Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12880/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу Б.Б. искове както следва:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37133,06 евро, представляваща неизплатена част
от заета сума по договор за банков кредит, заедно със законната лихва от 04.10.2019
г. до окончателното плащане,
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 22273,59 евро, представляваща възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 17.07.2013 г. – 03.10.2019 г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 1736,82 евро, представляваща неустойка за забава за периода 17.07.2013
– 03.10.2019 г.;
с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ
за сумата от 211,65 евро, представляваща застрахователни премии и за сумата от 237,03
евро, представляваща такси за подновяване на ипотека.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит от 30.07.2008 г. е предоставил на ответника кредит в
размер на 42259 евро, срещу задължение за връщането й на равни месечни вноски, включващи
главница, възнаградителна лихва и заемни такси за срок от 180 месеца. На
23.10.2011 г. ответникът е спрял плащанията по договора и към момента на
подаване на исковата молба са непогасени 96 месечни вноски по кредита. С
исковата молба банката обявява кредита за предсрочно изискуем и претендира
връщане на главницата в пълния неизплатен остатък, възнаградителната лихва до
обявяване на предсрочната изискуемост, неустойка за забава и заемни такси –
застрахователни премии и нотариални такси.
Ответникът оспорва исковете, оспорва
механизма за начисляване на лихвите, позовава се на изтекла погасителна давност
за вземанията.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ:
От представения договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 30.07.2008 г. се установява, че между страните валидно
е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 42259 евро, а ответникът
се е задължили я да върне за срок от 180 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Не е спорно
между страните, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитът е усвоен в пълния му размер от 42259 евро на 23.09.2008
г. – сумата е постъпила съобразно уговорките в чл.2.1. т.5 от Договора по сметка
в евро с IBAN: ***, с основание: „покупка на имот 15/16197863“ и „Brian Blake”. Следователно, за кредитополучателят
е възникнало задължение да върне усвоената сума съгласно постигнатите договорки
между страните.
Установява се от заключението на
вещото лице, че последната постъпила сума по разплащателна сметка в евро на
кредитополучителя, от която е погасяван кредитът, е на 17.07.2013 г., като с
тази сума са погасени задължения за 2011 г. по кредита в размер на 993,96 евро,
6,00 евро е удържана такса за входящ валутен превод и 0,04 евро удържан данък. Вещото
лице е установило още, че към датата на подаване на исковата молба, по договора
не са погасени 96 броя падежирали месечни вноски за периода от 23.10.2011 г. до
23.09.2019 г. с общ размер 37 479,43 евро от който 15 290,93 евро –
просрочена главница.
При преценка относно изискуемостта на вземането съдът
съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.20 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. С исковата молба банката е
отправила до длъжника изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем
в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението е достигнало
до ответника.
От счетоводната експертиза се
установява, че изцяло непогасена главница е в размер на 37 133,06 евро,
включваща: 15 290,93 евро – главница по 96 броя падежирали и просрочени месечни
вноски за периода 23.10.2011 г. – 23.09.2019 г. и 21 842,13 евро -
остатъчна предсрочно изискуема главница. Ето защо и след обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, в полза на ищеца е възникнало вземане за непогасената
падежирала главница и предсрочно изискуемата главница, в общ размер от 37 133,06
евро.
Частично
основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Вземането за главница се погасява с общата 5-годишна давност, която тече за
всяка месечна вноска от падежа й. Искът се смята предявен от момента на
подаването на исковата молба – 04.10.2019 г., съответно - всички месечни
вноски, чиито падеж е
настъпил преди 04.10.2016 г., са погасени по давност. Установява се от
допълнителната счетоводна експертиза, че сбора на 60 броя падежирали и
непогасени вноски за главница за периода 04.10.2014 г. – 04.10.2019 г. е в
размер на 9945,70 евро, а предсрочно изискуемата главница, формирана съгласно
първоначалния погасителен план е 21076,52 евро. Искът е основателен за сумата
от 31022,22 евро и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер и за
падежираните вноски в периода 23.10.2011 г. – 04.10.2014 г. като неоснователен
– погасен по давност.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.7 от договора страните са уговорили
възнаградителна лихва в полза на банката в размер на 7,00 %
годишно.
Съгласно ал.22
от договора банката има право едностранно да променя размера на лихвения
процент, посочен в чл.7, в зависимост изменение на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, валутни
курсове, индекс на потребителските цени за България, въвеждане на рестрикции от
БНБ, промени на нормативни актове и регулации, изменение на годишните пазарни
лихвени нива по привлечените депозити, съществена промяна на паричната политика
на БНБ.
От представеното
от ищеца извлечение от сметка и приетата по делото счетоводна експертиза се
установява, че размерът на възнаградителната лихва е изменян в течение на
договора, включително през процесния период, като е увеличен с 0,5 пункта.
Ответникът е
физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен
банков кредит за покупка на недвижим имот (чл. 1 от договора). Не се твърди, а
и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на
ответника, поради което същият има качеството на потребител по см. на пар.13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник се явява търговец по см. на пар.13, т.2
от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответника е приложима разпоредбата за защита на
потребителите в същия закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП (в редакцията към датата на сключване на процесния
договор), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
С процесния
договор за кредит страните не са постигнали съгласие как промяната на
предвидените в клаузата (чл.22, т.3) условия би повлияла на лихвата по
договора. Липсва яснота относно методика, математически способ или формула за
формиране на лихвата, съответно – за промяната й едностранно от банката при промени
в инфлацията, основният лихвен процент
на БНБ и пазарните условия. Посочените в клаузата основания за изменение на
лихвения процент са обективни и стоящи извън волята на търговеца - предизвикани
от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. Но за да отговаря
клаузата на изискванията за добросъвестност и да не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, следва условията за изменение на лихвения процент да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да
е получил информация как търговецът (банката) може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин (в този смисъл решение на
СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11). Методиката и математическият алгоритъм
за начина на формиране на изменението следва да са изрично установени и
разписани, както и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с
конкретния размер на изменението на размера на инфлацията, основния лихвен
процент на БНБ, както и ясно и конкретно да са разписани пазарните условия, промяната
на които ще повлияе на лихвения процент, за да се предотврати възможността
търговецът да изменя произволно размера на лихвата по кредита без да се
съобрази с конкретното променено ниво на посочените фактори. Когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как
банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга,
както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не
е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП (в т.см. решение № 95 от
13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г. на ВКС, ІІ ТО).
В процесната
хипотеза спорната клауза по договора не е индивидуално уговорена, тъй като е
част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От
страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП относно
доказателствената тежест не е проведено доказване спорните клаузи да са в
резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
От счетоводната
експертиза се установява, че основанията за изменение на базовия лихвен процент
са формулирани твърде общо, липсва предварително обявена формула по какъв начин
настъпилите изменения се отразяват на размера на лихвата. От анализа на
методологията за определяне на Базовия лихвен процент става ясно какви
компоненти се включват в определянето му, кои лихвени и не лихвени фактори се
включват, но не стават ясни теглата и процентите на използваните компоненти. Не
е посочена коя рискова премия участва, нито кои срочности на мерители като
EURIBOR, LIBOR се вземат. Поради изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 22
от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Поради това действителният размер на дължимата възнаградителна
лихва следва да се определи съобразно първоначално уговорения в договора размер,
като не се отчита едностранното увеличение, извършено от банката.
Съгласно
заключението на вещото лице, в случай, че за целия период на договора е прилаган
лихвен процент в размер на 7 %, така както е посочен в чл. 7.1. от договора, то
към 04.10.2019 г. непогасената възнаградителна лихва би била 20 248,37
евро, формирана от сбора на: 20 169,88 евро – непогасена възнаградителна
лихва по падежирали месечни вноски за периода от 23.12.2011 г. до 23.09.2019
г.; 78,50 евро – начислена възнаградителна лихва за периода от 23.03.2019 г. до
04.10.2019 г.
Частично основателно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Вземането за лихва се погасява с 3-годишна давност
(чл.111, б. „В“ ЗЗД), която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът е
предявен на 04.10.2019 г. и всички вземания, включени в месечни вноски, чиито
падеж е настъпил преди 04.10.2016 г., са погасени по давност. Размерът на
възнаградителната лихва за периода 04.10.2016 г. – 04.10.2019 г., изчислена при
лихвен процент в размер на 7 % на годишна база, е размер е 7706,82 евро,
включващ 04.10.2016 г. – 23.09.2019 г. неплатена възнаградителна лихва по 36
броя падежирали месечни вноски в размер на 7628,32 евро и 78,50 евро –
възнаградителна лихва за периода 23.09.2019 г. – 04.10.2019 г. Искът следва да
се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер и за
периода 10.10.2011 г. – 04.10.2016 г.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.20, т.2
от договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта.
По изложените по-горе съображения относно иска за
възнаградителна лихва, размерът на дължимите суми за неустойка за забава следва
да бъде установен като с уговорените 10 пункта се увеличава първоначално уговорения
лихвен процент от 7 %, без да се отчита едностранното увеличение на лихвения
процент, извършено от банката. Видно от допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, непогасената неустойка за периода от 17.07.2013 г. до 04.10.2019
г., без да се съобразяват едностранните изменения в лихвения процент, е в
размер на 1786,84 евро.
Частично
основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Вземането за неустойка се погасява с 3-годишна давност (чл.111, б. „В“ ЗЗД),
която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът за процесната сума е
предявен на 04.10.2019 г. и вземанията с
падеж преди 04.10.2016 г. са погасени по давност. Неустойката за забава,
начислена върху просрочени месечни вноски за периода 04.10.2016 г. – 04.10.2019
г. е в размер на 1151,44 евро (съобразно допълнителното заключение на приетата
експертиза).
Искът следва да
се уважи до сумата от 1151,44 евро за периода 04.10.2016 г. – 04.10.2019 г. и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за периода 17.07.2013 г.
– 04.10.2016 г.
По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:
С чл.17.2 и чл.13, б.“з“ от договора страните са
уговорили, че всички такси за вписване, подновяване и заличаване на ипотеката
върху имота, който служи за обезпечение на договора, както и застрахователни
вноски, са за сметка на кредитополучателя. Установява се от експертизата, че
платените от ищеца нотариални такси са в размер на 237,03 евро, а
застрахователните премии – в размер на 211,65 евро. Предявеният иск е
основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете -за сумата от 6245,16
лв.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.Б., гражданин на Република Ирландия, роден на *** г., с паспорт №
****** валиден до 01.06.2016 г., да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК:******, сумите както следва:
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 31022,22 евро, представляваща
задължение за главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
30.07.2008 г., формирана от сбора на 60 броя падежирали и непогасени вноски в
периода 04.10.2014 г. – 04.10.2019 г. и предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното плащане;
на основание
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 7706,82 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 04.10.2016
г. – 23.09.2019 г.;
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 1115,44 евро, представляваща неустойка за забава за периода 04.10.2016 г. –
04.10.2019 г.;
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 211,65 евро, представляваща
застрахователни премии и сумата от 237,03 евро, представляваща такси за
подновяване на ипотека;
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 6245,16 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разликата над 31022,22 евро до пълния предявен
размер от 37133,06 евро; иска по чл.430, ал.2 ТЗ за разликата над 7706,82 евро
до пълния предявен размер от 22273,59 евро и за периода 17.07.2013 г. – 04.10.2016
г.; иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 1115,44 евро до пълния предявен
размер от 1736,82 евро и за периода 17.07.2013 – 04.10.2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: