№ 697
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500898 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.7 ГПК, образувано по
жалбата на „Евротрак лизинг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, с ЕИК *********, подадена чрез
процесуален представител адв. В.Фотева- БАК, против незаконосъобразни
действия на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 и район на действие- този на
БОС, извършени по изпълнително дело №135/21г. по описа му и
представляващи: Постановление от 14.06.21г., с което е приет като разноски
на взискателя по делото адвокатски хонорар от 400лв.; определените с ПДИ
разноски по изпълнението, от общо 448,90лв., а също и определената с ПДИ
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 291,70 лв. Жалбата сочи тези актове за
незаконосъобразни. Твърди се неспазване на законовите разпоредби,
съдържащи правилата за изчисляване на горепосочените разноски и такси,
които ще се възложат в тежест на длъжника.
Срещу адвокатското възнаграждение от 400 лв., уговорено за
представителството и защитата на взискателя в изпълнителното производство
се възразява конкретно, че такива разноски не са сторени- те били отразени
само върху лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен
документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, установяващ
1
заплащане в брой, поради което представлява разписка за договореното
между адвокат и клиент възнаграждение по сключения договор за правна
помощ и съдействие, като обвързва само тях, но не и съда, респективно
другите страни в процеса, на които биха били възложени сторените
деловодни разноски и не доказва действително осъществено плащане на
такова възнаграждение. Освен това вземането по изпълнителното дело е било
незабавно преведено на ЧСИ и то в пълен размер от банката на длъжника и
по този начин се оказва ,че представителят на взискателя единствено е подал
молба за образуване на делото ,което означава ,че съолбразно НМРАВ му се
дължи възнаграждение в размер на 200 лв.
При условие на евентуалност, ако съдът намери хонорара за валидно
уговорен и действително заплатен, се моли за неговото намаляване до 200 лв.,
поради прекомерност, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил
никакво друго процесуално действие, освен подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, съдържаща и искане за налагането на
запор до размера на същото вземане, което обезпечително действие не е било
необходимо. Длъжникът се сочи за платежоспособен, с оглед видимите от
ГФО по партидата му в Търговки регистър добри финансови резултати и
обстоятелството, че е платил цялото вземане в срока за доброволно
изпълнение. Затова счита, че на адвоката се следва възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за
минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство.
Подкрепя становището си с цитирана съдебна практика.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), била определена неправилно.Тя била
изчислена върху база, включваща освен вземането по изпълнителния лист,
още и адвокатския хонорар от 400 лв., което е необосновано, предвид
неговата недължимост.
Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като
разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на
взискателя по изпълнително дело №135/ 21 г. по описа на същия ЧСИ, както и
за намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението с горепосоченото
недължимо адвокатско възнаграждение и се иска намаляване на определената
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
2
Ангажирани са писмени доказателства. Дири се възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство, според
представен договор за правна услуга и документи за плащането на хонорара,
като в тази част жалбата се сочи за списък по чл. 80 ГПК.
С молба-уточнение от 01.06.22г. е заявено обжалване и на Постановление
от 17.05.22г. по изп.д.№135/21г. , с което ЧСИ Михалев е отказал да намали
приетия с Постановление от 14.06.21г. като разноски по делото адвокатски
хонорар от 400лв., като съобразен по размер с НМРАВ и поради
доказателства за плащането му. Въведени са горните възражения за
незаконосъобразност на акта на ЧСИ.
С възражение от 09.06.22 г.,т.е. в срок, ответникът по жалбата и
взискател по изпълнителното дело-З.Т. К., чрез адв. Пл. Генов от БАК, е
оспорил двете жалби като неоснователни.
Поддържа, че дружеството-длъжник не е заявило намерение да плати или
да прихване насрещните им задължения, което наложило снабдяването на
взискателя с изпълнителни листи срещу длъжника му и завеждането на
изпълнителни дела с цел удовлетворяване на вземанията. Изпълнителният
лист, по който е образувано изп.д.№ 135/ 21 г., е издаден на база осъдителния
диспозитив в решението по гражданско дело №3975/2019 г. по описа на БРС
за сумата 763,48 лв. Решението е влязло в сила , но доброволно плащане на
задължението за деловодните разноски не е било осъществено, което прави
неизбежно завеждането на изпълнителния процес и отрича всякаква
недобросъвестност от страна на взискателя. По отношение възраженията
срещу адвокатския хонорар в размер на 400 лв. се твърди, че той е реално
уговорен и заплатен, което е установено с писмени доказателства:
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сочещ сумата от 400
лв. за заплатена изцяло в брой. Размерът на възнаграждението бил също
напълно обоснован, като половината е за образуване на изпълнителното дело,
съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ, а другата половина- на основание чл.10, т.2
от същата Наредба-за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и за извършването на процесуални действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания на взискателя. Страната се позовава
и на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013 г. по ТД №6/ 2012 г. на
ВКС, сочеща, че в частта за плащането, договорът за правна услуга и
3
представителство има характер на удостоверяваща го разписка.
Възразява срещу оплакванията за недължимост на адвокатско
възнаграждение над 200лв., сочейки, че то се определя винаги предварително
на база естеството на правния спор и прогнозираната му фактическа и правна
сложност, както и продължителност. Още повече, че процесното
изпълнително дело все още не е приключило, поради неплащане на
дължимата на взискателя сума.. Счита недължими и съдебно-деловодните
разноски в настоящото производство, предвид естеството му и цитира
относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера
и дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с
производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за
производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК.
Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдия
изпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя
разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 135/22 г.по описа на
ЧС
ЧСИ Г.Михалев е представил мотиви, проследяващи последователността
в администрирането на жалбата, със становище, че по същество е
неоснователна.
Проверката на съда установява, че в случая са налице две отделни жалби,
подадени от длъжника по изп.д.№135/21г. по описа на ЧСИ
Г.Михалев.Първата, по която е образувано делото пред БОС, атакува
Постановление на ЧСИ от 14.06.21г. и разноските и таксите по изпълнението,
отразени в ПДИ до длъжника, а втората е срещу Постановление от 17.05.22г.
на посочения ЧСИ, с което е обективиран отказ за намаляването на приетия с
Постановлението от 14.06.21г. размер на адвокатското възнаграждение,
уговорено и платено от взискателя.
Жалбите са допустими, подадена в срок срещу подлежащи на обжалване
актове на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и подлежат на
разглеждане по същество.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
4
Производството по изпълнително дело № 20217030400135 по описа на
ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е
образувано на 14.06.21г. по молба на взискателя З.Т. К. , чрез адвокат Пламен
Генов от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД за събиране на сумата 763,48
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в исково производство
,присъдени с решението по гр. д. № 3975/2019 г. на БРС, за което е издаден
изпълнителен лист на 24.03.21 г.
В същата молба се прави искане за извършване на всякакви
принудителни действия срещу длъжника и за изпращането на покана за
доброволно изпълнение(ПДИ) до длъжника. Представен е договор за правна
защита и съдействие с дата 10.06.21 г., сключен между З. К. и адвокат Пламен
Генов, с който е уговорено възнаграждението на последния за
представителство на страната в производството по изпълнението в размер от
400 лв., чието плащане в брой е отбелязано в договора.
С Постановление от 14.06.21 г. на ЧСИ Михалев, горното
възнаграждение е прието за разноски по изпълнителното производство. С
Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Михалев е отказано намаляването на
хонорара по размер.
На 03.05.22г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от
1504,08 лв., включваща вземането по изп.лист от 763,48лв.;448,90лв. разноски
по изпълнителното дело, включващи адвокатския хонорар на процесуалния
представител на взискателя от 400 лв. и др. разноски , както и 291,70лв. такси
по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г., които се възлагат на длъжника като
разноски
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Постановлението от 14.06.21г. не е незаконосъобразно, защото
отговорността за разноски в изпълнителното производство е ясно уредена в
общата част на ГПК, като чл. 79 ГПК сочи, че те се понасят от длъжника,
изключая три хипотези, които в случая не са налице- изпълнителното дело не
е прекратено на основание чл.433 ГПК, не се обсъждат изоставени от
взискателя изпълнителни действия, или отменени от съда такива, нито се
възразява срещу разноски, направени от взискателя за изпълнителни способи,
които не са приложени. Следователно възнаграждението, уговорено и
5
заплатено за защитата на взискателя в изпълнителния процес, е разноска за
сметка на длъжника. Задължението за заплащане на разноските по
изпълнителното дело не възниква само ако е вземанията по изпълнителния
лист са платени от длъжника преди образуване на изпълнителното дело,
каквото плащане в настоящия случай липсва. Доброволното плащане в хода
на изпълнителното дело не води до отпадане на задължението за разноски по
чл. 79 ГПК.
По делото е представен договор за уговорен хонорар от 400лв.. за
процесуалното представителство на страната в същото производство. В самия
договор е отразено и заплащането на горната сума в брой на адвоката, което
според т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013г. по ТД№6/2012 г. на
ВКС, означава, че плащането е доказано, т.к. договорът за правна услуга и
представителство в тази част има характер на удостоверяваща го разписка.
Така уговорената и заплатена от взискателя на адвоката му сума,
представлява реално извършени разноски по изпълнението, които се понасят
от длъжника.
Възнаграждението не е недействително, като уговорено с шиканьозни
намерения, поради образуването на няколко изпълнителни дела между
настоящите две страни. Процесуалният закон не създава задължение
кредиторът да удовлетвори принудително всичките си вземания от един
длъжник само в рамките на едно изпълнително производство. Образуването
на няколко изпълнителни дела за събиране на дължимите суми е въпрос на
целесъобразност и собствена преценка на кредитора, която не подлежи на
съдебен контрол. Размерът на адвокатското възнаграждение не е и
необоснован. В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално
възнаграждение на адвоката на взискателя от 200 лв. за образуването на
изпълнително дело и същото минимално възнаграждение за процесуалното
му представителство по него, когато се касае за удовлетворяване на парични
вземания до 1000лв., както е в случая. Разпоредбата на чл.36 от Закона за
адвокатурата сочи, че възнаграждението се определя в договора между
адвоката и клиента, като размерът му следва да е справедлив, обоснован и
съответен на положения за уговорената услуга труд. Хонорарът не може да
бъде с по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Следователно и т.к. възнаграждението на
адвоката на взискателя е минимално, то не подлежи на намаляване като
6
прекомерно.
При тези констатации, жалбите срещу Постановлението на ЧСИ Михалев
от 14.06.21г., приемащо за разноски адвокатско възнаграждение на
представителя на взискателя от 400лв., вписано също в ПДИ и срещу
Постановлението на същия ЧСИ от 17.05.22г., отказващо намаляването на
горното, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Основателна е и жалбата на длъжника срещу включените в ПДИ като
разноски по делото такси по ТТРЗЧСИ в размер над 108 лв. с ДДС –до 291,71
лв. В случая по делото се съдържа сметка, от която е видно, че са начислени
такси по т.1, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 108 лв. .. В случая не става
ясно и какви точно такси, на какво основание и в какъв размер се претендират
с поканата за доброволно изпълнение до разликата от сумата от 108 лв. до
291,71 лв. Липсата на издадена нарочна сметка от ЧСИ за разликата от сумата
до 291, 71 лв. препятства защитата на длъжника, тъй като не става ясно какви
точно са посочените разходи, описани в ПДИ и за кои плащания извършени
от ЧСИ се отнасят. /Решение № 89 от 06.06.2019 г. по гр. д. № 893/2019 г. на
ВКС ; Решение 366 от 12.001.2015 г. по гр. д. № 4597/2014 г. на ВКС/.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд приема, че
разноските по изпълнението следва да бъдат намалени по следния начин – със
сумата ., както и определените по същото дело такси по ТТРЗЧСИ, дължими
към 03.05.2022 г., от 291,71 лв. на 108 лв. с ДДС
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД, ЕИК
********* против Постановление от 14.06.21г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20217030400135/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев, с peг. №703 на
КЧСИ и район на действие – този на БОС, с което е прието като разноски по
делото възнаграждението на а адв. Пл.Генов-БАК, в размер от 400лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД с ЕИК
********* против Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Г.Михалев по изп.д.
№135/22г., с което е постановен отказ за намаляване размера на
горепосоченото адвокатско възнаграждение, прието като разноски по
7
изпълнителното дело с Постановление от 14.06.21г. на ЧСИ Г.Михалев.
НАМАЛЯВА таксите по изп.д.№135/22г. по описа на ЧСИ Г. Михалев със
сумата 183,71 от общо отразените в ПДИ до длъжника „Евротрак
лизинг“ООД такси от 291,71 лв., както по ТТРЗЧСИ, дължими към
03.05.2022 г.-или намалява таксите от 291,71 лв. на 108 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8