РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 25.02.2020г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 25
февруари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 297 по описа за
2020 година:
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба на В.Г.Д. *** е редовна и предявеният иск е
допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото следва да се приложи към делото заверено копие на личното трудово
досие на ищцата.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на
въпросите, поставени в исковата молба.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да допусне като
свидетел по делото посоченото от ответника лице, а именно Валентин Христов
Първанов.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискана и приложена към настоящото
дело преписка № 4395/2019г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора.
Следва да бъде указана на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО както следва:
Ищцата В.Г.Д. твърди в исковата си
молба, че по силата на Трудов договор, сключен на 08.02.2012г. и Допълнителни
споразумения към него заемала длъжността Експерт „Комуникация и
информация" в Община Стара Загора.
По време на действие на трудовото и
правоотношение стриктно, своевременно и добросъвестно изпълнявала всички трудови задължения,
произтичащи от връчената и длъжностна характеристика и трудов договор.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на
Кмета на Община Стара Загора трудовото и правоотношение за заемане на
длъжността Експерт „Комуникация и информация" било прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Ищцата не била доволна от наложеното
със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора дисциплинарно
наказание, което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Поради незаконосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, счита, че извършеното със Заповед № 17 от
25.11.2019г. едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.б от КТ било също за незаконно.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г.,
работодателят и наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено от нея
тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложената по указания начин работа и нарушение на Правилата за поведение на
работното място на служителите на ОИЦ, Процедурен наръчник и Длъжностна
характеристика.
Констатацията била направена въз
основа на изложени в заповедта фактически обстоятелства, свеждащи се до това,
че в качеството си на служител на Община Стара Загора насочила клиент на
Областния информационен център към „двама колеги“, единият от които представила
като „сериозен мой колега“, с което в нарушение на т.З и т.7 от Раздел III
от
Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, представила
заблуждаващи и неверни факти; насочвайки клиента към „консултанти“ допуснала
облагодетелстване на трети лица, което произтичало от Договор за предоставяне
на консултантски услуги от 26.11.2018г., представляващо нарушение на т.7 от
Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ и
не спазила задължението си по т.2 и т.7 от Раздел II от Правилата за поведение
на работното място на служителите на ОИЦ, според което служителите били
задължени да осъществяват работата си в интерес на потребителите на услуги в
ОИЦ и недопускане облагодетелстване на трети лица, като предоставила „контакти“
на „двама колеги“.
Така възприетото от работодателя нейно
поведение било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187,т.З - неизпълнение на възложената работа, по т.7 - неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и т.8 - злоупотреба с доверието на
работодателя, довело според него до уронване на доброто му име и злепоставяне
на ОИЦ пред трети лица.
С оглед възприетата от Работодателя
фактическа обстановка, счита, че наложеното наказание било необосновано и
несъответстващо на реалното и поведение и добросъвестно изпълнение на трудовите
и задължения.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на нито едно от предвидените в Длъжностната и
характеристика трудови задължения.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на т.З от Правилата за поведение на работното място на
служителите на ОИЦ и на отправяни към нея запитвания от потребителите на
услуги, включително на посоченото в заповедта лице, отговаряла в съответствие с
цялата налична и известна информация, при спазване на приложимото
законодателство, без да предоставяло каквито и да било заблуждаващи или неверни
данни.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на т.7 от раздел III от Правилата
за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, като никога и на никого
не била оказвала методическа помощ при подготвяне на проектни предложения и по
никакъв начин не била участвала в разписването на такива от страна на апликанти
от съответната област или от други места.
Винаги, при изпълнение на служебните
си задължения се ръководила от интересите на местните общности и заинтересовани
страни, като не допускала лично облагодетелстване или облагодетелстване на
трети лица.
Не била допуснала нарушение и на т.2
от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ
и по време на действие на трудовото и правоотношение компетентно, обективно,
при строго спазване на действащото законодателство в интерес на потребителите на
услуги в ОИЦ изпълнявала служебните си задължения.
Обвинението, че нарушила
професионалната етика по време и при изпълнение на вменените и функции и
трудови задължения, както и че въвела в
заблуждение кандидат, че допуснала облагодетелстване на трети лица и се
ангажирала с дейности, които се отразявали отрицателно върху имиджа на ОИЦ и
Кмета на Общината били неверни, нелогични и несъответни на собственото и
поведение като човек и служител на Община Стара Загора.
Приемайки, че било налице „съществено
разминаване“ на дадените от нея по реда на чл.193, ал.1 от КТ обяснения с
присъединените по производството материали - Жалба, кореспонденция по Вайбър,
Договор от 2б.11.2018г., работодателят не извършил цялостна проверка по случая
и не извършил обективна преценка на събраните от него доказателства, с което
нарушил нормата на чл.189 от КТ. Намира издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за немотивирана и издадена в нарушение на чл.195, ал.1
от КТ, тъй като не съдържала данни кога било извършено описаното в нея
нарушение. Соченото в заповедта нарушение било квалифицирано като такова по
смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ без обаче да бъдело конкретизирана коя от
двете хипотези на тази правна норма била осъществена.
В този смисъл дисциплинарното обвинение
било неясно, тъй като подробното изброяване в заповедта на нормите на чл.126,
т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8 от КТ, не конкретизирали коя от
множеството предвидени в тях хипотези на дисциплинарно нарушение осъществила,
кое точно нареждане на работодателя не била изпълнила.
Ето защо, счита, че налагайки и
дисциплинарно наказание „Уволнение“, работодателят издал порочна заповед, която
моли съда да отмени.
Незаконосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, обуславяло незаконосъобразно упражняване на правото на
едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.ЗЗО,
ал.2, т.6 от КТ, на което основание работодателят прекратил трудовия и договор.
След извършеното уволнение останала
без работа, поради което имала право на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на
брутното и трудово възнаграждение, начиная от 26.11.2019г. до 26.05.2020г.
Моли съда да постанови съдебно
решение, въз основа на което:
- Да отмени Заповед № 17 от
25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на нея В.Г.Д. било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като трудовото и правоотношение
било прекратено на основание чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от Кодекса на труда;
-
Да
признае, че извършеното със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение с Община
Стара Загора за заемане на длъжността Експерт „Комуникация и информация“ в Областен
информационен център-Стара Загора било незаконно;
-
Да
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност Експерт „Комуникация и
информация" в Областен информационен център - Стара Загора в Община Стара
Загора;
-
Да
осъди Община Стара Загора да и заплати обезщетение за оставане без работа в
резултат на извършеното със Заповед № 17 от 25.11.2019г. уволнение в размер на
11 826 лева, представляващо брутното и трудово възнаграждение за периода
от 26.11.2019г. до 26.05.2020г.; ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното плащане;
-
Да
осъди Община Стара Загора да и заплати направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото ответникът Община Стара Загора представя
писмен отговор, с който заявява, че счита исковата молба на В.Г.Д. за неоснователна и моли
съда да отхвърли така предявените искове, както по основание, така и по размер.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г. Кмета на Община Стара
Загора прекратил трудовото правоотношение между В.Г.Д. *** бил предявен иск на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от Кодекса на труда за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа и обезщетение за времето, през което работникът останал без работа
поради уволнението.
Счита така предявените искови претенции за неоснователни,
а издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била
законосъобразна и постановена при спазване на материалния закон.
Трудовото правоотношение между В.Г.Д., като работник от
една страна и Община Стара Загора, като работодател от друга възникнало по силата на сключен между
страните трудов договор № 4-ПП от
08.02.2012г. В.Г.Д. била назначена на длъжност експерт „Комуникация и
информация“ в Областен информационен център - Стара Загора.
С допълнително споразумение № 3 от 31.12.2018г. към
договор № 4-ПП от 10.02.2012г. страните приели срок на трудовото правоотношение
от 01.01.2019г. до приключване работата по проект по процедура BG05SFOP001-4.004 „Осигуряване функционирането на националната мрежа от 27 областни
информационни центъра през периода 2019-2021г.“ с ОПДУ.
Постъпила била до Община Стара Загора жалба peг. №
10-08-80/25.10.2019г., в която били изложени твърдения за неправомерно
поведение на г-жа Д. по повод и във връзка с изпълнение на работата и като
експерт „Комуникация и информация“ в Областен информационен център - Стара Загора.
Извършена била проверка относно фактите и обстоятелствата, описани в жалбата.
Изискана била допълнителна информация от жалбоподателя и допълнителни
доказателства за установяване на верността на твърденията му. Допълнително от
страна на жалбоподателя били предоставени копие от договор и разпечатка на
вайбър-комуникация и част от проектна документация, със записки. В съответствие
с установената законова процедура по налагане на дисциплинарно наказание били
изискани от В.Д. писмени обяснения. Писмените обяснения били представени от
служителя в срок и били разгледани и обсъдени от работодателя при преценка и
определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение, съответно определяне на
вида на дисциплинарното наказание, което било наложено.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съответно
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, били
спазени приложимите правила по съответната процедура по КТ и счита, че не били
налице основания за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, съответно
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Счита за неоснователни и кумулативно съединените при
условията на евентуалност искове за възстановяване на предишната работа и
обезщетение за времето, през което служителят останал без работа.
Моли съда да отхвърли предявените от В.Г.Д. *** за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съответно за
възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което
служителят останал без работа. Моли съда да им присъди разноските по делото.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.344, ал.1,
т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В производството по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 от КТ в
тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с работодателя,
както оставането му без работа вследствие прекратяването на трудовото
правоотношение за твърдения период.
В производството по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 от КТ в
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението.
ПРИЕМА като доказателства по делото: Заповед №
17 от 25.11.2019г.; Допълнително споразумение № 3 от 31.12.2018г. към Договор №
4ПП от 10.02.2012г.; Трудов договор № 4ПП от 08.02.2012г.; Писмо с изх. №
10-11-1126/24.01.2020г.; Писмо с изх. № 349000-842/14.01.2020г.; Писмо с изх. №
349000-21149/06.12.2019г.; Процедурен
наръчник за работа на Мрежата от 27 Областни информационни центъра за популяризиране
на ЕСИФ в България; Правила за поведение на работното място на служители на
ОИЦ; Писмо с изх. № 14/31.10.2019г.; Обяснения с постъпила жалба с вх. №
15/04.11.2019г.; Кореспонденция във Вайбър; Справка в Търговския регистър – 2
бр.; Договор за предоставяне на
консултантски услуги от 26.11.2018г.; Писмо с изх. № 10-11-12700/05.11.2019г.;
Жалба с вх. № 10-08-80/25.10.2019г.; Пълно трудово досие на В.Г.Д..
ПРИЛАГА по делото б.б за платена държавна
такса и пълномощно на ст. юриск. Добромира
Вълчева.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след
като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е
необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението в размер на 100 лева, който следва да
бъде заплатен от бюджета на съда.
ДОПУСКА като свидетел
по делото лицето Валентин Христов Първанов, който да се призове на адрес: гр.
Стара Загора, ул. Димитър Наумов № 37, ет. 2, ап. 2.
ДА СЕ ИЗИСКА и
приложи към настоящото дело преписка № 4395/2019г. по описа
на Районна прокуратура – Стара Загора.
ПРИЛАГА
към делото заверено копие на личното трудово досие на ищцата.
УКАЗВА
на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение,
когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 17.03.2020г.
от 10.10ч., за която дата да се призоват страните, вещото лице и допуснатия
свидетел.
ПРЕПИС
от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на
ищеца.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: