№ 357
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000420 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на И. Г. П. от гр.Варна
срещу решение № 251 от 08.06.2023г. по търг.дело № 727/22г. по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен предявения
от него срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр.София иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 45 440.99 евро, представляваща главница
по договор за кредит № 06-09036 от 30.05.2009г. и анекс към него, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 27.12.2011г. по гр.дело № 20362/11г.
на ВРС като неоснователен.
Твърди че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че вземането по изпълнителен лист от
27.12.2011г. по гр.дело № 20362/12г. по описа на ВРС, въз основа на което е
образувано ИД № 23/12г. по описа на ЧСИ с рег.№ 807 не се е погасило по
давност. Сочи че според ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/20г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
1
процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК,
като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е загубило
сила ППВС № 3/80г. Твърди че съдът неправилно е приел, че ИД № 23/12г. не
е било прекратено, тъй като давност не е текла до обявяването на ТР № 2/15г.
Сочи че съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Сочи че перемпцията настъпва по право като съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство. Сочи че по ИД № 23/12г. първото годно
изпълнително действие е извършено през 2017г. Предвид на това и
бездействието на кредитора, изпълнителното дело е прекратено по право през
2014г., като сочените от съда трактовки имат значение единствено за това, от
кой момент следва да се счита за започнал давностния срок. Твърди, че
доколкото по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни
действия повече от две години, то е прекратено, като от датата на последното
изпълнително действие е започнал да тече давностния срок, а според ТР № 3
от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/20г., давностният срок започва да тече от
обявяването на ТР № 2/15г.
Излага, че в случай че съдът приеме, че изпълнителното дело не е
перемирано през 2014г., то от датата на обявяване на ТР № 2/15г. до
предприемане на годно да прекъсне давността изпълнително действие са
изминали повече от две години /до 05.07.2017г., когато е поискано да бъде
насрочен опис на движими вещи в имотите/, поради което и ИД № 23/12г. е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция
на 26.06.2017г. като от тази дата е започнал да тече давностния срок.
Излага, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия по
него след настъпилата перемпция, се обезсилват по право и дори и да е имало
такива, и да са били от вида на посочените в чл.116 б.В, те не могат да
доведат до прекъсване на давността. Твърди че в настоящия случай
изпълнителните действия, извършени след 2017г. не могат да имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Твърди че от момента на
2
прекратяване на изпълнителното производство започва да тече нова
петгодишна погасителна давност, която е изтекла към датата на подаване на
исковата молба.
Твърди че по ИД № 23/12г. на ЧСИ с рег.№ 807, не са били
предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради
което и към датата на подаване на исковата молба задължението по
изпълнителния лист от 27.12.2011г. се е погасило по давност и той не дължи
вземането по него.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявеният от него установителен иск да бъде уважен. Претендира
направените по делото за двете инстанции разноски. В депозирана за съдебно
заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда я уважи.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В депозирана за
съдебно заседание молба поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 727/22г. по описа на ВОС е образувано
по предявен от длъжника в изпълнителното производство – И. Г. П.
отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК срещу взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД че правото му на принудително изпълнение на
вземане по издаден изпълнителен лист от 27.12.2011г. по гр.дело №
20362/11г. на ВРС не съществува поради погасяването му по давност.
Твърдението на въззивника е че взискателят не е поискал предприемане
на изпълнителни действия повече от две години, поради което и с изтичането
им изпълнителното производство е прекратено по право на 17.01.2014г. на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и вземането погасено по давност с
изтичането на пет години от прекратяването на изпълнителното производство
на 17.01.2019г. В отношение на евентуалност се твърди, че погасителната
3
давност е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие –
17.01.2012г. – образуване на изпълнителното дело и срокът е изтекъл на
17.01.2017г.
Въз основа на издадения в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128070400023 срещу
трима солидарни длъжници, сред които и въззивника П.. Изпълнителното
дело е образувано на 17.01.2012г. Релевантни за настоящия правен спор са
само изпълнителните действия спрямо длъжника П., предвид различните
изпълнителни правоотношения в хипотеза на няколко длъжника
Във въззивната жалба не се оспорват установените от първата
инстанция факти досежно поискани и извършени от съдебния изпълнител
действия срещу длъжника П. след образуване на изпълнителното дело през
2012г. - налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху
дружествените дялове в „Експреском 2006“ ООД, запор върху банкови
сметки в „Райфайзенбанк“, всички през м.02.2012г., запор върху получавана
от П. аренда от трето лице, изпратено със съобщение от 31.10.2012г.
По молба на взискателя от 24.09.2012г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи в дома на длъжника П. на 08.11.2012г., като в изпълнителното
дело няма данни за връчване на призовката на длъжника, както и съставен
протокол за извършен опис. /л.305/. Опис и оценка на собствени на длъжника
ниви е насрочен и за 22.07.2013г. като на длъжника е изпратена призовка на
28.06.2023г. /л.578/, призовката е връчена на длъжника чрез трето лице като
няма съставен протокол за извършен опис.
Следващите предприети изпълнителни действия срещу длъжника П. по
делото са през 2017г. – по молба на взискателя от 25.07.2017г. е наложен
запор по банкова сметка в „Юробанк България“ АД на 28.07.2017г. /л.667/,
обстоятелства, признати в исковата молба.
На първо място съдът и предвид неоспорването на установените от
първата инстанция факти, съдът намира че по изпълнителното дело е наложен
запор върху вземанията на въззивника за аренда от трето задължено лице,
като по делото е приложено запорно съобщение от 31.10.2012г. /л.295 от
изп.дело/. Прието е за установено от първата инстанция ежегодно постъпване
на сумите за аренда по сметка на ЧСИ в резултат на наложения запор, данни
за което се съдържат в отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, както
4
и наличие на признание на факта в декларация на въззивника от 14.01.2023г.
С оглед на този безспорен пред въззивна инстанция факт, въззивният съд
намира, че поисканият от взискателя още с молбата за образуване на
изпълнителното дело способ – изпълнение върху вземания на длъжника от
трето лице се е осъществявал през целия период от образуването на
изпълнителното дело, поради което не са налице предпоставки за погасяване
на правото на принудително изпълнение.
Плащанията от трето задължено лице са сред изрично посочените в
мотивите към т.10 на тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, действия прекъсващи давността.
Поради което и само на така установеното продължаващо плащане от трето
задължено лице въз основа на наложен от съдебния изпълнител запор
давността се прекъсва и предявеният иск е недоказан и неоснователен.
Независимо от това с оглед оплакванията във въззивната жалба,
съставът на въззивния съд съдът намира за необходимо да отбележе, че
според установената практика на ВКС (Решение № 126 от 28.06.2022г. по
гр.д.№ 3409/21г., III г. о., решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/20г.,
IV г.о., решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/21г., IV г.о., решение №
257 от 30.04.2020г. по гр.д.№ 694/19г., III г. о., решение № 60282 от
19.01.2022г. по гр.д.№ 903/21г., III г. о., определение № 248 от 01.04.2021г. по
гр.д.№ 3647/20г., IV г.о. и др. ), перемпцията и давността са отделни правни
институти, като перемцията е без правно значение за давността. Общото
между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института,
уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като
срокът по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е производен от давностния по чл.110 от
ЗЗД, и са с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на
нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
5
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като
давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението
на други лица. Последиците при перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
В отношение на евентуалност, ако не се приеме за доказано ежегодно
плащане на суми от трето задължено лице, представляващо действие,
прекъсващо давността, съдът намира следното:
Установено е по делото че след молбата на взискателя от 24.09.2012г. с
посочени в нея изпълнителни способи за изпълнение върху имуществото на
длъжника П. – опис на възбранени имоти и опис на движими вещи в дома му,
съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи в дома на
длъжника П. на 08.11.2012г., като в изпълнителното дело няма данни за
връчване на призовката на длъжника, както и съставен протокол за извършен
опис. Опис и оценка на собствени на длъжника ниви е насрочен за
22.07.2013г., като призовката е изпратена на 28.06.2023г. и няма данни за
съставен протокол за опис. Ново искане за извършване на изпълнителни
действия опис на движими вещи на длъжника, находящи се в негови имоти, е
направено с молба от 05.07.2017г.
6
При така установеното бездействие на взискателя по отношение на
предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника П., съставът на
въззивния съд намира, че след изтичането на двугодишния срок, считано от
28.06.2013г., когато съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
призовката за насрочен опис, на 28.06.2015г. срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
е изтекъл и изпълнителното производство срещу длъжника П. е прекратено по
силата на закона. До прекратяване на изпълнителното дело поради
перемиране, погасителна давност не е текла, съобразно постановките на
ППВС № 3/80г. и решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/20г. на
ОСГТК. След тази дата започва да тече петгодишната давност за погасяване
на правото на принудително изпълнение на вземането и същата изтича на
28.06.2020г. Новото искане на взискателя от 05.07.2017г. и последвалото го
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника П. прекъсва давността.
Съобразно разрешението на т.10 от тълкувателно решение № 2 от 2016г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Следващо извършено изпълнително действие срещу имущество на длъжника
П. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение на 13.08.2021г., с
което отново е прекъсната давността.
Предвид на това, както към момента на подаване на исковата молба -
07.10.2022г., така и към настоящият момент приложимата обща петгодишна
давност не е изтекла и правото на принудително изпълнение върху вземането
на взискателя по изпълнителния лист от 27.12.2011г., издаден по ч.гр.дело №
20362/11г. по описа на ВРС, не е погасено по давност.
Твърденията на въззивника за връщане на началната дата както на
давностния срок, така и на срока по чл.433 ал.1 т.6 от ГПК към датата на
образуване на изпълнителното дело - 17.01.2012г. е неоснователно. С
образуването на изпълнителното дело от взискателя на 17.01.2012г. давността
е прекъсната и същата не тече, било до момента на настъпване на условията
за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, било до
26.06.2015г., датата на която е постановено тълкувателно решение № 2/2013г.,
с което е постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено
7
за изгубило сила, в случай че предпоставки за прилагане на перемцията няма.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема, че правото на
принудително изпълнение на взискателя срещу длъжника И. Г. П. по
изпълнително дело № 23/12г. по описа на ЧСИ с рег.№ 704 не е погасено по
давност и предявеният отрицателен установителен иск е недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и поради
съвпадане на крайния извод с този на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на
разноски за въззивно производство няма представени доказателства за
извършени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение № 251 от 08.06.2023г. по търг.дело №
727/22г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8