РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Велизар Т. Бойчев
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК
С Присъда № 41/21.03.2022 год., постановена по НЧХД № 2185/2021
год., РС- Р. признал подс. С. Р. А. от гр. Р., кв. ***, български гражданин,
неомъжена, с основно образование, неосъждана, ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че на 07.09.2021год., в гр. Р. ***, причинила на Г. В. Г.,
ЕГН: **********, болка и страдание без разстройство на здравето – лека
телесна повреда, като му нанесла удар с юмрук в лицето, одрала с нокти по
шията, двете предмишници и в горната част на лява гръдна област, поради
което и на основание чл. 130 ал. 2 от НК и чл. 78 А от НК, я освободил от
наказателна отговорност, като й наложил административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 лв. И на основание чл. 304 НПК признал подс. С. Р. А. за
НЕВИННА в това, с деянието си да е осъществила разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което я оправдал по правна
квалификация по чл. 130 ал. 1 от НК, за която е предадена на съд.
Осъдил подсъдимата С. А. да заплати на гражданския ищец Г. Г.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.
130 ал. 2 НК в размер на 700 лв., като отхвърлил като неоснователен и
недоказан иска до пълният предявен размер от 5000 лв.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от С. Р. А. чрез адв. Е. Н.
от АК-Р.. В нея се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност
и противоречие с материалния закон на постановената присъда, включително
1
и в гражданскоправната част. Смята, че в случая следва да се приложат
правилата на реторсията, тъй като тъжителят Г. Г. я е блъснал, с което също
е причинил лека телесна повреда под формата на претърпени болки и
страдания. Твърди, че одирането на тъжителя от страна на подсъдимата се
дължи на опита да се задържи права след като е била блъсната в гърдите от
него. Анализира доказателствата, като посочва, че не е било доказано другите
телесни увреждания на Г., с изключение на одирането в областта на шията, да
са били причинени от А.. Изтъква, че Г. е шофирал с висока концентрация на
алкохол в кръвта и е станал причина за ПТП-то, настъпило на 07.09.2021г.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с
която да освободи подс. С. Р. А. от наказателна отговорност и да отхвърли
гражданския иск изцяло.
Депозирано е възражение против жалбата от частния тъжител Г. В. Г.,
чрез адв. З. П. от АК-Русе. В него се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната присъда. Намира изводите на
районния съд за правилни, като изтъква, че мотив за извършване на
престъплението са влошените отношения между страните. Посочва, че по
тялото на А. не са били оставени следи от действията на Г., докато той е
получил множество наранявания. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а присъдата да бъде потвърдена, включително в
гражданскоправната ѝ част. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание адв. Е. Н. - защитник на С. Р. А., поддържа
жалбата, като преповтаря съображенията развити в нея. Описва фактическата
обстановка, така както смята, че следва да бъде приета от съда.
В съдебно заседание адв. З. П. - повереник на Г. В. Г., оспорва жалбата,
като преповтаря съображенията, развити във възражението срещу нея. Смята,
че показанията на Спас Б. не следва да се кредитират с оглед факта, че
свидетелят живее на семейни начала с подсъдимата. Намира, че с
представеното Решение № 169/14.02.2022г. по описа на РРС единствено се
отменя наказателно постановление срещу Спас Б., а не се обсъжда вината на
Г. Г. за настъпване на процесното ПТП.
В последната си дума подс. С. Р. А. моли да бъде оневинена.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Г. В. Г. бил бивш колега на св. С.с К Бв „***. Г., покрай приятелството
си с Б., се запознал с дъщеря му А. С. Бл., която към онзи момент била 15
годишна. Двамата – Г. Г. и А.Б. имали интимна връзка, която родителите на
момичето не одобрявали. По тази причина А.Б. избягала от дома си, като след
подаден сигнал от родителите в полицията се върнала заедно с Г.. С. Б.и С.
А. обвинявали за случилото се Г. Г., поради което отношенията им били
изключително влошени.
2
Вечерта на 06.09.2021г. Г. Г. присъствал на събиране с приятелите си А.
Х. и А. И., на което употребил алкохол.
Около 06,00 ч. на 07.09.2021г. тъжителят Г. Г. обикалял с автомобила
си – „А.“ около жилището на подс. А. и св. Б.. След като двамата потеглили
към работа в 6:30 ч. с автомобила на св. Б. – „Ф.“, по пътя се срещнали с л.а.
„Ау.“, управляван от тъжителя Г.. Свидетелят Б., който първоначално се
движел зад автомобила на Г., впоследствие го изпреварил на трилентовия
международен път за Дунав мост. След това, малко преди пътен възел
„Охлюва“, тъжителят изпреварил от дясната страна л.а. „Фо.“, управляван от
Б., застанал пред него и натиснал рязко спирачки. В следствие на това св. Б.
ударил леко задната броня на автомобила на тъжителя Г., след което и двата
автомобила преустановили движението си. Водачите подали сигнал до
полицията по тел. 112.
Около 07:00 ч. на 07.09.2021г. преди на мястото да пристигне полиция
подс. А. излязла от автомобила си и отишла до автомобила на тъжителя Г.,
който бил с отворен прозорец от страната на водача. Ядосана от случилото се
първо изритала лекия автомобил, собственост на Г., след което се
приближила до отворения прозорец и го ударила с юмрук в лицето, одрала го
с нокти по шията, лявата ключична област, лявата гръдна област и двете
предмишници. В следствие на това Г. получил следните увреждания:
кръвонасядания и отток в лицето; охлузване на шията; охлузвания на двете
предмишници; охлузвания и одраскавания на гръдния кош. Заедно с това
тениската му била разкъсана. Малко след това св. Б.излязъл от колата,
отишъл до прозореца на автомобила, хванал подс. А., дръпнал я настрани и
казал да изчакат полицията. Няколко минути по-късно на мястото на
инцидента пристигнали свид. А. Пл. и А. И., които били повикани по
телефона от Г.. Свидетелите възприели нараняванията върху него и
изслушали обясненията му за случилото се, по-късно гледали и видеоклип,
заснет по време на инцидента. Две минути след това на местопроизшествието
пристигнала и полиция. Г. бил задържан след отчитане с техническо средство
на алкохол повече от 1,2 промила в кръвта му. Автомобилът му бил откаран
до сградата на Пътна полиция при ОДМВР от св. И.. На мястото на
инцидента и по-късно в полицейското управление подс. А. се държала
агресивно и отправяла заплахи към св. И.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на:
Обяснения на С. Р. А., показанията на св. А. Х. П. А. А.И.а; С. К. Б.
Писмените доказателства –
Протокол за ПТП № 1813911/07.09.2021г.
Договор № 342-392/09.06.2021г. за предоставяне на социална услуга –
3
психологическо консултиране на дете – А.С.Б. и грижещите се за него.
Справка от бюлетин за съдимост за С. Р. А. и за Г. В. Г..
Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на С. Р. А..
Писмо от ОД – Р.на МВР, от което се установява, че срещу Г. Г. няма
образувано досъдебно производство по чл. 343б от НК за управление на МПС
след употреба на алкохол, констатирано на дата 07.09.2021г.
Решение № 169/14.02.2022г. по описа на РРС, с което се отменя НП №
21–1085-002620/13.10.2021г., с което е било наложено административно
наказание на Спас Б. за ПТП, настъпило на 07.09.2021г.
Съдебно медицинско удостоверение № 9160/2021г. на Г. Г..
Както и експертната интерпретация на процесуално годните
доказателствени източници чрез заключенията на:
Съдебномедицинската експертиза № 2013/2021г., от която е видно, че Г.
Г. е получил следните увреждания: кръвонасядания и отток в лицето.
Охлузване на шията. Охлузвания на двете предмишници. Охлузвания и
одраскавания на гръдния кош.
Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и
тръбести предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в
предварителните сведения, при инцидент на 07.09.2021г.
Тези увреждания следва да се преценят по медико-биологичен признак
– Болка и страдание.
Които отчасти си противоречат и се интерпретират от съда както
следва:
Съдът кредитира обясненията на подс. А. и св. Б. що се отнася до
предисторията на случилото се, доколкото те са непротиворечиви и се
подкрепят от показанията на св. И. и П. както и от писменото доказателство –
Договор № 342-392/09.06.2021г. за предоставяне на социална услуга –
психологическо консултиране на дете – А. С. Б. и грижещите се за него.
Съдът приема, че действително А. Б. е имала връзка с тъжителят Г., избягала е
от дома си преди да навърши пълнолетие, след което се е върнала. По тази
причина отношенията на подс. А. с тъжителя Г. са били изключително
антагонистични.
Съдът приема за установен и факта, че тъжителят Г. около 07:00 ч. на
07.09.2021г. е бил под влиянието на алкохол, който е консумирал предишната
вечер. Това обстоятелство се изтъква не само от св. Б. и подс. А., но и
негласно се потвърждава от св. И, призована да свидетелства в полза на
тъжителя. Тя казва, че при осъществена проверка от органите на Пътна
полиция е била констатирана висока концентрация на алкохол в кръвта на Г.–
повече от 1,2 промила, поради което се е наложило тя да управлява
4
автомобила му до сградата на ОДМВР. Същото се извежда и от Протокол за
ПТП № 1813911/07.09.2021г., както и косвено от предишните осъждания на
лицето за престъпления по чл. 343б НК, съгласно справка за съдимост. Съдът
намира горното за установено въпреки данните, изведени от Писмо от ОД –
Русе на МВР, удостоверяващо, че срещу Г. Г. няма образувано досъдебно
производство по чл. 343б от НК за управление на МПС след употреба на
алкохол, констатирано на дата 07.09.2021г.
Съдът дава вяра на показанията на св. Б. и обясненията на подс. А. по
отношение на механизма на настъпване на ПТП-то. Няма данни по делото,
които да противоречат на тези гласни доказателства. Още повече същите са
логични и последователни, както и взаимно съвпадащи си и допълващи се.
Така описания механизъм кореспондира и с изводите на съда по Решение №
169/14.02.2022г. по описа на РРС, с което се отменя НП № 21–1085-
002620/13.10.2021г., с което е било наложено административно наказание на
С. Б. за ПТП, настъпило на 07.09.2021г. Съдът се присъединява към
установеното по това дело поведение на водача Г., въпреки че решението не
обвързва настоящия съдебен състав и не се отнася до вината на Г. Г.. До този
извод съдът достига и като взе предвид характеристичните данни на тъжителя
като лице със склонност да нарушава установените правила и ред, както и
конкретно правилата за движение по пътищата, видно от свидетелството му
за съдимост.
Относно нанесените на тъжителя телесни повреди съдът кредитира
показанията на св. И.и св. П., като намира обясненията на подс. А. и св. Б. за
недостоверни в тази им част.
Обясненията на подс. А. представляват не само източник на
информация, но и средство за защита. Съдът намира, че казаното от нея за
това как е била бутната от Г., поради което го е надрала в опит да се задържи
за него, е израз на правото на защита и представлява защитна теза. Тези
обяснения се подкрепят от казаното от св. Б., който съдът намира силно
заинтересован от изхода на делото като лице, живеещо в съпружеско
съжителство с подсъдимата, поради което не дава вяра на казаното от него в
това отношение. Следва да се посочи и същественото вътрешно противоречие
в показанията на св. Б. относно горепосочения факт. Първоначално той казва,
че е видял единствено как подс. А. се отръпва рязко от прозореца на А., което
предполага, че е причинено от изблъскване от страна на Г.. Впоследствие,
обаче, твърди, че е видял как Г. блъска А. по гърдите през прозореца на
автомобила. По-късно по време на разпита си отново сочи, че не е видял
физически контакт между С. А. и Г. Г.. С оглед горното съдът не дава вяра на
твърдяното от св. Б. и подс. А., че тя е била блъсната от тъжителя Г..
