Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1399 Година
2020, 28.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 03.06.2020
година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело
номер 1445 по описа за 2019 година и
като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба на Б.М.Н.
*** срещу Кмет на Район „Южен“ – Община Пловдив, с която се претендира установяване в
отношенията между тях, че не съществува задължение за изпълнение по Заповед №46-РОА-62 от
02.02.2016г. на Кмета на Район „Южен“ – Община
Пловдив.
Ищецът се позовава както на
настъпването на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание,
препятстващи изпълнението на СМР, така и с изтичането на срока за осигуряване
на достъп, определен със заповедта. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че Заповед №46-РОА-62 от 02.02.2016г. на Кмета на Район „Южен“ - Община Пловдив не
подлежи на принудително изпълнение, поради настъпване на сочените правопогасяващи и изключващи задължението юридически факти,
настъпили след издаването на изпълнителния титул. Претендират се сторените по
делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Кмет на Район „Южен“ – Община Пловдив, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска. Моли съдът да го отхвърли. Подробни
съображения за отхвърляне на иска са изложени в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Изпълнителното основание, въз основа на което е
образувано производство по принудително изпълнение, е влязла в сила Заповед №46-РОА-62 от
02.02.2016г. на Кмета на Район „Южен“ – Община
Пловдив, с която е наредено на А.И.Н., В.Т.Т., Ж.Б.Н.,
И.С.Н., Н.А.К.и Ю.А.Н./собственици на имота по
направена служебна справка от СГКК-гр. Пловдив/ да осигурят свободен достъп до
същия за периода от 03.02.2016г. до 28.02.2016г. от 8,00 часа до 20,00 часа за
извършване на посочени в мотивната част на заповедта
СМР, а именно такива, свързани с реализиране на Разрешение за строеж №139 от
15.10.2015г.: „Обновяване за енергийна ефективност на многофамилна
жилищна сграда с рег.№368-24ПМ-031-092 по СФПИОЕЕ-Оперативна програма
„Регионално развитие“ – 2007-2013г., издадено от Община Пловдив – район „Южен“
на името на Сдружение на собствениците „Л.М.“, изразяващи се в: подмяна на
съществуваща дограма с дограма от PVC профил с двоен стъклопакет, топлинно изолиране на
външни стени, топлинно изолиране на покрив, подмяна на съществуващи улуци и
водосточни тръби и изграждане на нова система за мълниезащита и заземление в УПИ ХI-1429, кв.9, кв.“Македония“, р-н“Южен“, гр.Пловдив,
ул.“Л.М.“№10. За реализиране на строежа е посочено, че е необходим достъп в
имот №531. 1425, свързан с топлинно изолиране с изпълнение на следните СМР:
доставка, монтаж и демонтаж на фасадно скеле, изкърпване на вароциментова
мазилка, полагане на дълбокопроникващ грунд, монтаж
на топлоизолационна система с финишен
слой минерална мазилка, полагане на цветна акрилна екстериорна мозайка по цокъл и др.
В заповедта е наредено също така
след завършване на описаните по-горе работи, Сдружение на собствениците – „Л.М.“,
представлявано от Р.Е.Т.– председател, веднага да отстрани всички повреди,
причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако
повредите не могат да бъдат отстранени, е указано, че правоимащите следва да
бъдат обезщетени за причинените вреди с обезщетение в размер, определен по реда
на чл.210 ЗУТ.
Посочената заповед на Кмета на Район „Южен“ – Община
Пловдив е била обжалвана по съдебен ред пред Административен съд – Пловдив от Н.,
по повод на което е образувано адм. дело №353/2016г.,
приключило с Решение №1708/18.10.2017г., с което заповедта е била отменена.
Недоволен от така постановеното решение ответникът го е оспорил пред ВАС, за
което е образувано адм. дело №13785/2017г., приключило
с влязло в сила решение №4882/17.04.2018г., с което решението на ПАС е отменено
и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата. Или иначе казано, заповедта
е стабилен административен акт.
Тук е мястото да се посочи, че Н. се е легитимирала като
съсобственик в дворно място, съставляващо ПИ с ИД №56784.531.1425 по КККР на
гр.Пловдив, както и на жилищни обекти, застроени в същото дворно място, всички
с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“№27 по силата на
Нотариален акт №160, том 51 от 25.07.2011г. на СВ-Пловдив, в който НА прехвърлителката Ж. Н./един от адресатите на заповедта/ е
запазила право на ползване върху прехвърления имот. При това положение,
задължението за осигуряване на достъп до въпросния имот касае и Н..
В тази връзка и с покана за доброволно изпълнение
изх. №46-РОА-62/2/ от 22.04.2019г. на Кмета на Район „Южен“ – Община Пловдив, Б.Н.
е поканена да изпълни доброволно влязлата в сила заповед, в 14-дневен срок от
получаване на поканата. По делото няма данни кога поканата е връчена на своя
адресат, поради което и следва да се приеме, че това е сторено на 08.05.2019г.,
доколкото тази дата е отразена в горния десен ъгъл на поканата, такова е и
твърдението на ищеца, а от страна на ответника не са изложени каквито и да било
твърдения в противната насока. С други думи казано, предприето е изпълнение на
влязлата в сила заповед.
В тази връзка и е депозирана
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, с която
Б.Н. моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че Заповед №46-РОА-62 от 02.02.2016г.
на Кмета на Район „Южен“ - Община Пловдив не подлежи на принудително
изпълнение, поради настъпване на редица правопогасяващи
и изключващи задължението юридически факти, настъпили след издаването на
изпълнителния титул.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след извършена проверка на наличните по делото
доказателства, извършен оглед на място и проучване на КККР на гр.Пловдив е
установило, че за да бъде монтирано временно тръбно скеле до калкана на
шестетажната жилищна сграда в ПИ 1424 с цел изпълнение на СМР по топлоизолирането му, теренът следва да бъде освободен по
цялата дължина на калкана – 17,80м, но в момента по тази дължина се намират
части от навеса в ПИ 1425 и части от полумасивната сграда в този имот. Навесът
е установено, че заема дължина 11м. от дължината на калкана, подлежащ на топлоизолиране, а полумасивната сграда – 6,80м. от него,
съответно при калкана навесът има височина 3,00м., а полумасивната сграда –
2,30м.
Установено е, че за да се монтира
скеле на терена в двора на ПИ 1425, навесът следва да се демонтира изцяло. При
полумасивната стопанска сграда, поради премахната част от нея непосредствено до
имотната граница, според експерта, е възможно да се използва тясно скеле,
стъпило в освободеното пространство и сградата да не се събаря изцяло. Макар и
неудобно за работа, използването на тяхно скеле ще изисква само демонтаж на
дъсчения покрив на сградата, оформен след събарянето в тази част на
съществуващия покрив с керемиди. Нанесените евентуално повреди по сградата,
според вещото лице, могат да бъдат възстановени. Ако не се използва тясно
скеле, а се налага монтаж на скеле с обичайна ширина около 1м., част от
сградата, според експерта, трябва да се събори. Подобно щадящо решение не може
да се намери за стоманения навес, покрит с поликарбонат.
Оставянето му по време на изпълнение на работите по топлоизолиране
на калкана на сградата в ПИ 1424 при прилагането на метода с монтаж на
инвентарно фасадно скеле, укрепено към фасадата, както е предписано в одобрения
проект по част „ПБЗ“, според вещото лице е невъзможно. Сочи се също така, че за
вида на скелето са дадени указания – то да е с инструкция от производителя или
да се изпълни по индивидуален проект, като изборът на скеле е на строителя, а
приемането му става с акт на техническия ръководител или при по-големи скелета
– с комисия. При изпълнението на топлоизолирането на
калкана на сградата в ПИ 1424 се установява, че е възможно и друго решение, а
именно, според указанията на одобрения проект по част „ПБЗ“, където е
невъзможен монтаж на тръбно скеле, СМР да се извършат от алпинисти.
Допълнително в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че по отношение на навеса не е възможно да се осигури
достъп за монтаж на фасадно скеле, без то да се демонтира, като единственият
възможен технически способ, е алпинисткият способ. На
мястото, където се е образувала ивица свободно пространство между полумасивната
сграда и сградата, на която ще се монтира изолацията, няма покривна
конструкция, има едни дъски, там е свалена конструкцията. Това пространство от
90 см. според вещото лице е тясно, не е достатъчно за работа, а трябва да се
качват и материали и вероятно ще е необходимо да се коригира по някакъв начин.
Отново посочва, че алпинисткият способ го има като
алтернативен вариант за изпълнение в проекта, но всичко може да бъде
демонтирано, както колоните и гредите, така и ако се демонтира, без да се
разрушава, няма да бъде увредено. Може да се свали и поликарбонатното покритие
и би могло да се монтира скеле, което по различен начин би могло да бъде
закрепено към фасадата, а и самата конструкция би могло да се отдалечи на 20
см. от скелето. На теория може така да се направи схемата, че да се изпълни
скелето. Проблем ще бъде, защото скелето ще опре в конструкцията на навеса, а
той заема цялата височина на първия етаж. На втория етаж има и в момента
изолация. Уточнява, че при алпинисткия способ може да се извърши след първи
етаж, но за първи етаж стои въпросът как да бъде изпълнено, тъй като при
алпинисткия способ ще се стигне до покрива на тази сграда и проблема с първия
етаж пак ще си стои.
Експертът заявява, че навесът е
на полумасивната постройка, и двете заемат нивото на първия етаж, докато в
проекта изобщо не се третира въпрос за съществуваща сграда, или навес или
каквото и да е друго съоръжение, или сграда на това място, тъй като това са проекти,
предвидени за всякакви работни места. В проекта не е предвидено как да се
изпълни топлоизолацията. Предвидени са двата възможни варианта, монтиране скеле
на земята и алпинисткия способ. На първия етаж партера може да се влезе, без да
се разрушава, но е тясно разстоянието - 90 см. и според вещото лице работата ще
е много трудна, но е невъзможно да бъде изпълнена.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде
коментирано при разглеждане на спора по същество.
В съдебно
заседание на 03.06.2020г. е разпитан като свидетел Е.П.. Свидетелят сочи, че
познава Б.Н. и нейното семейство, знае къде е нейният имот, а именно в район
„Южен“. Заявява, че в имота, освен жилищната сграда, има една масивна
постройка, която е в близост до калкан на съседна сграда. Има и една постройка
- метална конструкция с поликарбонатен покрив, която се явява като навес на
целия двор и предпазва колите, както и придвижващите се по пътеката граждани. Известно
му е, че в имота живее майката на ищцата, която е възрастна жена и е
трудноподвижна. Този навес, според свидетеля, реално подпомага нейното
придвижване през зимните месеци, за да няма подхлъзване, когато има сняг, тъй
като тя няма как да го почисти сама. Втората причина е да се предпазват колите
от градушки, снегове и поледици. Доколкото свидетелят е запознат, този навес е
построен през 2017г. и е установено от район „Южен“, от комисия по незаконно
строителство, че самият навес е законно построен с всички необходими документи.
Показанията на свидетеля съдът
кредитира, доколкото същите са логични, а и са съответни на доказателствения
материал, събран в хода на производството.
Предвид установеното от
фактическа страна съдът намира следното от правна страна.
Искът с правно основание чл.292 АПК, заведен от Б.Н., е процесуално ДОПУСТИМ, като подаден от лице с правен
интерес, което макар и да не е адресат на влязлата в сила заповед, е
съсобственик на имота, за който е наредено осигуряването на достъп за
извършване на СМР и е участвала като страна в съдебното производство по
оспорване титула за изпълнение.
Разгледан по същество, искът е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на иска с правно
основание чл.292 АПК е установяването, че въпреки наличието на възникнало
изпълнително основание, то е престанало да съществува или е станало
неизискуемо, поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание. Елементите на фактическия състав по чл.292 АПК са:
1.изпълнително основание от изброените в чл.268 АПК; 2.удостоверено с него
изискуемо и поради това изпълняемо задължение и
3.настъпили след издаване на изпълнителното основание нови факти, които са
погасили подлежащото на изпълнение задължение или така са го изменили, че то не
съществува в удостоверения с изпълнителното основание вид.
Следва в тази
връзка да бъде съобразено на първо място, че изпълнителното основание, въз
основа на което е образувано производство по принудително изпълнение, е влязла
в сила Заповед №46-РОА-62/02.02.2016г. на Кмета на
Район „Южен“ – Община Пловдив. Предприето е производство по изпълнение на
влязлата в сила заповед, като за целта на лицето е изпратена Покана за
доброволно изпълнение изх.№46-РОА-62/2/ от 22.04.2019г. Впрочем, спор по тези
обстоятелства не се формира между страните.
Спорът е досежно
наличието последната кумулативна предпоставка, а именно, настъпили след
издаване на изпълнителното основание нови факти, които са погасили подлежащото
на изпълнение на задължение или така са го изменили, че то не съществува в
удостоверения с изпълнителното основание вид.
Основният довод
на ищеца е, че след влизане в сила на заповедта за осигуряване на достъп за
извършване на СМР, е изграден навес, който води до обективна невъзможност да
бъде изградено скеле в южната част на ПИ 1425.
В тази връзка
следва да се посочи, че видно от приетото и неоспорено от страните заключение и
по-конкретно от допълнително направеното уточнение в съдебно заседание, вещото
лице заявява, че въпросният навес може да бъде демонтиран изцяло, възможно е
също така да бъде поставено по-тясно скеле, т.е. не се установява твърдяната
невъзможност да бъде изпълнена влязлата в сила заповед по описания начин, а
именно чрез поставяне на скеле, пък било то и по-тясно.
За пълнота
следва да се посочи, че е без значение наличието на друг начин за осъществяване
на разрешените СМР/т.нар. алпинистки способ/, с оглед на евентуалните вреди и
неудобства на адресатите на заповедта, доколкото по силата на чл.194 ал.4 ЗУТ,
същите подлежат на отстраняване, а при невъзможност - подлежат на заплащане от
страна на лицето, на което е осигурен достъпът. Действително, в одобрения
проект по част „ПБЗ“ е посочено, че където не е възможен монтаж на тръбно
скеле, СМР следва да бъдат извършени от квалифицирани алпинисти, но това
обстоятелство нито се отрича от ответния административен орган, нито пък се
твърди, че изпълнителят на СМР няма да се съобрази с така дадените указания.
Или иначе казано, наведените в тази връзка възражения от страна на ищеца, съдът
намира за неоснователни.
По отношение на
следващото възражение, а именно, че към настоящия момент, определеният в
заповедта период за осигуряване на достъп, е изтекъл, е необходимо да бъде
съобразено, че нормата на чл.194 ал.1 ЗУТ предвижда възникване на задължение за
осигуряване на достъп, който следва да бъде определен в конкретни параметри не
само времево, но и пространствено, в каквато насока е и цитираната практика на
ВАС в жалбата, каквото не се спори, че е сторено с влязлата в сила заповед,
доколкото е определен срок от 03.02. 2016г. до 28.02.2016г., т.е. 26 календарни
дни. Действително, този период/от 03.02.2016г. до 28.02.2016г./ е бил изтекъл
още към момента на приключване на съдебното производство по оспорването на
Заповед №46РОА-6 от 02.02.2016г., но този факт не е
довел до отпадане на правния интерес на Н. да я оспорва. Това е така, защото
определянето на конкретния период за този достъп/като конкретни дати/ е въпрос
на допълнително уточняване, вкл. подлежи на промяна, но е важно условие да бъде
изначално определено в какъв период от време, считано от датата на допускане на
хора и техника за извършване на СМР, следва да приключат всички дейности. Както
вече се посочи, в конкретния случай е определен срок от 26 календарни дни,
които няма пречка да бъдат допълнително конкретизирани, като важното в случая е
да не се излиза извън първоначално определените параметри, определени с
влязлата в сила заповед, а именно, да не са повече от 26 календарни дни. В този
смисъл твърденията на ищеца съдът намира също за неоснователни/ в тази насока Решение №1659 от 15.10.2009г. на АдмС – Варна по адм. д. №1586/2009г., оставено в сила с Решение №5474 от
27.04.2010г. на ВАС по адм.
д. №633/2010г., II о., а също така и Решение от
24.06.2009г. на АдмС - София по адм.
д. №1834/2009г. на АССГ/.
По отношение на
твърденията за паркирало във въпросния имот МПС, собственост на трети лица,
следва да се посочи, че задължението за осигуряване на достъп касае
собствениците на въпросния недвижим имот, а на какво правно основание/или
липсата на такова/ същите са допуснали паркирането на МПС на трети лица, не е
предмет на настоящия правен спор. Все в тази насока следва да се посочи и по
останалата част от възраженията, свързани с опазване живота и здравето на
майката на ищцата, в каквато връзка са и показанията на разпитания по делото
свидетел, че няма пречка периодът за извършване на СМР да бъде договорен между
страните, в т.ч. и да бъде през топлите месеци, когато няма сняг.
За пълнота
следва да се посочи и че исковата защита по реда на чл.292 АПК не е способ за
заобикаляне на закона чрез ревизия на стабилен административен акт - налице е
влязла в сила заповед за осигуряване свободен достъп до собствения им имот за
извършване на СМР, по отношение на която се предвижда изпълнение - доброволно в
указан срок или принудително. В настоящото производство не са установени
обстоятелствата, включени във фактическия състав на нормата на чл.292 АПК –
факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват
или изменят породеното с него административно задължение.
С оглед на всичко, изложено до
тук, искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на
Община – Пловдив се дължат разноски в размер на 100 лева, който размер се
определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във
връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.Н. *** отрицателен установителен иск срещу Кмет на Район „Южен“ – Община
Пловдив, с правно основание чл.292 АПК за признаване за установено, че не се
дължи изпълнение на Заповед №46-РОА-62 от 02.02.2016г.
на Кмета на Район „Южен“ - Община Пловдив, поради настъпили след издаването
на заповедта нови факти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.М.Н. *** да заплати на
Община – Пловдив с адрес гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“№1 сумата от 100/сто/
лева, представляваща разноски за осъществената защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :