Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 25.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Ломският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 19 ноември през две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

при секретаря  В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.дело 50 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищеца Ю.Д.Б., чрез процесуалният си представител по делото адв.Н.А. твърди в исковата си молба, че на 01.06.2013 година около 22.10 часа в гр.Лом, на ул.”Огоста”№4 ответника му нанесъл побой. В резултат на нанесените му от ответника удари му била причинена следна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десният му долен крайник и счупване на дясна колянна капачка/ патела/ на този крайник, което е довело до трайно затрудняване на движението на крайника за не по-малко от 2 месеца  и постепенно поетапно натоварване при нормално протичане на оздравителния процес. Твърди още, че за така извършеното деяние ответника се е признал за виновен, като по постигнато споразумение по НОХД № 597/14г. по описа на ЛРС му е наложено наказания. Споразумението било направено по реда на чл.381 НПК, и ищеца не е бил страна по него. Твърди също,че в резултат на причиненото му увреждане претърпял имуществени и неимуществени вреди.  В тази връзка твърди следното :

Непосредствено след инцидента ищеца бил откарана в Центъра за спешна медицинска помощ в град Лом, където било установено, че кракът е счупен лошо,като е получил следните увреждания/според съдебно-медицинската експертиза по настоящето дело/:

       - травма в областта на дясната колянна става с многофрагментно счупване на капачката й/пателата/. Според експерта, посочените увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна сила, като много добре отговарят да са получени по време и начин посочен от ищеца и свидетелите- след удари с бухалка.

-                           счупването на капачката на дясната колянна става е от естеството да води до трайно затвруднение на движенията на десния долен крайник, за срок над един месец

-                           това увреждане е наложило на ищеца да бъде извършена опертивна интервенция/частична остоектомия/ и прикрепяне наново на сухожилие,поради невъзможност да се извърши метална остеосинтеза.

-                           Вследствие на получените травми ищеца е претърпял болки и страдания

-                           Оздравителният период/при положения че не настъпят усложнения/ е най-малко половин година.

-                           Крайника е бил обездвижен/гипсиран/

Още същия ден ищеца била приета по спешност в МБАЛ Лом в отделение по ортопедия и травматология, а на следващия ден е извършена и операцията. На 06.06.2013 г. е изписан, като му е даден  болничен лист както и че има право за два контролни прегледа. След тази дата  ищеца е бил в болнични до 30 ноември 2013 г. и са издадени още болнични листове.

По време на лечението и възстановителния период ищеца  е получил с 19,84 лв. по –малко като обезщетение от НОИ,ако би бил на работа/според заключението на вещото лице, изготвило възложената му ССЕ/.

Ищеца твърди, че в резултат на деянието на ответника е изживявал болките, стреса и ужаса на причиняване на увреждането, което е съпътствано с жесток побой и други наранявания. Претърпяла е  оперативна интервенция. Не е могъл да се обслужва сам и е изпитвал неудобството да ползва чужда помощ за най- елементарни човешки потребности.В продължение на около 6-7 месеца е ползвал патерици и не е могъл да се движи нормално. Не е могъл да се движи и да се обслужва сам дори за ежедневния си тоалет. Ползвал е чужда помощ, което натоварило допълнително психичното му състояние.Седмици наред сънувал кошмарното нападение, ужаса от образа на нападателя си и изпитвал страх, затворил се в себе си, избягвал контакти, изоставил личните си ангажименти , а било невъзможно да работи и получава доходи. За всичко разчитал на семейството си, на близки и приятели, които го подпомагали и финансово.

За претърпените болки и страдания ищеца претендира обезщетение, което оценява на 10 000 лева за болките и страдания вследствие на счупването на крайника,  и 1 000 лева за имуществени вреди.

Изложеното по – горе го мотивирало да предяви настоящия иск  и на основание чл. 45 ЗЗД, моли съда да осъди  ответница да му заплати обезщетение за нанесените му телесни повреди и заплахи както следва: неимуществени вреди - 10 000 лева обезщетение за болките и страдания вследствие на счупването на  крайника му, както и за болките и страданията, причинени му вследствие на счупването и оперативната интервенция , ведно със законната лихва от 1.06.2012 г. до окончателното изплащане на главницата; имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня, когато са направени. Като претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответникът взема становище като излага конкретни доводи в коя част признава и в коя оспорва претенциите на ищеца. Оспорва ги като прекомерни. Претендира разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка :

С влязло в сила споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия по НОХД 597 по описа за 2014 г на ЛРС ответникът  се е признал за виновен в това, че на 1.06.2013 г. в гр. Лом причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се във фрактура на десен долен крайник-счупване на дясна колянна капачка/патела/, което е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок над два месеца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че освен описаната травма, представляваща средна телесна повреда по смисъла на НК, в резултат на деянието ищеца е претърпял оперативна интервенция, крайникът му е бил гипсиран, което е продължило около 2 месеца, след това още 3-4 месеца се е придвижвал с патерица.  Установи се също, че в резултат на нанесения побой и скандал  ищеца е изпитвал страх от извършителя и срам и неудобство от семейството си, от приятелите си, тъй като елементарни свои потребности не е могъл сам да задоволи, а е ползвал чужда помощ за това.

Установи се също от представените по делото писмени доказателства и в частност заключението на вещото лице, че оздравителния период на причиненото счупване на долен  крайник е продължило около шест-седем месеца. В този период ищеца е претърпял  операцията,след което е бил гипсиран крайника му, вземал е медикаменти, а състоянието му е наложило ползването на помощни средства и чужда помощ.

         Съдът не приема направеното възражение от страна на ответника, че  иска за неимуществени вреди е прекомерно завишен, и като такъв съдът следва да го отхвърли за разликата над 1000 лв. Оспорва изцяло иска за имуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца, разказват подробно за това, че инцидентът е станал на публично място – на улицата, както и че ответника е  нанесъл удари по тялото на ищеца с бухалка .

         Съдът намира за безспорно и обстоятелството, че в резултат на нанесения побой и предизвиканото счупване на долен десен крайник и последвалата след това оперативна намеса и период на оздравяване, са причинили на ищеца болки и страдания, както и са затруднили възможността му да се придвижва свободно и да се обслужва в ежедневието си и в хигиенните си потребности. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б., Найденов и Велкова – близка приятелка на сина  на пострадалият. Същите са били непосредствено ангажирани с помощ при обслужването на ищеца в ежедневието му. Фактът, че ищеца дълго време е страдал и се е налагало да изпитва болки и страдания се установява и от представените по делото писмени доказателства. Така например на от свидетелските показания на К.Велкова се установява, че ищеца е ползвал медикаменти. От заключението на вещото лице се установява, че оздлавителният период при такава травма/при условие, че не настъпят усложнения/ е най молко 6 месеца, т.е. обосновава се извод за това, че в продължение най-малко до края на м. 11.2013 г. ищеца е търпял болки и страдания в хода на оздравителния период. Болките и страданията, понесени от него в периода непосредствено след получаване на травмата и извършената  хирургическа интервенця съдът също приема за безспорни.

         При този анализ съдът намира, че от деянието на 1.06.2013 г. ищеца е претърпяла неимуществени вреди, причинени от ответника, а именно: болки и страдания в резултат на счупения долен десен крайник и болки, страдания  и страх, причинени от ответника при нанесения й побой и обидно и позорящо отношение демонстрирани публично. За тези неимуществени вреди настоящият състав намира, че за първия вид неимуществени вреди – болките и страданията причинени от счупването на долния десен крайник и продължили през целия оздравителен период 6-8 месеца следва да определи обезщетение на ищеца в размер на 6 500.00 лв., а за претърпените болки и страдания в следствие на нанесения побой с бухалка, закани, обидно, агресивно и позорящо отношение, демонстрирани публично – 1 500.00 лв.

         Съдът намира за частично основателно единствено направеното възражение във връзка с претендираната от ищеца сума, представляваща разлика между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението получено от него поради заболяване. От доказателствата по делото е видно, че към датата на увреждането ищеца е работел в ОП”Чистота” гр.Лом и за периода м.юни 20012г. до м.май 2013 г. е получил брутно тр.възнаграждение 5873,16 лв., а от удостоверение № 11-*********/07.01.2014г. от РУСО Монтана е видно, че за времето м.юни 2013г. до м.декември 2013 г. е получил обезщетение за временна нетрудостпособност в размер на 2115,14 лв.От заключението на ССЕ пък е видно, че има разлика между възнаграждението, което би получил изпълнявайки трудовите си функции и обезщетението получавано поради заболяване и представлява имуществена вреда за ищеца, ако той действително получаваше възнаграждение. Видно е от ССЕ , че тази разлика е в размер на 19,84 лв.Ето защо в тази част съдът намира претенцията за частично основателна до този размер.

 И двете страни в производството са претендирали разноски съразмерно на уважената част, респ. отхвърлената от иска. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на същите, тъй като са съобразени с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото на ищеца следва да бъдат заплатени разноски в размер на 328 лева, а на ответника – 306 .00 лева. Последният следва да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС и направените разноски по делото за назначените вещи лица.

По горните съображения съдът

                                     Р     Е     Ш     И :

         ОСЪЖДА Д.Н.М. с ЕГН **********  ДА  ЗАПЛАТИ на Ю.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 6 500.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от счупване на долен десен крайник крайник и 1 500.00 лева, причинени от наранявания вследствие нанесен побой, закани и обидно и агресивно и позорящо отношение, като ОТХВЪРЛЯ претендираните обезщетения над този размер; както и сумата от 19.84 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от деянието , като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер като недоказана и НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.Н.М.  ДА  ЗАПЛАТИ на  Ю.Д.Б. сумата от 328.00 лева направени в производството разноски.

ОСЪЖДА Ю.Д.Б. ДА  ЗАПЛАТИ на Д.Н.М./ със снети по горе данни/  сумата от 306.00 лева направени в производството разноски.

ИЗВЪРШВА прихващане на сумите за разноски до размера на по – малката от тях.

ОСЪЖДА Д.Н.М.   ДА  ЗАПЛАТИ в полза на ЛРС сумата от 160.00 лева, направени деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :