РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102972 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.365 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощник
юрисконсулт Б. К., моли съда да осъди Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, ул. „*****“ № **, ет.*, ап.**, да му заплати сума в размер на 21 560,54
евро, равняваща се на 42 168,75 лв. по фиксинга на БНБ, непогасена част от
главница по Споразумение от *******г. и Анекс № 1 от ******г. към
споразумението, сключени между ищеца и ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 10 132,21 лв., лихва за забава върху
главницата, за периода 25.06.2019г. – 05.11.2021г., сумата от 216 лв.,
направени от ищеца разноски за връчване на нотариални покани за събиране
на вземането. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и
ответницата е сключено Споразумение от ******г., по силата на което
ответницата е признала, че е присвоила неправомерно, в качеството й на
*******, парични суми, депозирани по сметки на клиенти на банката, в общ
размер на 23 173,69 евро, както и се е задължила да заплати тази сума в полза
1
на банката в срок до 11.07.2016г. Твърди се, че с оглед на подписаното
споразумение ответницата е заплатила на банката сума в общ размер на 1613
евро, като последното плащане е на дата 27.10.2016г., след което ответницата
е преустановила плащанията. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължението по подписаното споразумение на 12.02.2019г. на ответницата е
връчена нотариална покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
банката обявява за изискуемо цялото вземане в размер на 21 560,54 евро,
представляваща остатъка от задължението по споразумението. Твърди се, че
след получаване на поканата ответницата е изразила готовност да заплати на
банката дължимата сума, но и невъзможността си да я заплати наведнъж, с
оглед на което за заплащане на останалата част от задължението, възлизаща
на 21 560,54 евро, е сключен между страните на *****г. Анекс № 1 към
споразумението, по силата на който ответницата е признала, че към датата на
подписването му задължението й към банката възлиза на сумата от 21 560,54
евро, което първоначално е било в общ размер на 23 173,69 евро, както и
страните са удължили срока за изплащането му до 30.05.2024г. и са
уговорили погасителен план за възстановяване на дължимата сума от 21
560,54 евро, в равностойността й в лева в размер на 42 168,75 лв., на 60 броя
месечни вноски, с крайна дата 30.05.2024г. Твърди, че ответницата не е
погасила нито една падежирала по уговорения с анекса погасителен план
вноска, с оглед на което от страна на банката на ответницата е връчена на
17.08.2021г. нова нотариална покана, с която банката е обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо и е дала на ответницата срок за
доброволно изпълнение. Твърди, че с подписания анекс към споразумението е
уговорено правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на цялото
вземане, преди настъпване на крайния срок за погасяване на последната
вноска, в случай на забавено плащане на която и да е част от задължението,
изцяло или частично. Твърди, че до настоящия момент ответницата не е
изпълнила задължението си. Твърди, че неправомерно присвоените от
ответницата суми са били възстановени на ощетените лица от ищеца, поради
което са сключени споразумението и анекса към него, по силата на което
ответницата признава, че дължи тези суми на банката и се задължава да ги
възстанови в договорените срокове.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, като в срока
по чл.131 ГПК, не е подаден отговор на исковата молба. В писмено
2
становище, депозирано за първо съдебно заседание, ответницата заявява, че
не оспорва задълженията, които има към ищцовата банка, както и изложените
от ищеца факти и обстоятелства.
По същество ищецът чрез пълномощника юрисконсулт К. моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на иска.
Страните не спорят, че са подписали Споразумение от *****г. и Анекс
№ 1 от *****г. към него. От представения препис от споразумението се
установява, че ответницата е признала, че е присвоила неправомерно, в
качеството й на ******, парични суми, депозирани по сметки на клиенти на
банката, в общ размер на 23 173,69 евро, както и че ответницата се е
задължила да заплати тази сума в полза на банката в срок до 11.07.2016г. От
представения препис от Анекс № ******г. се установява, че ответницата е
признала, че към датата на подписване на анекса дължи на банката сумата
21560,54 евро, равняваща се на 42168,75 лв., представляваща остатък от
задължението й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
причинени на банката вследствие на неоторизирани транзакции на суми в
брой и безкасово от сметки на клиенти на банката, което е било в общ размер
на 23173,69 евро. Установява се, че страните са удължили срока за изплащане
на сумата до 30.05.2024г., като са уговорили погасителен план за
възстановяване на дължимата сума на 60 броя месечни вноски, с крайна дата
30.05.2024г. Установява се от съдържането на подписания анекс, че страните
са договорили правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на цялото
вземане, преди настъпване на крайния срок за погасяване на последната
вноска, в случай на забавено плащане на която и да е част от задължението
изцяло или частично.
Не е спорно по делото, че с оглед на подписаното споразумение
ответницата е заплатила на банката сума в общ размер на 1613 евро, като
3
последното плащане е на дата 07.12.2016г., след което ответницата е
преустановила плащанията. Посочените обстоятелства се установяват от
представените по делото преводни нареждания /л.47 и л.49/ и от приетото по
делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице И.С..
Установява се от представените по делото преписи от нотариални
покани /л.50-л.55/, че ищецът е отправил на ответницата покани за плащане
на задължението по споразумението от 2016г. и анекса към него от
25.06.2019г. От представените по делото писмени доказателства – фактури за
заплатени нотариални такси и преводни нареждания /л.56 – л.60/ се
установява, че във връзка с изпращаните нотариални покани ищецът е
направил разходи в общ размер на 216 лв.
Установява се, че ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно
изискуемо, преди уговорения с анекса краен срок за погасяване на последната
вноска – 30.05.2024г., поради неплащане на договорените вноски, за което
банката е отправила до ответницата нотариална покана, чрез нотариус Д. А.,
рег. № *** на НК, която покана е получена от ответницата на 17.08.2021г. С
поканата банката е дала на ответницата възможност да погаси доброволно
задължението си в 7- дневен срок от получаване на поканата.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Ответницата не оспорва, че е подписала процесното споразумение и
анекса към него. Процесното споразумение и анекса към него имат характер
на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, със същото страните уреждат
съществуващи между тях отношения. По силата на същата ответницата
безспорно признава наличието на задължениие от нейна страна към ищеца в
размер на посочената в споразумението сума, както и безспорно е поела
задължението да я плати в уговорения срок – до 30.05.2024г. Налице е
валидно изразено от ответницата съгласие, че дължи посочената сума от
21560,54 евро, равняваща се на 42168,75 лв., на ищеца.
Договорът за спогодба по чл.365 ЗЗД е двустранен договор, по силата на
който страните се съгласяват да прекратят един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като се и правят взаимни отстъпки.
Следователно договорът за спогодба се явява изпълнително основание за
4
посочените в него като дължими суми, независимо от предшестващите
отношения между страните.
При наличие на сключен договор за извънсъдебна спогодба, в който
ответникът е признал съществуването на свое задължение, ищецът в
качеството на кредитор не е длъжен да установява фактите, водещи до
възникване на вземането му по основание и размер – Решение № 134/
21.06.2019г., гр. дело № 4255/ 2018г. , ІІІ г.о. на ВКС. Съдът възприема
даденото в това решение на ВКС разрешение и приема, че вземането на
ищеца възлиза на сумата 21560,54 евро, равняваща се на 42168,75 лв.
съгласно договореното в анекса от ******г. Този извод на съда се подкрепя и
от правилото на чл.20а, ал.1 от ЗЗД, според което договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили.
С оглед на горното и предвид безспорно установеното по делото, че
ответницата след сключване на анекса от ********г. не е извършила нито
едно погасяване по уговорената схема на плащане, то в полза на ищеца е
възникнало правото да обяви цялото задължение за изцяло предсрочно
изискуемо преди уговорения в анекса краен срок на погасяване на последната
вноска, което обосновава основателността на иска за главницата в размер на
21560,54 евро, равняваща се на 42168,75 лв., поради което същият следва да
бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на иска следва да бъде уважено искането на
ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, която в случая е 17.11.2021г.
Основателен е и искът за заплащане на сумата от 216 лв., която сума
представлява направени от ищеца разходи за връчване на нотариални покани
до ответницата. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е изпратил до ответницата две нотариални покани, за
което е направил разходи в общ размер на 216 лв. Направените разходи са
вследствие от неизпълнение на ответницата на поетото задължение за
възстановяване на дължимата сума, което задължение е поето от ответницата
със сключването на процесното споразумение от 2016г. и анекса към него
от****г. Доколкото тези разходи представляват настъпили за ищеца
имуществени вреди от неизпълнение на процесното споразумение и се
претендират като такива от ищеца, същите се явяват доказани по основание и
5
размер.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер
на 10132,21 лв., законна лихва върху главницата от 42168,75 лв., за периода
25.06.2019г. – 05.11.2021г., съдът намира, че искът е частично основателен за
сумата от 855,09 лв., за периода 25.08.2021г. – 05.11.2021г., до който размер и
период следва да се уважи, като до пълния предявен размер и за периода
25.06.2019г. – 24.08.2021г. следва да се отхвърли, по следните съображения:
С процесното споразумение и анекса към него страните не са
уговорили, че е дължима лихва за забава. Съгласно общото правило на чл.84
от ЗЗД при забавено плащане на парично задължение длъжникът изпада в
забава след изтичане на определения ден за изпълнение, а когато няма
определен ден за изпълнение, след като бъде поканен от кредитора. В
настоящия случай с подписването на анекса от **************г. банката е
удължила срока за възстановяване на остатъка от дължимата сума от
ответницата, като е приела плащането да става на вноски, по уговорен план за
разплащане, с определен падеж на всяка вноска, най- ранният от който е
30.06.2019г. Доколкото обаче кредиторът се е възползвал от правото си да
обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, както и претендира
обезщетение за забава върху цялата главница, то длъжникът е изпаднал в
забава по отношение на цялата сума след поканата и съответно изтичане на
предоставения с поканата срок за доброволно изпълнение. Нотариалната
покана, с която ищецът е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо,
преди уговорения с анекса краен срок на погасяване на последната вноска, е
получена от ответницата на 17.08.2021г. Със същата покана на ответницата е
предоставен седмодневен срок за доброволно изпълнение, с оглед на което
ответницата е в забава от 25.08.2021г.
В частта по разноските.
С оглед изхода по делото – частична основателност на предявените
искове, своевременно заявената претенция за присъждане на направените по
делото разноски и представените доказателства за тяхната направа,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищеца в общ
размер на 2113,63 лв., изчислени по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ №
**, ет.*, ап.**, да заплати на Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 21 560,54 евро /двадесет и една хиляди петстотин и шестдесет
евро и петдесет и четири евро цента/, равняваща се на 42 168,75 лв.
/четиридесет и две хиляди сто шестдесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/ по фиксинга на БНБ, непогасена част от главница по
Споразумение от *******г. и Анекс № 1 от *******г. към споразумението,
сключени между ищеца и ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „****“ №
**, ет.*, ап.**, да заплати на Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 855,09 лв. /осемстотин петдесет и пет лева и девет стотинки /,
лихва за забава върху главницата от 21560,54 евро, за периода 25.08.2021г. –
05.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 10 132,21 лв. и за периода 25.06.2019г. – 24.08.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „*******“ №
**, ет.*, ап.**, да заплати на Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/, направени от ищеца разноски
за връчване на нотариални покани за събиране на вземането, произтичащо от
Споразумение от *****г. и Анекс № 1 от *****г. към споразумението,
сключени между ищеца и ответника.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ №
**, ет.*, ап.**, да заплати на Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
общо сумата от 2113,63 лв. /две хиляди сто и тринадесет лева и шестдесет
и три стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 2972/ 2021г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Сумите могат да бъда платени по следната банкова сметка с IBAN:
**********.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8