О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Варна, 1007/9.12.2019г..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VI
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стоян Попов ВЧНД
№ 1346 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249,
ал. 3 от НПК.
Настоящото производство е образувано
въз основа на частен протест от прокурор при ВРП срещу протоколно определение
от 31.10.2019 г., постановено по НОХД № 3109 / 2019 г. на ВРС. Атакуват се
изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че обвинителния
акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, респ. е допуснато съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частния протест и материалите
по делото, намира за установено следното:
Производството по НОХД № 3109 / 2019 г. по описа на ВРС е образувано въз
основа на внесен ОА № 321 / 2019 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на Г.ЯГ.
по чл. 325, ал. 3, вр. с, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК.
Делото е внесено в разпоредително заседание насрочено за 31.10.2019 г.. В
рамките на същото, съгласно нормите на процесуалния закон, съдът е предоставил
възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
Подс. Г. и неговия защитник са нямали възражения и искания свързани с чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Представителят на ВРП е счел, че няма допуснати нарушения на процесуалните
правила, такива каквито визира т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК.
ВРС служебно е констатирал допуснати процесуални нарушения, в рамките на
изготвяне на обвинителния акт, които са нарушили правото на защита на подс. Г.,
респ. е прекратил съденото производство и е върнал делото на прокурора.
Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни
изводи:
Съвкупната преценка на изложените възражения, въззивния съд оценява като
неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са изложени убедителни мотиви
за връщане на делото, които следва да бъдат споделени. Основният аргумент на
проверявания съд да върне делото е, че в диспозитива на ОА са добавени нови
действия на подс. Г., които съдът е приел, че представляват съществено
изменение на обстоятелствената част.
Безспорен е факта, че в предявеното на подс. Г. обвинение в досъдебната фаза е посочено едно
действия, с което е реализирано престъплението за което той отговаря –
размахване и насочване на пистолет „М“, а в повдигнато с ОА обвинение са
добавени и други действия – отправяне на нецензурни думи, изрази и заплахи.
Едва ли има съмнение, че с ОА се повдига обвинение, а подведено под
отговорност лице се защитава срещу фактите, а не срещу правото. В тази насока
са възраженията на прокурора, но така интерпретирани са неправилни. В
конкретният случай с ОА са въведени нови действия извършени от подс. Г., т.е
нови изпълнителни деяния, а подобно разширяване на обвинението, без тези факти
да са били известни на Г. в ДП е недопустимо. Това не само с оглед значението
на акта на правоохранителния орган, но по важното, че с него се формират
правните рамки, в които се развива същинското наказателно производството и
коректно и изчерпателно поднесената фактология не е самоцел, а е гаранция за
справедлив процес и изпълваща със съдържание основаното право на лице с
наказателно обвинение визирано в чл. 55, ал. 1 от НПК – да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства. Това, че тези нецензурни
думи, изрази и заплахи са описани в обстоятелсвената част на ОА не променя
горните изводи. Те са описани, но са отнесени към другото обвинение, това по
чл. 144 от НК.
В този смисъл правилно ВРС е констатирал, че в досъдебната фаза не са
посочени и конкретизирани в пълен обем правнозначимите факти, касаещи деянието,
осъществено от подс. Г..
Несъстоятелен е и другият аргумент на прокурора.
Въвеждането на нови факти и обстоятелства в диспозитива на ОА не е ОФГ и не
може да се отстрани по този ред. При преценката дали се касае за ОФГ или не,
следва да се изхожда от разбирането, че ОФГ е всяко несъответствие между
формираната истинска воля органа и нейното външно изразяване в писмения текст
на съответния акт. Материализирането на тази воля в диспозитива не е била
опорочена от грешка, а от въвеждането на нови факти, а това вече накърнява
правото на защита на подс. Г. до степен, да не разбира в какво е обвинен, за да
може в пълен обем да реализира защитата си. Настоящият въззивен състав намира,
че в случая не е налице ОФГ в АО и същата не може да се отстрани от
първоинстанционния съд по съответния процесуален ред посочен в чл. 248а от НПК.
ОФГ има единствено по отношение цифровото изписване на разпоредбата от
наказателния закон - чл. 323, вместо чл. 325 от НК.
Допуснатите нарушения са отстраними и следва да бъдат коригирани, а
процесуалния ред е този, който е посочил ВРС – връщане делото на прокурора.
Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно,
което налага и неговото потвърждаване, респ. обявяване протеста за
неоснователен.
Не може обаче
съдът да остави без внимание назидателно-критичен стил на неговия автор –
прокурор Богданов и отправените упреци към съда относно аналитичната му дейност. Фрази от рода „съдът да
съсредоточи усилията си за решаване на делото“ и др. са най-малкото неуместни и
не кореспондират с дължащото се институционалното уважение, а и подобна
демонстрация на самочувствие е абсолютно излишна.
Още по-малко са основателни развитите теории на прокурора, че с връщане на
делото се нарушавал чл. 22 от НПК. За това е следвало да помисли по-рано, а и
трябва да си отговори на въпроса, при липсата на каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото, защо контролираното от него ДП е протекло в рамките
на 9 месеца. В тази връзка чл. 22 от НПК съдържа и ал. 2, на чието съдържание
следва да наблегне изготвилия протеста.
Водим от горното и на основание чл. 249,
ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение
№ 2019 от 31.10.2019 г. постановено по НОХД № 3109 / 2019 г. на ВРС, 15 състав,
с което е прекратено съдебното производство за допуснати отстраними съществени
нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия и делото върнато на ВРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.