МОТИВИ по НОХД №
226 по описа за 2020 г. на РС-Попово
Производството
по делото е образувано по внесен от РП – Попово обвинителен акт против М.Л.М. с ЕГН: **********, за това че на времето от 01.01.2017 г. до 03.01.2018
г., в град П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице - касиер-домакин, НА „**“ ЕООД
- гр. Р., е присвоил чужди пари – 9264.00 лв., собственост на „** - престъпление
по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.
В съдебно
заседание, представителя на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени
наказание“лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК,
изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок
По реда на глава
XXVII НПК и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимия признава изцяло
вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на
подсъдимия пледира за квалифициране на деянието като престъпление по чл. 282, ал. 1 НК и налагане на минимално наказание при условията
на чл. 58а от НК.
В последната
си дума, подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Моли за минимално
наказание.
След
анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
М.Л.М. е 64 годишен, с висше икономическо образование. Осъждан е за
престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК през 2001 г., но от 2006г. е реабилитиран
по право.
Подсъдимия
е бил назначен на 01.08.2016 г. като касиер-домакин в район П. на „**"
ЕООД гр. Р.. Наред с другите му задължения от длъжностната му характеристика,
той следвало да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа, да
събира парични суми, издава фактури касови бележки на абонатите на дружеството,
да съхранява постъпилите парични средства до момента на отчитането им, да
извършва касови операции по оформени приходно-разходни документи, да води
касова книга по форма и ред, установи с нормативните актове, да проверява
фактическата наличност на паричните суми с касовия остатък и представя касова
отчетност. Подсъдимият бил задължен, съгласно чл. 7, ал. 1 от Вътрешните
правила за водене на касата в експлоатационния район да не задържа налични пари
за деня до 500.00 лв. над събраните за деня, и да ги внася по банкова сметка ***.
Парите подсъдимият
бил длъжен да съхранява в поверената му метална каса, като единственият ключ за
нея му бил предаден от предишния касиер св. Ж.И.Ж.. Касата била в помещение,
ключове за вратата на което и на отделно поставената отвън метална решетка имал
единствено той. И помещението и самата каса били обезопасени със сигнално
охранителна техника, по договор за охрана с „**“ ООД гр. С.
Първоначално
подсъдимият изпълнявал своите задължения, но след 1.01.2017 г. започнал да
допуска задържане на големи суми пари в касата, като ги внасял по банкова
сметка *** - от около 2 до 3 седмици. При извършваните инвентаризации на касата
му не били установявани липси на пари или на друго имущество. Подсъдимият започнал да взема различни суми от поверените
му, и да се разпорежда с тях като със свои пари - да ги използва за личните си
нужди. Той не водел точна сметка за размера на присвоените по този начин от
него суми от касата. В началото на декември 2017 г. подсъдимият, при своя
проверка, установил, че липсата на пари от касата му вече е твърде голяма, и че
е невъзможно дълго да бъде прикривана: знаел, че предстои приключване на
годината, и неизбежна планова годишна ревизия на касата му, при която липсата
ще бъде установена. Той знаел и, че така присвояването му ще бъде разкрито,
доколкото съзнавал, че няма каквато и да било друга възможност за възникване на
липсата, освен извършените от него разпореждания с пари в свой интерес.
Притеснен
от това, обвиняемият решил да прикрие истинския характер на липсата на пари от
касата, като представил пред
ръководството на дружеството своя версия за евентуално загубване на част или на
цялата сума на липсата, при пренасянето и от касата до банката.
Затова, в
края на месец декември 2017 г., при разговор със счетоводителката св. А.К.А.
относно зануляването на касата в края на годината, подсъдимият заявил, че „нещо
не му излизат“ парите в касата на район Попово, но без да конкретизира, като
изразил увереност, че ще оправи нещата и „към 31.12.2017 г. всичко ще бъде
наред“. Подсъдимият обаче не разполагал със свои пари, за компенсира очакваната
липса в касата. Затова на 2.01.2018 г. подсъдимият отишъл в управлението на
дружеството в гр. Р., и там разговарял както с А., така и с управителя св. С.Р.И.
и гл. счетоводител св. Д. П.В.. И на тримата той заявил, че има проблем - че
липсват пари от касата, според него - „пачка от 5000 лева“. За тях твърдял, че
не може да си обясни как ги е загубил, че „може пачката да е паднала някъде,
докато носи парите в банката". Обещал да ги възстанови.
На
следващият ден, 3.01.2019 г. била извършена инвентаризация на касата му от
комисия, назначена от управителя, като била установени налични пари 6856.00 лв.,
при следваща се наличност от 22 127.56 лв.
С вносна
бележка от 02.01.2018 г. подсъдимият внесъл по банковата сметка в ЦКБ 6000
лева, които били признати от комисията по инвентаризацията, признат бил и РКО
1/2018 г. за 7.56 лв. Така окончателната липса на пари в касата, коригирана в
заключението на съдебносчетоводната експертиза била
9264.00 лв., дължаща се изцяло на присвоителни
действия на подсъдимия. Била сигнализирана прокуратурата и било образувано досъдебно
производство, а подсъдимият подписал запис на заповед на 19.01.2018 г., с която
се задължил да заплати липсата. Тази липса обаче така и не била възстановена от
него, въпреки задължението му.
Така
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал - направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК на всички факти,
така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство и от допуснатите по ДП експертизи.
Събраните
по делото доказателствени материали са
непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и
допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните
изводи:
Подсъдимият М.Л.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, ал. 1, във вр.
с чл. 26 от НК.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил фактическия състав на престъплението
по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, тъй като за времето от 01.01.2017 г. до 03.01.2018 г., в град П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - касиер-домакин
при „**“ ЕООД - гр.
Р., е присвоил чужди пари – 9264.00 лв. ,
собственост на „**“.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици.
Същият напълно е съзнавал всички признаци от състава на престъплението, противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните последици, а
именно да присвои чужди пари 9264.00 лв., с които да се разпореди в свой
интерес. В този смисъл подсъдимият ясно
е възприемал, че присвоените пари са чужди - на „**“ ЕООД
- гр. Р., и са му
предадени в качеството на длъжностно лице – касиер счетоводител. Освен това е
съзнавал, че в резултат на извършеното от него разпореждане, чуждите пари
преминават в полза на него самия, и че
това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
посегателството.
Неоснователни
са възраженията защитата, че процесното деяние следва
да се квалифицира по чл. 282 от НК.
По този въпрос
е постановено Тълкувателно решение № 50 от 22.12.1980 г. по Н. Д. № 38/1980 г.,
ОСНК на ВС.
Според
разрешението, дадено от бившия Върховен съд, когато се вземат или дават в
кредити (заем) български пари, стоки или чуждестранна валута
при умисъл временно
да се използват
и да се
върнат или заместят, е налице
престъпление по служба -чл. 282 НК. Такъв ще е случая когато деецът използва служебни
пари за лични нужди, примерно една
седмица, и след получаване на трудовото си възнаграждение го възстановява.
Следователно тук умисълът
на дееца в
момента, когато получава имуществото, е не да се разпореди с
него окончателно, а да използва облага от него и след това да го върне или
замести. Кога е налице умисъл за присвояване и кога умисъл за нарушаване
на служебни задължения,
е въпрос фактически,
който се решава конкретно във всеки отделен случай,
като се съобразява размерът на получената стока или пари,
времето, през което
не са възстановени,
и др. обстоятелства.
В конкретния
случай липсват факти и обстоятелства, които да водят до извода, че подсъдимият
се е самокредитирал
с конкретна сума, която се е ангажирал да възстанови в конкретен срок (напр. на
заплата) , в който случай деянието би могло да се квалифицира като престъпление
по служба по чл. 282 от НК. Точно обратното, става дума за значителна сума пари,
която подсъдимият не е имал възможност да възстанови в определяем срок.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 201, ал. 1,
във вр. с чл. 26 от НК, към датата на инкрминираното деяние, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и
да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК.
При определяне размерна на наказанието
“лишаване от свобода”, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по право/, съдействието му за
установяване на липсващите суми и на разследването като цяло, задължаването му
със запис на заповед за цялата липсваща сума, както и влошеното му здравословно
състояние.
Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете размерът на присвоената сума, която е на значителна стойност.
Настоящият състав прие, че в случая е от една страна е необходимо, а от друга достатъчно на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на шест месеца “лишаване от
свобода”, което на основание чл. 58а от НК намали с 1/3 и осъди подсъдимия на
“лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което на основание чл. 66, ал.
1 НК отложи с изпитателен срок от три години.
За засилване
ефекта на индивидуалната и генералната превенция, съдът прие за нужно да наложи
на подсъдимия и факултативно предвиденото наказание лишаване от право да
упражнява дейности, свързани с пазене и управление на чуждо имущество за срок
от четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не намери за необходимо на подсъдимия да бъде
наложено другото факултативно наказание „конфискация до една втора от
имуществото на осъдения“.
По разноските:
С оглед изхода
на делото, подсъдимият бе осъден да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 882.48 лв.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства,
представляващи 1 бр. полусекретна брава № К284468 и 1
бр. ключ за бравата, 1 бр. секретен патрон № 64476 и 3 бр. секретни ключове, 1
бр. секретен патрон № 21465 и 3 бр. секретни ключове, 3 бр. касови книги с
надписи „01.01.2017г. – 26.06.2017г., „VI – XII 2017г.“ и „Район П. 1 2018г.“ и 8 бр. папки
с документи, доброволно предадени от „**“ ЕООД
- гр. Р., съдът постанови да се
върнат на техния собственик „**“
ЕООД - гр. Р..
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: