Р Е Ш Е Н И Е
№ 1984/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1732 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Министерство на
културата срещу решение № 520 от 28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 5314 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с
което е отменено наказателно постановление № К-7463 от 06.07.2020 г. на зам.-министъра
на културата, с което на „Кепитъл сити кафе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49, ет.2, офис ССС,
представлявано от управителя С.С.Ч.-В., е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева за нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП.
Според касатора решението е
неправилно, не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, защото законът изброява в
множествено число закриляните обекти като елемент от състава на нарушението по
чл.97, ал.1 ЗАПСП и тяхното неправомерно използване като изпълнително деяние,
което е едно, поради което не може да бъде обоснована тезата, че ползването на
всяко музикално произведение съставлява самостоятелно основание за ангажиране
на отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище, и моли да се
остави в сила обжалваното съдебно решение. В случай, че се уважи жалбата,
излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
евентуално да се намали наложената имуществена санкция до 2000 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата и да се отмени
първоинстанционното решение.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че по същество отразените в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление фактически
констатации по същество не се оспорват от жалбоподателя. Като неоснователни са
приети от първостепенния съд доводите за несъставомерност на констатираното
нарушение и подвеждането му под нарушената норма, защото съгласно чл.18 и чл.36 ЗАПСП авторите имат изключително право да разрешават срещу заплащане всеки
отделен вид използване, сред които и публичното изпълнение, поради което в
случая деянието представлява последващо на излъчването или предаването действие
посредством необходимите за това устройства и авторите на двете музикални произведения
са имали право на отделно възнаграждение за това последващо излъчване. Въпреки
това при служебно извършена проверка за законосъобразност първостепенният съд е
констатирал основание за неговата отмяна, защото отговорността на
дружеството-жалбоподател е била ангажирана за нерегламентирано публично
изпълнение на две отделни музикални произведения с различни носители на авторски
права и следователно са налице две нарушения на чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП,
реализирани с излъчването на всяко едно от посочените изпълнения. Това е
предполагало ясно описание и индивидуализация на две отделни нарушения с
налагане на две отделни административни наказания, както повелява нормата на
чл.18 ЗАНН. Прието е, че е налице нарушение, което не може да бъде отстранено в
хода на настоящето производство, което обосновава незаконосъобразното
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Решението е неправилно.
Нормата на чл.97, ал.1, т.5,
пр.1 предвижда наказуемост за лицето, което в нарушение на закона използва чрез
публично изпълнение на запис произведения. Следователно законът въздига в
административно нарушение самото използване, при което в нарушение на
разпоредбите на ЗАПСП се извършва публично изпълнение на запис на защитени чрез
авторско право произведения. За съставомерността на деянието е без значение
броя на използваните произведения.
В този смисъл не се споделят изводите на първостепенния съд, че при
използването на запис на няколко музикални произведения, върху които различни
лица притежават авторски права, са осъществени няколко отделни административни
нарушения по чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП съобразно броя на защитените обекти,
за които следва да бъдат наложени отделни наказания. Броят на използваните чрез
публично изпълнение на запис произведения, за които не е получено
предварителното съгласие на авторите, може да има значение при преценката на
тежестта на конкретното нарушение и съответно при индивидуализиране на
наказанието, но е ирелевантен факт за квалификацията на самото деяние, състоящо
се, както се каза по-горе, в използване.
Доколкото фактите от
значение за правилното решаване на спора са безспорно установени, безспорно
установени са нарушението и нарушителят, допуснатото от първостепенния съд
противоречие с материалния закон не налага връщане на делото за ново
разглеждане.
Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени
са сроковете по чл.34 ЗАНН, правилна е квалификацията на деянието като нарушение
по чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП,
правилно е определен размерът на имуществената санкция, малко над минималния
предвиден от закона размер, с оглед констатираното използване на две различни
музикални произведения на двама различни автори, категорично в случая не се
касае и за маловажен случай.
Обектът на закрила е правилно определен. Макар музикалните произведения
да са възпроизведени като част от радиопрограмата на интернет радио, което е
заплатило на носителите на авторските права да излъчва тези музикалните
произведения в ефира си, това не е означава, че всеки може да ги разпространява
на свой ред публично, използвайки сигнала на радиото, без да е заплатил същите
тези авторски права, както в случая е сторило наказаното дружество, защото това
се явява последващо използване на тези чужди авторски произведения и за тяхното
излъчване на публични места също се дължи възнаграждение. Неслучайно в чл.19 ЗАПСП законодателят е разпоредил, че авторът има право на възнаграждение за
всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия
вид. В тази насока са и разпоредбите на чл.21 ЗАПСП, чиято ал.3 казва, че
когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое
произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго
аудио-визуално произведение, предприятието, предоставящо обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, което препредава това произведение, дължи на
автора възнаграждение отделно от всяко друго. Следователно, за да разпространява
чуждо произведение, лицето следва да има сключен договор за използването му с
автора индивидуално, чрез организация за колективно управление на права
(каквато е например „Музикаутор“) или чрез независимо дружество за управление
на права, след което става ползвател на същото това произведение.
В случая наказаното дружеството не се явява ползвател на чужди
произведения по смисъла на закона, нито разпространител на такива, доколкото
няма сключен договор за използване на конкретните чужди произведения, а е само „слушател“
на чужди музикални произведения, за чието последващо публично
възпроизвеждане/разпространение няма предоставени права, тъй като няма сключен
договор за използването им с авторите на произведенията. Конкретните права на
авторите са засегнати, защото законът не поставя изискване за източника на
възпроизвеждане (касета, диск, хард диск или от друг източник).
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. При този изход на
делото искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като своевременно направено е основателно и
следва да бъде уважено, като бъде осъден ответникът по касацията да заплати на МК
сумата 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 520 от 28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 5314 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № К-7463 от 06.07.2020 г. на зам.-министъра на културата, с което
на „Кепитъл сити кафе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49, ет.2, офис ССС, представлявано от
управителя С.С.Ч.-В., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение на чл.97, ал.1, т.5, пр.1 ЗАПСП.
ОСЪЖДА „Кепитъл сити кафе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49, ет.2, офис ССС,
представлявано от управителя С.С.Ч.-В., да заплати на Министерството на
културата сумата 120 (сто и двадесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.