Р Е Ш Е Н И Е №65
гр.Шумен, 22.ІІІ.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
зАДедание на четиринадесети март 2019 г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Теодора С.
2. Ненка
Цветанкова
при участието на секретар
Силвия Методиева,като разгледа докладваното от председателя В.гр.С.№ 81/2019г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на „Кредисимо”ЕАД,с ЕИК ,седалище
и адрес на управление:гр.С...
против Решение № 360/16.ХІ.2018г. по гр.С. №
288/2018г. на Новопазарския районен съд,с което предявения от жалбоподателя и
ищец в първоинстанционното производство установителен иск по чл.422 от ГПК,против Е.А.С.,с ЕГН **********,с адрес:г*** ...,адв.С.Е.,ШАК,за
установяване на дължими от ответницата към ищеца парични суми по кредит,общо в
размер на 316,26 лева ,е отхвърлен като неоснователен и недоказан и с което
решение ищецът е осъден да заплати на ответницата 300 лева деловодни разноски.
Оплакванията
по жалбата са за допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения от
първоинстанционния съд,довели до неправилност на обжалваното решение.Моли
въззивният съд да го отмени,като вместо него постанови друго,с което искът да
бъде изцяло уважен,като на жалбоподателя се присъдят направените от него
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е
писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока по чл.263 от ГПК,с който оспорва по същество
жалбата като неоснователна,с изложени съображения и аргументи.Противопоставя се
на приемането на исканите от жалбоподателя писмени доказателства,поради
преклудирането им.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да й се
присъдят направените деловодни разноски
пред въззивната съдебна инстанция.
Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени валидността и допустимостта
на обжалваното първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с
оглед всички събрани по делото доказателства,както и оплакванията в жалбата и
възраженията в писмения отговор по нея,прие следното:
Въззивната жалба ,като
подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.Обжалваното с нея
въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по
същество,въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на
„Кредисимо”АД/сега ЕАД/ -С.,с горните
данни,против ответницата Е. А.С.,с горните данни,с предявени по реда на чл.415ал.1 от ГПК съединени искове по
чл.415ал.1 от ГПК с основание по чл.79 и
чл.240 от ЗЗД,както и по чл.86 от ЗЗС.
Видно от материалите по делото, поради спор за неуредени сметки с ответницата
по отпуснат й от ищеца потребителски кредит,последният подал заявление за
издаване на заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК,въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 1496/2017г. по описа на Новопазарския районен съС.Така
депозираното заявление е уважено,като е съдът
издал заповед № 854 от 6.ХІІ.2017г.за изпълнение на паричното вземане,с
която е разпоредено длъжникът Е.А.Д. за заплати на кредитора”Кредисимо”АД-С.
суми,както следва: 281,33 лева – неплатена главница по
Договор за кредит № 649593,сключен на 12.ІV.2016г. между „Кредисимо“ АД и
длъжника за заемната сума от 650,00 лева; 24,12 лева - административни
разноски; 10,47 лева - договорна лихва
за периода от 11.09.2016 г. до 10.11.2016 г.; 0,33 лева - наказателна лихва за
периода от 18.11.2017 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски.
В срока и по реда на чл.414 от ГПК
длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение,след което,по указание
на съда,в срока по чл.415ал.4 от ГПК кредиторът предявил исковете за установяване на вземанията си за главницата и съответната лихва,по които
е образувано настоящото производство.
Не се оспорват по делото следните изложени в исковата молба
обстоятелства и твърдения,които се установяват и от представените писмени доказателства:
На
12.ІV.2016г. ответницата Е.С. кандидатствала онлайн за отпускане на
потребителски кредит от ищцовото дружество.В
заявлението по образец ответницата попълнила своите данни и че кандидатства за заем в
размер на 650 лв., които ще бъдат изплатени на 7 вноски по 106,05
лв. всяка. Посочила е, че сумата 400 лв. ще получи по банков път, а с
останалите 250 лв. ще рефинансира свой кредит към „Кредисимо” АД. След това автоматично,на електронния й адрес,са й
изпратени Договор за кредит № 649593/12.ІV.2016г./по-нататък за
кратко-Договора/,ведно с Приложение №1към него ,приложимите Общи условия/ОУ/ за предоставяне на кредити
от „Кредисимо”АД/ЕАД/ и Стандартен
европейски формуляр/СЕФ/.След получаването на тези документи по електронен
път,ответницата самостоятелно въвела на указаното за това място в сайта
команда”Декларирам,че съм получила СЕФ на посочения от мен е-mail и приемам
ОУ и Договора”. След сключването на
Договора
,на ответницата бил отпуснат от ищеца заем в размер на 650 лева,при
договорената лихва.С част от предоставената й заемна сума в
размер
на 250 лева ответницата погасила задълженията си
по рефинанс по предходен договор за кредит № 646167/5.ІV.2016г.сключен с
„Кредисимо”АД/ЕАД/, а остатъкът от 400 лева усвоила по банков път на
12.ІV.2016г.,на посочена от нея сметка в „Банка ДСК”ЕАД.
