РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Лом , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101291 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от Б. К. ИВ. с ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетната ЯН. КР. Н. с ЕГН ********** чрез адв.
Р.Б. от МАК, със съдебен адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Георги Манафски“ № 9
срещу КР. ЗДР. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, ул. „Филип Тотю“ № 11, вх. Б, ет. 3,
ап. 27, за увеличение на издръжка.
Наведени са твърдения в смисъл, че присъдената с решение по гр.д. № 2295/2018
год. на РС – Лом месечна издръжка в размер на 140 лв. за ищцата е вече крайно
недостатъчна да покрива увеличената й необходимост от средства. От тогава са
изминали повече от 3 години. Налице е съществена промяна на условията, при които е
бил определен досегашният размер на издръжката – увеличили са се нуждите на
детето, минималният законово установен размер е увеличен, налице е увеличаване
възможностите за издръжка от страна на бащата. Твърди се още, че освен присъдената
издръжка, бащата не купува на детето нищо друго, като напълно е абдикирал от
грижите за малолетното дете след развода. Детето посещава детска градина в гр. Лом,
като майката го кара всеки ден и го прибира, тъй като живеят в кв. Младеново, а
ответникът не упражнява режима на лични отношения с детето. Твърди се, че майката
Б.И. получава брутно месечно възнаграждение около 1000 лв., нетно – 650 лв., като
това са единствените й доходи и в отглеждането на детето и помагат нейните родители
и баба й и дядо й по майчина линия. Ответникът получава трудово възнаграждение
около 1000 лв., но не помага за задоволяване нуждите на детето, които възлизат на
1
около 500 лв. месечно. Освен това епидемичната обстановка в страната е допринесла за
увеличаване нуждите на домакинствата и съответно на малолетното дете Яница.
Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката
от 140,00 лева, определена по гр.д. № 2295/2018 год. на РС – Лом, като осъди
ответника да заплаща на малолетната ЯН. КР. Н. чрез нейната майка и законен
представител Б. К. ИВ., месечна издръжка от 300 лв., считано от подаване на исковата
молба – 22.06.2021г., ведно с всички законни последици до настъпване на
предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Сочи се в
същия, че искът е допустим и основателен до размера от 180,00 лева. Изминали са
повече от две години от определяне на издръжката за малолетното дете, като така
определеният размер е под определения минимален законов размер. Оспорва се
претендирания размер на издръжката, тъй като е завишен и несъобразен с
конкретните нужди на детето, както и с възможностите на бащата да заплаща исканата
издръжка в този й размер. Освен трудовото възнаграждение ответникът не получава
други доходи. Не притежава друго собствено жилище, а живее под наем с новото си
семейство. Настоящата съпруга на ответника има осемгодишно дете, за което
последният полага грижи. Освен това ответникът изплаща кредитни задължения,
възникнали по време на съжителството му с Б.К., които суми са изхарчени тогава.
Ответникът оспорва размера на претендираната издръжка за размера над 200,00 лева,
като същевременно заявява, че е съгласен да плаща издръжка от 180,00 лева месечно за
детето.
В съдебно заседание ищцата Б.К. И, майка и законен представител на
малолетната ЯН. КР. Н., не се явява и се представлява от адв. Р. Б. от МАК, който
поддържа иска и моли да бъде уважен в цялост. Претендира разноски.
Ответникът КР. ЗДР. Н., не се явява и се представлява от адв.Н.Арсенов, който
заявява, че искът не се оспорва по основание, а само досежно размера.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Лом не изпраща
представител в съдебно заседание. В постъпилия по делото социален доклад се
изразява становище, че детето се нуждае от подсигуряване на необходимите средства,
чрез които да се поддържат нормални условията за отглеждане и възпитание,
осигуряване на здравословна и разнообразна храна, на подходящо облекло,
подобряване на материалните условия, при които живее то.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
2
От фактическа страна:
Страните са родители на малолетната ЯН. КР. Н. с ЕГН **********, родена на
09.08.2016г. С Решение № 393 от 07.12.2018 год., по гр.д. № 2295/2018 год. по описа на
ЛРС съдът е прекратил с развод сключения между страните граждански брак и
утвърдил постигнатото между тях споразумение, по силата на което бащата се е
задължил да заплаща месечна издръжка от 140 лв. на малолетната Я чрез нейната
майка Б.К. Н.. Към момента на постановяване на посоченото решение Я.Н. е била дете
на около две години и четири месеца. Понастоящем е на почти пет години и видно от
приложеното по делото удостоверение и от социалния доклад, същата посещава ДГ
„Калинка“ в гр. Лом. Видно от социалния доклад, детето няма
специални образователни потребности извън обичайните за възрастта. Няма
здравословни проблеми. Непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето се полагат от майката. Бащата редовно е изплащал определената издръжка, но
по сведение на майката не поддържа редовни контакти с детето.
Майката е представила с исковата молба удостоверение за брутния доход, който
е получила от трудово правоотношение за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г.,
вариращо от 964,42 лева до 1676,36 лева бруто. Видно от удостоверението през
месеците м.12.2020г., м.01.2021г. и м. 02.2021г. ищцата не е получавала трудово
възнаграждение. Следователно средномесечното брутно трудово възнаграждение ще се
получи като общата сума за горепосочения период - 11445,57 лв. се раздели на 9-те
месеца, за които е получавала брутно тр.възнаграждение, или това е сумата 1271,73 лв.
средномесечно БТВ. Данни за нетно тр. възнаграждение не са посочени в
удостоверението, като по-долу в изложението, с оглед възприемане на еднакви
критерии спрямо двете страни по делото, ще се вземе предвид именно БТВ, получено
от ответника, а и от ищцата. Ищцата не е получавала месечни помощи за отглеждане на
деца, видно от посоченото в социалния доклад на база направена справка в системата
на АСП.
Бащата е представил като доказателства две удостоверения, издадени от
работодателя на същия – „Агриво“ ООД. В едното от тях – удостоверение за брутен
доход, е посочено брутното трудово възнаграждение, получавано от ответника, което
варира от 1098,08 лева до 3524,74 в рамките на дванадесет месеца, считано от
м.07.2020г. до м.06.2021г., като средномесечното брутното възнаграждение през този
период възлиза на 2097,37 лева. Второто удостоверение съдържа данни и за нетното
възнаграждение, получавано от ответника, след приспадане на осигурителни вноски и
данък по ЗДДФЛ. Така трудовото възнаграждение на ответника съгласно второто
удостоверение варира за период от една година от м.07.2020г. до м.06.2021г. от 1020,42
лева до 2800,21 лева нетно такова. Следователно ответникът получава 2097,38 лв.
3
брутно и 1677,64 лева нетно средномесечно тр. възнаграждение.
Ответникът на 22.08.2020г. е сключил граждански брак с В А с ЕГН , видно от
представено удостоверение за сключен граждански брак на Община Лом. А има дете М
В Н с ЕГН , родено на 14.03.2013г., видно от представено удостоверение за раждане на
Община Лом.
Съпругата на ответника, В В А има сключен Договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот на граждани от 06.03.2020г., съгласно който същата изплаща
наем за предоставеното общинско жилище в размер на 51,28 лв.
От правна страна:
Съобразно установеното от фактическа страна съдът прави извод за частична
основателност на предявения иск, поради следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК.
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само
при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с
правно основание чл. 150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на
предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във
възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на
родителя, полагащ грижи за детето. Касае се до промяна в обстоятелствата досежно
нуждите и оттам – размера на безусловно дължимата се издръжка на дете, което не е
пълнолетно и следователно единствената му възможност, без алтернатива, за издръжка
е осигуряваната му такава от неговите родители. Нормите на СК предвиждат, че
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, имащо право на
такава, и възможностите на този, който я дължи. Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й.
От определяне на досегашната месечна издръжка в размер на 140,00 лв. за
детето Я са изминали около три години, през който период от време потребностите
му, с оглед неговото израстване и нуждата от повече парични средства за облекло,
храна и обучение, трайно са се увеличили. Променен е и нормативно определеният
минимум на издръжката в сравнение с минимума, при който е била определена по
гр.дело № 2295/2018г. Размерът на минималната издръжка, установен в чл. 142, ал. 2
от СК, а именно – 1/ 4 от МРЗ за страната, възлизаща на 650,00 лева за 2021г. съгласно
ПМС № 331/26.11.2020 г., се равнява на 162,50 лв. Следователно от определянето на
първоначалната издръжка за детето с решение по гр.дело №2295/2018г. на ЛРС е
настъпило законово изменение на размера й.
4
Ответникът признава иска до размера от 180,00 лева, или около минималния
законов. Следва да се има предвид, че издръжка в минимален размер се присъжда за
лица, които не получават доходи, а в случая ответникът получава трудово
възнаграждение около три пъти над МРЗ за страната за 2021г.
За избягване на субективизма при определяне размера на издръжката следва да
се възприемат официални данни за разходите на домакинствата през съответната
година, публикувани от Националния статистически институт, като орган,
осъществяващ независима статистическа дейност на държавата съгласно Закона за
статистиката. Съгласно публикувани данни от НСИ на официалната му интернет
страница на адрес: https://www.nsi.bg/bg/content/3241/тримесечни-данни общият
разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2021 г. е 1 607,15 лв. и се е
увеличил спрямо същото тримесечие на 2020 година /1485,76 лв./, а потребителският
общ тримесечен разход /невключващ данъци и осигурителни вноски/ е в размер на
1321,21 лв. за тримесечие на лице от домакинството за 2021г. и 1203,36 лв. за
тримесечие на лице през 2020г. Това означава, че месечният потребителски разход на
лице от домакинството през 2021г. се равнява средно на 440,40 лв., а за 2020г. - 401,12
лв. В тези суми са включени и разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия
/4,2 %/, които разходи обаче са неотносими към разходите за издръжка на дете.
Следователно сумата от 440,40 лв. за издръжка на пълнолетно лице за 2021г. следва да
бъде намалена със съответен процент за цитираните разходи, който е 4,2 % за 2021г.,
т.е. от 440,40 лв. следва да се извадят 4,2 % /18,50 лв./ и се получава среден разход за
месец, необходим за издръжка на едно дете – 421,90 лв. /Следва да се вземе предвид и
че с Постановление № 265 на МС от 24.09.2020 г. е определен размера на линията на
бедност за страната за 2021 г.(обн. ДВ бр. 84 от 29.09.2020 г.) в размер на 369
лв. месечно./ Тази издръжка /421,90 лв./ следва да бъде поета от двамата родители
съобразно възможностите им. Майката получава средномесечен брутен доход 1271,73
лв. /за 9 отработени месеци е получила 11445,57 лв. видно от приложено
удостоверение/, а бащата – 2097,38 лв. средномесечен брутен доход, т.е.
съотношението между двата брутни доходи е 1 към 1,6. Следователно бащата следва да
поеме по-голяма част от издръжката - с 0,6 пъти повече от майката. Или от 421,90 лв.
майката следва да заплаща 162,27 лева, а бащата следва да заплаща 259,63 лв., като
съотношението между 162,27 лв. и 259,63 лв. е такова, както между брутните доходи на
двамата /1271,73 лв. към 2097,38 лв./, равняващо се на 0,6.
Следва да се отчете обаче, че новото семейство на бащата изплаща наем за
жилище, видно от представен договор с Община Лом, в размер на 51,28 лв. месечно,
докато ищцата не сочи, че няма собствено жилище, а в социалния доклад е посочено,
че жилището е собственост на нейната баба и дядо. Следователно горната определена
сума от 259,63 лв., дължима от бащата за издръжката, следва да се намали с ½ от
5
месечния наем на семейството на бащата – 25,64 лв., като се получава сума от 233,99
лв.
Съдът отчита и обстоятелството, че майката упражнява родителските права и
полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, което обуславя
приоритетното парично участие на бащата в издръжката на детето. Ето защо и по
етични съображения гореизчислената сума от 233,99 лв. следва да бъде закръглена на
250,00 лева, макар и по този начин да не се отчита пълният принос на майката в
грижите за детето. При определяне на месечна издръжка над размера от 250,00 лева
обаче могат да бъдат накърнени възможностите на бащата да дава издръжката.
Тъй като ответникът чрез пълномощника си заявява в съдебно заседание, че би
могъл да заплаща издръжка за детето си в размер на 180 лева, то спорен се явява
размерът от 180 лева до претендирания размер от 300 лева. След заплащането на
издръжката в определения размер от 250 лв. ответникът, получаващ нетна сума 1677,
64 лв. средномесечно, ще разполага средномесечно с 1427,64 лв., достатъчни за
неговата собствена издръжка – 535,71 лв. съгласно данни от НСИ за общия разход за
пълнолетно лице, включващ и суми за данъци, осигуровки, дори изплатени дългове и
дадени заеми според таблицата на официалната страница на НСИ. Ответникът дори ще
може да поема пълните разходи на съпругата си /535,71 лв./ и половината от
издръжката за нейното дете от друг брак /1/2 от 421,90 лв./, макар да няма такова
законово задължение. От друга страна детето на съпругата на ответника би следвало да
се издържа от своите двама родители, при наличие на такива, като данни в обратната
посока не бяха представени.
Не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние или други
обстоятелства, явяващи се пречка ответникът да заплаща издръжка в уважения от съда
размер.
Следва да се отчете, че майката не е подпомагана от ДСП - Лом със социални
помощи, видно от социалния доклад при направена справка в системата на АСП.
Досежно увеличените финансови възможности на ответника в сравнение с
възможностите, които е имал при определяне на първоначалната издръжка съдът взе
предвид приложената по гр. дело № 2295/2018г. декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че към 21.11.2018г. е получавал 510
лв., като понастоящем същият получава трудово възнаграждение три пъти повече –
1677,64 лв. средномесечно нетно тр. възнаграждение, видно от приложено
удостоверение по делото. В този смисъл увеличените възможности за плащане на
издръжка от ответника се доказаха, а както по-горе се посочи, се доказа и
възможността му да дава издръжка в размера от 250 лв.
6
Нарасналите нужди на детето се обосновават от цитираните данни от НСИ за
2020г. и за 2021г., като следва да се добавят и данните от НСИ за общия потребителски
разход на лице от домакинство по тримесечия за 2018г. и 2019г., като от всички тези
данни е виден ръст на средствата, необходими за издръжка на лицата, независимо от
тяхната възраст. В този смисъл дори детето да е само на 5 години към момента, а към
датата на определяне на издръжката по гр. дело 2295/18г. на ЛРС то да е било на 2
години, то дори да се приеме, че за три години нуждите на детето не са нараснали
особено, самото оскъпяване на издръжката в статистически план сочи за увеличение на
финансовите нужди за едно лице, било дете или пълнолетно лице. В този смисъл
твърденията на процесуалния представител на ответникът, че детето „не яде три пъти
повече“ са резонни, но стойността на храната /и на другите стоки и услуги/ е
поскъпнала, следователно са се увеличили и нуждите му от издръжка.
Следва да се вземе предвид и че с Постановление № 265 на МС от 24.09.2020 г. е
определен размера на линията на бедност за страната за 2021 г.(обн. ДВ бр. 84 от
29.09.2020 г.) в размер на 369 лв. месечно. Ако се определи издръжка, платима от
бащата в размер на около 180,00 лв., както същият претендира, и ако се приеме, че
ищцата следва да дава от своя страна също 180,00 лева за издръжката на детето, то
детето би било поставено пред цитирания праг на бедност, без да има основателна
причина за това, предвид доходите на бащата.
Кредитните задължения на ответника, за каквито са наведени твърдения, без да
са представени доказателства, са ирелевантни към законовото задължение на същия да
предоставя издръжка на детето си, още повече, че по делото липсват доказателства за
какви нужди на ответника са сключени индикираните кредити – дали за задоволяване
на жизнено необходими негови нужди /здравословни и др./, дали за да си закупи
например луксозен автомобил, като съдът няма как да направи такава преценка. Освен
това в горецитираните данни на НСИ е налице отчитане дори на изплащането на
кредитни задължения при формиране на общия разход на домакинствата.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи от деня на предявяване
на иска 05.03.2020 г., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска за
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законовите основания за
изменението или прекратяването й.
На основание изложеното за размера над определения от 250,00 лв. съдът
намира искът за неоснователен и недоказан.
По разноските: Ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати разноските, направени от ищцата по водене на настоящото дело
съобразно уважената част от иска /83 %/. Ищцата е заплатила адвокатско
7
възнаграждение в размер на 600,00 лв., като ответникът следва да й заплати посочения
процент, равняващ се на 498,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ищцата следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска /17%/. Ответникът е заплатил за адвокатско
възнаграждение 650,00 лв., като ищцата следва да му заплати посочения процент,
възлизащ на 110,50 лева.
Възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения не бяха направени
от нито една от страните.
Следва да се определят разноски по компенсация като разлика между уважените
разноски в полза на ищеца в размер на 498,00 лева и уважените такива в полза на
ответника в размер на 110,50 лева. Т.е. след извършване на компенсацията ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в
размер на 387,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Районен съд - Лом сумата от 158,40 лева, представляваща държавна такса
върху увеличението на присъдената издръжка по Тарифата за ДТССГПК, както и 5 лв.
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК решението, в частта за издръжката подлежи
на предварително изпълнение.
Така мотивиран, Ломският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка от 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/,
която КР. ЗДР. Н. с ЕГН ********** е осъден с Решение № 393/07.12.2018г. по гр.д.
№ 2295/2018 год. на РС – Лом да заплаща на малолетното дете ЯН. КР. Н. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. К. ИВ. с ЕГН **********,
като ОСЪЖДА КР. ЗДР. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, ул. „Филип Тотю“ № 11, вх.
Б, ет. 3, ап. 27, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете, ЯН. КР. Н. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Б. К. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Лом, обл. Монтана, ул. „Хаджи Димитър“ № 48, месечна издръжка в размер на 250,00
лв. /двеста и петдесет лева/, считано от предявяване на иска - 22.06.2021 год. до
настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ месечна издръжка
8
до предявения размер от 300,00 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА КР. ЗДР. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, ул. „Филип Тотю“ № 11,
вх. Б, ет. 3, ап. 27, ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. ИВ. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на ЯН. КР. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул.
„Хаджи Димитър“ № 48, деловодни разноски по компенсация за настоящата съдебна
инстанция в размер на 387,50 лв. /триста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА КР. ЗДР. Н., ЕГН **********, от гр. Лом, ул. „Филип Тотю“ № 11, вх.
Б, ет. 3, ап. 27, да ЗАПЛАТИ в полза на РС- Лом държавна такса съобразно уважения
размер на увеличението на издръжката в размер на 158.40 лв. /сто петдесет и осем лева
и четиридесет стотинки/, както и 5.00 /пет/ лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9