№ 6247
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110169880 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Г. А. Д., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. за изменение на решение
№380/08.01.2024г., постановено по гр.д. №69880/2022г. по описа на СРС в частта за
разноските. Намира, че предвид приетите за разглеждане два иска, следва да бъде
определено възнаграждение по всеки от тях. Твърди, че съдът не е съобразил
минималните възнаграждения по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв., където е предвидено
и че за всеки иск се определя възнаграждение. Моли да бъде присъдено допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, както и сумата от 5 лева за съдебно
удостоверение.
Ответната страна по молбата „..“ ООД, взема становище за неоснователност на
молбата, тъй като намира, че разноските по делото са присъдени според действащата
нормативна уредба. Счита, че по делото не е налице фактическа и правна сложност, а
предявените искове – установителен и осъдителен са в условията на кумулативност и
акцесорност, което не налага самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са предявени. Позовава се на практика на СЕС, основана на
изискванията за справедливост и разумност на съдебните разноски.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана по
същество за неоснователна.
С решение от №380/08.01.2024г. съдът е уважил предявените искове и е
признал за установено по отношение на ищеца Г. А. Д., че е нищожна клаузата за
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 11, ал.1 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 681381 от 24.05.2022
г., както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е осъдил “..” ООД да заплати на Г. А. Д.
1
сумата от 145,41 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
Договор за потребителски кредит № 681381 от 24.05.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда -22.12.2022 г., до окончателното й
изплащане. По отношение на разноските на ищеца съдът е намерил, че ищецът е
представил доказателства за сторени разноски в общ размер от 1455 лв., от които 100
лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
5 лв. – такса за съдебно удостоверение, както и уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждание по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което
съдът е намерил за основателно, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото като с оглед изложеното в мотивите и диспозитива е намалил
възнаграждението до сумата от 495 лева. В представения договор за правна защита
също не е посочено възнаграждение отделно за всеки от исковете, поради което и
съдът съобразявайки правната и фактическа сложност на делото е намалил общото
претендирано възнаграждение от 1000 лева до размер от 495 лева. В случая не е налице
хипотеза, при което съдът определя възнаграждението по исковете, а то е било
определено при подписване на договора за правна защита и съдействие, който размер
подлежи на корекция при направено възражение за прекомерност.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че разноските по
делото са правилно определени и присъдени, като в тази насока следва да се има
предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се сочат конкретни основания, а молителят
се позовава на чл. 2, ал. от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и съдебната практика по въпроса дали страната
има право на възнаграждение, изчислено за материален интерес по два броя искове в
пълен размер. Съдът намира, че по конкретното дело е присъдил именно
възнаграждение по два иска, но е намалил възнаграждението, като е съобразил
решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия
минимум, още повече, че ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В случая и доколкото се касае за дело, което е без
фактическа и правна сложност, което се е решило в две открити съдебни заседания /без
ищецът да е представляван в което и да било от тях/ и чиито предмет са били искове в
размер на общо 145,41 лв., т.е. дори и така присъдено възнаграждението от 495 лв.
превишава размера на исковете. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила
решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев
срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на
2
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че
националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е прието,
че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на
ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок размер от присъденото му
обезщетение. А в конкретния случай се иска присъждане на възнаграждение в повече
от пет пъти по – висок размер от размера на исковете.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18331 от 19.01.2024 г.,
подадена от Г. А. Д., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
чрез управителя Д. М. М., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение №380/08.01.2024г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3