 10 000 евро, като е посочило, че
същата представлява дължимо възнаграждение по договор от 02.07.2014г.
Посочило е, че вземането произтича от сключен между страните договор за
посредничество при договаряне за придобиване на състезателни права на
двама футболисти и съставлява уговореното възнаграждение. В издадената от
СРС заповед за изпълнение на парично задължение изрично е посочено, че
вземането произтича от сключен между страните договор за посредничество
от 02.07.2014г. при договаряне за придобиване на състезателни права на
двама футболисти и съставлява уговореното възнаграждение. С изпълнителен
лист от 18.12.2017г., издаден по ч.гр.д. №42253/2017г. по описа на СРС, 67 с-в
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 евро,
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 02.07.2014г., ведно
със законна лихва за периода от 28.06.2017г. до изплащане на вземането, и
разноски по делото.
2
Въз основа на издадения в полза на заявителя изпълнителен лист, срещу
ответното дружество е образувано изпълнително дело № 20187900400090 по
описа на ЧСИ Р. М., с peг. № *** и район на действие СГС, изпълнителното
производство по което е приключило с разпореждане с изх.№
357/30.01.2018г. за приключване, на основание чл.433, ал.2 ГПК, а именно
поради изпълнение на задължението от страна на длъжника „Професионален
футболен клуб Левски” АД в пълния му размер.
С обжалваното определение, първостепенният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
същото основание - договорната връзка от 02.07.2014 година, за сумата от
10 000 евро, ищецът се е сдобил с изпълнително основание. Посочил е, че
издадената по ч.гр.д.№ 42253/2017г. по описа на CPC по описа на 67 състав
заповед за изпълнение е влязла в сила. Допълнил е, че влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува (във вид и обем, съобразно
изложеното от заявителя) към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. На това основание е приел, че предявеният пред състава иск е
недопустим, тъй като той не се основава нито на новооткрити обстоятелства,
нито на новонастъпили факти. Посочил е, че в заповедното производство
заявителят и настоящ ищец не е предявил вземането си като частично, като е
допълнил, че когато искът не е предявен като частичен, признатият от съда
размер е пределът, който пресича възможността на ищеца да дири
присъждане на повече, с нов иск, под предлог, че погрешно е посочил размера
на своето вземане, с първоначално предявения иск. Направил е извод, че след
като ищецът не е предявил в заповедното производство претенцията си като
частична, то този пропуск, (ако е налице такъв) следва да се санкционира чрез
прекратяване на делото, поради непререшаемост на спора, на основание чл.
299, вр. с чл. 298 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Фактът на стабилизираната заповед за изпълнение по отношение на
страните има последиците на влязло в сила решение спрямо тях /чл. 416 ГПК/.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на
3
спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото,
поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за
разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради
недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов
исков процес.
В настоящия случай, претендираната по заповедното производство
сума, за която заявителят /ищецът по т.д. № 1874/2019г./ се е снабдил с
изпълнителен лист, не е посочена като частично заявена претенция по
процесния договор. Последното налага извод, че така претендираната от
заявителя в заповедно производство сума в размер на 10 000 евро е пълният
размер на претендираното от него вземане по процесния договор, което се е
погасило с неговото събиране чрез принудителното изпълнение. В ТР №3 от
22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК ВКС се сочи, че, за
да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в
исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част
от вземането. Когато, обаче ищецът не е посочил, че предявява иска като
частичен, се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално
право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания,
като ако от събраните по делото доказателства се установява, че вземането е в
по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава
основание за извод, че предявеният иск е частичен.
Поради изложено по-горе, се налага изводът, че при вече развило се
между същите страни заповедно производство, в рамките на което ищецът е
претендирал възнаграждение по процесния договор в размер на 10 000 евро,
без да заяви и посочи изрично, че същата сума е част от дължимото му и
непогасено вземане, предявеният иск за разликата, която ищецът твърди, че е
дължима, е недопустим. До същия правен извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Поради горното, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде
потвърден, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Ответникът по частната жалба е релевирал искане за присъждане на
разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и
4
доказателства – платежно нареждане за реално изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1400лв. С оглед изхода на спора, пред въззивната
инстанция, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника по частната жалба направените пред САС разноски в размер на
1400лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Дружество Nr.
N BV, чрез процесуалния представител, срещу определение №3603 от
20.07.2020г., постановено по т.д. №1874/2019г. от СГС, ТО, 6-6 състав, с
което, на основание чл. 130 ГПК, е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА Дружество Nr. N BV ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, на „Професионален футболен клуб Левски” АД сумата от 1400лв. –
разноски пред САС за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва, на основание чл. 274, ал.3 ГПК, с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5