Р Е Ш Е Н И Е

№

 

24.06.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №43 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/***. на НАЧАЛНИК на ГРУПА „***“ при ***- ПЛЕВЕН, на Г.Б.Б. ЛНЧ: ********** е наложено административно наказание на основание чл.48 ал.1 т.3 от Закона за чужденците в Република България – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като отбелязва, че не е била в състояние да напусне Република България до изтичане на срока на пребиваването й в страната, тъй като е имала уважителна причина – тежко здравословно състояние, в подкрепа на което представя писмени доказателства. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че в хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на Г.Б.Б., тъй като същата като чужд гражданин, не е имала възможност да се запознае със съдържанието на съставения АУАН. Пледира за отмяна на Наказателното постановление, алтернативно – случаят да бъде приет за „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.

За ответната страна – ***– ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***/08.11.2018г. от страна на А.В.В. – мл.полицейски инспектор при група „***“ на ***– ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Х.Г.Б. и нарушителя Г.Б.Б.. Съставен е за това, че на 08.11.2018 г. около 14.20 часа в гр. ПЛЕВЕН е установено, че Г.Б.Б. не е напуснала страната до разрешения й срок за пребиваване – 01.11.2018г. – нарушение по чл.34 ЗЧРБ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.Б.Б. ЛНЧ: ********** е наложено административно наказание на основание чл.48 ал.1 т.3 от Закона за чужденците в Република България – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 10, л.26 - 27 от делото/. Не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. По-конкретно, не са налице доказателства за това, че Г.Б.Б. – гражданка на ***, не е имала възможност да се запознае със съдържанието на съставения АУАН. Напротив, налице са доказателства в противоположния смисъл – видно от показанията на свидетелката Х.Б., на Г.Б.Б. е било надлежно разяснено за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност, включително – свидетелката уточнява, че жалбоподателката е студент в ***, считано от 2016г., т.е. Б. действително има впечатления от комуникацията с Г.Б.Б. и липсват каквито и да било основания този извод да бъде поставен под съмнение, а оттук – и да се твърди, че правото на защита на Г.Б.Б. е било нарушено.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А. *** В., Х.Г.Б., писмени доказателства /л.19, л.23 – 25, л.30, л.33 – 36/, както и заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.45 – 49 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите В. и Б.. Тези на А.В. обаче са твърде общи, като свидетелят на практика заявява, че няма спомен за процесния случа; посочва, че на месец съставя множество Актове за установяване на нарушения на ЗЧРБ. Ето защо, макар да липсват основания да се приеме, че показанията на този свидетел са недобросъвестно дадени, същевременно те и не способстват за разкриване на обективната истина, поради което не се кредитират. От друга страна, показанията на св.Б. са относително подробни, последователни и логични и поради това, Съдът им отдава вяра. От нейните показания напълно се потвърждава изнесената в АУАН фактическа обстановка, включително – че жалбоподателката е била напълно наясно, че не е напуснала страната в разрешения й срок за пребиваване и не е изтъкнала някакви основателни причини за това свое поведение. На следващо място, от заверените преписи Разрешение за пребиваване, издадено на 23.01.2018г. и справка от АИС „БДС“ е видно, че срокът за пребиваване, разрешен на Г.Б.Б. е до 08.11.2018г., а че ново разрешение е издадено едва на 04.12.2018г., със срок до 01.11.2019г.

В хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя и неговия защитник бяха представени писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на Г.Б.Б., за което се твърди, че не е позволявало двигателна активност, необходима за напускане на страната или явяване пред органите на ***– ПЛЕВЕН /“***/ - амбулаторен лист №***/***г., рецепта от д-р ***  и Медицинска бележка, издадена от същия лекар на името на Г.Б.Б. с диагноза „нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“. Същевременно, във връзка с така представените писмени доказателства беше прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че на 06.11.2019 г. Г.Б.Б. е прегледана от общопрактикуващ лекар, като й е поставена диагноза е „нарушение на вестибуларната функция“ - неуточнено като причина. Вещото лице обаче е категорично, че липсват медицински аргументи /документи или други данни/, че към 01.11.2018 г. Г.Б. *** е била с увредено здравословно състояние, което да я възпрепятства  или да напусне страната, или да потърси медицинска помощ и да се снабди с необходимите документи. Експертът отбелязва, че поставената диагноза - „нарушение на вестибуларната функция, неуточнена причина“ протича с толкова сериозни клинични прояви /нарушение на координация на движение, нарушение на походката, гадене, възможно повръщане, сърцебиене и др./, че неизбежно пациента бива поставен в положението незабавно да потърси лекарска помощ – каквато явно не е била потърсена. В тази връзка експертът отбелязва, че при неуточнена причина за нарушения във вестибуларната функция, общопрактикуващият лекар е следвало да назначи консултации със съответни специалисти – например специалист УНГ или невролог, но такива не са назначени; не са назначени и специализирани изследвания в подкрепа или опровержение на поставената диагноза; не са налице данни и за последващи посещения при общопрактикуващия лекар за уточняване на диагнозата. Оттук, на свой ред вещото лице прави извода, че обсъжданата, поставена от общопрактикуващия лекар диагноза, не може да бъде възприета, а оттук – и че липсват каквито и да било медицински доказателства, че към 01.11.2018 г. лицето е било с увредено здравословно състояние, което да го възпрепятства  или да напусне страната, или да потърси медицинска помощ и да се снабди с необходимите документи.

Съдът намира, че експертното заключение се отличава с обстойност и задълбоченост и липсват основания същото да не бъде прието с доверие. Същевременно, експертното заключение представя надлежни медицински аргументи срещу възприетата в представените от жалбоподателката писмени доказателства, диагноза. Тези аргументи са логични и убедителни, поради което се приемат изцяло от Съда. При положение, че се касае за неуточненост на причините за едно сериозно медицинско състояние, каквото е нарушението на вестибуларната функция, непредприемането на някакви конкретни медицински дейности по установяване на причината, действително поставя под съмнение диагнозата „нарушение на вестибуларната функция с неуточнена причина“. Поради това, Съдът отдава вяра на приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза, като не кредитира амбулаторен лист №***/***г., рецепта от д-р ***  и Медицинска бележка, издадена от същия лекар на името на Г.Б.Б. с диагноза „нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“.

Съобразно чл.34 ЗЧРБ, „Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.“. В съотвествие с коментираните по-горе доказателствени материали, Съдът намира за доказано по убедителен начин, че Г.Б.Б. не е напуснала РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ до разрешения й срок на пребиваване – 01.11.2018г. Същевременно, не се събраха доказателства за това, че жалбоподателката е била обективно възпрепятствана от напускане на страната в посочения срок или че в до изтичане на този срок, е била в обективна невъзможност да се яви пред органите на „***“ при ***– ПЛЕВЕН с оглед предприемане на необходимите административни действия от гледна точка на продължаване на пребиваването й в страната. Налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие и поради това, Съдът приема, че е доказано по несъмнен начин извършеното от Г.Б.Б. нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно наказание на основание чл.48 ал.1 т.3 от Закона за чужденците в Република България – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като е в самия минимум, предвиден в административнонаказателната разпоредба. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.34 ЗЧРБ; отделно от това, видно от представена справка от административнонаказващия орган, Г.Б.Б. е наказвана в миналото и за друго нарушение на ЗЧРБ /л.19/, т.е. от гледна точка данните за личността на дееца, също няма как да се приеме, че нарушението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***/***. на НАЧАЛНИК на ГРУПА „***“ при ***- ПЛЕВЕН, с което на Г.Б.Б. ЛНЧ: ********** е наложено административно наказание на основание чл.48 ал.1 т.3 от Закона за чужденците в Република България – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: