О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
134 Година, 2020 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……..……………….............
На
четвърти февруари ..…………….……...........…..… Година две хиляди и двадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова …………………………..........
търговско
дело № ……… 422 ....…. по описа за …….…. 2019 …………. година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковите претенции на В.Р.Г., ЕГН **********,***
чрез нейната майка и законен представител Р.Г.Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния
и пълномощник, със съдебен адрес *** против Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов за осъждане
на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 130000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка с получени на 18.09.2017 година телесни увреждания, причинени
от Хабибе Емин Сами, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на така извършеното от посоченото лице деяние до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от
нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 18.09.2017
година, около 16.30 часа настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с
участието на детето В.Г. и лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № А 5301 КА,
управляван от Хабибе Емин Сами. Автомобилът се движил по прав участък по улица
в село Вресово в посока от юг - север /от към село Зайчар към центъра на село
Вресово/ със скорост от около 24 км/ч, когато настъпил удар със тръгналото
внезапно да пресича дете В.Г.. Ударът настъпил с предната част на лекия
автомобил, като детето паднало пред колата, след това под предната броня, а след
спирането на автомобила се намирало вече зад него. Във връзка с така настъпилото
ПТП било образувано досъдебно производство № 335 ЗМ-194/2017 година по описа на
РУ на МВР-Руен /преписка № 880/2017 година по описа на Районна
прокуратура-Айтос/, което било приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура-Айтос.
Към момента на
настъпване на произшествието пострадалото дете било на възраст една година. От
удара пострадалата В.Г. била получила разкъсване на слезката, довело до нейното
оперативно отстраняване, счупване на мишничната кост,
контузия на белия дроб, рана на главата и охлузвания по цялото тяло и лицето. След
инцидента детето било откарано по спешност в УМБАЛ-Бургас с опасност за живота
с диагноза политравматизъм. Възстановителният период
след проведеното лечение бил около половин година , придружен с трудности в
храненето и придвижването. Освен физическите травми, момиченцето понесло и
психологически такива - дълго време след
инцидента било в психически шок, трудно проговорило, постоянно се будело нощем
от кошмари. Твърди се, че и до сега детето продължавало да страда от безсъние,
не се хранело редовно поради липса на апетит, страдало често от остри вирусни
инфекции поради намален имунитет. Предвид факта, че растяло без далак се
налагали постоянни посещения при педиатър. Изтъква се обстоятелството, че то било
изпратено за освидетелстване пред ТЕЛК и поради нанесените травми оставало
почти инвалид за цял живот.
От направена справка се
установило, че за лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ А5301КА била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“
АД по полица №BG/02/117001059912 със срок на покритие от 07.04.2017 година до
06.04.2018 година. В тази връзка била заведена претенция пред застрахователя и образувана щета № **********.
С подаденото заявление се търсело изплащане на обезщетение в размер на 160000
лева за причинените на пострадалото дете неимуществени вреди. До момента на
подаване на исковата молба ответното дружество отказвало да изплати
застрахователно обезщетение, което обосновавало правния интерес на ищцата от
предявяване на иска.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Не се оспорва от него наличието
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
лек автомобил „Форд Ескорт“, с peг. № А 53 01 КА.
Оспорва се размера на
претендираното обезщетение като се твърди, че то не отговаряло на
действителната вреда, било прекомерно, следователно несправедливо. Счита, че в
случая се целяло не реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилото
застрахователно събитие.
На следващо място се
излагат твърдения, че не била установена и доказана вината на водача на моторното-превозно
средство, като в тази връзка се изтъква обстоятелството, че наказателно производство било прекратено.
Изложени са аргументи за
правната природа на констативният протокол за ПТП, като в тази връзка е отбелязано,
че в представения по делото такъв не бил описан механизма на ПТП, а само
участниците в него; обстоятелствата, свързани със собствеността на автомобила;
констатации относно настъпилите материални и нематериални щети, както и
обстоятелства и причини за произшествието. Посочено е, че не били установени
точните причини и обстоятелствата за възникналото ПТП, а в шаблонна форма било
написано, че скоростта на движение не била съобразена с пътните условия и
характера на пътя. Подчертава се и обстоятелството, че било налице разминаване
в имената на водача на автомобила, посочени в протокола и тези в прекратеното
наказателна производство.
Твърди се от ответника, че единствена вина за
настъпилото ПТП имала пешеходката В.Г., която била предприела внезапно
пресичане на пътното платно, като водачката на лекия автомобил не била имала
техническа възможност да предотврати произшествието, въпреки че управлявала
автомобила със съобразена с пътните условия скорост. Намиращата се на десния
тротоар група от хора не представлявала опасност за движението и когато детето
било изскочило внезапно от тази група, се било оказало в опасната зона за
спиране на водача.
Съгласно разпоредбата на
чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахованите лица по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговарят за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В тази връзка
е посочил, че в случая липсвали елементите от сложния юридически факт на непозволеното
увреждане - противоправност и вина. Поведението на водача не било противоправно
и виновно, поради което причинителят на увреждането, респективно застрахователят
не носели отговорност. Ирелевантно би било и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и резултата.
Навеждат се твърдения от
ответника за съпричиняване от увреденото лице на вредите от произшествието. Навлизайки
внезапно на пътното платно, ищцата нарушила
правилото на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, с което допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. За настъпването на този резултат вина имала и майката на
детето, доколкото не била осъществила дължимия надзор върху него. Тъй като никой
не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение, то при определяне
размера на обезщетението следвало да бъде отчетен факта на съпричиняване от
страна на пострадалото дете.
По отношение на
претендирания от ищцата размер обезщетение се посочва, че той бил не само недоказан
по основание и размер, но и силно завишен. Прави се изложение на значението на
понятието „справедливост“ и това как следва да бъде определен размерът на
обезщетението. Поддържа се, че той следвало да бъде съобразен със съдебната
практика, определяща обезщетения през 2018 година.
В срока предоставен за
депозиране на допълнителна искова молба, ищцата е подала такава, като е посочила, че поддържа
изцяло първоначално заявения размер на претенцията, който бил справедлив с
оглед на получените телесни увреждания. Счита, че единствена вина за
настъпилото ПТП имала водачката на лекия автомобил, която го била управлявала с
несъобразена скорост и не била забелязала преминаващото по платното дете. Изтъква
се обстоятелството, че автомобилът бил спрял около 50 метра след удара, което
говорело за липса на спирачен път. В тази връзка се позовава на формалната
доказателствена сила на представения по делото констативен протокол за ПТП.
Препис от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозира допълнен отговор
и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда срок ответникът
ЗД „Бул инс” АД е подал такъв, като е заявил, че
поддържа заявеното вече становище по иска.
Отново изтъква, че с
претенцията си ищецът не целял реално репариране
на вредата, а обогатяване от настъпилото застрахователно събитие, като е
преповторил изложените вече в тази връзка аргументи.
Оспорва се на следващо място описания в
допълнителната искова молба механизъм на ПТП, причинените на ищцата телесни
увреждания и причинно-следствената им връзка с деянието. Твърди, че липсата на
спирачен път била показателна за внезапното навлизане на детето на пътното
платно, в опасната за спиране зона на автомобила.
Поддържат се и възраженията за установените
обстоятелства от констативния протокол за оглед на местопроизшествието. Според
ответника, единствена вина за настъпилото ПТП имало детето В.Г., което било
предприело внезапно пресичане на пътното платно, попадайки в опасната зона за
спиране на автомобила, като водачката нямала техническа възможност го да
предотврати.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Към исковата молба са
представени от ищцата писмени доказателства, които като допустими и относими
към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Също основателно съдът намира искането на ищцата да
бъдат допуснати авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, вещите лица по които да дадат
отговор на поставените от нея в исковата й молба въпроси. Допустимо и относимо е и искането да бъде изискано и приложено ДП №
335-ЗМ-194/2017 по описа на РУ- Руен.
Направеното с исковата
молба от тази страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства
съдът намира за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде
уважено, като в тази връзка на същата бъдат допуснати при режим на довеждане
двама свидетели за установяване на посочените от нея в същата фактически
обстоятелства.
Следва да бъде уважено и
направеното от ответника искане за допускане до разпит като свидетел на водача
на процесното моторно превозно средство Хабибе Емин
Сали за установяване на посочените от
него правнорелевантни обстоятелства. Необходимо е, с
оглед конкретните фактически обстоятелства, за които се иска да бъде разпитан този
свидетел да бъде указано на вещото лице, че следва да пристъпи към изготвяне на
възложената му задача след събиране чрез разпита на лицето на това гласно
доказателство.
Съдът, с оглед
изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно, че
към датата на причиняване на вредоносния резултат лек автомобил „Форд Ескорт“ с
рег. № А 5301 КА е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника по делото.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и
при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да
установи наличието на извършен от страна на водача на процесното
моторно-превозно средство деликт, т. е. противоправно негово деяние,
настъпилите за нея от същото вреди и причинна връзка между деянието и вредата,
както и техния размер, като установяването на тези факти следва да бъде
направено при условията на пълно и главно доказване от нейна страна. Ответникът
по делото следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на
исковата молба, съответно с допълнителния отговор на допълнителната искова
молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на
предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени
вреди, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на лицето детето В.Р.Г. по сочения от него начин.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от В.Р.Г., ЕГН **********,*** чрез нейната майка и законен представител Р.Г.Ч.,
ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес *** против
Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов искови претенции за осъждане на
ответната страна да заплати на ищцата сумата от 130000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка с получени на 18.09.2017 година телесни увреждания,
причинени от Хабибе Емин Сами, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница от датата на така извършеното от посоченото лице деяние до нейното
окончателно изплащане.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи ДП № 335-ЗМ-194/2017
по описа на РУ- Руен.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищцата в исковата й молба въпроси, като УКАЗВА на вещото лице, че дължимото му възнаграждение за изготвената експертиза ще бъде
заплатено от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза доктор Параско Парасков,
на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа
на съдебното заседание.
ДОПУСКА извършването на съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищцата в
исковата й молба въпроси, като УКАЗВА на
вещото лице, че дължимото му
възнаграждение за изготвената експертиза ще бъде заплатено от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата автотехническа експертиза Тодор Г. Илиев, на когото да бъде съобщено за възложената
му задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ДОПУСКА до разпит при
режим на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на
изложените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ДОПУСКА до разпит при
режим на призоваване Хабибе Емин Сали за установяване на посочените от
ответника фактически обстоятелства, която да се призове на посочения за нея в
отговора на исковата молба адрес.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2020 година - 15.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия
допълнителен отговор на допълнителната искова молба да се изпрати на ищцата
чрез процесуалния и пълномощник.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: