РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1883/26.10.2020г.
гр.Пловдив, 26 . 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2185/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
З.М.И.,***, с пълномощник адв.С.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000079/16.08.2020г., издадена от ВПД Началник
сектор, Трето РУ към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че в издадено
наказателно постановление, основано на АУАН – фактическата обстановка не е
описана правилно, тъй като се твърди, че И. е дала кръвна проба след времето,
отразено в талон за изследване № 074529. Според наказващият орган талон е
издаден в 02,40ч. с време на проба 40 минути, а в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби № 488/18.08.2020г., е посочен час на
взета проба – 04,10ч. Описаното се счита зе
несъответно на действителните факти, тъй като в обстоятелствената част на НП е
отразено, че проверката с техническо средство дрегер алкотест 7510 е направена около 02,50ч., когато водачът е
спрян за проверка. Тоест, не е възможно талон за преглед да е издаден в 02,40ч.
Не е оспорен факта на управление от страна на И. на личния си автомобил Опел Корса с рег.№ **** и спирането й за проверка пред Панаир
Пловдив в 2,47ч. Не е оспорено изпробването за наличие на алкохол в кръвта с дрегер, отчел 0,73 на хиляда промила в издишания въздух. В
качеството на водач на МПС, И. изявила желание веднага да даде кръвна проба,
защото не била съгласна с отчетения резултат. 15 минути след пробата водачът и
пътниците останали до патрулната кола, след което отишли в Трето РУ на МВР, по
настояване на проверяващите, където били 30-40минути. След това заедно с
полицай се върнали до автомобила за сваляне на номерата и в 3,45ч. жалбоподателката и пътниците от колата тръгнали към
болницата за даване на кръв. В Окръжна болница е вписана в регистрите в 4ч и
2-3 минути след това е взета кръв, като пробата показала 0,29 промила алкохол.
Поддържа се за спазена процедурата по доброволно даване на кръв в рамките на 40
минути. При този показател не е предвидено налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П,
поради което е поискано заповедта да бъде отменена с присъждане на разноски.
- Ответникът ВПД Началник сектор
Трето РУ към ОД МВР – Пловдив, не изрази становище по жалбата и по същество.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 20.08.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.12, гръб/.
Жалбата е подадена на 26.08.2020г. Зл.И. е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване
на делото /л.24/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване
на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Оспорващото лице не заяви доказателствени искания и не представи допълнителни доказателства
в хода на съдебното производство. Към жалбата са приложени : лист за преглед на
пациент от 16.08.2020г., 4,00ч. с час на напускане – 4,20ч.; НП №
20-0438-001021/19.08.2020г.; АУАН № 939549/16.08.2020г.
Ответникът представи и по делото са
приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.6
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.33/ и
Заповед от 28.02.2020г. на министъра на вътрешните работи за временно
преназначаване на полицейски инспектор С.Хаджиев на ръководна длъжност Началник
на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив, за срок от една година; АУАН серия АA № 939594/16.08.2020г.;
Талон за изследване № 074529 от 16.08.2020г. – в който са отразени данни от алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARDM – 0247 : 0,73 промила на хиляда, вкл. е
посочено, че предварителната проба е извършена в 02,40ч. на 16.08.2020г. и
избор на водача за медицинско и химическо изследване – с указано явяване в
УМБАЛ-Пловдив до 40 минути, при връчване на талона в 03,25ч. на 16.08.2020г.
/л.14/; Лист за преглед на пациент от 16.08.2020г., в който е отразено, че на
16.08.2020г., в 04,10ч. е взета кръв, а предварителната проба е извършена на
16.08.2020г. в 02,40ч., вкл. е отразено отсъствие на мирис на алкохол /л.16/;
Протокол № 488/18.08.2020г. за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина, в който е отразен номер на талона и резултата – 0,29
промила в кръвта.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН серия АA № 939594/16.08.2020г., е съставен
против Зл.И. затова, че на 16.08.2020г., около 02:50ч. в гр.Пловдив на бул. Цар Борис III Обединител - № 35, управлява лек
автомобил Опел Корса с рег.№ **** /личен/, под
въздействието на алкохол, като водачът е изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен
номер ARDM –
0247, който е отчел 0,73 промила на хиляда в издишания въздух на водача.
„Водачът лъхаше на алкохол”. Не е отразен талон за изследване № 074529.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П,
която норма е отразена цифром и текстово в оспорената
заповед : „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително”, респект. „На
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство:
с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по
силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171
т.2А б.“Б“ ЗДв.П.
Целта на мярката е
посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П
- за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административни нарушения. Една
от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на живота и здравето на
участниците в движението и на имуществото на лицата, е забраната на водач на
пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества – чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. В реда на изложеното и с оглед доводите в жалбата, основани на
НП, се отбелязва, при издаване на ПАМ преценката на административния орган е
самостоятелна и не е обусловена от съдържанието на НП.
3.1. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта, вкл. се ползва с доказателствена сила по
см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт и съгл. чл.170 ал.1 АПК : „Административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно
оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на
приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил
съответното правно основание.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт
доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът
се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е
приложима в конкретния случай поради позоваването в обстоятелствената част от
заповедта на АУАН, но отсъстват съображения по отношение съдържащите се в
преписката – талон за изследване, в който както бе посочено е отразено начало
на проверката – 16.08.2020г., 02,40м. и протокол за медицинско изследване,
отразил вземане на кръв на 16.08.2020г. в 04,10ч. В талона за изследване е
отразено – на Трето РУ да бъдат изпратени протоколът за медицинско изследване и
протоколът от химическо изследване. В талона е вписан избор на И. за изследване
посредством медицинско и химическо изследване. Следователно, фактите и
обстоятелствата от значение за случая е следвало да бъдат изяснени посредством
данните от медицинско и химическо изследване и към дата на издаване на
оспорената заповед – 16.08.2020г., не се били ясни, при което е нарушена нормата
на чл.35 АПК.
В обстоятелствената част от оспорената
заповед е посочено, че е взет предвид АУАН серия АA, № 939594 от 16.08.2020г. и изцяло е
възприета фактическата установеност с акта. Административният орган не е
поверил самостоятелно дали отразените дата и час в АУАН съответстват на час и
дата, отразени в талона за изследване. Отсъствието на обективна преценка по
отношение осъществените факти и тяхното некоректно документиране в частта
относно вписания час от дата 16.08.2020г., е с последица – необоснованост на
оспорения административен акт. В заповедта е посочено, че на 16.08.2020г. около
02:50ч. И. управлява лично МПС под въздействие на алкохол, установено с
техническо средство – в талона е отразено, че предварителната проба за алкохол
в кръвта е направена на 16.08.2020г., в 02:40ч. В случай, че бе осъществена
самостоятелна преценка, административният орган би могъл да мотивира
фактическото основание за налагане на ПАМ в съответствие с доказателствата от
преписката. Това не е сторено, поради което фактическото основание за издаване
на заповедта следва да бъде прието за опровергано – отсъства деяние, извършено
в посочения час на 16.08.2020г. Посоченото е основание за отмяна на заповедта
поради недоказано фактическо основание за налагане на ПАМ.
Съобразно характерът на нарушението се
съобрази, че управление на МПС след употреба на алкохол е от такова естество,
че съставомерно деяние може многократно да бъде
извършвано, дори и на едно и също място през различни интервали от време /деецът
управлява МПС под влияние на алкохол, нарушението бива установено, съставен му
е акт, но той продължава противоправното си поведение
и след половин час отново бива спрян за проверка, при което се констатира ново
нарушение/. За доказване на фактическото основание, правно квалифицирано на
нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДв.П, са от значение
дата и час на осъществяване на деянието, като отразена единствено дата не би
било съществен пропуск в хипотеза, когато доказателствата от преписката
обосновават ясно последователност в действията, извършени от лицето и от
контролните органи. В случая обаче отсъства информация за управление на МПС
след пробата с техническо средство, поради което несъответствието не е
преодоляно.
От значение за разрешаване на спора е,
че констатациите в АУАН – мотиви на заповедта, подлежат на опровергаване в
съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна
доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/,
тъй като издаване на ПАМ се осъществява в административно производство в режима
на АПК. Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически
основания с приоритет на второпосочените. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази насока, тъй като задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е обосновал волята си в съответствие с
доказателствата.
3.2. Извън това - в издадения Талон за изследване, е
отразен избора на И. за медицинско и химическо изследване. Доказателствената
тежест за опровергаване показанията на техническото средство е върху жалбоподателката, която в случая се е подложила на
медицинско изследване. Талонът е издаден на 16.08.2020г., 03,25ч. с указание за
явяване до 40минути, а в протокол за медицинско изследване е отразено, че на
16.08.2020г., в 04,10ч. е взета кръв. Тоест, с 5 минути закъснение, но в
протокол за химическа експертиза не са отбелязани нарушения относно материалът
за изследване и не е отразена информация за негодна проба. В тази вр. се съобрази, че съгл. чл. 15 ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози : „Вземането на кръв и урина за изследване за
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският
специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на
вземането.”. Тоест, въз основа на талона за изследване, след изтичане на
посочения в него срок, може да бъде взета кръвна проба само в случаите, когато просрочието се дължи на обективна невъзможност лицето да се
яви навреме. Във вр. с твърденията в жалбата за ограничена
възможност И. да се яви за изследване се отбелязва, че същите не са доказани,
което не повлиява на преценката за законосъобразност на оспорената заповед по
изложените по горе съображения. От друга страна, според конкретиката
на фактите – медицинският служител не е отказал извършване на кръвна проба и
същата е факт, който е следвало да бъде зачетен, но в случая заповедта е
издадена преди дата на издаване на протокола за химическа експертиза. При
опровергаване резултата от дрегера с химическа
експертиза, издаване на заповед за налагане на ПАМ – преди извършване на
химическото изследване, се явява в нарушение на процесуалните правила. В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон за
медицинско изследване при вписан избор за медицинско и химическо изследване,
компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да
изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено химическото
изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и
Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, както бе посочено, талонът
за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР –
както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо
изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и
по извършване на химическо изследване/. В тази вр.,
съгл. чл.27 от наредбата : „Лабораторията, извършила изследването, изпраща
протокола по чл. 24, ал. 2
и протокола по чл. 14, ал. 2
на структурата, посочена в талона за изследване. В тридневен срок от
получаването на резултата от изследването административнонаказващият
орган може да поиска повторно извършване на изследването. В седемдневен срок от
връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
престъпление по чл. 343б от
Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е
изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4.”,
който срок е за съхранение на пробите. И в тази хипотеза е приложима и
несъобразена нормата на чл.35 АПК, изискваща изясняване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая.
Всеки случай се преценя според конкретните факти и при
наличие на протокол за химическа експертиза, опровергала резултата от техническото
средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от експертизата с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П,
независимо, че разпоредбата е в Глава седма „Административнонаказателна
отговорност” : „Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава шеста „Принудителни административни мерки”.
Това разрешение се отнася и за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П, тъй като редът за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е
един според закона. Следователно и способите за преодоляване на резултат от
техническо средство са тези, установените в ЗДв.П –
„при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”.
Жалбата се приема за основателна. Адвокатското възнаграждение
според договора за правна защита от 25.08.2020г. е в размер на 300лв. и
отразено като изплатено в брой – т.1 от Т.Р. от 06.11.2013г., ВКС /в минимума
по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК вр. чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000079/16.08.2020г., издадена от ВПД Началник
сектор, Трето РУ към ОД МВР – Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на З.М.И.,***,
ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 310 лв. /адвокатско
възнаграждение и държавна такса/.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :