Решение по дело №33/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. В. К., с А. Г. Р., У. „. №., Л. В. Б., с А. Г. Г. Д., У. „. Г. №1 и Б. В. Б., с А. Г. Г. Д., У. „. Б. №4, подадена срещу Решение №3515/22.10.2009г. по Г.д. №654/2008 г. на РС - Г. Р., с което е признат за основателен предявеният от Х. Г. Р. установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124 ГПК, за следния недвижим имот: ливада с площ от 6.00 дка, при съседи: шосе, река, И. У. и И. В., който имот е идентичен с имот №051058 и имот № 051035, в землището на с. О., общ. Б., м. „Д.”, при подробно описани по скици съседи на двата имота, отменен е нотариален акт по обстоятелствена проверка № 66, том І, дело № 185/ 1992 г. на районен съдия от РС- Р., с който въз основа на постановление от 27.02.1992 г., е признато на П.Г. Б., Б. В.Б., М. В. К. и Л. В.Б., като наследници В. И. Б., правото на собственост, на основание наследство и давностно владение на 4 броя недвижими имоти, като е даден шестмесечен срок, считано от влизане на решението ищеца да отбележи същото в Службата по вписванията при Агенция по вписванията- Г. Р.. С решението са осъдени ответниците по исковите претенции да заплатят на ищеца- Х. Г. Р., разноски в размер на 205.00 лв., както и да заплатят по сметка на РС- Г.Р., сума в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса.

Във въззивната жалба се посочва, че решението на РС е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и не почива на събраните по делото доказателства, като за това са изложени подробни съображения. Твърди се, че земеделския недвижим имот, посочен в исковата молба за съседи се сочат само имена, без имота да е индивидуализиран по други признаци и от събраните доказатеслвта не се установява дали е налице идентичност между претендирания имот и възстановения на ответниците. По делото не е налице и идентичност между този имот и имота, предмет на отменения от РС нотариален акт. Посочва се, че решенията, с които са възстановени имотите на жалбоподателите са от 2008г., което означава, че за периода от заявяването им през 1992г. до 2008г. те са ползвали имота, като са изчаквали приключване на административната процесура. Твърди се, че разпитаните по делото свидетели, никъде не са установили 10-годишно владение, установено от страна на ищеца, а от показанията се установява, че той е обработвал имота само от 2-3 години, като преди това неговите родители са го обработвали. Показанията на свидетелите установявали, че той ползва имота само около построената по време на ТКЗС жил. сграда, т.е. парцела около къщата. Сочи се още, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на вещото лице, като съда се е произнесъл относно имоти с други номера, сочени от вещото лице, като имоти идентични с процесния. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил приобщеното Г.д. №613/97г. на РС-Г. Р., по което е налице идентичност с предмета на настоящото дело. Твърди се още, че съдът неправилно е стигнал до извода, че по отношение на ищеца намира приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, в сила от 1997г., като е приел, че това е начален момент на осъществявано от ищеца давностно владение. Твърди се, че ищецът не е могъл да придобие по давност имота. С оглед на това, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението на РС и реши спора по същество, като отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. По делото е представена и писмена защита от просецуалния пртедставител на жалбоподателите.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищец пред първоинстанционният съд - Х. Г. Р., не е депозирал такъв. В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия оспорва така депозираната въззивна жалба, като неоснователна, като в депозирана писмена защита излага подробни съображения относно това. Претендират се и разноски.

Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-Г. Б. е предявена е искова молба от Х. Г. Р. срещу М. В. К., Л. В. Б. и Б. В. Б., с която ищещът твърди, че от 1970г. до настоящия момент владее като свой собствен недвижм имот, представляващ ливада с площ от 6 дка, находяща се в м. „Д.”, землището на с. М., общ. Б., при съседи за имота: шосе, река, И. У. и И. В., който имот е идентичен с имот №05105. в землището на с. О., общ. Б., при съседи по скица: Нива № 051031, соб. А.Ив. О.; Нива № 051030, соб. А.Ив. О. и имот № 051035, в землището на с. О., с ЕКТ 53059, общ. Б., м. „Д.” при съседи на имота по скица: Нива № 05105. собвеност на наследници на В. И. Б.; Др. селищна територия № 051036, собств. на „А.”; Населено място № 000277, собств. на с. М.; Пасище, мера № 000021, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; Нива № 051029, соб. на насл. на Г. Б. К.; Нива № 051032, соб. на насл. на Д. В. Т.; Нива № 051033, соб. на насл. на Н. И. О. Твърди, че имота владее лично, явно и непрекъснато, като го обработва всяка година, като засаждал земеделски култури- боб, царевица, домати и др. Преди известно време разбрал, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 66, том І, дело № 185/ 1992 г. на районен съдия от РС- Р., с който са признати като собственици на владяния от него имот. Твърди, че от датата на издаване на нотариалния акт- 27.02.1992г. до подаването на исковата молба никой не е предявил претенция, касаеща владението на този имот. С оглед на това иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признат за собственик, на основание давностно владение за периода от 1970г. до датата на подаване на исковата молба- /03.11.2008г./ на посочения недвижим имот, както и да бъде отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 66, том І, дело № 185/ 1992 г. на районен съдия от РС- Р.. В съдебно заседание ищеца поддържа иска, като посочва, че тези земи е ползвал през времето на ТКЗС, като в тях има насадени овощни дървета, като тези имоти не са били земеделки и никога не са влизали в ТКЗС. Същите са ползвани от него и наследодателите му от 1967г.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответниците оспорват така предявените искове. Възразяват, че така предявеният иск е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес. По основателността на иска излагат съображения, че ответниците са собстъвеницци на имота на основание наследство и възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че под т. 9 в заявлението за възстановяване на земите с В. №0193/28.02.1992г., относно ливада с площ от 7 дка, ПК се е произнесла с окончателно решение №0193/25.07.2008г., в което по т.4 и т.5 са възстановени два имота в м. „Д.”. На следващо място се излагат съображения, че при внасяне на имота в ТКЗС, собствеността не се загубва и ползването на имота от ищеца не може да се противопоставя на неговия собственик. На последно място ответниците твърдят, че бащата на ищеца също е имал претенции към този имот и по реда на чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предявил иск, като производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно удостовернение за наследници №82/12.02.1992г. / стр. 102/, В. И. Б. е починал на 07.12.1961г., като е оставил за свои наследници съпруга- П.Г.Б. и три деца- Б. В. Б., М. В. К. и Л. В. Б..

С констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 66, том І, дело № 185/ 1992 г. на районен съдия от РС- Р., на 27.02.1992г. П. Г. Б., Б. В. Б., М. В. К. и Л. В. Б., като наследници на В. И. Б., са признати за собственици по давностно владение и наследство на 4 бр. недвижими имота, от които като под №3 е записана ливада от 6 дка, в землището на с. М., м. „Д.”, при съседи: шосе, река, И. У. и И. В.

Съгласно заверени копия на скица №К01105/19.03.09г. и скица №К01104/19.03.09г. на ОСЗ-Г. Б., имот с №051035 е с площ 2.801 дка, а имот №051058 е с площ 2.239 дка, като и двата имота се намират в м. Д., в землището на с. О., общ. Б., с начин на трайно ползване нива. В скиците е записано, че имотите са собственост на насл. на В. И. Б., Решение №0193/02.10.2008г. За имот №051035, са посочени граници и съседи: №051058- нива на насл. на В. Б., №051036- др. селищ. тер. на „А.” ЕООД, №000277- населено място на с. М., №000021- пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, №051029- нива на насл. на Г. К., №051032- нива на насл. на Д. Т. и №051033- нива на насл.на Н.О. Имот с №051058 е при граници и съседи: №051031- нива на насл.на А. О., №051030- нива на насл.на А. О., землищна граница, №000023- път на държавата, №051036- др. селищ. тер. на „А.” ЕООД, №051035- нива на насл. на В. Б. и №051033- нива на насл.на Н. О.

С решение № 0193в/12.04.2007 г., ОСЗГ, Г. Б. е възстановено правото на собственост на насл. на В. И. Б. в съществуващи стари реални граници на нива от 3.781 дка, находящ се в строителните граници на с. М. в м. Д., имот с пл. № 186 от кадастрален план от 2006г., при съседи- Г. Ив. З. и н-ци Д. И., заявен с пореден №3 от заявлението.

С решение № 0193/25.07.2008 г., ОСЗГ, Г. Б. е възстановено правото на собственост на насл. на В. И. Б. в съществуващи стари реални граници на 5 бр. недвижими имота, от които под т. 4- нива от 2.801 дка, имот №051035 по картата на землището, при съседи- имоти с №№ 051041, 051036, 000277, 000021, 051029, 051032 и 051033, а под т.5- ливада от 3.587 дка, имот №051036 по картата на землището, при съседи- имоти с №№ 051040, 051041, 051035, 000277, 051167 и 000023, като и двата имота се намират в м. Д.