В групата на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, попадат
показанията на свидетелите И. и П. които отчасти се припокриват с казаното
от А. и Б., както и от Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР,
Съдебно медицинско удостоверение № 9160/2021г. и Съдебномедицинската
5
експертиза № 2013/2021г.
Показанията на свидетелите И. и П. са непротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се по отношение на нанесените на тъжителя телесни
повреди. Действително, те не са присъствали по време на осъществяване на
деянието, но са възприели частта от телесните увреждания, които са били
видими и са се проявили незабавно върху пострадалия, непосредствено след
нанасянето им. Като от показанията им непряко може да се съди и за
извършителя и механизма на деянието. Следва да се изтъкне, че самата
подсъдима в обясненията си признава до известна степен нанесените на Г.
увреждания, а св. Б. също сочи, че е видял скъсаната му тениска след като се е
приближил на свой ред до автомобила. Логично последователно е описаното
от свидетелите поведение на подс. А., след като тя самата признава, че е
изпитвала силна омраза към тъжителя, вероятно подсилена още повече към
онзи момент от умишлено предизвиканото от него ПТП. Още повече
показанията им са подкрепени от обективните находки, описани в СМУ №
9160 от 08.09.2021г. за получените от Г. увреждания. Съдебномедицинската
експертиза дава заключение, че установените увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи и тръбести предмети и по давност могат да бъдат
получени при инцидент на 07.09.2021г., както се съобщава в тъжбата, а
именно: при удари с юмруци по лицето и одиране с нокти по шията, лявата
ключична област, лявата гръдна област и двете предмишници. Причиненият
на тъжителя Г. оток и кръвонасядане на лицето не е бил възприет от
свидетелите И. и Пламенов. Въпреки това наличието на същия се извежда от
СМУ № 9160/ 08.09.2021г. и изготвената Съдебномедицинската експертиза.
Закономерно такова увреждане не се проявява незабавно след нанасянето на
удар в областта на лицето, а след известен период от време, както е в случая.
За проявата на агресия срещу Г. от страна на подсъдимата косвено може
да се съди и от поведението предхождащо нападението и последващо
същото. Установява се, чрез показанията на св. И. и св. П., които са
възприели отпечатъци от обувки върху автомобила на Г. и впоследствие са
гледали видеоклип на случилото се, че А. е изритала автомобила на Г.. Такова
поведение на подсъдимата се констатира и от показанията на св. И. и непряко
от тези на П.в във връзка с това, че както на мястото на инцидента, така и в
сградата на ОДМВР, А. е проявила несдържано отношение към И.. Същото
може да се изведе и от приложения по делото Протокол за предупреждение
по чл. 65 от ЗМВР, с който подсъдимата е била предупредена да спазва
физическа дистанция от 1,5 м., което говори за инициирана от нейна страна
физическа близост с други присъствали на инцидента лица, вероятно,
погледнато в съвкупност с другите доказателства по делото, с цел
саморазправа. При така описаното комплексно поведение на подс. А. може да
се приеме, че същата е била в силно раздразнено състояние и е проявявала
агресия срещу Г. и лицата, които е свързвала с него.
6
След като прие за установена изложената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна, че подсъдимата с действията
си е осъществила състава на престъплението по чл. 130 от НК –
причиняване на лека телесна повреда, от обектива и субективна страна.
От обективна страна се установи, че на 07.09.2021год., в гр. Р.,
***причинила на Г. В. Г. лека телесна повреда, като му нанесла удар с юмрук
в лицето, одрала с нокти по шията, двете предмишници и в горната част на
лява гръдна област.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
В случая е неприложим института на реторсията, независимо дали съдът
приеме, че А. е била блъсната в гърдите от тъжителя Г. или не. Това е така,
тъй като районният съд неправилно е квалифицирал нанесените на Г. телесни
увреждания като болка и страдание без разстройство на здравето. В мотивите
към т. 16 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС са посочени,
като примери за телесни повреди с разстройство на здравето случаите на
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото. Изтъква се още, че
незначителните наранявания, изразяващи се в одрасквания и зачервяване на
кожата, не съставляват увреждания с разстройство на здравето. Тоест в случая
действително одраскванията и охлузванията на кожата на Г. биха могли да се
приемат като болки и страдания без разстройство на здравето, но
причиненото му от удара кръвонасядане и отток на лицето несъмнено следва
да се квалифицира като разстройство на здравето. Това несъответствие не
може да се отрази на присъдата, тъй като няма съответна жалба в
оправдателната част, но не може да не се отчете при прилагане на института
на реторсията. Съгласно Тълкувателно решение № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д.
№ 41/89 г., ОСНК реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само
когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди -
само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. В случая не може да се
приложи института на реторсията, тъй като блъскането в гърдите, ако такова
беше установено, представлява лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК без
разстройство на здравето, а причинената от подсъдимата телесна повреда е
такава по чл. 130, ал. 1 НК с разстройство на здравето по посочените по-горе
съображения.
Наведен е довод за причиняване на увреждането в резултат на
рефлекторна проява – опит на подсъдимата да се задържи права след като е
била избутана от Г., което само по себе си изключва престъпния характер на
деянието. Както многократно се посочи по-горе, съдът не смята, че
7
подсъдимата А. е била блъсната от тъжителя Г.. Дори да се приеме обратното,
обаче, е видно от вида и броя на нараняванията, че същите не са причинени
само и единствено от опита на подсъдимата да се задържи за Г.. Очевидно
необяснено по този начин остава причиненото му кръвонасядане и отток в
лицето, както и множеството на брой одрасквания, разположени не само по
предмишниците в дланната им част и врата на Г., към които подсъдимата е
могла да посегне, за да се задържи права, но и в горната част на гърдите му.
Алтернативно също без обяснение биха останали нараняванията по
предмишниците в дланната им част и по врата му, ако подсъдимата се беше
опитала да се хване за тениската му и по този начин е одрала гърдите му,
както твърди в обясненията си.
По въпроса за индивидуализация на наказанието, съдът се
присъединява към изводите на районния съд като смята, че са налице само
смекчаващи вината обстоятелства, свързани най-вече с поведението на
тъжителя Г. и силно изострените отношения на подсъдимата с него, които са
способствали за извършване на престъплението. Взема предвид също и
семейното положение, обществената ангажираност и чистото съдебно минало
на подсъдимата, поради което е определил глоба в минимален размер.
По гражданския иск: Съдът намира, че така определеният от районния
съд размер на обезщетението от 700 лв. се явява справедлив с оглед
критериите на т. 2 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС. В
случая съдът взема предвид, че нанесените на Г. увреждания са изключително
леки по характер и периода за възстановяване от тях е кратък, обичайно в
рамките на около една седмица. Същите не са довели до някакъв вид морални
страдания или трайни осакатявания и загрозявания върху пострадалия.
Отчита се също, че ситуацията, при която са били нанесени уврежданията, е
предизвикана изключително и само от пострадалия с негови неправомерни
действия.
По разноските: Пострадалият Г. Г. е направил разноски по делото за
правна защита и съдействие от повереник в размер на 700 лв./ дог. л. 28 от д./.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК същите му се дължат от
подсъдимата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41 от 21.03.2022 год., постановена по
НЧХД № 2185/2021 г. по описа на РС- Русе.
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., ЕГН:
**********, сумата от 700 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9