РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10795
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330105875 по описа за 2022 година
По реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно съединени искове на „Йеттел
България“ ЕАД против С. И. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
суми за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, за който суми се твърди да е
издадена заповед за изпълнение №****от *** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-Пловдив, **бр. с-
в. В исковата молба отделните вземания са надлежно индивидуализирани с посочване на
тяхното основание, размер и период.
При извършена служебна проверка по допустимостта на предявените искове,
настоящият съдебен състав констатира следното:
За да е допустим искът по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен обективен и
субективен идентитет между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и
вземането, предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. В случая исковият съд не може да
извърши подобна преценка, тъй като вземанията не са надлежно индивидуализирани в
издадената заповед за изпълнение, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Вземанията за мобилни услуги и лизингови вноски са периодични вземания, като
периодът на дължимост на вземането е елемент от фактическия състав по неговото
възникване, свързан със съществени правни последици – теченето на погасителна давност за
отделните вноски, изпадането на длъжника в забава и прочее. В заповедта за изпълнение на
първо място не са посочени отделните договори, от които произтичат съответните вземания
за мобилни услуги, т.е. не фигурира вземане по конкретен договор. Вместо това е посочена
обща сума, а в обстоятелствената част са изброени всички договори за мобилни услуги, без
да е конкретизирано по кой договор каква сума, и най-вече за какъв период, се дължи.
Вземането за лизингови вноски също е индивидуализирано единствено като обща
сума, без да е посочено за каква вещ се отнася лизинговият договор и какъв е периодът на
дължимост на лизинговите вноски.
Вземането за неустойка е индивидуализирано като вземане за: „предсрочно
погасяване на абонамент“, каквато неустойка не се претендира от заявителя. Неустойката е
за предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги, а не за: „предсрочно
погасяване на абонамент“. При предсрочното погасяване на задължение (ако се приеме, че
използваният термин „абонамент“ означава вземане, според заповедния съд) , кредиторът
1
поначало няма право на неустойка, тъй като погасяване ще рече изпълнение, а правото на
неустойка възниква винаги от неизпълнението на длъжника, тъй като неустойката
обезщетява вредите от неизпълнението – най-общо, а при изпълнение вреди не възникват.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така издадената заповед за
изпълнение не може да се развие исков процес по реда на чл. 422 ГПК, тъй като нито едно
от посочените в нея вземания не е надлежно индивидуализирано, като заповедта не
съответства и на петитума в заявлението. Респективно исковият съд не може да прецени за
кои вземания е предявен иск по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се подчертае, че
изпълнителен титул, въз основа на който би се издал изпълнителен лист, е заповедта за
изпълнение, а не решението по предявения установителен иск. При това положение
заповедта за изпълнение следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, като заповедното
производство следва да се изпрати за заповедния съд, след което на заявителя да се дадат
указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д № 5875/2022 г. на РС-П., ** гр. с-в, по
предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове на „Йеттел България“ ЕАД
против С. И. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, за който суми се твърди да е издадена
заповед за изпълнение № *** от ****г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П., III**бр. с-в.
ИЗПРАЩА ч.гр.д. № 19666/2021 г. на РС-Пловдив за заповедния съд за преценка по
упражняване на правомощията по чл. 247 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След стабилизиране на разпореждането, заповедното производство да се изпрати
заповедния съд, ведно препис от разпореждането.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
2