РЕШЕНИЕ №113
15. 01.2020 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС Гражданско отделение на 04 декември 2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕНЕВА
секретар П.Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гр.дело № 343/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЗОРА ЛЕНД" ЕООД с ЕИК *********, подадена чрез пълномощниците адв. М. Б. от ЯАК и адв. Б. Т. от БАК против Решение №268/01.07.2019 г., постановено по гр.д. №1286/2018 г. по описа на ОС-Бургас.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил "ЗОРА ЛЕНД" ООД да предаде на "СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД владението на собствения му недвижим имот - сграда с идентификатор 51500.506.705.1 по КККР, представляваща ресторант "Палма", находяща се в к.к. "С. б." – з., гр. Н., обл. Б. със застроена площ от 425 кв.м., на един етаж, с предназначение - сграда за обществено ползване, разположена в ПИ с идентификатори 51500.506.393 и 51500.506.705 и принадлежаща към имат 51500.506.705, ведно с прилежащата към сградата тераса с покривна конструкция /покрита тераса/, разположена източно от сградата с площ от 359 кв.м., който имот "ЗОРА ЛЕНД" ООД владее без да има основание за това; отхвърлил е възражението на "ЗОРА ЛЕНД" ООД за право на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност в размер на 100000 лв., вследствие на извършени в имота подобрения и е осъдил "ЗОРА ЛЕНД" ООД да заплати на "СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД съдебни разноски в размер на 20508,05 лв.
С въззивната жалба решението на БОС се атакува изцяло с твърдения за неправилност. Сочи се, че в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК решаващия съд не е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя - ответник доводи и възражения, като и не е обсъдил основния му довод, че е налице пълно несъответствие в застроената площ на претендирания имот и този описан в позиция 6 на Опис 1 към АДС №198/136 от 01.08.1967 г. на ОНС - Бургас и в нотариалната преписка, както и довода, че ищецът никога не е имал учредено право на строеж върху имота, поради което и не може да претендира собственост върху построената сграда. Заявени са и твърдения за необсъждане на всички ангажирани от ответника писмени доказателства и свидетелски показания, което сочи на оплакване за необоснованост на атакуваното решение. Твърди се и че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на съда, че ищеца е придобил процесния имот на осн. чл.17а от ЗППДОП (отм.). Въз основа на описаните и другите подробни оплаквания в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да бъдат оставени без уважение. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна "СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД, чрез пълномощника си адв. Г. И. от САК е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение. Изложени са доводи за неоснователност на оплакванията на въззивника за липса на мотиви в атакуваното решение, относно твърдяното несъответствие на индивидуализиращи признаци на процесната сграда. Заявено е още, че посочените в тази връзка аргументи не кореспондират с данните по делото и в частност с тези относно собствеността й. Посочени са за неоснователни оплакванията за неправилност на изводите на съда, че ищеца е придобил процесния имот на осн. чл.17а от ЗППДОП (отм.). Развити са подробни съображение за правилност на изводите на съда относно състоянието на сградата към 24.10.2008 г. и дали тя е представлявала недвижим имот или е била съвкупност от строителни материали - движими вещи. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в отговора на жалбата се иска потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. за въззивника "ЗОРА ЛЕНД" ЕООД се явяват пълномощниците адв. М. Б. и адв. Б. Т., които поддържат жалбата по изложените в същата съображения и искат отмяна на атакуваното решение.
В о.с.з. въззиваемата страна "СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД не се представлява.
В о.с.з. третите лица - помагачи В. П. Ж. и „Джемайлович " ЕООД не се явяват и не се представляват.
След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание 108 ЗС.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ищеца „СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД е собственик на недвижим имот - сграда с идентификатор 51500.506.705.1, представляваща ресторант „Палма", находяща се в к.к. С. б. – з., със застроена площ от 425 кв.м, на един етаж, с предназначение сграда за обществено ползване, разположена в поземлени имоти с идентификатори 51500.506.393 и 51500.506.705 и принадлежаща към 51500.506.705, ведно с прилежащата към сградата тераса с покривна конструкция /покрита тераса/, разположена източно от сградата с площ от 359 кв.м. и да бъде осъден ответника "ЗОРА ЛЕНД" ЕООД да предаде на ищеца владението върху имота.
Ищецът е основал претенцията си на следното: Твърди,
че е собственик на процесната сграда, представляваща
ресторант „Палма" в к.к."С. б. – з.",
като правото на собственост е придобил чрез преобразуване и приватизация на ДФ
„Слънчев бряг" на основание ПМС №20/1993 г. и чл.17а от ЗППДОП - отм. /в редакцията
ДВ, бр,51/1994г./. Сградата - ресторант била
построена през 1959 г. и била предоставена за ползване на ДТП „Балкантурист -
хотели и ресторанти - Слънчев бряг", за което е издаден АДС №198/1967 г.
на ОНС-Бургас. С разпореждане №1/12.02.1988 г. и решение №83/18.06.1991 г. на
Комитета за отдих и туризъм при Министерски съвет ДФ „Слънчев бряг" била
прекратена, като активите и пасивите й по баланс и други права и задължения са
били разпределени между тринадесет създадени от държавата еднолични търговски
дружества, които с решение на Окръжен съд - Бургас по ф.д. №5500/1992 г. били
обединени в консорциум. През 1993 г. с решение по ф.д. №838/1993 г. на Окръжен
съд - Бургас в регистъра на съда е било вписано създаденото еднолично
акционерно дружество с държавно участие „Слънчев бряг" АД, което поело
всички активи и пасиви по баланса от 1992 г. на изброените тринадесет собствени
на държавата еднолични дружества, обединени в консорциум. През 1994 г. във
връзка с процедурата по приватизация е бил изготвен правен анализ, според който
процесната сграда е включена в капитала на „Слънчев
бряг" АД, фигурира в баланса на това дружество и е декларирана данъчно.
Ищецът твърди, че към момента сградата неоснователно се владее от ответното
дружество. Ответникът основавал владението си на договор за продажба от
24.10.2008 г., с който „Слънчев
бряг" АД продало на В. П. Ж. собствеността върху „бракувана сграда
ресторант „Палма" - строителни материали". Според този купувач
сградата на ресторанта попадала в собствения му поземлен имот с идентификатор 51500.506.618, който той притежавал по
силата на нотариален акт за дарение №47, T.XIV, д. №2533/2007 г. на нотариус М. Б. С нотариален акт № **, т.1, д. №47/2010 г. на същия нотариус собствения на
Ж. поземлен имот 51500.506.618 бил продаден на дружеството „Зора Палма"
ООД. Едновременно с това с договор за продажба от същата дата - 02.04.2010 г.,
Ж. продал на „Зора Палма" ООД и „правото на собственост на сграда -
ресторант „Палма", оформен като договор за продажба на бракуван ресторант
„Палма" - строителни материали. Дружеството „Зора Палма" ООД апортирало собствения си поземлен имот 51500.506.618 в
капитала на новообразуваното дружество „З. ЛЕНД" ЕООД. Ищецът счита, че
договорът, с който имотът е продаден на В. Ж. като „бракувана сграда -
ресторант „Палма" - строителни материали" е нищожен - сключен в
противоречие на закона и при заобикаляне на закона /чл.26, ал.1, предл.1 и 2 от ЗЗД/, както и при липса на предписана от
закона форма /чл.26, ал.2, предл. З от ЗЗД/. Имотът
бил продаден на цена от 39 000 лв., която е много по-ниска от данъчната му
оценка. Към 2008 г. не е имало основание за „бракуване" на сградата, която
била в добро състояние. Поради това съставеният протокол за бракуване на ДМА не
е отразил истинското състояние на сградата и е съставен с цел да се заобиколи закона, тъй като и понастоящем сградата е здрава
и с некомпрометирана конструкция. Процедурата по „бракуване" е била
инициирана от В. Ж., който погрешно твърдял, че сградата попада в неговия
поземлен имот с идентификатор 51500.506.616. По кадастралната карта на к.к. "С. б. – з." към 2008 г. процесната
сграда е с идентификатор 51500.506.391.1 и попада в поземлен имот с
идентификатор 51500.506.391, чийто собственик е Община Н.. Само малка част от
терасата на ресторанта попада в собствения на Ж. поземлен имот с идентификатор
51500.506.618. Към настоящия момент ресторант „Палма" попадал в имот
51500.506.705 и малка част от него - в имот 51500.506.393, като ресторантът
принадлежи към поземлен имот 51500.506.705.
Ищецът се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост върху имота № ***, T.V, д.
№867/2017 г. на нотариус Л. Ч.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Твърди, че ищецът не е собственик на процесната сграда с идентификатор 51500.506.705.1. Оспорва издадения констативен нотариален акт за собственост, като неверен и твърди, че няма съвпадение между имота ресторант „Палма" и имота по издадения констативен нотариален акт по съображения, че е налице несъответствие в описанието на претендирания имот и този по съставения акт за държавна собственост; че в приложения правен анализ към 1994 г. е посочена различна РЗП на имота и също липсва прилежаща тераса; че според писмените доказателства имота е бил включен в комплекс „Глобус" и едновременно с това в поделение „Сатурн", а по справка в ТР такъв имот не е бил предоставян на въпросните поделения. Поради тези доводи счита, че ищецът не е станал собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, тъй като не му е бил предоставен за стопанисване. Оспорва и твърденията за нищожност на договора за продажба, сключен между „Слънчев Бряг" АД и В. Ж. С този договор били продадени движими вещи - строителни материали, не е била необходима форма на нотариален акт, тъй като към 2008 г. процесния имот не е бил недвижим - сграда, а е бил полуразрушен - без покрив и без част от стените. Позовава се и на ТР №1/04.05.2012 г. на ОСГК и твърди, че процесния имот е бил без ограждащи стени и покрив, за да бъде сграда. Не били налице и нарушения при бракуването на сградата, а сегашното състояние на сградата не обосновавало същото състояние преди 10 години. Още през 2008 г. ищецът декларирал ресторанта като излязъл актив. Значителни ремонтни дейности били започнали при предходните собственици - В. Ж. и „Зора Палма" ООД, които укрепили и достроили обекта. Към момента ресторантът бил ремонтиран и укрепен, включително с изграден покрив, което е било осъществено с усилията на праводателите, включително със средства на ответника. Отделно от това ищецът не е имал никога учредено право на строеж върху земята, поради което е приложима нормата на чл.92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея. Ответникът по силата на апорт от „ЗАОРА ПАЛМА" ЕООД е собственик на поземления имот 51500.505.618. Ответникът се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди, че владението е добросъвестно, поради което придобивната давност е петгодишна. В случая ответникът и праводателите му владели имота спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 24.10.2008 г., когато е продаден на В. Ж. Ответникът предявява възражение за задържане на имота до заплащане на сумата от 100 000 лв., с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените подобрения.
Третото лице - помагач „ДЖЕМАЙЛОВИЧ" ЕООД е оспорило предявения иск на въведените от ответника основания. В допълнение сочи, че закупувайки поземления имот през 2010 г., в него се е намирала полуразрушена постройка, придобита от неговия праводател като строителни отпадъци. През 2012 г. дружеството инвестирало значителна сума за укрепването постройката и нейното привеждане в годна за експлоатация сграда. Изградени били наново разрушените части от стените и бил поставен липсващия покрив.
Третото лице - помагач В. П. Ж. не е изразил становище по предявения иск.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС е приел предявения в производството осъдителен иск за основателен и го уважил изцяло. Изложено е, че ищецът основава претендираното право на собственост върху процесния имот на придобиване по силата на закона - разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП, обн. ДВ, бр.38/08.05,1992 г., отм. ДВ бр.28/19.03.2002 г. и ПМС №201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, обн. ДВ, бр.93/02.11.1993 г., при което за възникване ех lege на твърдяната собственост върху процесния имот следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че процесният имот е бил държавна собственост; че ищцовото дружество е бивше държавно предприятие, преобразувано по силата на закона в еднолично търговско дружества с държавно имущество; че с акта за преобразуването на това държавно предприятие е бил предоставен за стопанисване и управление процесния имот; че актът за преобразуването на държавното предприятие не предвижда различни последици от тези по чл.17а ЗППДОП /отм./. Решаващия съд приел, че по делото не се спори, че процесният имот е бил изграден в курортен комплекс "С. б.", като ресторант „Палма". С представения по делото АДС №198/01.08.1967 г., на осн. чл.б ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, като държавни са актувани 22 ресторанта (съгласно приложен опис №1), находящи се в Н. - С. б., изградени в периода 1959 - 1966 г., сред които фигурира ресторант „Палма", с посочена година на придобиване 1960 г., изграден на 1 етаж, масивна постройка. Площ, на имота не е записана в така представения опис, а цитираните от ответника цифри в графа №6 на описа /130 и 370/, видно от наименованието на тези графи не описват площта на имота, а възможностите за столозо хранене във вътрешната и външната част на обекта, т.е. брой места. Съгласно акта и приложението описаните ресторанти, в това число и ресторант „Палма" са предоставени за ползване на Държавно туристическо предприятие „Балкантурист - хотели и ресторанти" - Слънчев бряг. По делото не се спори, че след Указ №56/1990 г, това ДТП „Балкантурист" - С. бряг е преобразувано в държавна фирма „Слънчев бряг", която е негов правоприемник. Пак от представените по делото писмени доказателства и вписванията в публичния търговски регистър се установява, че ищцовото дружество е правоприемник на държавна фирма „Слънчев бряг". С решение №83/18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет е прекратена държавна фирма „Слънчев бряг", активите й и всички права са поети от новообразуваните със същото решение 13 нови държавни фирми. Със решение №5190/25.08.1992 г. по ф.д. №5500/1992г, на Окръжен съд - Бургас в търговския регистър е вписан консорциум във формата на ООД „С. бряг", със съдружници описаните в предходното решение 13 държавни фирми, регистрирани като ООД. С решение от 17.03.1993 г. по ф.д. №838/1993г. на Окръжен съд - Бургас в търговския регистър е вписано сливането на същите 13 дружества, ведно с консорциум „Слънчев бряг" в новоучреденото еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг" АД, което поема всички активи на сливащите се дружества по балансите им към 30.11.1992 г. Това решение е било отменено с решение на Върховния съд, като едноличното акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг" ЕАД е отново вписано в търговския регистър с решение от 07.06.1996 г. по ф.д. №3202/1996г. на Окръжен съд - Бургас. Съгласно това съдебно решение новото ЕАД е учредено чрез сливане на описаните 13 ООД с държавен капитал - съгласно разпореждане на Министерски съвет №134/28.12.1992 г. и решение на председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет и негова заповед №237/30.09.1996 г. Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна икономическа експертиза установява, че ресторант „Палма" е включен в изготвените при приватизацията на „Слънчев бряг" ЕАД правни анализи. Предвид липсата на данни за съществуването на друг ресторант „Палма" на територията на курортния комплекс, първостепенния съд приел за неоснователно възражението на ответника за липса на идентичност на процесния имот с този, предмет на цитирания АДС. Ресторант „Палма" в к.к. "С. б." е отразен на действащата кадастрална карта на гр. Н., одобрена през 2006 г., като имот с идентификатор 51500.506.705.1, със застроена площ от 425 кв.м, на един етаж, с предназначение - сграда за обществено ползване, разположена в поземлени имоти с идентификатори 51500.506.393 и 51500.506.705 и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор
51500.506.705. Така посоченият имот 51500.506.705 е идентичен с УПИ- IV, състоящ се от имоти 391 и 618 в кв.5001 по плана на комплекса /с идентификатори 51500.506.391 и 51500.506.618/, целият с площ от 2 028 кв.м. Съгласно АОС №6475/27.06.2017 г. Община Н. е призната за собственик на 1212/2028 кв.м. ид.ч. от този УПИ-IV, съставляващи поземлен имот с идентификатор 51500.506.391, като не се спори, че ответното дружество „Зора ленд" ЕООД към момента е собственик на останалите 816/2028 кв.м идеални части, съставляващи поземлен имот с идентификатор 51500.506.618. В издадените през същата 2017 година справки от кадастралната карта поземлените имоти, съставляващи този УПИ, са нанесени с отделни идентификатори - 51500.506.391 и 51500.506.618, а процесната сграда попада само в имот 391, като е отразена с идентификатор 51500.506.391.1. Изградената към процесната сграда покрита тераса не е нанесена в кадастъра, но по графични данни попада частично и в бивш имот 51500.506.618, видно от геодезическата снимка и съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза. Идентичността на описания УПИ-IV в кв.5001 с имоти с идентификатори 51500.506.391 с площ 816 кв.м и 51500.506.618 с площ от 1212 кв.м. се потвърждава и от представеното решение №929 по протокол №25/25.01.2014 г., с което е одобрен проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ в частта му за този УПИ. С договор от 22.12.2017 г. Община Н. е продала на „Зора ленд" ЕООД собствените си идеални части от УПИ-IV, вече с кадастрален идентификатор 51500.506.705 и понастоящем ответникът се легитимира като собственик на целия поземлен имот.
БОС посочва, че ответното дружество „Зора ленд" ЕООД основава претендираните права върху имот с идентификатор 51500.506.618 на поредица прехвърлителни сделки. Този имот, наред с други два съседни имота, е придобит от третото лице-помагач В. П. Ж. по силата на дарение, извършено от родителите му с нотариален акт № **, T.XIV, рег. №8184, дело №2533/12.09.2007 г. на нотариус с per.№ *** в регистъра на НК. С нотариален акт за покупко-продажба № **, т.1, per.№4732, дело №47/04.02.2010 г. В. Ж. е продал поземления имот с №51500.506.618 на третото лице помагач - тогава „Зора Палма" ООД с ЕИК *********, след 18.10.2016 г. с наименование „Джемайлович" ЕООД, а понастоящем заличен, в хода на производството по делото, търговец (с решение №27/25.01.2019 г. по т.д. №186/2016 г., обявено в ТР на 04,02.2019 г.) Видно от обявения в ТР учредителен акт на ответното дружество „Зора Ленд" ЕООД от 23.12.2014 г., едноличният собственик на неговия капитал „Зора Палма" ООД е внесъл собствения си поземлен имот с №51500.506.618 като непарична вноска в капитала на дружеството. Процесната сграда, описана като „бракувана сграда ресторант „Палма" - строителни материали, находящи се в к.к. С. бряг - запад, парцел ****, е прехвърлена от ищеца на третото лице- помагач В. П. Ж. с представения по делото договор за продажба от 24.10.2008 г., сключен в писмена форма. Не се спори, че преобретателят В. Ж. е прехвърлил така посочените права на „Зора Палма" ООД с представения по делото договор за продажба от 02.04.2010 г. Липсват доказателства за извършени от „Зора Палма" ООД разпоредителни действия с обекта, описан като предмет на цитираните два писмени договора за продажба. Така описания имот - сграда - строителни отпадъци не е апортиран от това дружество в капитала на „Зора Ленд" ЕООД, като при апортирането на поземлен имот с №51500.506.618 същият е описан като незастроен. Липсват и доказателства за извършени конструктивни промени или за разширяване площта на сградата. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената комбинирана съдебна техническа експертиза се установява, че и към момента сградата съществува, ведно с разположената източно от нея покрита тераса. Вещите лица дават заключение, че по сградата и покривната част съществуват дефекти, които обаче не са засегнали носещата конструкция, отразявайки се на здравината й. Свидетелите на ответната страна К. С. и Д. С. установяват пред съда впечатленията си от сградата, която според тях към 2008 г. била съборетина - паднали стени и тавани, разрушени стъкла, като едва след извършените по-късно ремонтни дейности било възможно да се влиза в нея и да се използва. Обратно - свидетелите на ищцовата страна Р. Д. и Д. В. сочат, че състоянието на сградата към момента на продажбата й от „Слънчев бряг" АД и към настоящия момент съществува без съществени промени.
При описаните, събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, решаващия съд приел, че основният спорен по делото въпрос е дали към момента на първата продажба - 24.10.2008 г. сградата на ресторант „Палма" е представлявала недвижим имот или е била съвкупност от строителни материали, представляващи движими вещи, като в случай, че сградата е била недвижим имот, приложима ще е нормата на чл.18 ЗЗД, установяваща нотариална форма за валидност на разпоредителните сделки с правото на собственост върху този недвижим имот, както и за валидността на учредяването на други вещни права върху недвижим имот. Легална дефиниция на вещите на движими и недвижими е дадена в нормата на чл.110 ЗС, като същественият белег е дали вещта е трайно прикрепена към земята или към постройката, било то по естествен начин или от действието на човека. Сградите и постройките са включени в легалното изброяване на недвижимите вещи, дадено в ал.1. Въз основа на заключението на вещите лица по комбинираната експертиза, което кредитирал напълно, като компетентно и обосновано, съдът приел, че след като към момента липсват данни за нарушение на здравината на конструкцията на сградата и покривните части, тази сграда не е преставала да бъде трайно прикрепена към земята, поради което не е губила характеристиката си на недвижим имот, като за тази й характеристика е ирелевантно дали сградата е годна за експлоатация по предназначение и дали отговаря на изискванията за дълготраен материален актив, респективно дали е бракувана. Поради това, независимо от конкретното състояние на сградата към 2008 г. и след това, и от експлоатационната й годност, съдът извел извод, че за прехвърлянето й е била изискуема установената от закона нотариална форма на валидност. За неотносимо приел позоваването на разпоредбите на чл.181 от ЗУТ, тъй като от една страна този закон влиза в сила едва на 31.03.2001 г. - значително след изграждането на процесната сграда /не по-късно от 1966 г./, а от друга страна - нормите се отнасят до упражняване на право на строеж след влизането на закона в сила, поради което без значение е легалната дефиниция, за груб строеж, дадена в нормата на §5, т.46 от ДР на ЗУТ, обосноваваща съществуването на сграда като самостоятелен обект на прехвърляне по смисъла на чл.181, ал.2 или разпореждането следва да се извърши със самото право на строеж, което още не е упражнено. Като допълнителен аргумент за този извод, БОС се позовал и на мотивите на ВКС в тълкувателно решение №1/04.05.2012 г. по тълк.д. №1/2011 г., ОСГК на ВКС, където е прието, че до завършването на сградата в груб строеж /т.е. с изпълнени ограждащите стени и покрив/, не е възникнал самостоятелен обект на суперфициарна собственост, но и дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС - незавършена сграда, която е прикрепена към земята. За неотносимо приел и позоваването на §1, т.27 от ДР на Закона за енергийната ефективност, тъй като тази дефиниция за сграда е дадена само с оглед приложението на този закон относно използването на енергия за регулиране на вътрешната температура. По изложените съображения решаващия съд извел извод, че при извършването на разпоредителните сделки от 24.10.2008 г. и 02.04.2010 г. не е спазена установената от закона нотариална форма за валидност на прехвърлянето на правото на собственост на процесната сграда - ресторант „Палма", която не е загубила характеристиката си на недвижим имот, което опорочава валидността на прехвърлителните сделки и представлява основание за тяхната нищожност по чл.2б, ал.2, предл. З от ЗЗД. Поради това правото на собственост върху процесната сграда не е надлежно прехвърлено в патримониумите на третите лица - помагачи, а ответникът не се легитимира като приобретател по силата на правна сделка, тъй като сключването на такава по отношение на сградата не се установи. Освен изложено, съдът отчел и това, че към настоящия момент ищецът се легитимира като собственик на процесната сграда с идентификатор 51500.506.705.1 с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, t.V, peг.№10094, дело №867/28.12.2017 г. на нотариус с peг. № *** в регистъра на НК. По въпроса за доказателствената сила на констативните нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот, БОС се позовал на задължителната за съдилищата съдебна практика - ТР №11/21.03.2013 г. по тьлк.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при съобразяване с която приел, че като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост - правният извод на нотариуса за съществуването на удостовереното право се счита за верен до доказване на противното. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо при условията пълно доказване да се установи, че посоченият титуляр не е собственик, като доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154, ал.1 ГПК - носи се от оспорващото лице, което се ползва от отричането на удостовереното право. В настоящото производство тази доказателствена тежест се носи от ответника, който отрича верността на удостовереното в полза на ищеца право на собственост. По делото такова насрещно пълно доказване не е успешно проведено, поради което съдът приел, че ответникът не е опровергал верността на издадения в полза на ищеца констативен нотариален акт, който надлежно удостоверява правото му на собственост върху описания имот. За неоснователни са приети и възраженията на ответника за придобиването на процесната сграда като приращение на поземления имот, придобит от третите лица - помагачи и от ответника. Действително съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е и собственик постройките върху нея, но тъй като нормата урежда приращенията на недвижим имот, същата визира постройките в имота, изградени след придобиването на собствеността върху земята. В случая безспорно е установено, че процесната сграда е изградена в имота преди 1966 г., който момент значително предхожда придобиването на правото на собственост върху поземления имот от третите лица - помагачи и от ответника - едва през 2008 г. и следващите. За неоснователно е прието и възражението за придобиване на процесната сграда по давност. По делото не се спори и се установява от гласните доказателства, че ищецът е преустановил владението си върху тази сграда към момента на сключване на атакуваната разпоредителна сделка от 24.10.2008 г., като оттогава до настоящия момент тя се владее последователно от третите лица - помагачи и от ответника. От посочената дата на преустановяване на фактическата власт на ищеца до предявяването на иска на 16.08.2018 г. не е изтекъл установеният от нормата на чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишен срок на придобивната давност. С предявяването на иска, на осн. чл.116, б."б" от ЗЗД тази давност е прекъсната, като съгласно чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД нова давност не тече в хода на съдебния процес. Не е налице осъществено от третите лица помагачи и от ответника добросъвестно владение върху процесната сграда, позволяващо придобиването на правото на собственост след изтичането на кратката 5-годишна погасителна давност на основание чл.79 ал.2 от ЗС, тъй като съгласно чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, а нищожните правни сделки нямат вещно-прехвърлително действие, поради което не са годни да направят преобретателя собственик. При липсата на уважени правоизключващи възражения на установеното право на собственост на ищеца върху процесната сграда и актуалното й владение от ответното дружество, без установено годно правно основание за това владение, съдът намерил предявения ревандикационен иск за основателен.
С оглед извода, че осъществяваното от ответника владение не се характеризира като добросъвестно, лишено от основание е предявеното от него възражение за право на задържане до заплащане на извършени в имота подобрения. Такова право законът е установил само в полза на добросъвестния владелец - чл.72 ал. З от ЗС. На разположение на недобросъвестния владелец, какъвто е ответникът, е единствено установеното от закона право за вземане за подобренията, които е направил, и то в размер на по-малката сума измежду сумата на направените от него разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения - чл.72 ал.1 от ЗС. Самият ответник не се счита за недобросъвестен владелец и не е въвел в спора твърдения, че ищецът като собственик на вещта е знаел за извършването на подобрения в имота му и не им се е противопоставил, поради което не е налице хипотезата на чл.74, ал.2 от ЗС, препращаща към правата на добросъвестния владелец по чл.72 от ЗС. Следва да се отбележи също, че по делото не са събрани доказателства, установяващи сторени именно от ответника разноски за претендираните подобрения. Поради това предявеното от ответника възражение за право на задържане е неоснователно и на основание чл.298, ал.4 от ГПК е отхвърлено.
Изложените от БОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, който на осн. чл,272 ГПК препраща към тях, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Както вече се посочи, наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор. По оплакванията в жалбата, въззивния съд намери следното:
Първото оплакване на въззивника е, че в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК първостепенния съд не е изложил мотиви по всички наведени от ответника доводи и възражения, както и не е обсъдил основния му довод, че е налице пълно несъответствие в застроената площ на претендирания имот и този описан в позиция 6 на Опис 1 към АДС №198/136 от 01.08.1967 г. на ОНС - Бургас и в нотариалната преписка. Така заявеното твърдение на въззивника, представляващо по съществото си оплакване за липса на мотиви на атакуваното решение, се прецени за неоснователно, а и несъответно на обективността. Напротив - първостепенния съд не само е изложил мотиви по всички наведени от ответника доводи и възражения, но ги е обсъдил подробно, в т.ч. и довода за несъответствие в застроената площ на претендирания имот и този описан в позиция 6 на Опис 1 към АДС №198/136 от 01.08.1967 г. на ОНС - Бургас.
Както правилно е посочил БОС, по делото не се спори, че процесният имот е бил изграден в курортен комплекс "Слънчев бряг", като ресторант „Палма". Видно от представения по делото АДС №198/01.08.1967 г., като държавни са актувани 22 ресторанта (съгласно приложен опис №1), находящи се в Н. - С. б., изградени в периода 1959 - 1966 г., сред които (на позиция №6) фигурира ресторант „Палма", с посочена година на придобиване 1960 г., изграден на 1 етаж, масивна постройка. Противно на твърдението във въззивната жалба и настоящия съд приема така, както е приел БОС, че в посочения АДС (в частност в описа към същия) площ на процесния имот не е записана, а цифрите в графа №6 на описа /130 и 370/, видно от наименованието на тези графи, не описват площта на имота, а възможностите за столово хранене във вътрешната и външната част на обекта, т.е. брой места.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства, в т.ч, АДС и приложението е установено, че описаните ресторанти, в това число и ресторант „Палма" са предоставени за ползване на ДТП „Балкантурист - хотели и ресторанти" - Слънчев бряг. По делото не се спори, че след Указ №56/1990 г. ДТП „Балкантурист" - С. бряг е преобразувано в ДФ „Слънчев бряг", която е негов правоприемник. Пак от представените по делото писмени доказателства и вписванията в публичния търговски регистър се установява, че ищцовото дружество е правоприемник на ДФ „Слънчев бряг". С решение №83/18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет ДФ „Слънчев бряг" е прекратена, като активите й и всички права са поети от новообразуваните със същото решение 13 нови държавни фирми. С решение №5190/25.08.1992 г. по ф.д. №5500/1992г. на Окръжен съд - Бургас в търговския регистър е вписан консорциум във формата на ООД „С. бряг", със съдружници описаните в предходното решение 13 държавни фирми, регистрирани като ООД. С решение от 17.03.1993 г. по ф.д. №838/1993г. на Окръжен съд - Бургас в търговския регистър е вписано сливането на същите 13 дружества, ведно с консорциум „Слънчев бряг" в новоучреденото Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг" АД, което поема всички активи на сливащите се дружества по балансите им към 30.11.1992 г. Това решение е било отменено с решение на Върховния съд, но след това Едноличното акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг" ЕАД е отново вписано в търговския регистър с решение от 07.06.1996 г. по ф.д. № 3202/1996г. на Окръжен съд - Бургас. Съгласно това съдебно решение новото ЕАД е учредено чрез сливане на описаните 13 ООД с държавен капитал. Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна икономическа експертиза, ресторант „Палма" е включен в изготвените при приватизацията на „Слънчев бряг" ЕАД правни анализи. Предвид липсата на данни за съществуването на друг ресторант „Палма" на територията на курортния комплекс, първостепенния съд правилно и обосновано е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на идентичност на процесния имот с този, предмет на цитирания АДС. Ресторант „Палма" в к.к. "С. бряг" е отразен в действащата кадастрална карта на гр. Н., одобрена през 2006 г., като имот с идентификатор 51500.506.705.1, със застроена площ от 425 кв.м, на един етаж, с предназначение - сграда за обществено ползване, разположена в поземлени имоти с идентификатори 51500.506.393 и 51500.506.705 и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор 51500.506.705. Така посоченият имот 51500.506.705 е идентичен с УПИ- IV, състоящ се от имоти 391 и 618 в кв.5001 по плана на комплекса (с идентификатори 51500.506.391 и 51500.506.618), целият с площ от 2 028 кв.м. Съгласно АОС № 6475/27.06.2017 г. Община Н. е призната за собственик на 1212/2028 кв.м. ид.ч. от този УПИ-IV, съставляващи поземлен имот с идентификатор 51500.506.391, като не се спори, че ответното дружество „Зора ленд" ЕООД към този момент е собственик на останалите 816/2028 кв.м идеални части, съставляващи поземлен имот с идентификатор 51500.506.618. В издадените през същата 2017 година справки от кадастралната карта поземлените имоти, съставляващи този УПИ, са нанесени с отделни идентификатори - 51500.506.391 и 51500.506.618, а процесната сграда попада само в имот 391, като е отразена с идентификатор 51500.506.391.1. Изградената към процесната сграда покрита тераса не е нанесена в кадастъра, но по графични данни попада частично и в бивш имот 51500.506.618, видно от геодезическата снимка и съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза. Идентичността на описания УПИ-IV в кв.5001 с имоти с идентификатори 51500.506.391 с площ 816 кв.м и 51500.506.618 с площ от 1212 кв.м. се потвърждава и от представеното решение №929 по протокол №25/25.01.2014 г., с което е одобрен проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ в частта му за този УПИ. С договор от 22,12.2017 г. Община Н. е продала на „Зора ленд" ЕООД собствените си идеални части от УПИ-IV, вече с кадастрален идентификатор 51500.505.705 и понастоящем ответникът се легитимира като собственик на целия поземлен имот.
При изложеното до тук, а и предвид това, че посочените от въззивника аргументи не кореспондират с данните по делото, оплакванията за липса на мотиви в атакуваното решение, относно твърдяното несъответствие на индивидуализиращи признаци на процесната сграда, се прие за неоснователно.
Неоснователно е и не се сподели от въззивния съд и твърдението на въззивника за необсъждане на всички ангажирани от него писмени доказателства и свидетелски показания. Както вече се посочи първостепенния съд не само е изложил мотиви по всички наведени от ответника доводи и възражения, но ги е обсъдил подробно, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, ангажирани и от двете страни по делото. Ето защо и въззивния съд не намери причина да приеме за основателно оплакването за необоснованост на атакуваното решение.
Следващото оплакване на въззивника, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон също се прецени за неоснователно. В тази връзка правилни са и изцяло се споделят изводите на първостепенния съд, че ищеца е придобил процесния имот на осн. чл.17а от ЗППДОП (отм.).
В Решение №31/21.06.2013 г. на ВКС по гр.д. №310/2012 г., I г.о. е посочено, че установяването на правото на собственост от търговското дружество по реда на чл.17а от ЗППДОП (отм.), предпоставя да се установят елементите на фактическия състав, както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствие с акта на преобразуването му (т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество). Посочените юридически факти следва да са кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. Фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество не са елемент от фактическия състав на чл,17а от ЗППДОП (отм.). Кръгът на доказателствените средства за доказване предоставеното право на стопанисване и управление не е ограничен, т.е. доказва се с всички допустими доказателства по ГПК, а не с изричен формален акт. Същото разрешение е дадено и в Решение №33/29.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №401/2012 г., I г.о. В Решение №1/31.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4495/2013 г., I г.о. е посочено, че недвижимият имот се индивидуализира с основните белези: местонахождение и граници (съседи) и с вторични белези - площ и други. Когато в документите, установяващи предоставяне правото на стопанисване и управление на бившите държавни предприятия, едни от които са балансите им и водените сметки "206 - земя и сгради", липсват данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот, те могат да се установят с техническа експертиза.
В съответствие със закона и цитираната съдебна практика са изводите на БОС, че ищеца е придобил процесния имот на претендираното основание - чл.17а от ЗППДОП (отм.). По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че процесният имот е бил изграден в КК "С. б.", като ресторант „Палма", предоставен за ползване на ДТП „Балкантурист - хотели и ресторанти" - Слънчев бряг, преобразувано след Указ № 56/1990 г. в ДФ „Слънчев бряг", която е негов правоприемник и която в последствие е преобразувана в Едноличното акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг" ЕАД. Съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебна икономическа експертиза, ресторант „Палма" е включен в изготвените при приватизацията на „Слънчев бряг" ЕАд правни анализи. При изложеното безспорно са налице всички елементи от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП (отм.) за придобиване на процесния имот от страна на ищеца.
Изключително подробно, основавайки се на доказателствата по делото и съобразно закона, първоинстанционния съд е обсъдил и всички твърдения на ответника, изключващи правото на собственост на ищеца. Въззивния съд изцяло споделя извода на решаващия съд, че към момента на първата продажба - 24.10.2008 г. сградата на ресторант „Палма" е представлявала недвижим имот, поради което за прехвърлянето й е приложима нормата на чл.18 ЗЗД, установяваща нотариална форма за валидност на разпоредителните сделки с правото на собственост върху този недвижим имот. Описания извод е изведен и при съобразяване заключението на вещите лица по комбинираната експертиза, че след като към момента липсват данни за нарушение на здравината на конструкцията на сградата и покривните части, тази сграда не е преставала да бъде трайно прикрепена към земята, поради което не е губила характеристиката си на недвижим имот, като за тази й характеристика е ирелевантно дали сградата е годна за експлоатация по предназначение и дали отговаря на изискванията за дълготраен материален актив, респективно дали е бракувана. Поради това, независимо от конкретното състояние на сградата към 2008 г. и след това, и от експлоатационната й годност, правилен е и се споделя извода, че за прехвърлянето й е била изискуема установената от закона нотариална форма на валидност. Поради това и тъй като при извършването на разпоредителните сделки от 24.10.2008 г. и 02.04.2010 г. не е спазена установената от закона нотариална форма за валидност на прехвърлянето на правото на собственост на процесната сграда - ресторант „Палма", то е налице основание за тяхната нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, предл. З от ЗЗД, поради което правото на собственост не е надлежно прехвърлено з патримониумите на третите лица - помагачи, а ответникът не се легитимира като преобретател по силата на правна сделка, тъй като сключването на такава по отношение на сградата не е налице.
Правилни са и изводите на БОС, че процесната сграда не е придобита като приращение на поземления имот, придобит от третите лица - помагачи и от ответника или по давност, съответно неоснователни са възраженията на въззивника в обратната посока. След като по делото безспорно е установено, че процесната сграда е изградена в имота преди 1966 г. и този момент значително предхожда придобиването на правото на собственост върху поземления имот от третите лица - помагачи и от ответника (едза през 2008 г. и следващите), то разпоредбата на чл.92 ЗС не би могла да намери приложение. Придобиване по давност също не би могло да бъде осъществено. По делото не е спорно и се установява от гласните доказателства, че ищецът е преустановил владението си върху сградата към момента на сключване на сделката от 24.10.2008 г., като оттогава до настоящия момент тя се владее последователно от третите лица - помагачи и от ответника. От посочената дата на преустановяване на фактическата власт на ищеца до предявяването на иска на 16.08.2018 г. не е изтекъл установеният от нормата из чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишен срок на придобивната давност, а и с предявяването на иска, на осн. чл.116, б."б" от ЗЗД, тази давност е прекъсната. Безспорно не е налице и осъществено от третите лица помагачи и от ответника добросъвестно владение, позволяващо придобиването на правото на собственост след изтичането на кратката 5-годишна погасителна давност, тъй като не са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от ЗС, установяващи кога владелецът е добросъвестен.
Въз основа на изложеното до тук, следва извод, че предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено.
При този изход на делото, на осн. чл.78 ГПК, на въззиваемата страна "СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски. Във въззивната инстанция тази страна е била защитавана от адвокат, за което е заплатила възнаграждение в общ размер на 10 800 лв. Съгласно цитираната законова норма на овъзмездяване подлежи заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което и претендираната сума за разноски в размер на 10800 лв. следва да се присъди.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №268/01.07.2019 г., постановено по гр.д. №1286/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „ЗОРА ЛЕНД" ООД с ЕИК ********* да заплата на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ" АД с ЕИК ********* направените за въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 10 800 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника „ЗОРА ЛЕНД" ООД - В. П. Ж. с ЕГН ********** от с. К. и „ДЖЕМАЙЛОВИЧ" ЕООД с ЕИК *********.
|
||||
|
||||
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.