№ 21264
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110169081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на **** /уточнена в открито заседание
на 22.06.2023 г./ срещу ****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 400 лв. –
остатък от регресно вземане по щета № **** за изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 21.05.2021 г. на главен път ****, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на автомобил марка ****, с рег. № ****.
Излага, че на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 – 40 км. преди гр. ****, е настъпило
ПТП, предизвикано виновно от водача на автомобил марка ****, с рег. № ****, при което
бил увреден застрахованият при него автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при
него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 2 190.18 лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на
15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е
поканил ответника да изплати регресното си задължение в общ размер на 2 205.18 лв., но
той е извършил частично плащане на сума в размер на 805.18 лв., поради което ищецът
претендира остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Признава наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение за автомобил марка ****, с рег. № ****, и изплащането на застрахователно
обезщетение от ищеца. Потвърждава, че е платил по регресната претенция на ищеца сума в
размер на 805.18 лв. Оспорва причинно-следствената връзка между събитието и заплатените
от ищеца щети по задната врата на багажника, като твърди, че те са резултат от предходно
ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца водач.
Оспорва размера на вредите при твърдения, че ищецът е заплатил обезщетение по завишени
1
цени на материали и труд за операциите, свързани с ремонта. Моли за отхвърляне на иска,
евентуално – за присъждане на сума в по-нисък размер. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 411 КЗ в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят-ищец да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие
и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
виновното и протИ.правно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
В случая с Определение № 14173/19.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
автомобил марка ****, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника за автомобил марка ****, с рег. № ****; изплащане от
ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие
в размер на 2 190.18 лв., за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в
размер на 15 лв.; плащане от ответника по регресната претенция на сума в размер на 805.18
лв.
Страните не спорят относно настъпването на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 –
40 км. преди гр. ****, на ПТП между двата автомобила в резултат на виновно и
протИ.правно поведение на водача на автомобил марка ****. В тази връзка са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи – свидетелите С. и А., и на свид. С.а –
очевидец на ПТП. Посочените от всички свидетелите обстоятелства относно времето и
мястото на настъпване на инцидента се потвърждават от писмените доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г. и Уведомление по щета ****.
Показанията на свидетелите С. и С.а относно механизма на ПТП намират опора в
Двустранния констативен протокол за ПТП и в заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, като от последните се опровергава заявеното от свид. А., че управляваният от
свид. С. автомобил, движещ се пред нея, спрял рязко по средата на пътя. Освен това
извънсъдебното частично плащане от ответника по регресната претенция на ищеца
представлява своеобразно извънсъдебно признание на обсъжданите обстоятелства. Поради
това съдът приема за доказано по делото, че на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 – 40
км. преди гр. ****, при управление на автомобил марка ****, с рег. № ****, свид. А.
ударила спрелия на уширение на пътя вдясно автомобил марка ****, с рег. № ****,
2
управляван от свид. С..
Първият спорен въпрос е свързан с това какви вреди по автомобил марка ****, с рег.
№ ****, са настъпили в резултат на процесното събитие и в частност – дали отворът в
задната му част е причинен при това ПТП. По този въпрос съдът намира следното:
В Двустранния констативен протокол за ПТП в т. 11 са отразени като видими щети
по автомобил марка **** отвор в задния капак /дупка/ и вдлъбнатина в задната лява част на
капака, а в т. 14 е посочена спукана задна броня в лявата част.
В Уведомление за щета **** свид. С. е посочил, че уврежданията по МПС вследствие
на събитието са в задната част.
От снимковия материал на л. 61 е видно, че спорният отвор се намира в задната
средна част на автомобил марка **** – под задния му регистрационен номер.
От Регистрационен картон по Застрахователна полица № **** и приложените към
него документи се установява, че през срока на застраховката са заведени две щети. Първата
е щета № **** от 23.10.2020 г., която е заведена за установени на 21.10.2020 г. на паркинг
щети по преден ляв калник, преден десен калник и предна броня, които са ремонтирани и
към 30.10.2020 г. са били отстранени. Втората е процесната щета.
Свид. С. – водач на автомобил марка ****, разказва, че при ПТП предницата на
другия автомобил се ударила в задницата на неговия автомобил, като ударът бил в задната
му лява част. На място установил една дупка с размер на кутре и с неправилна форма, а
задният капак /на багажника/ бил хлътнал. После при оглед били установени увреждания по
бронята, откачане на датчици и други. Преди ПТП автомобилът му бил почти нов – на
година и половина, абсолютно изправен и без стари увреждания. Всички поражения по
автомобила му били в резултат от това ПТП, като се получили от десния ръб от калника на
другия автомобил, защото той бил с много остър връх и останал почти непремачкан за
разлика от капака, който бил смачкан, и маската, бронята и други, които били потрошени.
Той попълнил Двустранния констативен протокол, защото другият водач бил в стрес и
треперел. В т. 14 от протокола продължил описанието на уврежданията, защото не му
стигнало мястото в т. 11.
Свид. А. – водач на автомобил марка ****, разказва, че първоначалният удар при
нейния автомобил бил отпред, а при другия автомобил – отзад. Щетите по нейния
автомобил от събитието се изразили в смачкване на предния капак и изваждане на броните
отпред. Преди инцидента той бил в добро състояние и по него нямало увреждания.
Свид. С.а – съпруга на свид. С. и очевидец на събитието, разказва, че уврежданията
от ПТП по управлявания от съпруга й автомобил били отзад над регистрационния номер,
като имало пробита дупка, както и имало други уврежданията, които не си спомня. Дупката
над регистрационния номер не била там преди удара. Автомобилът бил технически
изправен преди ПТП и по него нямало повреди, включително и отзад.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите по автомобил
марка ****, с изключение на отвора /дупката/ в задния капак, могат да бъдат получени
вследствие на настъпилото на 21.05.2021 г. произшествие, като от приложените по делото
доказателства не може да бъде определено дали увреждането в средната част на задния
капак, изразяващо се в отвор с диаметър около 1 см., е получено вследствие на процесното
ПТП и съответно – при съприкосновение с кой детайл на автомобил марка ****. Вещото
лице посочва, че заключението би могло да бъде допълнено или променено при представяне
на снимков материал на уврежданията на автомобил марка ****. Такива доказателства обаче
по делото не са представени.
При изслушване на заключението в откритото заседание на 22.06.2023 г. вещото лице
Й. посочва, че снимковият материал на автомобил марка „****“ не е достатъчен. Сочи, че
теоретично /освен ако се установи, че е имало подобрения/ автомобил марка **** няма
3
детайл в предната част, който да пробие такъв отвор в задния капак на автомобил марка
„****“. В тази връзка разяснява, че увреждането прилича на удар с твърд и тесен предмет,
тип арматурно желязо или нещо подобно, какъвто детайл по принцип няма в предната част
на автомобил марка ****. Категорично заявява, че няма метален детайл по предницата на
автомобил марка ****, който при увреждането да може да се сгъне по такъв начин, за да
пробие задната част на автомобил марка „****“. Отрича възможността отворът да е
причинен от остри стърчащи части на счупен фар на автомобил марка ****, посочвайки, че в
такъв случай фарът би се дочупил. Акцентира, че в случая става въпрос за пробив на
ламаринен детайл в задната част на автомобил марка „****“, респ. за да се пробие по такъв
начин детайлът през бронята, е необходим остър предмет с не по-малко от 15 см. издадена
част, който трябва да мине през бронята, за да стигне до самия капак и да го пробие. Сочи, че
от деформацията на калника на автомобил марка **** по абсолютно никакъв начин не може
да се получи дупка в задната част на автомобил марка „****“, нито пък – от счупен капак. В
откритото заседание категорично заявява, че на база доказателствата по делото дупката в
задната част на автомобил марка „****“ не може да бъде получена при удара с автомобил
марка ****.
В представеното заключение на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза
вещото лице не е отговорило на поставения му въпрос, а на различен въпрос. Пропускът
обаче е коригиран при изслушването му в открито заседание на 23.11.2023 г., при което
заявява, че след запознаване с допълнително събраните доказателства изводът му, че
дупката отзад на багажника няма връзка с процесното ПТП, не се променя. Разяснява, че
поради липсата на снимков материал на уврежданията на другото превозно средство не
може се види дали е имало някаква част, която евентуално да е стърчала от него и която да
може да пробие задния капак на автомобил марка „****“, и не може да се направи т. нар.
еквивалентност на уврежданията, т.е. да се установи дали уврежданията по едното превозно
средство могат да причинят щетите по другото превозно средство.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза /уточнено в открито
заседание на 23.11.2023 г./ като обективни, компетентни и обосновани. Вещото лице Й. е
направило своите експертни изводи след задълбочено проучване на наличните материали по
делото, включително снимковия материал от уврежданията на автомобил марка ****,
Двустранния констативен протокол за ПТП, представените от ищеца Регистрационен картон
и предишна щета и показанията на двамата водачи и очевидеца, както и след съобразяване
на естеството на конкретния сблъсък и съпоставка на габаритните размери на двата
автомобила. В заседанието на 22.06.2023 г. то защити мотивирано своето първоначално
заключение, като категорично отрече всяка от представените от ищеца хипотези за това, че
при процесното ПТП автомобил марка **** би могъл да е пробил отвор в задния капак на
автомобил марка ****, а в заседанието на 23.11.2023 г. поддържа експертния си извод дори
и след запознаване с допълнително събрани писмени и гласни доказателства и повторно
съобразяване на Двустранния констативен протокол за ПТП, върху съдържанието на който
ищецът акцентира.
Неоснователно е възражението на ищеца, изложено в хода на устните състезания, че
поради липса на снимков материал на увреждащия автомобил не би могло да се посочи само
от кой конкретно негов детайл може да настъпи спорната деформация по другия автомобил.
В случая вещото лице многократно посочи, че поради липсата на такъв снимков материал не
може изобщо да се направи извод, че дупката в задния капак на автомобил марка **** е
причинена от автомобил марка ****. Нещо повече дори – от разясненията му в заседанието
на 22.06.2023 г. се установи категорично, че във фабричния си вид автомобил марка ****
изобщо няма метален детайл, който /дори и в сгънато състояние, т.е. след увреждане/ да
може да причини такова увреждане, а пластмасовите детайли по него не могат да пробият
отвора, защото биха се /до/счупили. Същевременно по делото не бяха ангажирани
4
доказателства управляванията от свид. А. автомобил да е бил по време на събитието във вид,
различен от фабричния, т.е. с някакви подобрения.
В допълнение към подробните съображения на вещото лице Й., които съдът изцяло
възприема, следва да се добави и това, че според заключението на съдебно-автотехническата
експертиза инициалният удар е настъпил между предната дясна част на автомобил марка
**** и задната лява част на автомобил марка ****, в който смисъл са и свидетелските
показания. Следователно местоположението на отвора – в задната средна част на автомобил
марка ****, потвърждава извода, че той не е получен при процесния инцидент.
Предвид всичко изложено съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и С.а в
частта, в която разказват, че отворът в задния капак е причинен при процесното ПТП, като
преди това го е нямало, защото достоверността на така заявеното от тях е категорично
отречена по експертен път. Конкретно по отношение на показанията на свид. С.а следва да
се посочи и това, че твърди ясен спомен, че дупката е била над регистрационния номер, но
от снимковия материал на л. 61 е видно, че дупката е била под него. При това положение и
доколкото свидетелката е съпруга на водача на увредения автомобил, която при това не е
разпитана заедно със съпруга си при условията на съвместен разпит, а значително по-късно,
съдът намира, че така заявеното от нея не представлява възпроизвеждане при разпита на
неин спомен за вида на уврежданията.
В светлината на изложеното и при липсата на доказателства за подобрения по
автомобил марка ****, при съприкосновение с които по време на удара да е възможно да се
получи отворът в средната част на задния капак на автомобил марка ****, съдът намира
ищцовите твърдения, че това увреждане е настъпило при процесното ПТП, за недоказани
при условията на пълно доказване.
Горният извод не се разколебава от факта, че в Двустранния констативен протокол за
ПТП сред видимите щети по автомобил марка **** е посочен и отворът в задния капак.
Според показанията на свид. А. протоколът е бил попълнен от другия водач, а от
показанията на свидетелите С. и С.а се изяснява, че след ПТП свид. А. била уплашена и
треперела, което внася съмнение доколко е била наясно какво точно подписва.
Изводът на съда за липса на убедителни доказателства за наличие на причинно –
следствена връзка между отвора в задния капак на автомобил марка **** и процесното
събитие не се разколебава и от представения от ищеца Регистрационен картон по
имуществената застраховка „Каско“ и неговите приложения, защото след извършеното по
щета № **** заснемане на автомобила без увреждания по задния капак и ПТП на 21.05.2021
г. е минал период от около 7 месеца. При този сравнително дълъг период от време съдът
счита, че посочените доказателства не могат да опровергаят двете заключения на вещото
лице Й., че дупката не може да бъде получена при удара с автомобил марка ****, което
означава, че отворът е бил наличен преди това.
Другият спорен въпрос по делото е свързан с действителната стойност на
причинените при процесното събитие вреди по автомобил марка ****. По този въпрос съдът
намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части /без отвора в
задния капак/ при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила,
представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При
деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
5
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увреденият автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал.
2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя
стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
В случая от отговора на задача № 6 от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, който именно следва да бъде съобразен поради формирания извод, че отворът в
задния капак не е причинен при това ПТП, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по автомобил марка ****, с рег. № **** /с изключение на
врата багажник/, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 933.48 лв.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на застраховател на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати по регресната претенция на ищеца сума в размер на 948.48 лв.,
формирана като сбор от сумата от 933.48 лв., представляваща действителната стойност на
намиращите се в причинно-следствена връзка със събитието вреди по автомобил марка ****,
определена на база средни пазарни цени към датата на събитието, и ликвидационните
разноски в размер на 15 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на автомобил
марка **** съдът намира следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № **** г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая отразеният в Двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на
увреждането, потвърден от показанията на свидетелите С. и С.а, които в тази част съдът
кредитира като достоверни, и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, не
съдържа данни за поведение на водача на автомобил марка ****, което да е допринесло за
настъпване на ПТП и на вредите. Такива данни се съдържат единствено в показанията на
свид. А., която разказва, че водачът на движещия се пред нея автомобил рязко е намалил и
спрял по средата на пътя, като ударът настъпил в лентата за движение. В тази част обаче
нейните показания са напълно изолирани от цялата доказателствена съвкупност, поради
което съдът не ги кредитира. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване на
вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил за недоказано.
Преди завеждане на делото ответникът е погасил част от регресното си задължение, а
именно сумата от 805.18 лв., поради което дължимият остатък е 143.30 лв., като върху него
6
той дължи и законната лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното плащане.
Следователно искът е частично основателен – до сумата от 143.30 лв., а за разликата
над 143.30 лв. до пълния предявен от 1 400 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от иска, а именно сума в общ размер на 94.96 лв., включваща: 5.60 лв. –
държавна такса, 40 лв. – депозити за вещо лице, 10 лв. – депозити за свидетели, и 39.36 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника се дължат на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, а именно сума в общ размер на 360 лв., включваща: 225 лв. –
депозит за вещо лице, 45 лв. – депозит за свидетел, и 90 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата от 143.30 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета
№ **** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите,
причинени от застрахователно събитие, настъпило на 21.05.2021 г. на главен път ****, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 94.96 лв. – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 143.30 лв. до пълния предявен
размер от 1 400 лв.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК сумата от 360 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7