Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.05.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 274 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.05.2018 г. по гр.д. № 5900/18 г.,
СРС, І ГО, 41 с-в е признал за
установено по искове с правно чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и
чл.422 ГПК във вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу “Д.” ЕООД, ЕИК*********, с адрес *** и съдебен адрес ***, че
“Д.” ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
от 3 943,67 лева главница за периода
от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през посочения период до топлоснабден имот - здравно заведение
/бивша Студентска поликлиника/, находящ се в гр.София, ул. „Акад.*********с аб. № 000543,
ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. - датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на сумата, както и 159,16 лева,
представляващи лихва за забава върху главница за времето от 25.06.2017 г. до
16.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2017 г. по ч.гр.д. № 82344/2017 г. по описа
на CPC, I ЕО, 41-ви състав. Отхвърлил е предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу “ДКЦ-У-София” ЕООД, ЕИК*********, с адрес
гр.София, ул. „Акад.*********и съдебен адрес ***, иск с правно основание чл.124
във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 159,16 лева до пълния предявен размер
от 828,12 лева, както и за периода 01.06.2015 г. - 24.06.2017 г. Осъдил е “Д.“ ЕООД, ЕИК*********, с адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ТПК,
направените по делото разноски за тази инстанция в общ размер на 597,95 лева., а за заповедното
производство/ по ч.гр.д. № 82344/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав/ разноски в
общ раземр от 82,06 лв. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на “Д.“ ЕООД, ЕИК*********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
сумата от 84,11 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от от ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Д.само
в частта, в която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕООД за мораторна лихва, а именно
за разликата над 159,16 лева до пълния предявен размер от
828,12 лева, както и за периода 01.06.2015 г. - 24.06.2017 г., с мотиви, изложени в жалбата. В нея се позовава на
ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр.София и
по специално на раздел VІІ от ОУ-Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал1, в който е
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните от него
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.
С изтичането на последния ден от месеца, той изпада в забава за тази
сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част да бъдат
уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият “Д.“ ЕООД, ЕИК*********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С.
от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във
вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът “ДКЦ-У-София” ЕООД, като потребител на
топлоенергия за небитови нужди дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата от 3 943,67
лева главница за периода месец 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и 828,12 лева лихва за
периода от 01.06.2015 г. до 16.11.2017 г. Претендира законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението - 22.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и на направените по делото разноски.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за небитови
нужди като собственик на топлоснабден имот, здравно заведение /бивша Студентска
поликлиника/, находящ се гр.София, ул. „Акад.*********с аб. № 000543. За
периода от 01.04.2015 г. до
30.04.2015 г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил
дължимата за това цена в общ размер на 3 943,67 лева, за която били издадени
фактури. Ответникът станал задължен за лихва за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.06.2015 г. до 16.11.2017 г. в размер на
общо 828,12 лева. Твърди, че с ответника не е бил сключен договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди за горепосочения имот, но през процесния
период ответникът е потребявал ТЕ в имота. Ето защо ответникът следва да плати
цената на доставеното количество ТЕ. Освен това, ответникът бил подписал
извънсъдебно споразумение, което макар да не изпълнявал, представлявало
признание на задълженията. Ето защо, ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК на 22.11.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми и
било образувано ч.гр.д. № 82344/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
41 - ви състав. Районният съд уважил заявлението в цялост и издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените суми. В
законоустановения двуседмичен срок “ДКЦ-У-София” ЕООД, в качеството на длъжник,
депозирало възражение срещу заповедта, поради което за установяване вземането
на ищеца е указано да предяви претенциите си по исков ред. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в
забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед
установения срок за плащането й, считано от изтичане на последния ден от
месеца, следващ месеца на доставка. Моли се, съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК. Претендира и законна лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението - 22.11.2017 г. до окончателното плащане на
сумите, както и направените в производството разноски.
Ответникът “Д.“ ЕООД,
ЕИК********* е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по
основание и размер.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното.
Относно липсата на
облигационни отношения между страните, приложение нормата на неоснователното
обогатяване, както и по приложението на
съответните норми от ЗЕ, настоящата инстанция ще изложи по-подробни
съображения във връзка с втората въззивна жалба. Относно искът по чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Ето защо, задължението за
заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата,
която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в
зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни с поред чл.84, ал.2 ЗЗД.
В настоящия казус ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване
от ответника. Тук става въпрос за иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, като за него са неприложими
ОУ на ищеца, поради което липсва
уговорен срок за плащане. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да настъпи забава за
ответника, е необходимо покана, като по делото са представени писмени
доказателства за депозирана такава до ответника, получена от него на 17.06.2017
г. В нея е посочен седемдневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата
на получаването й, поради което ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, а именно от 25.06.2017
г. до 16.11.2017 г., като размерът е определен на 159,11 лв. по реда на чл.162 ГПК и по него не се спори.
По делото е депозирана
и въззивна жалба от ответника “Д.“ ЕООД, ЕИК*********, с
адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С. от САК, със съдебен адрес: ***
в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че неправилно съдът е приел за основателен
установителния иск за главница на „Т.С.“ ЕАД, като е приел, че ответното
дружество дължи сума за потребена ТЕ, въпреки липсата на облигационни отношения
между страните. Развива пространни доводи в тази насока включително и по
приложение нормата на чл.183 ЗЗД, на която обаче районният съд не се е позовал.
Сочи, че не са приложими нормите на чл.153, ал.1 и чл.139, ал.1 от ЗЕ, тъй като
по делото липсват доказателства, че сградата, в която се обитава ответното
дружество, е със статут на ЕС. Твърди се, че депозираната по делото комплексна
експертиза е работила по документи, които не са депозирани по делото. Отделно, в счетоводната си част, тази
експертиза е неотносима за правилното решаване на правния спор, тъй като от нея
не се установява дали ищцовото дружество е доставило на ответника вписаното в
процесните фактури количество топлоенергия. Развиват се доводи във връзка с
приложение на норми от ЗСч, а именно основанието за счетоводните записвания,
изискванията, на които трябва да отговаря първичния счетоводен документ,
редовността на счетоводните записвания и др., ирелевантни за предмета на спора.
Заявява се, че е необоснован и незаконосъобразен изводът на съда, че исковата
сума се дължи на сключено извънсъдебно споразумение между страните, както и че
сключвайки това споразумение, ответникът безспорно бил признал задълженията си.
Счита се, че това са несъстоятелни правни интерепретации и че независимо от
това, че една част от т.н. „задължение“ действително е било платено от
ответното дружество, това плащане не го прави дължимо, обратното, ответникът е
платил нещо на ищеца, което не му дължи.
Въззиваемият по тази въззивна жалба „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор С.Ч. не взема становище по нея.
СГС констатира, че
и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното.
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост/противно
на твърденията във въззивната жалба на ответника/, в която се намира процесният
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Действащата в исковия
период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна
енергия.
От депозираните по делото Акт № 619/23.10.2002 г. за ЧОС и Акт № 1397/24.08.2015 г. за ЧОС се
установява, че процесният имот е бил актуван като частна общинска собственост.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска
собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона. Съгласно чл.6, ал.1 ЗОС имотите и вещите - публична
общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл.3,
ал.2, а именно: имотите и вещите, определени със закон; имотите, предназначени
за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, определени от ОС, се обявяват от общинския съвет/ОС/ за частна
общинска собственост. По делото е представено решение № 37/03.12.2015 г. и
вписванията в Акт № 1397/24.08.2015 г. и актуално състояние на ответника, от
които се установява, че като апортна вноска в капитала на ответника са включени
49, 42 % идеални части от сграда - здравно заведение (рзп 2833,48 кв.м, бивша
студентска поликлиника), с обща застроена площ от 2 788, 90 кв.м (рзп 5 775,16
кв.м), находяща се в гр. София, район „Студентски", УПИ IV „за
здравеопазване - поликлиника", кв. 100, м. „Студентски град", ул.
„Акад. *********, представляваща 4 етажна сграда с приземен и тавански етажи,
със странични крила на два етажа, конструкция-монолитна, при граници: север -
УПИ 1 „за образование-детска градина" и УПИ II 2925, 3455, 3456, 3507,
3854, 3855,4435 "за обществено обслужване"; изток-тупик, ул. „Акад.
Стефан Младенов" и УПИ V 2754 "за жилищно строителство и коо";
юг - ул. „8-ми декември", УПИ VII 4412,4434,4431,4438".
Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от
ДР на ЗЕ, "Потребител
на енергия или природен
газ за стопански нужди"
е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Както бе посочено по-горе, ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и
това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване
на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на
договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата по делото
комплексна експертиза, от която се установява, че „Т.С.“ ЕАД е извършвало
дялово разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна
уредба. В имота е била ползвана ТЕ за отопление на процесния имот в целия исков
период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, не е потребявана и начислявана ТЕ за доставка на битово
горещо водоснабдяване /БГВ/. В имота са били разположения радиатори, на които не са монтирани топлинни
разпределители, липсват водомери за отчитане на БГВ. Абонатен № 543 се отнася
за медицинския център. Била е извършена корекция на отопляемия обем в имота при
отчитане на сумата от обема на помещенията с монтирани радиатори. Установява
се, че разпределението на ТЕ през исковия период е на база реален отчет,
отдадената ТЕ от сградна инсталация е определена съобразно действащата в
периода нормативна уредба. В техническата си част експертизата установява, че
стойността на реално доставената ТЕ за периода 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.
възлиза на 4 247,88 лева/ по-голяма от претендираната/. Експертизата е била
изготвена на база фактурирани стойности при съобразяване на изравнителни сметки
за процесния период. От счетоводната част на експертизата се установява
отсъствие на данни за заплащане на сумата, както и че счетоводсвото на ищеца е
било водено редовно. Неоснователно се явява твърдението, че съдът е приел, че
комплексната екпертиза се явява доказатество за наличието на доставена ТЕ за
процесния имот. Чрез нея се установяват размерите
претендираните главница и лихви, както и обстоятелството, че те не са били
заплатени от ответника за процесния период, което не се и оспорва от него. Що се отнася до факта, че вещите
лица са работили по документи, непредставени по делото, то това възражение не
променя посочените в експертизата изводи. Няма основание заключението да не бъде кредитирано от съда при
формиране на изводите по същество на спора. Макар да е било оспорено формално /не по предвидения за това
ред/ от ответното дружедство, по делото не са ангажирани други
допустими доказателствени
средства, които
да го опровергават, нито е поискано повторно заключение по същите въпроси
поради съмнение в тяхната правилност, поради което и предвид необходимостта от
специални знания за които е назначено вещото лице-топлотехник, както и вещото лице-счеводител, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на комплексната експертиза и установеното с нея
изчисляване. По изложените съображения и с
оглед на приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав намира, че по делото е установено
по несъмнен и категоричен начин доставеното количество топлинна енергия досежно
имота на ответното
дружество за
исковия период от време. Ответникът не е опровергал отчетените стойности за реално потребена ТЕ в
имота за сочения период по съставените фактури и изравнителни сметки, не е ангажирал
доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми. Нещо повече, по
делото е депозирано неоспорено от ответника споразумение от 22.02.2017 г., сключено между ищеца и “Д.” ЕООД,
представлявано от управителя, с което страните се съгласили задълженията на
ответника за доставена ТЕ до топлоснабден имот с адрес гр.София, ул. „Акад. *********,
вх.1 с аб. № 543 и ж.к. „Младост-1“ с аб. № 361 и код на платеца Ш102100 в общ
размер на 84 273,29 лв., от които главница в размер на 78 675,13 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена ТЕ в периода 01.03.2015 г. -
31.01.2017 г. и 5 598,16 лева - лихва за забава за периода до 22.02.2017 г. да
бъдат разсрочено погасявани от ответника. В периода по споразумението попада и
процесният такъв. Районният съд законосъобразно е приел, че цитираното
споразумение представлява извънсъдебно признание на ответника на съществуващите
през исковия период задължения за гореописания имот. Във въззивната жалба се
твърди, че това представляват неоснователни интерпретации, без да се посочи в
какво се състои тяхната неоснователност и защо са интерпретации, след като в
съдебната практика, сключването на извънсъдебно споразумение между кредитор и длъжник
за размера и начина на издължаване представлява именно извънсъдебно признание
за наличие на задължение. Тук не става въпрос дали е налице плащане или не за
процесния период, такова не се и твърди от ответното дружество /едва във
въззивната жалба се говори за частично плащане, без конкретно посочване на
такова като размер и период/, поради което не следва да се приеме, че е
извършено плащане, което според твърдението в жалбата, е било недължимо от
ответника.
Изводът е, че по делото е била
установена доставка на ТЕ за сумата, посочена в комплексната експертиза, с
която ищцовото дружество е намалило имуществото си, поради това, че не е
получило равностойността на същата и обогатяване на ответника с посочената сума
за сметка на ищеца, спестявайки си разходи за заплащането й. Ето защо и
доколкото между страните няма сключен писмен договор, искът с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД се явявя основателен за посочената от СРС сума, ведно със законна
лихва за забава за периода от 22.11.2017г. до изплащане на задължението.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.05.2018 г. по гр.д.
№ 5900/18г. на СРС, І ГО, 41 състав.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.