Съгласно договорения погасителен
план,неразделна част от Договора,заемната сума следвало да бъде върната на 7
месечни погасителни вноски по 106,05 лв,вносими на всяко 10-то число от
месеца,с краен срок за погасяване 10.ХІ.2016 г. В Приложение № 1 към Договора
за кредит са
посочени точния
размер на вноските, техния брой, годишния процент на разходите и лихвения
процент по кредита .Видно от това писмено доказателство,
ответницата дължи връщане на предоставения кредит на седем равни
месечни вноски, които включват главница и лихва, както следва:
1. Падеж 10.05.2016 г. – главница 83,72 лв.,
лихва 22,33 – обща сума 106,05 лв.;
2. Падеж 10.06.2016 г. – главница 86,60 лв.,
лихва 19,45 – обща сума 106,05 лв.;
3. Падеж 10.07.2016 г. – главница 89,57 лв.,
лихва 16,48 – обща сума 106,05 лв.;
4. Падеж 10.08.2016 г. – главница 92,65 лв.,
лихва 13,40 – обща сума 106,05 лв.;
5. Падеж 10.09.2016 г. – главница 95,83 лв.,
лихва 10,22 – обща сума 106,05 лв.;
6. Падеж 10.10.2016 г. – главница 99,13 лв.,
лихва 6,92 – обща сума 106,05 лв.;
7. Падеж 10.11.2016 г. – главница 102,50 лв.,
лихва 3,55 – обща сума 106,05 лв.
Първата погасителна
вноска е трябвало да бъде на 10.05.2018 г .
Не се спори,че за погасяване на процесното задължение за
връщане на предоставения й кредит,са постъпили следните плащания от ответницата,различни по размер и с
просрочие,а именно:
На
20.V.2016г./10 дни просрочие-158 лв;на 28.VІ.2016г/49дни просрочие/-160 лв;На
22.VІІІ.2016г./43 дни просрочие/-110лв;На 5.Х.2016г./87 дни просрочие/-110лв;На
19.Х.2016г./70 дни просрочие/-100 лева;На 17.ХІ.2017г/464 дни просрочие/-132
лв.
Спорът се
свежда до твърденията на ищеца,че след постъпване на горните суми,останали
задължения на ответницата по дадения й от ищеца кредит,на сума равна на
посочената в заповедта за изпълнение и в исковата молба,включваща и 24,12 лева
административни разноски. Останали задължения за посочената в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение сума,а също и 24,12лв административни
разноски.
В писмения
отговор по исковата молба ответницата
оспорва изцяло исковете по основание и размер ,с възражения,че е
изплатила всички свои задължения по Договора.Закъсненията за някои плащания
компенсирала с по-големи суми от тези по погасителния план и общо заплатила 770
лева.
Ответницата
твърди още, че
договорът, който е сключила с ищеца, нарушавал
разпоредбите на ЗПК – чл. 5, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗПК, чл. 10,
ал.
1 и ал. 2 от ЗПК, чл. 11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а от ЗЗП, чл. 11, ал. 1, т. 12,
т. 15, т. 16, т. 18 от ЗПК, чл. 8, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗПК. Счита, че на
основание чл. 22 от ЗПК Договорът е нищожен. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК била нищожна и клаузата
на чл. 2, ал. 2 от Договора. В Договора
нямало посочен размер на лихвата за забава. Ищецът
посочил неправилно в исковата си молба срока
на просрочие на отделните вноски ,което било
по-малко ,а лихвата за него на основание чл. 33 от ЗПК не
трябвало да надвишава законната лихва. Твърди,
че ищецът по принцип не предлагал обезпечение. Отрича да е сключвала договор
за поръчителство с друго ЮЛ и твърди,че ищецът неправомерно събира
суми по 52,26 лв. на
месец по такъв договор за
обезпечение, нарушавайки
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Моли съдът да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
В мотивите на обжалваното решение районният
съд подробно е развил правните си съображения досежно възраженията на
ответницата,направени в писмения й отговор
по исковата молба и в хода на първоинстанционното производство,за нищожност на
процесния договор за кредит поради нарушения на ЗПК и ЗЗП,като съдът е приел,че
не са налице такива нарушения и така направените от ответницата възражения са
неоснователни.Тези изводи ползват ищеца.
Предявеният установителен
иск е отхвърлен
като неоснователен и недоказан по други съображения. Така постановеното
отхвърлително решение е в полза на ответницата,поради което при липса
на правен интерес не е постъпила от нея въззивна жалба .Поради това правните
мотиви на първоинстанционното решение в посочената им част не следва да се
обсъждат .
Спорът
,повдигнат пред първата съдебна инстанция ,който е изнесен и във въззивното
производство,се свежда до конкретното изпълнение на задължението на ответницата
за погасяване на кредита по Договора,както и до връзката на това изпълнение със
сключения между „Ай тръст”ЕООД и
ответницата договор за поръчителство по отпуснатия процесен кредит.
Първоинстанционният съд е събрал
всички представени от страните допустими,относими и необходими
доказателства,който е анализирал внимателно и задълбочено,както поотделно,така
и в тяхната взаимна връзка. Въззивният съд намира,че в първоинстанционното производство
фактическата обстановка по делото е изцяло и правилно изяснена .Друга
фактическа действителност,различна от приетата от районния съд,при така
събраните доказателства не може да бъде установена.
Изцяло обосновани ,като намиращи се
в пълно съответствие с доказателствения
материал по делото,са следните фактически изводи на районния съд,с които е
прието за безспорно доказано следното:
Според представената по делото електронна кореспонденция
между Е.А.Д. и „Ай тръст“ ЕООД, гр. С. ,на 12.ІV.2018г.ответницата сключила с посоченото търговско дружество
договор за предоставяне на поръчителство. По силата на този договор, дружеството поема задължението да
поръчителства по сключения от ответницата договор за
кредит с
„Кредисимо” АД, а в замяна длъжникът-ответницата по делото Е.С. се задължава да заплати на „Ай тръст“ ЕООД
възнаграждение в размер, съгласно Приложение № 1 от
договора, а именно,по 52,26 лв.
на месец ,за периода на действие
на договора за кредит.
В
чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство,сключен между ответницата и „Ай
Тръст”ЕООД, е договорено, че плащането може да стане или по сметка на
„Ай тръст“ ЕООД или по същата сметка, по която длъжникът погАДява задълженията си към „Кредисимо” АД. В ал.5 на чл.8 от същия договор е посочено, че „Кредисимо” АД е овластено
да получава плащанията от името на „Ай тръст“ ЕООД ,като
изрично е посочен начинът, по който внесените от длъжника суми се разпределят,
ако те не са достатъчни да погасят всички суми (лихви
и главница по договора за кредит и възнаграждението на поръчителя), а именно –
с предимство се погАДява задължението към поръчителя, а след това – сумите по
договора за кредит.
Ответницата Е.С. е внесла
по сметка на „Кредисимо” АД общо сумата от 770 лв., които са разпределени от
кредиторът, както следва:
-Първата внесена сума в размер на 158 лв. е внесена на 20.05.2016 г. и с нея са погасени:
изцяло задължението към „Ай тръст“ ЕООД в размер на 52,26 лв., както и част от
вноската дължима на 10.05.2016 г., а именно възнаградителната лихва (изцяло) в
размер на 22,30 лв. и част от главницата до размера от 83,41 лв.;
-Втората
сума в размер на 160 лв.и е внесена на 28.06.2016
г. С тази сума са погасени: остатъкът от неплатената главница по първата
вноска в размер на 0,31 лв., наказателна лихва в размер на 0,75 лв. за
забавеното плащане на първата вноска, изцяло задължението към „Ай тръст“ ЕООД в
размер на 52,26 лв., както и цялата вноска дължима на 10.06.2016 г., а именно
възнаградителната лихва в размер на 19,45 лв. и главницата в размер на 86,60
лв., както и предсрочно е погасена сумата от 0,63 лв. от дължимото
възнаграждение на „Ай тръст“ ЕООД за следващия месец;
-Третата
сума в размер на 110 лв. е внесена на 22.08.2016 г. и с нея са погасени: наказателна лихва в размер на 2,29 лв. за
забавеното плащане, изцяло задължението към „Ай тръст“ ЕООД в размер на 51,63
лв. (предвид останалата сума от предходната вноска), както и част от вноската
дължима на 10.07.2016 г., а именно възнаградителната лихва (изцяло) в размер на
16,48 лв. и част от главницата до размера от 39,60 лв.;
-Четвъртата постъпила
сума в размер на 110 лв. е внесена на
05.10.2016 г. И с нея са погасени: остатъкът
от неплатената главница по третата вноска в размер на 49,97 лв., наказателна
лихва в размер на 3,51 лв. за забавеното плащане, изцяло задължението към „Ай
тръст“ ЕООД в размер на 52,26 лв., както и част от вноската дължима на
10.08.2016 г., а именно част възнаградителната лихва до размера от 4,26 лв.;
-
Петата постъпила сума в размер на 100 лв. е внесена
на 19.10.2016
г.,като с нея са погасени: част от остатъка от неплатената главница по четвърта вноска в размер
на 9,14 лв. възнаградителна лихва и 89,92 лв. – част от дължимата главница и
наказателна лихва в размер на 0,94 лв. за забавеното плащане.;
-
Последната
постъпила вноска размер на 132 лв. е внесена на 17.11.2017 г. С нея са погасени: остатъкът от неплатената
главница по четвъртата вноска в размер на 2,73 лв., наказателна лихва в размер
на 50,67 лв. за забавеното плащане, изцяло задължението към „Ай тръст“ ЕООД по
петата вноска в размер на 52,26 лв., както и част от вноската дължима на
10.09.2016 г., а именно възнаградителната лихва (изцяло) в размер на 10,22 лв.
и част от главницата до размера от 16,12 лв.
При това разпределение на
постъпилите погасителни вноски ,в счетоводството на „Кредисимо” АД е отразено,
че ответницата все още им дължи – главница 281,33 лв., лихва 10,47 лв., законна
лихва 22,09 лв.и наказателна лихва за забава 0,33 лв.
При изяснената правилно и изцяло фактическа обстановка по
делото,районният съд е направил своите правни изводи,че ответницата не
дължи месечните суми за възнаграждение
на поръчителя „Ай тръст”ЕООД в размер на 52,26 лева,тъй като по делото липсвало доказателство за
сключен договор за поръчителство между
„Ай тръст”ЕООД и „Кредисимо”АД,по см. на чл.138 от ЗЗД,който договор нямал нищо
общо със сключения договор между
длъжника по паричното задължение и
поръчителя,по който ищецът не е страна.При липса на такъв договор за
поръчителство между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД,ответницата не
дължала възнаграждение за услуга, която не е получила
и „Кредисимо” АД не е следвало да я
събира.Поради това
същият кредитор неправилно
е разпределил част от сумите, които длъжницата Е.С. е внАДяла, за погасяване на задължения по договора за предоставяне на поръчителство. По тези правни съображения ,районният съд стига до основния извод,че ответницата изцяло
е погАДила задълженията си към”Кредисимо”АД,поради което предявените против нея
искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Районният съд
подробно е изложил в решението си начина,по който следва да бъдат
разпределени постъпилите от ответницата парични вноски за погасяване на
процесния кредит,изключвайки заделянето
на част от сумите за месечно възнаграждение на поръчителя в размер на 52,26
лева.Правилно е прието от същия съд,че по
делото липсват каквито и да е било доказателства, че „Кредисимо” АД наистина е
направило някакви разноски по администриране на кредита, няма данни кога са
направени и за какво, поради което и искането за заплащането на тези 24,12 лв.
се явява напълно неоснователно.
Въззивният съд намира ,че по същество направеното от районния съд
разпределение и изчисления по
постъпилите погасителни вноски са правилни,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение съд в тази връзка.
Настоящият въззивен съдебен състав също
намира,че неправилно
ищецът е прихващал от направените от ответницата погасителни
вноски по кредита суми ,които евентуално ответницата дължи на поръчителя. Тези
претенции на ищеца-кредитор,образуващи цената на предявения от него установителен
иск в размер на главница от 281,33
лева,10,47лв договорна лихва и 0,33лв наказателна лихва, като останали дължими
от ответницата и незаплатени суми,въззивният
съд намира за неоснователни,но по
съображения,различни от изложените от районния съд,а именно:
ВнАДяйки суми за погасяване на кредита си,с
които да покрива дължимите вноските по съгласно
предоставения й погасителен план,а именно,по 106,05 лева месечно,плюс лихвите
за просрочие,ответницата не е посочила по никакъв начин на ищеца,че част от
тези суми по вноските следва да бъдат заделени за поръчителя „Ай
тръст”ЕООД,комуто по силата на сключения
между нея и това дружество договор за
поръчителство,тя му дължи по 52,26 лева възнаграждение на месец.
Сумите за това възнаграждение на
поръчителя НЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ПРОЦЕСНИЯ ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ.Още в исковата си
молба ищецът е посочил,че представляваното от него дружество „ се намира в
договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителсдки кредит
и в договорни отношения с поръчителя,но Кредисимо не участва в отношенията
между клиента и поръчителя,уреждани от двустранен договор между поръчителя и
съответния клиент”. Още по-категоричен е във въззивната си жалба и в писменото
си становище ,депозирано с вх.№ 1361/11.ІІІ.2019г.по настоящото в.д. № 81/19г.
на ШОС,където прави оплакване ,че „с постановеното решение първоинстанционният
съд е излязъл извън предмета на
спора,като незаконосъобразно и
необосновано е смесил правоотношения,без да съобрази,че не са относими към спорното правоотношение и
Кредисимо не е страна по част от тях...Кредисимо не е страна по този Договор за предоставяне на
поръчителство,макар същият да касае поръчителство именно по процесния договор
за кредит,вземанията по които са предмет на настоящото дело...Такава претенция/има
се предвид възнаграждението по Договора за поръчителство б.с.С./,обаче е
несъмнено извън предмета на настоящото дело,което има за предмет единствено
вземанията на Кредисимо по Договора за кредит и няма за предмет да уреди
отношенията между длъжника и неучастващото в делото трето лице/Ай Тръст”ЕООД...”Това
е оплакването и коментара на ищеца и жалбоподател по делото досежно генералния
извод на районния съд,че ответницата не
дължи исковата сума,представляваща възнаграждение за поръчителя/или остатъчно задължение
по кредита след приспадане задължението към поръчителя/,тъй като такъв договор за
поръчителство,респ.изпълнение по такъв договор, респ.услуга за поръчителство ,не
е налице.
Настоящият въззивен съдебен състав приема за
правилни съвпадащите доводи и аргументи на двете страни по делото,че
отношенията между ищеца и дружество- поръчител „Ай Тръст”ЕООД и тези между
ответницата и същия поръчител, респ. оспорванията и изпълнението на двата Договора за
предоставяне на поръчителство,сключени поотделно от това дружество с двете
страни по
делото, са извън предмета на настоящото дело, защото ищецът
Кредисимо,респ.ответницата не са страна по единия или другия договор за поемане
на поръчителство.И в двата случая „Ай Тръст”ЕООД се явява трето лице,неучастващо
в правоотношенията между ищеца и ответницата по повод процесния Договор за
кредит.Поради това ищецът,който твърди,че „обслужва само административно ”Ай
Тръст”ЕООД и не може да бъде бенефициент-краен получател на платени суми за
предоставена услуга от „Ай тръст”ЕООД,не
може по своя воля да решава налице ли е
договора за поръчителство ,сключен между „Ай тръст”ЕООД и ответницата,респ.изпълнение
по него и без основание да събира в
полза на последното дружество суми по този договор за поръчителство,като от
направените от ответницата вноски по кредита заделя с предимство и приспада
евентуално дължими суми на ответницата към поръчителя.Още по-малко ищецът може
да претендира с предявения иск чужди права,каквито евентуално се явяват
вземания на „ Ай тръст”ЕООД към ответницата.Тъй като въпреки това ищецът е
приспаднал част от погасителните вноски на ответницата по процесния Договор за
кредит в полза на евентуални нейни
задължения към „Ай Тръст,” незаконосъобразно е изложеното от ищеца становище,че
ответницата не може да оспорва това
извършено от ищеца разпределение на постъпилите от нея погасителни вноски.
Както вече
беше изложено по-горе ,така извършеното разпределение от страна на ищеца
–кредитор и жалбоподател в настоящото въззивно производство ,е незаконосъобразно,поради
което ,при направените от ответницата и въззиваема страна погасителни вноски,които
изцяло покриват задължението й за
главницата и лихвите за просрочие,исковата претенция за неиздължени от нея суми
по Договора за кредит е неоснователна и
недоказана.Като е достигнал до същия краен резултат,макар и по други
съображения,районният съд е постановил правилно решение.Няма основание за
отмяна на обжалваното решение,поради което въззивната жалба против същото
решение е неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционноторешение следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора,жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените от нея деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи
общо на 300/триста/ лева.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
360/16.ХІ.2018г.,постановено по гр.д. № 288/2018г. на Районен съд-Нови пазар.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Кредисимо”ЕАД,с ЕИК ,седалище и адрес на управление:гр.С...
да заплати на въззиваемата страна Е.А.Д.,с ЕГН **********,с адрес:г*** ...,адв.С.Е.,ШАК,
направените от последната деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлзащи
на 300/триста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1. 2.