С решение № 0193/02.10.2008 г., ОСЗГ, Г. Б. е възстановено правото на собственост на насл. на В.И.Б. в съществуващи стари реални граници на нива от 2.394 дка, имот №051058 по картата на землището, находяща се в м. Д., при съседи- имоти с №№ 051031, 051030, землищна граница, имоти №№ 000023, 051036, 051035 и 051033.

От приобщеното Г.д. №613/1997г. по описа на РС-Г. Р. е видно, че на 17.09.1997г. Г. Т. Р. е предявил иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с предмет 10 бр. недвижими имота, от които 5 в м. Д., като същото е било прекратено с определение №133/06.06.2005г., поради липса на правен интерес. Съгласно удостовернение за наследници №110/15.06.2004г., находящо се на стр. 321 от Г.д. №613/1997г. по описа на РС-Г. Р., Г. Т. Р. е починал на 07.05.2004г.

По искане на ответниците са допуснати и разпитани свидетелите С. У., Г. К. и Б. С.

Свидетелят С. У., на 74г., посочва, че познава страните по делото и са от едно село. Помни бащата на ответниците В.Б. Починал след като се образувало ТКЗС през 1957-58г. Преди ТКЗС той имал имот там, който бил 7-8 дка. Съседи на имота били Д. Т., И.Б. и П. О. Когато се образувало ТЗКС, били раздадени парцели от този имот, където хората си построили къщи. Имало свободна площ от този имот, която е възстановена на В. Б. От както е възстановен този имот, те са си го работили, като сеели царевица и косяли сено. Имота бил върнат от 8 години и същия граничи с реката, а от другата страна е селото. Свидетелката посочва, че познава ищеца, тъй като той построил къща върху имота на Б., който ТКЗС му било дало. Там където му е къщата, ищеца си ползвал имота, което е около 5-6 ара. Общия имота на Б. е 7-8 дка.

Свидетелят Г. К., на 73г., посочва, че познава страните и знае за мястото. Покрай него минавала реката, а от другата страна е пътя за болницата. Това е м. „Д.”. Други съседи на това място са Д.Т. и И. Б. Това са старите съседи преди ТКЗС. Къщите били построени в имота на Б., от който ТКЗС продало парцели. Тези къщи са на Б.К., на Р.имало 2 парцела- къща на Д. Р. и Г. Р., имало къща и на Г. Д., като трите къщи са една до друга. Между къщите на Д. и Р. имало улица, която влиза до парцелите, като излиза на шосето,което води за болницата. Б. имот, който не е застроен, бил много голям имот. Спомнял си, че на времето В. Б. работел този имот. След като Х. Р. си построил къщата, той ползвал имота, който е заграден и е около 3-4 ара. Останалата част била дадена на Г. Р., който е баща на Х. Р.. Наследниците на В. Б. ползват около 5-6 ара, а долу, където е спорното място имало около 2-3 дка, като Х. Р. не го отстъпвал. Баща му работел това място и след като починал, Х. започнал да го работи.

Свидетелят Б. С., на 76г., посочва, че познава страните. Когато се образувало ТКЗС, Б. внесъл имота, който бил доста голям- около 10 дка. Около него имало река, главно шосе, а от другата страна е пътя за болницата. В него били построени 5-6 къщи. ТКЗС било дало парцели от този имот за къщи, като парцелите били около 500-600 кв.м. Сочи още, че имотите, които не били построени, били върнати и сега Б. си ползвали мястото, което е останало. Р. и Д. си ползвали само това,което е в парцела. Х. Р. живеел едва една- две години в с. М. и сега го ползвал той.

По искане на ищеца са допуснати сидетелите К. С. и В. С.

Свидетеля К.С., на 72г., ангажиран от страна на ищеца посочва, че знае за кой имот страните спорят. Бил 1 дка и 6-8 ара, няма ограда, имало дървета. Имало орехи, а сега ябълки. Ответниците също имали там имот, който бил от дядо им и е 2-3 дка. Имота е ливада и те го ползват. Бил заграден с мрежа, но сега е разграден. Х. Р. живеел от 1967г. в селото. Преди една година Х. Р. си дошъл в селото. Преди да дойде имота бил празен. Една година, след като починали майка му и баща му, имота бил празен. Докато били живи, те ползвали имота. Мястото на Х. Р. било край реката.

Свидетеля В. С., 43г., посочва, че знае, че страните спорят за имот, който се намира в с. М. Имота бил ливади и ниви, като преди имал ограда, а сега не. В имота имало дървета- ябълки, круши, череши, орехи, но не и къща. Голям е около 5 дка и съседи на имота са къщата на свидетеля С., дядо му и реката, от изток е И. О., от юг- реката „Р.”. Като съседи още посочва Н. О. и Б. Х. Р. работил имота, около 40г. и никой друг не го е работил. Ответниците имали друг имот отгоре, който се намира над този имот и него си обработвали, той бил около 4-5 дка. Докато били живи родителите на Х. Р., те обработвали имота, като Х. им помагал. Имота, който обработвали родителите на Х. е голям горе-долу, колкото имота на ответниците. Посочва още, че преди да продадат имота, ответниците си обработвали тяхната част и спорове не е имало. Х. Р. не им е оспорвал техния имот, тъй като е имало граница и ищеца си е обработвал неговата част, а ответниците техния.

От заключенията на допусната и назначена СТЕ, се установява, че имот №51.58 е съставен от два контура по КВС- имот с №51.40, с площ от 1209.21 кв.м. и имот №51.41, с площ от 1185.19 кв.м. Имот №51.35 е с площ от 2801.35 кв.м. Обащата площ на трите имота е 5 195.75 кв.м. В заключението вещото лице посочва, че към годината на кооперирането имот №51.40 и имот №51.41 по КВС, които по КВС съставляват имот №51.5. не са били ниви към 1957г., а елшова гора. Имот №51.35 по КВС в преобладаващата си част- 2801.35 кв.м. е бил ливада, а останалата част от имота около 900 кв.м. към 1957г. е бил елшова гора. Процесните имоти са възстановени по КВС като земеделски имоти в контактната зона /до регулационната линия на с. М./. Имотите не са отчуждавани. Кадастрално-регулационния план на с. М. е одобрен със заповед от 1964г. От комбинирания план на процесните имоти, изработен по цифров модел на КРП на с. М., КВС на землище с. Обидим от 1966г., чрез цифрово и програмно съвместяване е видно, че имотите имат потенциален статут на застроителен терен, но са възстановени като земеделски земи- ниви. От цифровия Комбиниран план може да се определят трасировачните данни на имотите по КВС и КРП. В съдебно заседание, вещото лице допълва, че съгласно представената към заключението скица /стр.140/, под зелената линия с кръгчетата е бил елшова гора, като този участък не е бил земеделска земя към годината на коопреирането. Вещото лице посочва още, че е правил опит да се свърже с ищеца, за да нанесе контура на имота, който последния действително обработва, но не е могъл.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл.537, ал. 2 ГПК.

Предявеният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим. Неоснователно е твърдението на ответниците, че за ищеца е налице липса на правен интерес от воденето на така предявения установителен иск. В исковата молба, ищеца претрндира, че владее процесния имот, като претендира същия за свой собствен и за него е налице правен интерес от завеждането на установителен иск, с оглед оспорването правото му на собственост от страна на ответниците, противопоставяйки на сочения от него придобиван способ – давностно владение, позовавайки се, че са собстъвеницци на имота на основание наследство и възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ, както и на издадено в тяхна полза позитивно решение от Поземлена комисия. Относно приобщеното Г.д. №613/1997г. следва да бъде посочено, че същото е било с предмет установявне правото на собственост на земеделски земи, включващо и процесната нива от 6 дка, към един минал момент, а именно образуването на ТКЗС. Иска е предявен от наследодателя на ищеца, като производството по делото е прекратено с определение №133.06.06.2005г., поради недопустимост на иска и липса на правен интерес, с оглед липсата на започнало административно производство пред ОСЗГ за възстановяване на земеделските земи, както и акт за завършено такова производство на административния орган по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Производството по делото действително е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като в случая това е определение за прекратяване, с което се слага край на делото. С определение за прекратяването обаче, се слага край на съдебното производство, като всички процесуални действия се обезсилват и заличават с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска.

Макар и допустим, съдът намира предявения установителен иск за недоказан, а от тук и неоснователен, по следните съображения: Предмет на иска се явява установяване право на собственост върху имот, за който ищеца твърди, че владее от 1970г. до настоящия момент, като го обработва всяка година със засаждане земеделски култури- боб, царевица, домати и др., като в съдебно заседание допълва, че в имота има насадени овощни дървета. За имота твърди, че представлява ливада с площ от 6 дка, находяща се в м. „Д.”, землището на с. М., общ. Б., при съседи за имота: шосе, река, И. У. и И. В., който имот е идентичен с имот №051058 и имот № 051035, в землището на с. О., м. „Д.”.

За да бъде уважен установителния иск за собственост, на първо място по делото следва да бъде доказано, че претендираният в исковата молба недвижим имот, е идентичен с този, който в действителност ищеца твърди, че обработва. От събраните по делото доказателства този факт не се установява. Ищеца твърди, че обработва имот, предсталвяващ ливада от 6 дка, като същия е идентичен с посочените имоти с пл. № №051058 и пл. № 051035. От допусната и назначена експертиза, както и от представените по делото скици на двата имота се установява, че същите са с обща площ от 5 195.75 кв.м. От разпитаните по делото свидетели единствено в свойте показания, свидетеля В.С. посочва, че имота, който се обработва от ищеца е 5 дка. Останалите свидетели- К. С. и Г. К., посочват, че спорния имот е с по-малка площ, като К. С. посочва площ от около 1 дка и 6-8 ара, а Г. К.- около 2-3 дка. От описаните граници на имота, които свидетеля С. посочва, за имота с площ от около 5 дка, по никакъв начин не се установява, същият да съответства или да е идентичен с процесните имоти с №051035 и №051058. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че всички разпитани по делото свидетели, посочват, че спорния имот граничи с река. Видно от представените скици обаче, двата имота с №051035 и №051058 са при граници и съседи имоти сътветно с номера: №051030, №051031, №051032, №051033, №051029, №000021, №000277, №051036, №000023- път и землищна граница. Като граница и съсед на нито един от давата имота няма посочена река. С оглед на това по делото не се установява идентичност между имота, който ищеца претендира с исковата молба и имота, който разпитаните по делото свидетели описват, че ищеца обработва.

Предмет на предявения иск е принадлежността на правото на собственост върху имота така, както е описан в исковата молба- с неговия номер, площ и граници, за който имот ищеца твърди идентичност с ливада от 6 дка. За да установи това свое твърдение, ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на релевантните за спора факти - че е владял именно така посочения процесен имот, в площта му по сега обозначения номер, съгласно представните скици, както и че същият е идентичен с имота от 6 дка. С оглед на това, че този факт по делото не се установява, настоящия състав намира, че предявеният иск е недоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявеният иск по чл. чл.537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт № 66, том І, дело № 185/27.02.1992г. на РС- Г.Р., който стои в пряка взаимовръзка с предявения установителен иск за собственост също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответниците искане за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Х. Г. Р., следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 150 лв., предсатвляваща адвокатско възнаграждение.

Тъй като изводите на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, по същество на спора, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответниците искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и представения за това списък за разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Х. Г. Р., следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 300 лв., предсатвляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Б. окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №3515/22.10.2009г., постановено по Г.д. №654/2008 г. по описа на РС-Г. Р., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. Р., с ЕГН *, с адрес с. М., общ. Б., против М. В. К., с адрес Г. Р., У. „. № 54, Л. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Д.Г. № 1 и Б. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Х. Б. № 4, иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в местността „Д.”, землището на с. М., община Б., а именно: ливада с площ от 6 декара, при съседи шосе, река, И.У. и И. В., който имот е идентичен с имот № 05105. в землището на с. О., с ЕКТ 53059, общ. Б., местността „Д.”, при съседи на имота по скица: Нива № 051031, соб. А. Ив. О.; Нива № 051030, соб. А. Ив. О. и имот № 051035, в землището на с. О., с ЕКТ 53059, общ. Б., местността „Д.” при съседи на имота по скица: Нива № 05105. собвеност на наследници на В. И. Б.; Др. селищна територия № 051036, собств. на „А.”; Населено място № 000277, собств. на с. М.; Пасище, мера № 000021, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; Нива № 051029, соб. на насл. на Г. Б. К.; Нива № 051032, соб. на насл. на Д. В. Т.; Нива № 051033, соб. на насл. на Н.И. О., като неоснователен

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. Р., с ЕГН *, с адрес с. М., общ. Б., против М. В. К., с адрес Г. Р., У. „. № 54, Л. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Д. Г. № 1 и Б. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Х. Б. № 4, иск, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на нотариален акт № 66, том І, дело № 185/27.02.1992г. на районен съдия от РС- Г.Р., като неоснователен.

ОСЪЖДАХ. Г. Р., с ЕГН *, с адрес с. М., общ. Б., на правно основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на М. В. К., с адрес Г. Р., У. „. № 54, Л. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Д. Г. № 1 и Б. В. Б., с адрес Г. Г. Д., У. „ Х. Б. № 4, сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, предаставляваща разноски за адвокатско възнаграждение, от които сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ за процесуално представителство пред първоинстанционния съд, а сумата от 300.00 лв. /триста лева/ за процесуално представителство пред въззивния С.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: