№ 1603
гр. Варна , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502326 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх.№
48922/22.07.2020г срещу решението на ВРС-51с-в № 2843/6.07.2020г по гр.д.№ 18859/2019г,
с което е уважен отрицателеният установителен иск, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът Т. П. Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик“ № 258 Варна Тауърс – Г следните суми: 3855,60лв с ДДС, представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия за периода от 22.11.2017г до 30.06.2018г,
както и сумата от 2669,41лв с ДДС, представляваща стойността на допълнително
начислена ел.енергия за периода от 1.07.2018г до 21.11.2018г, които суми са начислени след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с аб.№ ********** и
кл.№ **********, находящ се в гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, и за същите е издадена
фактура № **********/16.10.2019г на обща стойност 6525,01лв с ДДС от „Енерго-Про
Продажби” АД, на осн.чл. 124, ал. 1 ГПК; както и сумата от 931лв-сторени по делото
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
1
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество.
Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество
ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички
предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
между страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което
ищецът е потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в
който е монтиран процесният електромер, бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
използваната ел.енергия. Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско измерване
/СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ.
„ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна
лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството е оператор
на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на
електромера /СТИ/ в съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва
технически проверки на място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена
със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и
технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития
регистър 1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при
редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в
БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил
съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени
натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК
се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е
посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството
ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактура била определена цената
на ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото
количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се
2
дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума,
представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената техническа
проверка и затова неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната.
Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна на
ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика
между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата
равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена
след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез
която се остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за
ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не само не е
ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията
не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова
тарифа. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия. В
горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г
по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е
бил в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно
вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че
натрупаните в скрития регистър количество кВтч са преминали през процесния
електромер, като същите са били доставени и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на
обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните
(скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия
без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може
да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
3
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължала на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и за постановяване на ново за отхвърлянето на предявения иск.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 54594/11.08.2020г от
Т. П. Т. , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това
число и заплатено адв.възнаграждение.
В о.с.з. на 10.112020 ищецът чрз процесуалния си представител е заявил, че
прави частичен отказ от иска си за сумата от 1526лв ,като моли да се има предвид, че
претенцията му е една общо в размера от 6526,01лв за целия период 22.11.2017 до
21.11.2019, з коята претенция е била издадена една фактура от 16.10.2019
Производството е образувано по исковите молби на Т. П. Т. , въз основа на които са
образувани гр.д.№ 18859/2019г и гр.д.№ 18560/2019г по описа на ВРС, съединени за общо
разглеждане с определение № 179/03.01.2020г.
В същите се излага, че е потребител на електроенергия за обект на потребление с аб.
№ ********** и кл.№ **********, находящ се в гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*.
При проверка на задълженията му към ответното дружество е установил, че се
претендира сума в размер на 6525,01лв с ДДС по фактура № **********/16.10.2019г,
издадена от „Енерго-Про Продажби” АД след извършена корекция на сметката му за общия
период от 22.11.2017г до 21.11.2018г , в който били включени следните подпериоди и
съответно начислени за всеки от тях количества ел.енергия, а именно:
за подпериода от 22.11.2017г до 30.06.2018г начислени служебно 20725кВтч на стойност
3213лв без ДДС , респ.3855,60лв с ДДС и
за подпериода от 01.07.2018г до 21.11.2018г – 13504кВтч на стойност 2224,51лв без ДДС,
4
респ.2669,41лв с ДДС.
Ищецът счита, че не дължи посочените суми.
Оспорва процедурата по извършената корекция и съставения КП, в който са
обективирани резултатите от техническата проверка в обекта, доколкото показанията са
отчетени в скрит регистър, върху който потребителят е бил лишен от възможност да
упражни контрол съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Оспорва също служебно начисленото общо количество ел. енергия да е било реално
доставено и потребено от него.
Поддържа, че не е налице виновно негово поведение, което да обуслови договорната
му отговорност. В тази връзка твърди, че не са констатирани механични повреди,
деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на
електромера, както и че средството за търговско измерване е собственост на
електроразпределителното дружество и именно то е длъжно да поддържа уреда в
изправност.
Излага, че поради невъзможността да бъде доказан началният момент на
вмешателството и продължителността на въздействието, не може да бъде определена и
цената, по която да бъде заплатена натрупаната ел.енергия.
Счита също, че за ответното дружество не е възникнало правото да извърши
едностранна корекция поради отмяната на разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ
към датата на извършване на проверката.
По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията
между страните, че не дължи на ответното дружество процесните суми от 3855,60лв с ДДС
за периода от 22.11.2017г до 30.06.2018г и 2669,41лв с ДДС за периода от 01.07.2018г до
21.11.2018г, за които е била издадена една обща фактура, които са били начислени след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с аб.№ ********** и
кл.№ **********, находящ се в гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.* и за същите е издадена ф-ра
№ **********/16.10.2019г на обща стойност 6525,01лв с ДДС от „Енерго-Про Продажби”
АД.
Претендира сторените по делото разноски, вкл.адв. възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност и
неоснователна.
Предявеният иск бил недопустим поради липса на правен интерес.
Процесната сума не била претендирана от ответното дружество за заплащане от
ищците, поради което същите не притежавали активна процесуална легитимация в
настоящото производство. Това не се променяло от факта на твърдяното право на
собственост от страна на ищците. Ищците виновно не изпълнили задължението си да
уведомят ответното дружество за промяна на титуляра по партидата в предвидения в
общите условия срок. Дори и да се приеме, че ищците ползвали ел.енергия в имота,
процесната сума не се търсела от тях, като не са издавани счетоводни документи с
получател същите. Обстоятелството кой е собственик на имота било ирелевантно за
наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за вземане.
5
Правният интерес и респективно активната процесуална легитимация при водене на
иск по чл.124 ал.1 ГПК се обосновавал единствено от твърдение на ответника, че едно лице
дължи определена сума пари и интерес от водене на иск имало само лицето, което се твърди,
че дължи.
В случай, че съдът намери предявеният иск за допустим, то същият бил изцяло
неоснователен.
Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на установителния иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД за потребена ел.енергия на посочената стойност, конкретизирана по размер с
издадената фактура.
Процесната сума представлявала цената на коригираното със справка за корекция
количество ел.енергия за процесния период и се дължала на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.48
ПИКЕЕ.
Между абоната и отв.дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът бил потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия.
Правата и задълженията на енергийното предприятие и потребителя се уреждали от
ЗЕ, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147/14.10.2013г. на осн.чл.21 ал.1 т.9
ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД /одобрени с
Решение ОУ-05 на ДКЕВР от 21.07.2014г/ и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби" АД
/одобрени с Решение ОУ-06 на ДКЕВР от 21.07.2014г/.
В конкретния случай корекцията била извършена по реда на чл.48 ПИКЕЕ, при
наличие на законово основание и предпоставки за извършване на корекционната процедура.
Ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение
и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурявало непрекъснато
необходимото количество ел.енергия в процесния обект.
От съставения КП е видно, че на посочената дата била извършена техническа
проверка на СТИ в обекта от служителите на „ЕРП Север“ АД.
Твърди се, че „ЕРП Север“ АД нямало вменено задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху СТИ.
Във връзка с направените констатации „ЕРП Север“ АД е изготвило справка за
корекция.
Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно
измерена била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за 90 дни по одобрената от ДКЕВР методика в изпълнение на чл.48т
ПИКЕЕ.
Въз основа на изчисленията, извършени в справката за корекция, отв.дружество
издало фактурата за дължимата сума.
Отв.дружество изпратило съобщения до абоната, с което уведомявало за извършената
проверка и съставените КП и фактура.
6
Корекционната процедура по своята правна същност не била относима и практически
съизмерима с продажбата на движима вещ, за да носи ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя ел.енергия. Ел.енергия била родово определена движима вещ
като собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез измерване от
СТИ и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към ЕРПМрежа. В този
смисъл, ако част от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта
ел.енергия, не можела да бъде измерена, то потребителят присвоявал чужда вещ без правно
основание, с което увреждал имуществения интерес на ответното дружество и дължал
заплащането на цената на вещта. Засегнато било правото на ответното дружество,
установено в чл.200 ал.1 ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на ищеца
количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество ел.енергия била предвидена корекционната процедура. Процесното
вземане се дължало на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД връзка чл.48 ПИКЕЕ.
Ответникът моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и
присъждане на направените разноски.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
претендира сторените по делото разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал. 1 ГПК, а обективно кумулативно съединеният с
него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е битов клиент по смисъл на § т.2а ДР ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обекта с посочените
клиентски и абонатен номера .
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в обект
на потребление с аб.№ ********** и кл.№ **********, находящ се в гр.Варна ул.„***“ № *
ет.* ап.*.
От съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1012848/21.07.2015г
/л.47-І/ се установява, че на посочената дата е бил подменен монтираният в обекта
електромер с ново СТИ с фабр.№ 1115031500760596 с нулеви показания на регистрите,
отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията
на електромера по останалите невизуализирани регистри.
Видно от КП № 1105238/21.11.2018г /л.33-І/ е, че на 21.11.2018г служители на „ЕРП
Север“АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабр.номер, като
при проверката са констатирани показания в невизуализиран регистър, поради което
измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от клиента -
ищец.
7
От КП от метрологична експертиза на електромер № 2365/ 9.10.2019г /л.35-І/ е видно,
че при софтуерно четене била установена намеса в тарифната му схема и наличие на
преминала енергия по тарифа Т3, която не била визуализирана на дисплея. Нямало
осъществен достъп до вътрешността на електромера, същият съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на
ел.енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на
14.10.2019г било изготвено становище от „ЕРП Север“АД за начисление на ел.енергия общо
в размер на 34229кВтч за периода от 22.11.2017г до 21.11.2018г, от които 20725кВтч за
периода 22.11.2017г–30.06.2018г и 13504кВтч за периода 01.07.2018г–21.11.2018г. Посочено
е още, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което било установено точното количество неотчетена ел.енергия /л.37І/.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в общ размер на
6525,01лв с ДДС „Енерго-Про Продажби“ АД е издало оспорената фактура № **********/
16.10.2019г /л.38-І/, в която е отразено, че данъчната основа е в размер на сумата от
5437,51лв, формирана като сбор от сл.суми: 3213лв за стойността на 20725кВтч за
подпериода от 22.11.2017г до 30.06.2018г и 2224,51лв за стойността на 13504кВтч за
подпериода от 01.07.2018г до 21.11.2018г
За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена
ел.енергия от страна на „ЕРП Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД до ищеца били
изпратени писма от 16.10.2019г /л.л.43,44-І/, които били надлежно връчени лично на
адресата, видно от приложените известия за доставяне /л.л.45, 46-І/.
От приложените и приети по делото справка за потреблението на ел.енергия през
последните 12/24/36 месеца /л.40-І/ и извлечение за фактури и плащания към дата
27.11.2019г /л.41-І/ се изяснява, че за периода от 22.11.2017г до 22.11.2018г по партидата на
ищеца са били начислени 34229кВтч ел.енергия на стойност 6525,01лв, която не била
заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза /л.65 и сл.-І/ се установява, че към датата на извършване на проверката
процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Изяснява се, че същият е
параметризиран за двутарифен отчет, при който преминалото през измервателната му схема
количество ел. енергия, съобразно часовата зона на потреблението, се записва съответно в
регистър 1.8.1 (нощна тарифа) или регистър 1.8.2 (дневна тарифа), визуализирани на
дисплея на измервателния уред.
Според в.лице показанията, записани в невизуализирания регистър 1.8.3, предвиден
да регистрира количеството ел.енергия, консумирано в часовата зона, определена за върхова
тарифа /неприложима за битови абонати/, води до извод за нарушение на нормалната работа
на СТИ.
Съгласно заключението това нарушение се дължи на неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на електромера, а не е резултат
от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване.
Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел.енергия са математически точни.
При изслушването на в.лице инж.Лидия Босева в с.з., същата пояснява, че не може да
8
се установи кога е започнало натрупването на ел.енергия в невизуализирания регистър, нито
в кой часови диапазон е било отчетено потреблението.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
На следващо място.
Въззивният съд, предвид направеното в о.с.з. на 10.112020 пред въззивния съд
изрично изявление на ищеца чрез неговия процесуален представител, че прави частичен
отказ от иска си до размера от 1526лв, като се има предвид, че претенцията е една обща в
размер от 6526,01лв за целия период 22.11.2017 до 21.11.2019, за коята претенция е била
издадена една фактура от 16.10.2019г, съдът съобрази следното:
От данните по делото е видно, че действитено се касае за една обща претенция за
дължима сума, изчислена по реда на коекционната процедура, установена с ПИКЕЕ, за
периода от 22.11.2017 до 21.11.2019. При това положение заявеният частичен отказ от иска е
допустим и следа да бъде уважен, като постановеното от ВРС решение до този размер бъде
обезсилено и производството по делото пред двете инстанции --прекратено.
По отношение останалата част от претенцията, за разликата над 1526лв до общия
размер на претенцията от 6526,01лв с включено ДДС, т.е. за сумата от 5000,01лв съдът
дължи произнасяне по основателността на иска.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е ищецът и се е явявал клиент
на отв.дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е
бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа
/ЕРПМ/; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка и
продажба на ел.енергия, уредени при публично обявени Общи условия.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
9
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в
случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016
(обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение
на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
10
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена
от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в
сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото
си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им
характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.ноември 2018, т.е. след посочената
по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която
да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите,
уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ,
не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се
11
явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
Може да се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на
твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче,
били приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация и касае корекционните процедури.
Поради всичко изложено съдът приема, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят
потвърждаване решението на ВРС в частта за разликата над 1526лв до общо
претендираната сума от 6526,01лв с включено ДДС, като бъде обезсилено и
производството по делото прекратено за сумата от 1526лв.
По разноските.
Предвид направения отказ от иска, на осн.чл.78 ал.4 ГПк в поза на ответната страна
следва да бъдат присъдени съразмерно разноски за първата инстанция и за въззивната
такава. Реципрочно, присъдените в полза на ищеца разноски за първата инстанция следва да
бъдат намалени, като се съобрази и заявеното от ответната страна възражение за
прекомерност на разноските, сторени от ищеца за двете инстанции. В тази връзка следва са
се посочи, че възражението на ответната страна е неоснователно, тъй като минималният
размер на адв.възнаграждение, изчислено върху общия материален интерес от 6525,01лв по
реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/9.07.2004г за минималните размери на
адв.възнаграждения /в ред.изм.ДВ бр.7/22.01.2019г, действала към момента на сключване на
договора/, възлиза на 656,25лв и, следователно, надвишава в незначителен размер
претендираното възнаграждение от 660лв, което не може да обоснове извод за
прекомерност.
Така дължимите в полза на всяка от страните разноски придобиват следните числови
изражения:
За ищеца
Общият размер на разноските ищеца, сторени от ищеца за първата инстанция,
12
възлиза на 931лв и 660лв – за въззивната или общо 1591лв. Затова съразмерно на
уважената част от претенцията следва да бъде присъдена сумата от общо 1218,97лв, от
която за първата инстанция се полагат 713,30лв, а за въззивната – 505,67лв. В тази
връзка решението на ВРС в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца следва
да бъде изменено, като бъде намалена от 931лв на 713,30лв.
За ответника
Общият размер на разноските, сторени за първата инстанция, възлиза на 2334лв с
вкл.ДДС /л.л.76-82-І/, а за въззивната инстанция-са 1625,40лв с вкл.ДДС /л.26-29/ или общо
3959,40лв. Съразмерно на прекратената част по иска следва да бъде присъдена сумата от
925,84лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-51с-в № 2843/6.07.2020г по гр.д.№ 18859/2019г в
ЧАСТТА МУ , с която е уважен отрицателеният установителен иск, като е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът Т. П. Т. ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес: гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество
„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик“ № 258 Варна Тауърс – Г следните сумата от 1526лв за периода от
22.11.2017г до 21.11.2018г, които суми са начислени след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление с аб.№ ********** и кл.№ **********, находящ се в
гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, и е издадена фактура № **********/16.10.2019г на обща
стойност 6525,01лв с ДДС от „Енерго-Про Продажби” АД, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, поради
отказ от иска, на осн.чл.233 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д.№ 18859/2019г по описа на ВРС-
51с-в и по в.гр.д.№ 2326/2020 по описа на ВОС.
ИЗМЕНЯ решението на ВРС-51с-в № 2843/6.07.2020г по гр.д.№ 18859/2019г в
ЧАСТТА му, с която са присъдени в полза на Т. П. Т. , дължими от „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, разноски за първата инстанция, като ги НАМАЛЯВА от 931лв на
713,30лв /седемстотин и тринадесет лева и 30ст/.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-51с-в № 2843/6.07.2020г по гр.д.№
18859/2019г в ЧАСТТА му , с която е уважен отрицателеният установителен иск, като е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Т. П. Т. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ № 258 Варна Тауърс – Г сумата за разликата над
1526лв до 6525,01лв, т.е. за 5000,01лв с включено ДДС, представляваща стойността на
допълнително начислена ел.енергия за периода от 22.11.2017г до 21.11.2018г, начислена
след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с аб.№ **********
и кл.№ **********, находящ се в гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, и е издадена фактура №
**********/16.10.2019г на обща стойност 6525,01лв с ДДС от „Енерго-Про Продажби” АД,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
13
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на Т. П.
Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна ул.„***“ № * ет.* ап.*, сумата от
505,67лв /петстотин и пет лева и 67ст/- разноски за въззивното производство, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Т. П. Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна ул.„***“
№ * ет.* ап.*, да заплати на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“,
сумата от 505,67лв /петстотин и пет лева и 67ст/- разноски за въззивното производство, на
осн.чл.78 ал.4 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14