№ 902
гр. Русе, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следн* състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520100750 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба по чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие с приложена
декларация от К. С. Д., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на
детето си н.п. Я.а против ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН **********.
Твърди се, че ответникът е извършил актове домашно насилие спрямо К. С. Д. и
тяхното дете н.п. Я.а на 07.01.2022 год. и на 09.01.2022 год. Когато детето се върнало от
посещение при баща си, майката забелязала, че има белег от ******. Попитала от какво е
това, то много се притеснило и се опитало да прикрие баща си, като заявило, че тази *** е от
баща й. Липсват данни в исковата молба и твърден*, че детето е казало на майка си, че е
***** от баща си. Пред социалните работници бащата заявил, че въпросната *--- на детето
не е сигурен как се е получила и дори не я е забелязал. Предполага, че може да се е случило,
докато са се борили с детето на леглото или преди това в детската градина.
Пострадалото лице твърди, че след тази дата, след като тя се обадила на ответника да
му потърси сметка за **-- на детето, той започнал да проявява спрямо нея психически
тормоз, започнал да я притеснява по телефона, да я следи къде отива и с кого се среща,
какви хора посещават кабинета й. Отправял закани по телефона, че ще я унищожи. В
съдебно заседание уточнява, че на 09.01.2022 год., докато чакала детето от театрална школа,
пред театъра се появил ответникът, като пожелал да говорят. Бил много разярен, тъй като
преди това тя поискала да създадат някаква организация относно срещите между бащата и
детето. Той се развикал, че няма тя да му казва кога ще си вижда детето, че ще го взема,
1
когато си иска и че целият град щял да я научи. След този случай пострадалата забелязала,
че ответникът я следи, като от детето научила, че постоянно разпитва къде ходи майка му,
какво прави, с кого се среща. Една вечер след случая пред театъра ответникът се обадил на
Д. и я заплашил, че ще я унищожи и ще събори къщата й. Тя много се уплашила и се
обадила на приятели, които да дойдат в дома й.
К.Д. желае да бъдат наложени мерки за закрила спрямо нея и детето, да бъде
ограничен ответникът да се доближава до нея и детето, до жилището им в гр. Русе, ул. р* №
22 и местоработата й в гр. Русе, ул. д.к. № 17.
Ответникът в своя отговор оспорва изложените в молбата за защита обстоятелства
като твърди, че те не съответстват на действителното положение. Заявява, че никога не си е
позволявал да заплашва или да следи ищцата, а контактите му са свързани единствено с
детето. Вярно е, че страните от около година са взели решение да се разделят, като детето е
останало при майката. През този период обаче, бащата продължил да се грижи за детето.
Бащата е този, който няколко пъти през седмицата води и взема детето от тренировки по
баскетбол, заниман* по математика, танци. Поради ангажираността на майката, повечето
дни в седмицата бащата взема детето и от детската градина. Тези контакти на бащата с
детето продължават и след депозираната в съда молба за защита по ЗЗДН. Отрича белег от
***** по врата на детето. Заявява, че ----- на детето вероятно се е получило по време на игра,
а не поради сочената от майката причина. Поради това з* не е направило впечатление нито
на детето, нито на бащата. Ако в действителност майката е имала притеснен* за
поведението на бащата, то би следвало веднага да освидетелства детето, за да се изясни
точната причина за з*. Ищцата не е предприела такива действия, а след този случай бащата е
продължил да прекарва време с детето, продължил да го взема от детска градина, да го
води на танци, на баскетбол. Твърди, че никога не е проявявал насилие нито към детето,
нито към майката. Заявява, че изложените в исковата молба твърден* са крайно унизителни
за него. Ответникът е мъж на 52 години, човек с богат жизнен опит, работа и социална
среда. Между бащата и детето е изградена силна емоционална връзка и привързаност, които
не следва да бъдат преустановявани, тъй като това би довело до неблагоприятни последици
върху психиката на детето. Моли да бъде отхвърлена молбата за защита като
неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че са били във фактическо съпружеско съжителство, като и че
пострадалата е майка на детето н* Я.а, което живее заедно с нея.
Пострадалата твърди, че на посочените по- горе дати ответникът е осъществил актове
на домашно насилие по отношение на нея, изразяващо се в нанасяне на заплахи и следене, а
детето осмукал.
Свидетелите г.п. и г.б., които да приятелки на Д., заявиха, че са видели ----- на детето.
Първата от тях го оприличава на с**, втората не може да го квалифицира, не си спомня
2
ясно. Свидетелят р** Я.а, която е дъщеря на ответника, заяви, че баща й винаги е бил добър
и грижовен родител и че винаги се е грижил добре и за н*, винаги се е отнасял с много
любов. Също така заяви, че при организираната от нея и братята й среща на семейството по
повод оплакван*та на Д., че е следена от Я., Д. й показала снимка на телефона си на *****
на н*, което свидетелят оприличава на зачервяване, като допуска, че е получено при
боричкане и игра между баща й и н*, когато е била при него. Същото изявление направи и
синът на ответника- свидетелят м. Я.. Следва да се обсъди и поведението на Д. във връзка с
твърдяното д*** Съдът намира, че ако тя действително беше притеснена, щеше да
предприеме мерки да сигнализира социалните служби, да освидетелства детето, да
предприеме посещен* при психолог или други действия, които да сочат на изпитано
безпокойство. Аргументът, че не е освидетелствала детето, за да не му причинява стрес, е
меко казано несериозен. Още повече, че тя самата е психолог и образован човек. Очевидно
Д. се е фиксирала в идеята, че няма да диша един въздух с Я. и че той трябва да се махне от
града, както е заявила на проведената семейна среща. Изложените аргументи водят до извод
за недоказаност на твърдението, че на 07.01.2022 год. детето е било ***** по врата от баща
си, когато е било на посещение в дома му. Те бяха опровергани от двамата свидетели на
ответника и от свидетеля на ищеца г.б., чиито показан* съдът кредитира като
непротиворечиви помежду си. Съдът не кредитира показан*та на свидетеля г.п. в тази им
част, тъй като същата не разполага със специални знан* по дерматология или съдебна
медицина и няма квалификация да даде заключение за произхода на з*. Тя беше убедена и за
часа, в който е отишла в дома на Д., но след като й беше зададен въпрос от ответника, заяви,
че не си спомня точно и че се е случвало да ходи у к** и след 22 часа. Поведението на
самата К.Д. след твърдян* инцидент, а именно продължаващите чести срещи между бащата
и н*, навеждат на спокойно отношение на майката към тях.
Съдът приема за доказани твърден*та на К.Д. относно заплахите, отправени й от
ответника на 09.01.2022 год., когато се появил пред театъра, докато чакала детето. Сведен*
за това изложи свидетелят г.б.. Тя заяви, че посочената дата к** й се обадила по телефона,
звучала много уплашена и стресирана и казала, че водейки детето на театрална школа, пред
театъра е била причакана от п*. Опитвайки се да влезе в театъра, той започнал да я
заплашва, че ще я унищожи, съсипе. Тя го помолила да спре, защото стресира детето и
влязла в сградата. Оставила детето на занятие и останала известно време в театъра, тъй като
се надявала той да си тръгне. След като излязла, видяла, че е все още там и тръгнала към
колата си. Той я спрял и започнал да я заплашва, че ще я съсипе, ще я унищожи, както и
започнал да я обижда, че била лоша майка, долна и пропаднала жена. Тя му казала, че тези
неща ще се изяснят в съда. След това К.Д. звъннала на свидетеля б*, защото се притеснявала
от неговите заплахи и някой да е уведомен за ситуацията, която се е създала.
Следва да се вземе предвид и доказателствената стойност на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която според чл. 13, ал. 3 от същия закон може да бъде единственото
доказателство, въз основа на което съдът може да издаде заповед за защита. Ответникът не
ангажира доказателства, които по категоричен начин да оборят презумпцията на закона,
3
заложена в декларацията по чл. 9, ал. 3.
Не бяха ангажирани доказателства за другия твърдян акт на домашно насилие,
извършен няколко дни след случката пред театъра, който твърдеше пострадалата в първото
открито съдебно заседание при дадената й от съда възможност да изложи конкретни данни,
тъй като неколкократното оставяне на исковата молба без движение беше безполезно в това
отношение. Д. заяви, че ответникът се обадил и я заплашил, че ще я унищожи и ще събори
къщата й. Тя много се уплашила и се обадила на приятели, които да дойдат в дома й. Такива
данни изнесе и свидетелят б*, но за период в края на 2021 год., който е извън преклузивн*
срок по ЗЗДН, поради което не може да бъде обсъждан в решението.
Съдът намира за основателно искането да бъдат наложени мерки за защита по
отношение на К.Д. за кратък срок, а за неоснователно това за налагане на мерки по
отношение на детето н* Я.а.
Въз основа на гореизложеното и по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, съдът приема, че
действията на ответника са акт на домашно насилие по отношение на К.Д.. С оглед
ограничаване възможността за извършване на нови актове на домашно насилие, както и
нуждата от преосмисляне на поведението на ответника, съдът намира, че подходящите
мерки, които следва да бъдат приложени, са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН за срок от 3
месеца и на същия следва да бъде наложена глоба в минималн*, предвиден от закона
размер, който би осъществил целите на индивидуалната превенция. Съдът налага мерки по
ЗЗДН в близък до минималн*, предвиден в закона срок, поради ниската опасност на
извършеното. Не следва да се налага забрана Я. да приближава жилището на Д., тъй като
трябва да му се даде възможност да взема и връща детето от дома на майката, както и
предвид ниската му възраст и невъзможността да отива само в дома на баща си. Ответникът
следва да понесе частично и разноските по производството с оглед изхода от делото, но тъй
като не е представено доказателство такива да са уговорени и платени, те не се следват.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на К. С. Д., ЕГН ********** е упражнено
психическо насилие от ответника ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН **********, което представлява
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, като
ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на детето н.п. Я.а.
ЗАДЪЛЖАВА ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от
Закона за защита от домашното насилие:
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К. С. Д., ЕГН
**********;
ЗАБРАНЯВА на ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН ********** да приближава до К. С. Д., ЕГН
4
**********, до местоработата й в гр. Русе, ул. д..к.. № 17, както и до местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице, на по-малко от 20 метра за срок 3 месеца, считано
от влизане в сила на решението;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за
защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН ********** наказание „Глоба” в размер на 200.00
лева.
ОСЪЖДА ПЛ. ЯН. ЯН., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на
Русенски районен съд в размер на 25.00 лева.
Преписи от решението да се връчат на страните, на Първо РУП при ОД на МВР- Русе.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5